Кирил Московски

московски патриарх
(пренасочване от Кирил I)

Кирил (светски имена: Владимир Михайлович Гундяев) е висш православен руски духовник, патриарх на Москва и цяла Русия.

Кирил Московски
Кирилл
московски патриарх
Роден
20 ноември 1946 г. (77 г.)
Религияправославие
Учил вСанктпетербургска духовна академия
НаградиЗа заслуги към Отечеството I степен (2016)
Семейство
Подпис
Уебсайт
Кирил Московски в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 20 ноември 1946 г. в Ленинград в семейство на свещеник. От най-ранна детска възраст проявява влечение към богослужението и монашеството. След завършване на средното си образование постъпва в Ленинградската духовна семинария, а след това – в Ленинградската духовна академия, която завършва с отличие през 1970 г.

На 3 април 1969 г. Ленинградският и Новгородски митрополит Никодим го подстригва в монашество с името Кирил. От 1970 до 1971 г. е преподавател по догматическо богословие, помощник-инспектор в Ленинградската духовна академия и семинария, а едновременно и личен секретар на Ленинградския митрополит Никодим. От 1971 до 1974 г. е представител на Московската патриаршия към Световния съвет на църквите в Женева. От 1974 до 1984 г. е ректор на Ленинградската духовна академия и семинария.

През 1976 г. става епископ на Виборг, а през 1977 г. е възведен в сан архиепископ Смоленски и Вяземски. От 1986 г. управлява общините в Калининградска област, а през 1988 г. става Смоленски и Калининградски архиепископ. От 1989 г. е председател на Отдела за външно-църковни отношения към Московската патриаршия. През 1991 г. е повишен в ранг митрополит. Постоянен е член на Светия Синод. На 6 декември 2008 г., един ден след кончината на патриарх Алексий II, е избран за местоблюстител на Московския патриаршески престол.

Международна дейност редактиране

На 12 септември 1971 г. е назначен за представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите. През декември 1975 г. е избран за член на Централния и Изпълнителния комитети на ССЦ. През 1976 г. става постоянен представител на РПЦ в пленарната комисия на ССЦ. На 18 ноември 1976 г. патриарх Пимен го назначава за заместник на Патриаршеския екзарх на Западна Европа (на този пост той остава до октомври 1978 г., когато му възлагат пастирското ръководство на епархиите във Финландия).

През 1989 г. става ръководител на Отдела за външни църковни връзки – църковен „министър на външните работи“ и скоро успява да изведе отношенията с Католическата църква от безизходицата, в която те изпадат през 1990-те години в резултат на активната дейност на Ватикана в Украйна и Русия.

Поместният събор на Руската православна църква 27 януари 2009 г. избира за патриарх на Москва и цяла Русия Смоленския и Калининградски митрополит Кирил с 508 гласа от 702 възможни, като 673 са били валидните бюлетини. Митрополит Кирил заявява, че приема решението на събора и благодари. Интронизиран е за патриарх на 1 февруари 2009 г.

Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии (2012)[1][2].

Противоречия и спорни въпроси редактиране

„Цигареният скандал“ редактиране

В ролята си на председател на „Отдел внешних церковных связей Московского патриархата“ тогавашният Смолянски и Калининградски митрополит Кирил е обвиняван от медии като „Коммерса́нтъ“ и „Московский комсомолец“ в злоупотреби във връзка с безмитовия внос на цигари и алкохол, на които Руската църква има право след решение на правителството на Руската федерация от средата на 90-те години.[3][4] Департаментът за външни църковни отношения на Московската патриаршия е смятан от медии за най-големия вносител на цигари в Русия. По официални данни от Федералната митническа служба на Руската федерация към 15 октомври 1996 г. под ръководството на митрополит Кирил са внесени 18 млрд. безмитни цигари на стойност 830 млрд. рубли (14 млрд. долара) и 21 млн. литра църковно вино на стойност 242 млрд. рубли (4 млрд. долара).[5][6] Безмитният режим е прекратен през 1997 г. В свое интервю през 2002 г. патриарх Кирил назовава обвиненията за присвояване на средства „политическа кампания против него“. В медиите често е наричан „табачным митрополитом“.[7][8][9]

Обвинения за връзка с КГБ редактиране

Според доклад на Комисията на Президиума на Върховния съвет на Русия (публикуван 1992 г.) е имало „противоконституционно използване от страна на Централния комитет на КПСС и органи на КГБ на редица църковни органи за собствените си цели и по-конкретно чрез вербуване и изпращане на агенти на КГБ в църквата“.[10][11]

Въз основа на съпоставка и съвпадения на пътуванията извън Русия на агент „Михайлов“, медии и религиозни деятели предполагат, че става дума именно за патриарх Кирил.[12][13][14][15][16][17][18][19]

Скандалът Breguet редактиране

През 2012 г. патриарх Кирил е обвинен от медии в носенето на часовник Breguet, чиято стойност е над 30 000 долара. В интервю с журналиста Владимир Соловов Кирил потвърждава, че притежава такъв часовник, един от многото подаръци, които е получавал, но никога не го е носил.[20] Във връзка с направена снимка от литургия Кирил заявява, че е манипулация и снимката е всъщност колаж. Твърденията му предизвикват интернет блогър, който намира и публикува десетки снимки на патриарх Кирил, на които носи луксозни часовници.[21] Появява се и снимка на официалния уеб сайт на Руската патриаршия, на която патриархът също носи скъп часовник. В опит за прикриване на скандала снимката е премахната и заменена с нова, на която часовникът е изтрит чрез Photoshop, но отражението от часовника на масата е пропуснато.[22] Църквата заявява, че грешката е на 24-годишна служителка, която ще бъде „жестоко наказана“.

