Отваря главното меню

Крайцери проект 26-бис

Крайцери проект 26-бис „Максим Горки“ са тип леки крайцери на ВМФ на СССР от времето на Втората световна война, развитие на крайцерите от проект 26 „Киров“.

Крайцери проект 26-бис
MaksimGor'kiy1941.jpg
Главният кораб на проекта – лекият крайцер „Максим Горки“
Флаг Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Клас и тип Леки крайцери от проект 26-бис, „Максим Горки“
Производител Заводи № 189, № 198 и № 199, СССР.
Живот
Заложен 20 декември 1936 г.
Спуснат на вода 30 април 1938 г.
Влиза в строй 12 декември 1940 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 191,4 m
Ширина 17,7 m
Газене 6,3 m (при пълна водоизместимост)
Задвижване 2 парни турбини;
6 парни водотръбни котли шатров тип;
2 гребни винта;
110 000 к.с. (129 750 к.с. главния кораб на изпитанията)
Скорост 36,1 възела
(66,9 km/h)
главния кораб, на изпитанията
Водоизместимост 8177 t (стандартна)
9 792 t (пълна)
Броня пояс: 70 mm;
траверси: 70 mm
палуба: 50 mm
кули: 50 – 70 mm
бойна рубка: 100 – 150 mm
Екипаж 671 души
Далечина на
плаване
4880 морски мили на 17,5 възела ход;
Радиолокационна
станция (РЛС)
тип 282 (английска) за управление на огъня на ЗА
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпаса „Курс-2“;
4 5” магнитни компаса
Въоръжение
Артилерия 3x3 180 mm
Зенитна артилерия:
„Максим Горки“,
„Молотов“:
6x1 100 mm
9x1 45 mm
4 зенитни картечници 12,7 mm ДШК
„Калинин“,
„Каганович“:
8x1 85 mm 90-К
6x1 45 mm
10x1 37 mm
6 12,7 mm ДШК
Самолети 2 хидроплана КОР-2;
1 катапулт ЗК-1
Торпеда 2x3 533 mm ТА
Други 20 големи (ББ-1) и 30 малки (БМ-1) дълбочинни бомби, 164 мини

История на създаванетоРедактиране

Работите по изменение на проекта 26 в проект 26-бис се изпълняват в ЦКБ-17 (така от 1937 г. се нарича ЦКБС-1) под ръководството на главния конструктор А. И. Маслов.

Особености на конструкциятаРедактиране

Корпуса се разделя на 19 водонепрони­цаеми отсека.

Отличават се от прототипа, крайцера „Киров“, по следните параметри:

Предназ­наченият за тях корабен раз­узнавач КОР-2 е проектиран по схемата летяща лодка. Държавните му изпитания започват през 1941 г. Временно първите два крайцера от проекта 26-бис получават са­молетите-разузнавачи КОР-1, създадени в таганрогското ЦКБ за морско самолетостро­ене, поради липса на по-съвършена машина.

КонструкцияРедактиране

КорпусРедактиране

Корпуса на крайцерите от типа „Максим Горки“ като цяло повтаря проекта 26. Той е нитован, с полубак и транцева корма, има две палуби – горна и долна (бронева) и две платформи. Си­стемата на набора на корпуса – в средната част (61 – 219 шп.) – надлъжна, с дължина на шпацията 750 mm, в краищата – напречна, със шпа­ция 500 mm.

На протежение на 61—224-я шп. корпуса има двойно дъно. Височината на корпуса при мидъла и в кърмата съставлява 10,1 m, при носа – 13,38 m. Газенето е 5,8 m. Височината на борда в носа съставлява 7,6 m, на мидъла и в кърмата – 4,3 m. Началната метацентрична височина при нормална водоизместимост достига 1,1 m. За първи път в практиката на съветското корабостроене долната част на полубалансирния рул и върховете на гребните винтове излизат над основната линия на 1200 mm, в резултат на което маневреността на крайцера е подобрена.

Корпуса се разделя на 19 водонепрони­цаеми отсека, в главните прегради от­състват врати или каквито и да е проходи под долната (бронирана) палуба. Непотопимостта на кораба е осигурена при наводняването на три отсека.

Крайцера има два мотор­ни катера КС-26, два 16-веселни мотор­ни баркаса, два шествеселни яла и по един четиривеселен и шествеселен спасителен велбот.

