Питово

българско село

Пѝтово е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.

Питово
България
42.4273° с. ш. 26.1941° и. д.
Питово
Област Сливен
42.4273° с. ш. 26.1941° и. д.
Питово
Общи данни
Население235 души[1] (15 март 2024 г.)
7,64 души/km²
Землище30,775 km²
Надм. височина198 m
Пощ. код8942
Тел. код04566
МПС кодСН
ЕКАТТЕ56527
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Нова Загора
Галя Захариева
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Питово
Андон Стоилов
(ГЕРБ)

География

редактиране

Село Питово се намира на около 40 km юг-югозападно от областния център град Сливен, около 26 km изток-югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 35 km североизточно от град Раднево. Разположено е в северните склонове на Светиилийските възвишения, чийто най-висок връх Острата вила (Острия чатал, 415,9 m) е на около 3 km запад-югозападно от центъра на селото. Преобладаващият наклон на терена в Питово е на север-североизток; надморската височина в центъра при църквата е около 220 m. Климатът е преходно-континентален.

През Питово минава общински път, който: на северозапад в село Омарчево прави връзка с третокласния републикански път III-555, водещ на запад през село Полско Пъдарево до връзка на около 2 km преди Нова Загора с второкласния републикански път II-55; на изток в село Гълъбинци прави връзка с третокласния републикански път III-6601, водещ на север към град Кермен.

Землището на село Питово граничи със землищата на: село Биково на север; село Гълъбинци на изток; село Златари на юг; село Еленово на югозапад; село Омарчево на запад.

В землището на Питово има 3 микроязовира: „Христомитев кладенец“; „Пенчов кладенец“; „Текиря“.[2][3]

Населението на село Питово, наброявало 1522 души при преброяването към 1934 г. и 1623 към 1946 г., намалява до 695 към 1992 г. и 208 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от обща численост 374 лица, за 335 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 28 – към „ромска“, за 8 към „други“ и за едно – „не отговорили“, а за „турска“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.[5]

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Гердемè – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.. Село Гердеме е преименувано на Пѝтово през 1906 г.[6][7]

Училище в селото има – според местно предание, от 1875 г. Започнало с около 20 деца по взаимоучителен метод, след Освобождението поради нарасналата численост на населението са създадени 4 отделения (класа) и училището е настанено в къщите, изоставени от единствените две турски семейства в селото. През 1912 г. всяко отделение е било в самостоятелна стая. През 1921 г. е открит първи прогимназиален клас. Поради липса на достатъчен брой ученици за прогимназията, тя е била закривана през 1922/1923 учебна година и периода 1925 – 1931 г., а от учебната 1931/1932 г. е открита като Народна смесена прогимназия „Христо Ботев“.[8] Съществува под името Народно основно училище „Христо Ботев“ до (вероятно) 1976 г., към която година са датирани последните му архивни документи.[9]

Църквата „Свети Кирил и Методий“ в село Гердеме (Питово) е построена – вероятно, скоро след Освобождението.[10]

Читалище в село Питово е основано през 1929 г. (според включената след 2009 г. в наименованието му „Гео Милев 1929“ година на неговото първоначално създаване)[11]. Местно предание сочи за неговото създаване 1928 г.[12] Преди да бъде наречено „Гео Милев“, вероятно носи наименованието „Блага вест“[13].

Кредитната кооперация „Сеяч“ в село Питово е основана на 3 януари 1926 г. и започва дейност от март 1926 г. под наименованието Кредитно кооперативно сдружение „Сеяч“ - село Питово. Основната цел на кооперативното сдружение е да подпомага финансово своите членове във вид на заеми срещу поръчителство. То открива кооперативен магазин в селото за снабдяване с промишлени и бакалски стоки и изкупуване на селскостопански произведения. След национализацията, в края на 1947 г., кредитната кооперация преустановява кредиторската дейност и се обособява като обществена кооперативна търговска организация със задача да обслужва местното население и напълно да задоволява неговите потребности. При тази промяна тя получава наименование Всестранна кооперация „Сеяч“. Под това име кооперацията съществува до 31 март 1960 г., когато се присъединява към Всестранна кооперация „Орач“ – село Омарчево по силата на постановление на Министерския съвет от 1960 г. за уедряване на сродните организации и предприятия.[14][15]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) е основано в Питово през 1948 г. и обхваща земеделските земи и труда на почти всички домакинства (семейства) в селото. През периода 1959 – 1990 г. дотогавашното ТКЗС – село Питово преминава като съставна част последователно на обединеното ТКЗС (ОТКЗС) – село Омарчево и на Аграрно-промишлен комплекс „Петко Енев“ – Нова Загора. От 1990 г. стопанството в Питово отново е самостоятелно ТКЗС, през периода 1992 – 1995 г. е в процедура на ликвидация, а през 1995 г. по силата на разпоредба в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)[16] дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.[17]

