Долно село

селище в България
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Западна България. За селото Долно Шел или Долно село в Централна Македония, Гърция вижте Долно Шел.

Долно село е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Долно село
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население 79 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,738 km²
Надм. височина 839 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 22811
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Долно село в Общомедия
Църквата „Свети Георги Победоносец“ (1867)

ГеографияРедактиране

Село Долно село се намира на 20 километра западно от Кюстендил, в географската област Каменица, по западните склонове на Лисец, между реките Коприва, Лебница, Дренощица и Бистрица, на 750-813 метра надморска височина.

Селото е разпръснат тип, образувано от 18 махали: Превалец, Лаговска, Воденичарска, Станойкова, Свинярска, Малиновска, Гергинска, Баратлийска, Кошерен, Вирове, Цеклен, Ризовска, Чукурузци, Лебница, Трънярска, Горна, Салакунска, Бистрица.

До 1959 г. махала Бистрица е самостоятелно село.

Умерено континентален нископланински климат. Главно кафяви горски почви.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Долно село (1883-1958), община Жилинци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1987 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1] През 1970 г. местността Осое е залесена с иглолистни насаждения. Вследствие на това започва ерозия на почвата и пресъхнване на водоизточниците в местността Осое, Вирове и Кошерен.

НаселениеРедактиране

Население на село Бистрица (1880-1959)Редактиране

Година 1880 1900 1920 1926
Население 294 386 469 530

Население на село Долно селоРедактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2009
Население 656 728 1469 1548 1488 1126 826 502 406 227 158 101

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо и късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Долно село е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 3 мюсюлмански и 21 християнски домакинства, 15 ергени и 5 бащини. През 1866 г. селото има 55 домакинства и 404 жители.

Махалата Бистрица, която става част от Долно село през 1959 г., също е старо средновековно селище – споменава се в турски данъчни регистри от 1576 г.

В началото на ХХ век селото има 8608 декара землище, от които 1600 дка гори, 5691 дка ниви, 817 дка естествени ливади, 500 дка пасища и мери и др. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти; има няколко шивачници, обущарница, мелница, тепавица и дарак. Махалата Бистрица има до 1959 г. 5036 дка собствено землище.

Енорийската църква „Свети Георги“ е построена през 1878 г.

В селото е открито училище, жп гара (1910), здравна служба (1912), горски разсадник, лекарски участък (1935), общинска сграда (1936), пощенска станция (1942). Създадено е читалище „Св. св. Кирил и Методий“ (1927). През 1928 г. е учредена Каменичка популярна банка. Построена е сграда на кметството (1936), открита е пощенска станция (1942).

През 1948 г. е учредена всестранна кооперация „Единство“ на базата на закритата през 1947 г. Каменичка популярна банка. През 1952 г. към нея се присъединява кооперацията в с. Бобешино, през 1953 г. става селкооп, а през 1960 г. – потребителна кооперация. През 1964 г. кооперацията открива търговски дом с магазин и хоремаг. Влива се в ПК „Осогово“ – с. Раненци през 1973 г.

Построена е нова училищна сграда (1950), ученическо общежитие, три овчарника, краварник, обори, складове за жито, мелница.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Заря“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Румена войвода“ – с. Гърляно. През 1956 г. е учредено и ТКЗС „Боровец“ – с. Бистрица, което през 1959 г. се присъединява към ТКЗС „Заря“.

Някои махали в селото са електрифицирани (1966) и водоснабденн (1960). Улицата пред кметството е асфалтирана. Има дъждомерна станция.

През 1959 г. към Долно село е присъединено съседното село Бистрица (старо име на селото, Чифлик), което също е средновековно селище, известно с името Бистриче от 1695 г.

Активни миграционни процеси.

РелигииРедактиране

Село Долно село принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институцииРедактиране

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Възрожденска църква „Свети Георги Победоносец“. Намира се в селските гробища, на левия бряг на река Бистрица. Построена е през 1868 г. върху основите на стара средновековна църква от майсторите Иван, Стойчо и Новко от с.Горни Коритен. Иконите са рисувани от Иван Доспевски през 1873 г.
  • църква „Успение Богородично“ (църквата на бившето с. Бистрица).
  • Оброк „Света Троица“, „Свети Герман“ и „Свети Димитър“. Намира се на около 1,5 км югозападно от църквата в местността „Службище“, при Салакунска махала. Мястото е отбелязано с дървен кръст, а до него е положена антична гранитна колона с дължина 2,5 м.
  • Паметник на загиналите във Втората световна война.

Редовни събитияРедактиране

  • Събор на 13 юли – Свети Павел, в местността „Планиница“.
  • Събор на Димитровден – в местността „Службата“
  • Събор на Георгьовден.
  • Курбан на 28 август – в местността „Пладнище“

ЛичностиРедактиране

  • Алексо Малинов – първия кмет на Долноселската селска община след Освобождението (1883).
  • проф. д.ик.н. Васил Манов. Ръководител на катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ и директор на Института за икономически анализи, експретизи и прогнози. От 1974 г. е на научно – преподавателска работа в УНСС. Бил е зам.декан и декан. Също и заместник – ректор по научноизследователската дейност на УНСС. Спезиализирал е във Великобритания, Германия, Русия, Унграия, Чехословакия и Полша. Чете лекци по курса по " Прогнозиране и планиране" в УНСС.
  • Илия Арсов Бачев (1908- 2000)- пчелар.
  • Георги Илиев Бачев (1928-2005)- полковник от артилерията, старши военен представител на патронния завод в Арсенал- Казанлък, създател на стоп- патрона за пистолет Макаров (1988).

ЛитератураРедактиране

  • Юбилеен сборник „Българско село“, 1930 г.
  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.296-303 и 351-356;
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.373;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 39-40;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.52, 196, 211;
  • Спасов, Румен и Владимир Петков. Теренни обхождания в с. Долно село, Кюстендилско и в община Струмяни, Благоевградско.- АОР през 1999-2000 г., С., 2001 г., с.134;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.56, 61, 79, 80, 94, 99 и 121;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.18-20;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.90-97;

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране