Едикула
Едикулата (на латински: Aedicula) е термин, използван от различни култури в продължение на 2000 години. През вековете е променял значението си и в резултат на това днес има няколко варианта, по които се използва думата.[1] Едикулата придобива голямо значение в елинистичната и римската архитектура.[2]
- Първото значение се отнася за плитка ниша, обрамчена с колони или пиластри, стъпили върху постамент, и увенчана с триъгълен фронтон.[3] В наши дни терминът се използва най-често именно с това си значение.[4] В храмовете, жилищата и обществените сгради на Древна Гърция е използвана като ниша за влагането на изображения на различни богове.[3]
- В бита често се употребява при оформлението на надгробни паметници, където са поставяни портретни изображения на мъртвите, представени в релеф или чрез статуи.[3]
- В Римската империя едикулите са малки, самостоятелни култови постройки, само от едно помещение. Имат декоративен или представителен характер.[3]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/61/%C3%84dikula.png)
Древна Гърция
редактиранеВ Древна Гърция терминът се употребява за архитектурното оформление на ниши или прозорци, които са обрамчени от двете си страни от колони или пиластри, опиращи се на основа, често стъпаловидна, и увенчани с фронтон.[5] Използва се и за запазване на човешкия мащаб в религиозни сгради, които са умишлено уголемени, за да се изрази свръхчовешкия характер на бог.[2]
Традиционната едикула се състои от подиум, две колони, фасада, корниз и фронтон. Главната идея е в нея да се разположи статуя или изображение, обикновено на някой бог.[5] Основното ѝ предназначение е да подчертаят важността на образа на божеството. В резултат на това те обикновено остават отворени от трите си страни, вместо да бъдат оградени.[1] Едикулите украсяват интериора и фасадите на храмове, жилищни и обществени сгради. Когато е използвана при оформлението на надгробен паметник, на нея обикновено се поставя урна, или релеф с образа на починалия.[5]
И днес се срещат неголеми ниши, приличащи много на едикули, които се наричат наискоси. Те обаче са само художествено-декоративни паметници в културата на Древна Гърция и се използват изключително с религиозна цел.[3][4]
Римска империя
редактиранеВ Римската империя едикулата има три значения. Терминът се използва за малка, култова постройка от типа на параклисите.[5] Храмовете в тази епоха са огромни и внушителни, но наред с тях се изграждат и малки храмове като светилища, в които се помещават статуи или изображения на божества. Често едикулата е построена като част от по-голяма структура. Тъй като римляните са приемали, че техните божества биха могли да обитават статуите си, тези светилища буквално се приемат като домове на боговете.[1]
Така се нарича и свещеният домашен ъгъл, където са поставени неголеми по размер олтари за ларите и пенатите, които покровителстват семейството и домашното огнище.[4]
За едикула се приема и плитката ниша в значително по-големите по размер храмове. Също както в Древна Гърция, фасадата ѝ се опира на пиедестал, обрамчена е от двете страни с колони и на върха си завършва с фронтон. В римската архитектура тя се използва повсеместно, украсява обществени места, триумфални арки, храмове, градските врати и т.н.[4]
Средновековие
редактиранеЕдикулите придобиват нова известност първо само в романските страни, а по-късно се появяват и при готическата архитектура.[4] През Романтизма се срещат при църквите на много места из Ломбардия, Бургундия, Нормандия, Прованс, Англия и други.[2]
През Средните векове употребата на едикули се разширява и те стават почти двуизмерни, като се прилагат във вид на рамки около врати и прозорци, с цел при отварянето да им се предаде някакво церемониално значение.[2]
От епохата на Ренесанса се разпространяват из цяла Европа.[5] Започват да се употребяват по този начин толкова бързо и повсеместно, появяват се по толкова много врати и прозорци, че скоро се превръщат в една банална, ежедневна декоративна черта. С тези си функции се срещат отново при Италианския ренесанс и от края на 16 век се използват стотици и хиляди пъти във всички европейски страни.[4]
Синоним на едикулата в православието е терминът кувуклия.[4] Във Византийската империя върху множество мозайки се срещат изображенията на едикули, например в Солун и Дамаск.[2]
Съвременност
редактиранеДнес едикули могат да се срещнат като надгробни паметници в някои стари католически гробищните паркове.[4][5] Най-известна е едикулата в Йерусалим, намираща се в центъра на ротондата на храма „Възкресение Господне“, в която е поместен Божи гроб.[4]
Примери за едикули
редактиранеТрадиционната форма на едикула може да се види в погребаните под лавата на Везувий градове Помпей и Херкулан. В повечето домове на тези градове има ларариум, обикновено оформен като едикула, която е светилище на домашните божества – ларите. Ларариумът често се оформя като малък храм, разположен вътре в римския дом, и съдържа статуя или живописна творба, показваща представата на домакините за къщите на ларите. Макар повечето едикули да са част от по-голяма сграда, в Помпей са намерени и някои, които са свободно стоящи и поставени на обществени места.[1]
