Долно село

селище в България
Тази статия е за селото в Западна България. За селото Долно Шел или Долно село в Централна Македония, Гърция вижте Долно Шел. За бившето село в Костурско вижте Долно село (Костурско).

Долно село е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Долно село
Сградата на кметството
Сградата на кметството
България
42.299° с. ш. 22.4979° и. д.
Долно село
Област Кюстендил
42.299° с. ш. 22.4979° и. д.
Долно село
Общи данни
Население52 души[1] (15 март 2024 г.)
2,41 души/km²
Землище21,738 km²
Надм. височина839 m
Пощ. код2567
Тел. код07935
МПС кодКН
ЕКАТТЕ22811
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Долно село в Общомедия

Името му идва от най-ниското му разположение, в сравнение с другите села в Каменишката котловина. Името на село Бистрица е от минаващата през землището му река Бистрица. Това речно име съществува и в други славянски езици и означава „бистра, бързотечна“.

Надморска височина при жп спирката – 812 м, при черквата на с. Бистрица – 845 м

През 1959 г. към Долно село е присъединено като махала с. Бистрица /Турско село, Чифлико/, което е също средновековно селище, известно от 1695 г. с името Бистриче. Присъединяването се е наложило, за да се избегне дублирането със село Бистрица, Дупнишко, тъй като и двете села са в Кюстендилска област.

Църквата „Свети Георги Победоносец“ (1867)

География редактиране

Село Долно село се намира на 20 километра западно от Кюстендил, в географската област Каменица, между реките Коприва, Лебница, Дренощица и Бистрица.

Махалите на с. Бистрица са главно по западните склонове на Лисец планина.

Селото е разпръснат тип, образувано от 18 махали: Превалец, Лаговска, Воденичарска, Станойкова, Свинярска, Малиновска, Гергинска, Баратлийска, Кошерен, Вирове, Цеклен, Ризовска, Чукурузци, Лебница, Трънярска, Горна, Салакунска, Бистрица.

Основни махали към Бистрица са: Долна /Стамболийска, Каймакамци/, Тренчовска, Кьосовска, Айдушка /Хайдушка/, Средна, Мечкина, Доларска, Горна, Планиничка. В двете села има обезлюдени махали.

Умерено континентален нископланински климат. Главно кафяви горски почви.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Долно село (1883 – 1978. От 1978 г до 1983 г. е кметство към Гюешевска селищна система, а от 1983 г. до 1987 г. – кметство към Гърлянска селищна система. След закриването на селищните системи през 1987 г., Долно село е кметство към община Кюстендил.

Заб. : С решение на Софийския окръжен народен съвет от средата на декември 1958 г., се закриват общините Долно село и Раненци. Тези общини преминават със селата, които са админстративно включени, към тях, към община Жлиници, Кюстендилско. Но само след няколко месеца това неправилно решение е отменено и общините Долно село и Раненци продължават да функционират.

Реално фактическо преминаване към Жилинска община не е осъществено.

През 1970 г. местността Осое е залесена с иглолистни насаждения. Вследствие на това започва ерозия на почвата и пресъхване на водоизточниците в местността Осое, Вирове и Кошерен.

Население редактиране

Население на село Бистрица (1880 – 1959) редактиране

Година 1880 1900 1920 1926
Население 294 386 469 530

Население на село Долно село редактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2009
Население 656 728 936 1009 970 755 826 502 406 227 158 101

История редактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо и късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Долно село е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 3 мюсюлмански и 21 християнски домакинства, 15 ергени и 5 бащини. През 1866 г. селото има 55 домакинства и 404 жители.

Махалата Бистрица, която става част от Долно село през 1959 г., също е старо средновековно селище – споменава се в турски данъчни регистри от 1576 г. През 1866 г. жителите са 210.

В началото на ХХ век селото има 8608 декара землище, от които 1600 дка гори, 5691 дка ниви, 817 дка естествени ливади, 500 дка пасища и мери и др. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти; има няколко шивачници, обущарница, мелница, тепавица и дарак. Махалата Бистрица има до 1959 г. 5036 дка собствено землище.

Енорийската църква „Свети Георги“ е построена през 1868 г. върху основите на стара църква. Непосредствено до нея са и селските гробища, където е изграден паметник на загиналите във Втората световна война.

Църквата „Успение Богородично“ в с. Бисктрица е построена през 1908 г.

В селото е открито училище през 1874 г. През 1950 г. е построена нова сграда за начално и прогимназиално училище „Св. св. Кирил и Методий“, с ученическо общежитие. В началото на август 2021 г., при възникнал голям пожар в централната част на селото, изгоря покрива и голяма част от дограмата на училищната сграда. Училището е закрито през 1993 г., поради силно намалелия брой деца.

Начално училище е имало и в с. Бистрица от 1924 г. до 1960 г.

Създадено е читалище Св. св. „Кирил и Методий“ през 1927 г., което още развива, макар и скромна културна дейност.

Жп гара Долно село е една от основните гари от 1910 г, на жп линията Кюстендил-Гюешево, с интензивна товаро-разтоварителна дейност и значителен пътникопоток. От няколко десетилетия е необслужвана спирка, а сградата се руши.

Здравна служба е открита през 1912 г – първата в Географска област Каменица, отначало с фелшер, а от 1935 г. – с участъков лекар. Здравната служба е закрита през 2001 г., а сградата на амбулаторията е приватизирана през 2005 г.

Общината е преместена в нова сграда през 1936 г. Пощенската станция е открита през 1942 г., функционира и в момента.

