Додо
Додо (Raphus cucullatus) е изчезнала птица от семейство Гълъбови. Додото е живяло на Маскаренските острови: Мавриций, Реюнион и Родригес. Било е високо повече от метър. Додо са го наричали португалците; дошлите по-късно нидерландци са го нарекли дронт.
| Додо | ||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
 Изчезнал[1] | ||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||
| Додо в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Додо е един от най-ранните примери на животно, изчезнало поради действията на хората, затова често се използва като символ за изтребване на видовете.
Подфосилните останки показват, че додото е високо около 1 метър (3 фута 3 инча) и може да е тежало 10,6 – 17,5 кг (23 – 39 фунта) в дивата природа. Появата на додо се доказва само от рисунки, картини и писмени разкази от 17. век. Тъй като те се различават значително и е известно, че само някои от илюстрациите са на живи екземпляри, точният му външен вид остава неизвестен и малко се знае за поведението му. Въпреки че додо исторически се е смятало за дебело и тромаво, сега се смята, че е било добре адаптирано за своята екосистема. Изобразявано е с кафяво-сиво оперение, жълти крака, кичур от пера на опашката, сива, гола глава и черен, жълт и зелен клюн. Смята, че храната му е включвала плодове, а основното местообитание е била гората в по-сухите крайбрежни райони на Мавриций. Предполага се, че додото е станало нелетящо поради наличието на изобилие от хранителни източници и относителното отсъствие на хищници на Мавриций.
Първото записано споменаване на додото е от нидерландски моряци през 1598 г. През следващите години птицата е била ловувана от моряци и инвазивни видове, докато местообитанието ѝ е било унищожавано. Последното широко прието наблюдение на додо е през 1662 г. Изчезването му не е забелязано веднага и някои го смятат за мит. През 19. век са проведени изследвания върху малко количество останки от четири екземпляра, донесени в Европа в началото на 17. век. Сред тях е изсушена глава, единствената мека тъкан на додо, която е останала днес. Оттогава на Мавриций е събрано голямо количество подфосилен материал, най-вече от блатото Мар-о-Сонж. Изчезването на додото в рамките на по-малко от век от откриването му насочва вниманието към проблема с участието на човека в изчезването на цели видове. Додото постига широка известност с ролята си в историята на Приключенията на Алиса в Страната на чудесата и оттогава се е превърнало в неизменна част от популярната култура, често като символ на изчезване и остаряване.
Физически характеристики редактиране
Известни са три вида додо: тъмно додо (о. Мавриций), бяло додо (о. Реюнион) и дългокрило додо (о. Родригес). Теглото им е достигало до около 20 килограма. Додото от о. Родригес е било по-дребно и е можело да прехвърча на два-три метра, за разлика от другите два вида, които не са можели да летят. Крилете им са били закърнели, на тяхно място е имало малки снопчета пера. И трите вида са притежавали масивни извити клюнове.
Разпространение редактиране
Додото е обитавало само Маскаренските острови. Единственият жив екземпляр, доставен в Европа, е бил получен през 1638 г. в Лондон.[2]
Хранене и начин на живот редактиране
Додото се е хранело с растения и семена. Поглъщало е големи камъчета, за да улесни смилането на храната.
Размножаване редактиране
Птицата додо е снасяла по едно яйце на година. За да се излюпят малките, е било нужно майката да мъти яйцата, без да става. През това време мъжкият пазел женската и носел храна.
Допълнителни сведения редактиране
Островите, открити от Педро Маскарена през 1507 г., се оказват удобна изходна точка за Индия. Попълвайки запасите си от храна, екипажите на корабите за късо време унищожават гигантските костенурки на архипелага, както и няколко вида тюлени. Додото оцелява малко по-дълго. За унищожението му освен корабните екипажи спомагат и заселените по островите домашни животни. До края на XVII век не остава нито едно додо на о. Мавриций; последното е видяно през 1682 г. На о. Реюнион додото просъществува малко по-дълго – до 1750 г.; на о. Родригес – до началото на XIX век.
През 1599 г. адмирал ван Нес донася първото живо додо в Европа. През 1638 г. е докаран втори екземпляр и е показван по панаирите. Имало е десетина препарирани екземпляра, но те са се изгубили през годините. Понастоящем в Британския музей има глава, крак и няколко пера от додо, в Копенхаген – глава. Запазени са също няколко рисунки. В края на XIX век Джордж Кларк намира при разкопки в едно блато почти цял скелет от додо. По-късно с правителствено нареждане започват мащабни разкопки в същото блато и са открити още няколко скелета. Сега те се намират в музеи на о. Мавриций.
Местните жители са използвали яйцата на додо за прехрана, което е допринесло за изчезването на птицата.
Източници редактиране
- ↑ Raphus cucullatus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Боев, З. 1989. Доверчивият „глупак“. – Природа и знание, 7: 9 – 10.
Външни препратки редактиране
- David Reilly: Tragedy of the Dodo Архив на оригинала от 2006-12-01 в Wayback Machine..
- The Extinction Website: Species Info – Raphus cucullatus Архив на оригинала от 2007-05-14 в Wayback Machine..
- The Dodo Cartoon Blog Архив на оригинала от 2011-03-01 в Wayback Machine.
- Любопитни факти за птицата Додо