Храмът на Бакхус в Баалбек, дава представа за два от начините, по които се ползва едикулата. Във вътрешността е изградена като малко помещение с функциите на адитон, така че напомня за „храм в храма“. Освен това е представена и като ниша за поместване на статуи – и в адитона и извън него.[2]
Едикулите с функции на параклис са малки структури, прикрепени към външната част на сграда, или изпъкващи край главните пътеки в интериора. Добър пример за това е Библиотеката на Целс в Ефес – римска сграда в днешна Турция. На предната част на сградата са поставени три врати, а от двете страни на всеки вход има по една едикула, съдържаща статуя. Това са четири женски скулптури, символизиращи мъдростта, добродетелта, мисълта и познанието. Фасадата на всяка едикула е обрамчена с по две свободностоящи колони, които поддържат в горната си част подобие на храмов антаблеман. Това е чудесен пример за илюстрация на външна фасада, на която са оформени мини храмове към обожествените персонификации.[1]
Вътрешността на Римския пантеон, посветен на много богове, е осеяна с ниши, всяка от които първоначално съдържа статуя на римско божество. Някои са оформени като едикули, с колони и фронтони, каквито чисто се срещат в католическите църкви. Тази практика предполага в едикулата да се помещават както образи, така и гробници на светци. Всъщност, дори самият Пантеон е преустроен в католически храм.[1]
Базиликата „Свети Петър“ във Ватикана е построена над гроба на апостол Петър, приеман за първия епископ на Рим и пръв римски папа. Гробът е бил отбелязан с надгробна едикула през 166 – 170 г. През последните години от живота си, Константин I Велики построява около нея огромната базилика.[6]
България
редактиранеОт разрушените, разпръснати в трите помещения на Свещарската гробница детайли, е реконструирана почти изцяло гробна едикула, оформена от две правоъгълни колони, увенчани с изящни капители, корниз и фронтон. Фронтонът е оцветен в червено и на тимпана му е изобразена главата на медуза.[7] На фасадата ѝ е изобразен конник, който получава златен венец от богиня, следвана от религиозна процесия.[8] Едикулата е била затворена с три каменни врати, имитиращи украса на дървени порти. Към нейната декорация принадлежат може би и двете каменни статуетки на млади жени, които са могли да служат като акротерии. Едикулата е прикривала голямо каменно легло, като е достигала до корниза, отделящ антаблемана от свода.[7]
Върху две емисии монети, отсечени при управлението на Гордиан ІІІ (238 – 244) са намерени единствените, достигнали до наши дни, изображения на храма на Великия бог Дарзалас в Одесос. На тях са изобразени две различни култови постройки с еднотипни статуи на Великия бог. Възможно е да не става въпрос за два, а само за един храм с едикула в него. На монетите от по-ранната емисия (238 – 241), се вижда едикула със същата статуя на Дарзалас между колоните. Предполага се, че тя е била изградена през първата половина на 3 век, вероятно през управлението на Каракала. Великият бог е изобразен прав, с калатус на главата, рог на изобилието в лявата ръка и патера в дясната. До него има горящ жертвеник. Стъпил е върху подиума на едикулата с пет стъпала. Над нея има двускатен покрив с триъгълен фронтон, носен от четири колони с римско-коринтски или композитни капители. На покрива се виждат акротерии и два антефикса. Тимпанът на фронтона е украсен с копие и щит. Тази украса за фронтон на храмове и едикули е много разпространена в Тракия през Римската епоха.[9]
През 2007 г. в Балчик, там където вероятно е била агората на античния Дионисополис, е открит добре запазен антов храм на Кибела, Великата фригийска майка на боговете. Изграден е през елинистичната епоха и функционира до края на 4 век. Вътре, точно срещу входа, е имало едикула, в която се е намирала статуята на богинята. Открит е подиума ѝ с три стъпала, части от полуколоните с канелюри, части от капителите и почти целия фронтон на едикулата, украсен с бюст на Хелиос между главите на четири коня.[9]
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ((en)) Types of Architecture Study Guide. Aedicula: Definition, Art & Architecture
- ↑ а б в г д е ((en)) Heavenly Mansions: An Interpretation of Gothic
- ↑ а б в г д Архитектурен и археологически речник
- ↑ а б в г д е ж з и Эдикула // Словарь терминов, применяемых в архитектуре. «Фасад Проект». Архивиран от оригинала на 29 април 2020. Посетен на 29 април 2020. (на руски)
- ↑ а б в г д е ((ru)) Архитектурный словарь/Эдикула
- ↑ ((en)) Encyclopædia Britannica/ Rome
- ↑ а б Археологията днес/Гробницата в Свещари
- ↑ Паметници под закрилата на ЮНЕСКО
- ↑ а б Храмът на великия бог Дарзалас според монетни изображения