ЗащитаРедактиране

Дебелината на броневия пояс и броневите траверси на 61-я и 219-я шп. съставлява 70 mm (на „Киров“ – 50 mm). Също 70 mm е дебелината на бронята на предните стени и покривите на кулите на главния калибър и техните барбети и 30 mm – хоризонталната и вертикалната за­щита на рулевото и румпелното отделения.

Главна енергетична установкаРедактиране

Два главни турбозъбчати агрегата с но­минална проектна мощност от 55 000к.с. всеки са поместени автономно в носовото и кърмовото машинни отделения. ГТЗА ТВ-7 се произвежда от Харковския електромеханичен и турбогенераторен завод (ХЕТЗ). Всеки ГТЗА е с три турбини за преден и две турбини за заден ход, състои се от три корпуса турбини за високо, средно и ниско налягане със стъпала за крейсерски и икономичен ход. Турбините са само активен тип, което дава висока надеждност на работата при известна загуба на икономичност. Честотата на въртене на турбин е ниска – ТВН и ТСН 2290 rpm, ТНН – 1760 rpm. Но­совият агрегат работи за гребния винт по десния борд, а кър­мовия – за винта на левия борд. Бронзовите трилопастни винтове са с диаметър 4,7 m.

Главните котли са водотръбни, шатро­в тип – намират се в автономни во­донепроницаеми отделения и са подсигурени с двоен комплект спомагателни механизми и топлообменни апара­ти. Тяхната паропроизводителност е 106 t/h перегрята пара с налягане 25 kg/cm² и температура 325°C. Запаса на захранващата ги вода се попълва от изпарители, поставени в котелни отделения №3 и №6.

Средният разход на гориво на икономичен ход при изпитанията на крайцера „Калинин“ съставя 0,623 kg/к.с./h.

На икономичен режим действа само един котел във всеки ешелон, на крайцерски режи­м по два, при останалите – всичките шест.

Основният запас гориво (флотски мазут марка „Ф“) се съхранява в междудънното про­странство, разходните цистерни се намират в бордови отсеци. Нор­малният запас гориво съставлява 650 t, пъл­ният – 1660 t, най-голям – 1750 t.

Главните турбозъбчати агрегати на край­церите се показват като надеждни в работата им.

Мощността на четирите генераторa тип ПСТ-44/23 съставлява 660 кW (по 165 кW всеки) работещи на постоянен ток (230 V), има и два дизел-генератора ПГ-2 (дизели 8Л-Ч) (по 165 кW всеки).

СлужбаРедактиране

„Максим Горки“Редактиране

 
„Максим Горки“ на пирса на ленинградския търговски порт

Главен строител – Н. Ф. Мучкин, а след това В. С. Боженко. При строителството обозначението на крайцера е „поръчка № 270“. От 22 до 24 септември крайцера прави първото си излизане в морето. Отговорен за предаването от завода-строител е М. М. Михайловски. Сметната стойност за построяването съставлява 60 млн. рубли.

При влизането в строй на „Максим Горки“ се насчитат 56 човека начсъстав, 159 младши команди­ри, 682 краснофлотеца – всичко 897 човека.

През 13 – 14 декември е пребазиран от Кронщат в Талин. На 14 юни преминава в Уст-Двинск.

През май 1941 г. преминава в Талин. На 14 юни е пребазиран в Уст-Двинск.

„Молотов“Редактиране

 
Хидросамолет КОР-2 на катапулта на крайцера „Молотов“, 1941 г.

Строителството на крайцера, който е кръстен „Молотов“, започва в Николаевския завод № 198 на 14 януари 1937 г. Секциите на корпуса се сглобяват на малкия стапел № 4. След освобождаване на стапел № 1 средната част на корпуса е приспусната до ръба във водата, а след това със 150-тонен кран нейните секции започват да се подават на стапел № 1. Спуска на вода е осъществен на 4 декември 1939 г. От 11 ноември 1940 г. до 18 март 1941 г. са заводските изпитания, а от 19 март до 31 май и държавните изпитания. На ходовите изпитания кораба показва най-добрите за крайцерите от своя проект скоростни показатели: 36,3 възела при мощност на турбините от 133 хил. к.с. Влиза в състава на Черноморския флот на 14 юни 1941 г.

На крайцера е поставена първата корабна радиолокационна станция за търсене „Редут-К“.