През 1938 г. е открит Горски разсадник, който продължава да действа.

През 20-те години на ХХ в. в Лаговска махала са построени мелница, тепавица, дарак и влачарница. През сушави години и люти зими, поради липса на вода, те са задвижвани чрез трансмисии от газожен-мотор.

При изгаряне на дървени въглища се отделя газ, който задвижва мотора. Така се осигурявала целогодишна дейност.

През 1955 г. е построена голяма мелница с електрическо задвижване в местността „Планиница“. В началните години работи с пълен капацитет, но с намаляване на площите със зърнени храни, намалява и работата ѝ.

Закрита е през 1995 г., а сградата е купена от частно лице. На мястото ѝ е изградена частна дърводелска фабрика.

През 1928 г. е учредена Каменичка популярна банка.

През 1948 г. е учредена всестранна кооперация „Единство“ на базата на закритата през 1947 г. Каменичка популярна банка. През 1952 г. към нея се присъединява кооперацията в с. Бобешино, през 1953 г. става селкооп, а през 1960 г. – потребителна кооперация. През 1964 г. кооперацията открива търговски дом с магазин и хоремаг. Влива се в ПК „Осогово“ – с. Раненци през 1973 г.

Построени са три овчарника, краварник, обори, складове за жито, мелница.

Особено много Долно село се оживява целогодишно след откриването на жп гарата. Откриват се няколко магазина, кръчми, хлебопекарница, ковачница, въжарница, няколко шивачници, подковачница и др.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Заря“, което от 1960 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Долно село. От 1963 г. – към ДЗС Раненци; от 1971 – към АПК Раненци и от 1979 г. – в състава на АПК „Румена войвода“ – с. Гърляно.

През 1956 г. е учредено и ТКЗС „Боровец“ – с. Бистрица, което през 1959 г. се присъединява към ТКЗС „Заря“. След 1991 г. следва ликвидация и връщане на земята на бившите собственици или на техни наследници.

Разпродадени са стопански сгради, инвентар, сеновали, раздадени са оскъдни дивиденти. По-голяма част от земята запустява, развъдиха се лишеи по старите овошки, увеличи се популацията на диви свине.

Селото е електрифицирано през 1946 г. Водоснабдено през 1960 г. с водопровод от планината Осогово. Улицата пред кметството е асфалтирана.

Има дъждомерна станция.

Активни миграционни процеси. От общински център в миналото, основна жп гара, училище с прогимназиален курс, пощенска станция, здравна служба, мелница и др. селото започна да запада, както и съседните села от Каменица и както се вижда от таблицата, населението катастрофално намалява. Към средата на 2021 г. в обединените две села целогодишно живеят около 50 души, някои от които роми, заселили се преди 30 – 40 години от Циганската махала на с. Кутугерци.

Религии редактиране

Село Долно село принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции редактиране

Исторически, културни и природни забележителности редактиране

  • Възрожденска църква „Свети Георги Победоносец“. Намира се в селските гробища, на левия бряг на река Бистрица. Построена е през 1868 г. върху основите на стара средновековна църква от майсторите Иван, Стойчо и Новко от с.Горни Коритен. Иконите са рисувани от Иван Доспевски през 1873 г.
  • църква „Успение Богородично“ (църквата на бившето с. Бистрица).
  • Оброк „Света Троица“, „Свети Герман“ и „Свети Димитър“. Намира се на около 1,5 км югозападно от църквата в местността „Службище“, при Салакунска махала. Мястото е отбелязано с дървен кръст, а до него е положена антична гранитна колона с дължина 2,5 м.
  • Паметник на загиналите във Втората световна война.

Редовни събития редактиране

  • Събор на 13 юли – Свети Павел, в местността „Планиница“.
  • Събор на Димитровден – в местността „Службата“
  • Събор на Георгьовден.
  • Курбан на 28 август – в местността „Пладнище“

Личности редактиране

  • Алексо Малинов – първия кмет на Долноселската селска община след Освобождението (1883).
  • проф. д.ик.н. Васил Манов. Ръководител на катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ и директор на Института за икономически анализи, експретизи и прогнози. От 1974 г. е на научно – преподавателска работа в УНСС. Бил е зам.декан и декан. Също и заместник – ректор по научноизследователската дейност на УНСС. Спезиализирал е във Великобритания, Германия, Русия, Унграия, Чехословакия и Полша. Чете лекци по курса по „Прогнозиране и планиране“ в УНСС.
  • Илия Арсов Бачев (1908 – 2000) – пчелар.
  • Георги Илиев Бачев (1928 – 2005) – полковник от артилерията, старши военен представител на патронния завод в Арсенал – Казанлък, създател на стоп-патрона за пистолет Макаров (1988).
  • Благой Ранов /1946/ - роден в с. Бистрица. Писател и журналист. Член на Съюза на българските журналисти и Съюза на българските писатели. Автор на десет книги с разкази.
  • Митре, български хайдутин от XIX век[3]

Литература редактиране

  • Юбилеен сборник „Българско село“, 1930 г.
  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.296 – 303 и 351 – 356;
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.373;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 39 – 40;
  • Спасов, Румен и Владимир Петков. Теренни обхождания в с. Долно село, Кюстендилско и в община Струмяни, Благоевградско. АОР през 1999 – 2000 г., С., 2001 г., с.134;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.56, 61, 79, 80, 94, 99 и 121;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.18 – 20;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.90 – 97;
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София, 2011 г., стр. 172 – 183 .

Галерия редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 52, 196, 211.
  3. Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 162.