Обществени институции

редактиране

Село Питово към 2024 г. е център на кметство Питово.[18][19]

В село Питово към 2024 г. има:

Културни и природни забележителности

редактиране

На около 7 km западно от Питово, на връх Свети Илия в Светиилийските възвишения се намират останките от късноантична и средновековна крепост.[23] На върха през 14 век е построен ислямски молитвен дом – Кадемли Баба Теке. Мястото е известно още като Текето, Тюрбето, Тикята, Ердуванлийското кале. Почти до средата на 20 век е наричано Ердуванлийското теке. Първите писмени сведения за Текето са от османския пътешественик Евлия Челеби. Там са погребани мощите на мюсюлманския светец Мусà чобан, известен с прозвището си Кадемлѝ, принадлежал към ордена на бекташите. Тъй като Кадемли бабà е бил овчар, на 6 май мюсюлманите-дервиши идвали да принесат курбан на светеца. Българите вярват, че в този гроб са погребани мощите на свети Илия (Алия). Хора със здравословни проблеми преспиват тук, колят курбан, палят свещи и принасят дарове на светеца. Българите празнуват на Илинден, а турци и цигани-мюсюлмани – на Гергьовден.[24][25]

На около 2 – 3 km на изток от селото, до язовир „Текиря“, са открити останки от римска баня. Един от мраморните ѝ блокове с размери около 1,5/0,7/0,5 m се намира в двора на Слав Петков Минов (1918 – 1997).

Селото е известно със своите чешми.

Редовни събития

редактиране

Традиционният събор на селото е всяка година на 24 май.

Има редовни автобусни линии Нова Загора – Полско Пъдарево – Омарчево – Питово.

Известни личности

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.
  3. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Нова Загора, село Питово. Язовири: Христомитев кладенец; Пенчов кладенец; Текиря. Справка към април 2024 г.
  4. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Питово, общ. Нова Загора, обл. Сливен – по данните в регистъра към 4.04.2024 г.)
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Питово, община Нова Загора, област Сливен
  6. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ПИТОВО (Гердеме) (Справка към 7 април 2024.)
  7. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за с. Питово, общ. Нова Загора, обл. Сливен. Информация с. Питово, общ. Нова Загора, обл. Сливен - 21/12/1906. Събитие: промяна на наименование. Питово.
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 241К „Народна смесена прогимназия "Христо Ботев" - с. Питово, Сливенско (1875 - 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 471 „Народно основно училище "Христо Ботев" - с. Питово, Сливенско (944 – 1976)“; История на фондообразувателя. Списък с описи.
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 99К „Църковно настоятелство при храм "Свети Кирил и Методий" - с. Питово, Сливенско (1930 – 1947)“; История на фондообразувателя.
  11. Детайлна информация за читалище „Гео Милев – 1929“, село Питово, община Нова Загора, област Сливен
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 680 „Народно читалище "Гео Милев" - с. Питово, Сливенско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 359К „Групов фонд "Читалища в Сливенски окръг" (1909 – 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя: "Блага вест" – с. Питово
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 163К „Кредитна кооперация "Сеяч" - с. Питово, Сливенско (1926 – 1954)“; История на фондообразувателя.
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 162К „Кредитна кооперация "Орач" - с. Омарчево, Сливенско (1910-1944)“; История на фондообразувателя
  16. § 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
  17. [http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=32&flgid=29594 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 286 „Трудово кооперативно земеделско стопанство - с. Питово, Сливенско (1948 – 1958, 1987 – 1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя]
  18. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Питово, общ. Нова Загора
  19. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Питово
  20. Информационна карта за 2021 г., читалище „Гео Милев – 1929“, село Питово, община Нова Загора, област Сливен
  21. Към 6 април 2024 г. в Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия няма регистриран храм в село Питово.
  22. Български пощи, пощенски станции, 8942 Питово // Посетен на 2024-04-06.
  23. Български крепости. Обекти в България. „Село Графитово – крепост Св. Илия“. Източник: Койчев, Н. „История на Нова Загора. Новозагорско през вековете“. Ст. Загора, издателство Арта Графикс, 1997.
  24. Национален регистър на храмовете в Република България, село Сокол, област Сливен. Кадемли Баба Теке. Историческа справка.
  25. АНАМНЕЗА, Год. XI, 2016, кн. 3, с. 29-41, ISSN 1312-9295. „Култови места и култови практики: примера с циганите в България“, стр. 31, „... светилището на връх Св. Илия край с. Графитово, Новозагорско. ...“

Външни препратки

редактиране