В нощта на 21 по 22 януари 1942 г. в резултат на щорм е повредена обшивката на левия борд в кърмовата оконечност от 264-я шпангоут до транеца, по левия борд се скъсват 4 шпангоута (от 290 до 293-я), счупен е кърмовия клюз, на 400 mm е огънат форщевена, наводнен е таранния отсек, повредени са тръбопроводите на отоплението в кърмовите помещения и оборудването на отсека за димоапаратурата.

Ремонта на крайцера се прави в кораборемонтния завод в Туапсе, форщевена така и не е изправен напълно, което снижава скоростта на „Молотов“ с 2 – 3 възела.

На 2 август 1942 г. в 1.27 торпедо уцелва кърмата на кораба отдясно.

Последствията от въздушната атака се оказват сериозни. Взрива откъсва 20 m от кърмовата оконечност на крайцера (до 262-я шп.) с руля, румпелното отделение с рулевата машина и химическия отсек. В кърмовите отсеци загиват 18 човека.

Ремонта предвижда присъединяването към корпуса на повредения кораб на новата кърма на недостроения крайцер от проекта 68 – „Фрунзе“ (тя е по-голяма на места от 200 до 1500 mm) за сметка на разглобяване на външната ѝ обшивка и бордовия набор, последващо огъване на набора и сглобяване по новите образувания. Наистина, след това „Молотов“ няма вече нормални обводи на корпуса. Максималната скорост след ремонта съставя около 28 възела.

На 3 август 1957 г. след разобличението на антипартийната група Молотов, Каганович и Маленков кораба е преименуван на „Слава“, което става обект за шеги – „Слава“ е съкращение от името „Вячеслав“, а именно такова е и малкото име на Молотов. На 14 януари 1959 г. крайцера излиза от бойния състав и е законсервиран, а след година и половина е разконсервиран и отново влиза в строй.

„Каганович“Редактиране

 
„Каганович“ през 1944 г.

За дострояващите се в годините на войната „Каганович“ и „Калинин“ няма 100 mm/56 оръдия и те получават 85 mm/52 90-К. Стойността на постряването на „Каганович“ е 111,2 млн. руб. „Каганович“ през 1946 г. е преименуван на „Лазар Каганович“, а на 3.08.1957 г. – в „Петропавловск“. На 6 февруари 1960 г. е изключен от списъците.[1]

„Калинин“Редактиране

Заложен на 12 юни 1938 г. на завод номер 199 в Комсомолск на Амур. Спуснат на вода на 8 май 1942 г. Влиза в строй в Тихоокеанския флот на 31 декември 1942 г.

Стойността на построяването на „Калини­н“ достига 108 млн. руб.

Проект Име Заложен Спуснат на вода Дата на влизане в строй Флот Дата на изключване от списъците
26-бис „Максим Горки“ 20 декември 1936 г. 30 април 1938 г. 12 декември 1940 г. Балтийски 18 април 1958 г.
26-бис „Молотов“[Бел. 1] 14 януари 1937 г. 4 декември 1939 г. 14 юни 1941 г. Черноморски 4 април 1972 г.
26-бис2 „Калинин“ 12 юни 1938 г. 8 май 1942 г. 31 декември 1942 г. Тихоокеански 12 април 1963 г.
26-бис2 „Каганович“[Бел. 2] 26 август 1938 г. 7 май 1944 г. 8 февруари 1947 г. Тихоокеански 1964 г.

Оценка на проектаРедактиране

А. В. Платонов отнася корабите от проекта 26-бис към подкласа на тежките крайцери:

Крайцерите от пр. 26 и 26-бис според съществуващата световна класификация се отнасят към тежките крайцери. Но поради оригиналния си главен калибър – 180 mm – и своето брониране те се оказват по-слаби даже и от първите британски и френски тежки крайцери, а по сравнение с германските или американските „набори“ изглеждат откровено слабо. Залога на висока скорост, по-скоро, не се оправдава. Макар и за това, че в бойна обстановка най-новият „Молотов“ все така развива не повече от 28 възела[2]

.

