Станиш Хаджихристов
Станиш (Станиша) Хаджихристов (изписване до 1945 година: Станишъ хаджи Христовъ) е български общественик, производител на памучни платна и църковен епитроп от Кукуш. Баща е на десет деца, сред които Арап Нако Станишев и Гоце Станишев, дядо е на Христо Станишев, Христо Тенчов, Гоце Тенчов и други.
| Станиш Хаджихристов | |
| български общественик | |
| Роден |
1779 г.
|
|---|---|
| Починал | 1852 г.
|
Биография редактиране
Роден е през 1779 година в южномакедонския град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция). Баща му хаджи Христо Хаджимитрев развива домашната платнарска промишленост в града, като намира и далечни пазари по Балканския полуостров. Станиш поема занятието на баща си, което обаче запада с появата на американското памучно платно (американ).[1]
Главен църковен епитроп е в Кукуш. По време на неговото епитропство се възобновява малкият манастир „Свети Георги“ на едноименния хълм над града.[1] През 1833 година е издействан султански ферман и през 1835 година се построява новата голяма манастирска църква, като изписаният над вратата ѝ текст е на църковнославянски, а не на гръцки език.[2]
Станиш Хаджихристов има и известни лечителски познания, които предава на три от десетте си деца: Ката, Георги и Нако (Арап Нако). При това те се „специализират“ – Ката е джераджийка (хирург), лекува всякакви рани, прави малки операции; Георги е по гърлените болести, а Арап Нако е по болестите на венците и зъбите, изкусен „зъбовадач“. Всички лекуват безвъзмездно, като казват на болните да запалят свещ пред иконата на света Богородица или да дарят на църквата 1/4 карта шарлаган. Потомци на фамилията са някои от най-известните български лекари: д-р Константин Станишев, проф. Александър Станишев, д-р Христо Тенчов, д-р Димитър (Мито) Г. Тенчов (зъболекар), както и д-р Коста Паница.[3]
След смъртта на съпругата си Бина (1784 – 1829) взима жена от Полянин, която довежда сина си, Георги Пулев; от нея са последните му три деца.[1]
Умира през 1852 година.[1]
Родословие редактиране
| Станиш Хаджихристов (1779 - 1852) | Бина (1784 - 1829) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Дона Тютюнджиева (1817 - 1906) | Георги Станишев (1816 - 1891) | Арап Нако Станишев (1823 - 1886) | Султана Траянова (1821 - 1905) | Марча (Мария) Тенчова (1825 - 1906) | Тенчо Георгиев | Ката Шишкова (1808 - 1899) | Иван Шишков (1806 - ?) | Костадин Станишев - Лянте (1831 - 1870) | Вина Станишева (1830 - 1878) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Станишев (1852 - 1940) | Рушка Станишева (1857 - 1929) | Димитър Г. Станишев | Елена Станишева (1860 - ?) | Иван Янов (1853 - 1927) | София Влахова (1845 - 1925) | Янаки Влахов (1842 - 1923) | Христо Станишев (1863 - 1952) | Евтимия Станишева (1873 – 1936) | Станиш Арапнаков (1858 – 1919) | Тина (1856 - 1935) | Димо Ковачев (1856 - 1895) | Рушка Измирлиева | Иван Измирлиев (1856 - 1913) | Дино Шишков | Тина Дельохаджиева | Христо Дельохаджиев (? - 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Туше Делииванов (1869 - 1950) | Божия Делииванова | Никола Янев (1888 - 1921) | Мара Василева (1895 - 1980) | Григор Василев (1883 - 1942) | Никола Станишев (1886 - 1950) | Цветана Мирска (1890 - 1950) | Петър Мирски | Иван Станишев (1893 - 1915) | Гоце Шишков (четник на Чернопеев) | Станиш Дельохаджиев (1893 - 1915) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Весела Василева (1919 - 1944) | Ангелина Огнянова (1917 - 2005) | Карл Огнянов (1912 - 1987) | Кръстьо Мирски (1920 - 1978) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 16 – 23.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 69, 156.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 23 – 24.