Патриарх Кирил е известен с луксозния си начин на живот, като негови лични собствености според руските медии са дворец в Геленджик[23], вила в Швейцария[24], яхта[25] и луксозен апартамент в близост до Кремъл[26].

Човешките права като ерес редактиране

По време на проповед на 20 март 2016 г. Патриарх Кирил заявява, че „човешките права са новата ерес“, както и че трябва да се борим против опитите да се утвърди правото на човека да прави какъвто пожелае избор.[27]

Ерес на „Православния“ Сталинизъм редактиране

При патриаршеството му в РПЦ полуофициално се утвърджава ереста на „православния“ сталинизъм, заради факта, че след тежкото оперативно поражение на Червената армия от Вермахта в хода на Операция „Барбароса“, при което той окупира над една четвърт от европейската територия на СССР и стига до подстъпите на Москва и Ленинград, с цел сплотяване на обществото за спечелване на дългата война – защото германците възстановяват закритите преди това от съветския режим храмове, с цел спечелване на поддръжката на местното население (заради това до Перестройката и свързаното с нея религиозно възраждане голямо мнозинство от православните храмове на РПЦ в Съветския съюз са се намирали на територии, попаднали под немска окупация), и получаване на жизненоважните доставки на оръжие, боеприпаси, военна техника, горива, експлозиви, суровини, храна, превозни средства и оборудване от страна на Западните съюзници, пред чиито общества е трябвало да се симулира наличие на „Религиозна свобода“ в Съветския съюз Сталин възстановява РПЦ, временно намалявайки мащаба на кървавите преследвания, на които е била подложена преди това, и при които тя на практика почти напълно е унищожена на териториите на СССР, източно от новите граници по пакта „Рибернтроп-Молотов“, сформирайки синод от оцелели архиреи, един от които е избран за патриарх, нарушило апостолското правило висшия клир да не получава сана си с помощта на светските власти, още повече, ако са Противохристиянски настроени. Но след краят на войната репресиите срещу църквата стават по-интензивни, спира откриването на нови храмове (малко на брой), тези, в които са станали държавна собственост, отново са иззети. Но въпреки това изповядващите тази ерес възхваляват Сталин като „възродител на Православието“, някой от тях дори го наричат „втори Константин Велики“, описват го като таен „монах“, измислят облитане на Москва със самолети с икона с Тихвинската Богородица и изпълнение на други православни обреди по време на Съветско-германската война, третират го като „Бич Божи“ за руския народ и дори представят Белогвардейците като „Противохристиянски“ настроени.[28]

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
  2. „Патриарх Кирил стана почетен доктор на УниБИТ“, в. „Стандарт“, 29.04.2012
  3. Корпорация „Церковь“ Архив на оригинала от 2008-12-09 в Wayback Machine. // Деловая пресса № 26(57) от 06.07.2000
  4. Приняв весь удар на себя в „табачно-алкогольной истории“, митрополит Кирилл спас Церковь от грязи(интервью с епископом Венским и Австрийским Иларионом) // Интерфакс-Религиия,23 януари 2009 г.
  5. Письмо Минфина РФ от 01.10.1996 № 11-01-08 „О вопросах международной гуманитарной и технической помощи“
  6. bestpravo.com // Архивиран от оригинала на 2017-05-19. Посетен на 2018-03-04.
  7. www.segodnya.ua // Архивиран от оригинала на 2017-04-02. Посетен на 2018-03-04.
  8. www.kasparov.ru
  9. inosmi.ru
  10. krotov.info
  11. www.vehi.net
  12. mosmonitor.ru // Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 2018-03-04.
  13. vlasti.net
  14. newtimes.ru
  15. www.theguardian.com
  16. www.reuters.com
  17. www.compromat.ru
  18. oleg-leusenko.livejournal.com // Архивиран от оригинала на 2017-07-13. Посетен на 2018-03-04.
  19. censoru.net, архив на оригинала от 5 март 2018, https://web.archive.org/web/20180305063931/http://censoru.net/13786-kak-patriarh-kirill-delal-kareru-v-kgb.html, посетен на 4 март 2018 
  20. www.nytimes.com
  21. ycnokoutellb.livejournal.com
  22. www.bbc.com
  23. www.rferl.org
  24. www.nytimes.com
  25. euromaidanpress.com
  26. themoscowtimes.com
  27. www.pravoslavie.ru
  28. Як Сталін побудував Московський Патріархат під контролем органів держбезпеки (до 75-річчя створення)

Фотогалерия редактиране

Алексий II Руски патриарх (1 февруари 2009 – …)