Сравнителни ТТХ на проекта 26-бис и неговите чуждестранни аналози
Основни елементи   Аржентина Вейнтисинко де Майо[3][4]   Съюз на Съветските Социалистически Републики 26-бис[5][Бел. 3]   ЯпонияФурутака[6][Бел. 4]   ЯпонияАоба[7][Бел. 5]   ВеликобританияЙорк[8][Бел. 6]
Водоизместимост, стандартна/пълна, t 6800/9000 8048/9575 – 9882 8700/11 273 – 11 275 9088/11 660 8250 – 8390/10 350 – 10 490
Енергетична установка, к.с. 85 000 110 000 103 400 110 000 80 000
Максимална скорост, възела 32 35 33 33 32 – 32,25
Далечина на плаване, мили на скорост, възела 8030 (14) 4880 (17,8) 7900 (14) 8223 (14) 10 000 (14)
Артилерия на главния калибър 3×2 – 190 mm 3×3 – 180 mm 3×2 – 203 mm[Бел. 7] 3×2 – 203 mm[Бел. 8] 3×2 – 203 mm
Универсална артилерия 6×2 – 102 mm 6×1 – 100 mm 4×1 – 120 mm[Бел. 9] 4×1 – 120 mm[Бел. 10] 4×1 – 102 mm
Лека зенитна артилерия 6×1 – 40 mm 9×1 – 45 mm/46, 4×1 – 12,7 mm 4×2 – 25 mm, 2×2 – 13,2 mm 4×2 – 25 mm, 2×2 – 13,2 mm 4×1 – 40 mm, 2×4 – 12,7 mm
Торпедно въоръжение 2×3 – 533 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА 2×4 – 610 mm ТА 2×4 – 610 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА
Брониране, mm пояс – 70, палуба – 25, кули – 50, рубка – 65 пояс – 70, палуба – 50, кули – 70, рубка – 150 пояс – 76, палуба – 32 – 35, кули – 25 пояс – 76, палуба – 32 – 35, кули – 25 пояс – 76, палуба – 37, кули – 25, погреби – 76 – 140
Екипаж, души. 780 897 639 657 628

Ако се сравняват корабите от проекта 26-бис с другите тежки крайцери с намалена водоизместимост (не напълно съответстващи на „вашингтонския“ стандарт), то може да се отбележи тяхното по-мощно въоръжение и по-малката далечина на плаване. Макар появата на такива кораби в своите флоти да е обусловено от съвършено различни причини, недостатъчността на защитата им е очевидна (крайцерите тип „Йорк“ понякога са наричани и „полутежки“)[9], тяхната броня не ги защитава от преки попадения на осемидюймови снаряди и всички „маломерки“ губят при съпоставката им с пълноценните „вашингтонски“ крайцери. „Ексетър“ няма късмета и той в бой се стреща със „супертежките“ (крайцерите в нарушение на договора са построени с превишаване на стандарта за водоизместимост) – японски крайцери от типа „Миоко“ (в последния му бой то сам трябва да се бие против четирима) с предсказуем резултат. Сравнението на проекта 26-бис със съразмерните чужди крайцери показва, че съветския кораб има значителни преимущества по далечина на стрелбата с главния калибър и по тегло на бордовия залп.

Далечината на стрелба с неговите 180 mm оръдия е 211 кбт. (38,6 km), т.е. е с 20 – 30% повече, отколкото при най-добрите образци 203 mm оръдия на „вашингтонските“ крайцери. Но при дистанции до 80 кбт. английските, американските, френските и италианските леки крайцери със същата водоизместимост имат огнево превъзходство благодарение на по-високата скорострелност на своите 152 mm оръдия (4 – 7 изстр./мин.). Сред по-малките крайцери по-добре са бронирани само „Колони“, всички останали крайцери губят по защита спрямо съветския крайцер. Крайцерите от проекта 26-бис показват висока живучест: те при натъкването си на мини и след попадения на авиобомби се оказват способни да съхраняват устойчивост и плавучест. Разрушенията по корабите, макар и значителни по обем, се ограничават само до небронираните части. Жизнено важните отсеци, защитени с броня, страдат само от сътресенията – случаи на проникване на снаряди или бомби под тяхната броня няма[10]. Далечината на плаване, достатъчна за Балтийско и Черно море, се оказва явно недостатъчна за Северния и Тихоокеанския театър. По тази си характеристика, съветските крайцери отстъпват на много от чуждите, особено на английските. Но задачите и районите на действие при тях са различни. Британските кораби подсигуряват интересите на британската Империя във всяка точка на Световния океан. Основната задача при съветските крайцери, е нанасянето на „съсредоточен удар“ по противника, опитващ се да пробие към крайбрежието на Съветския Съюз[11]. Последващите серии съветски крайцери са предназначени за действия в океана и имат внушителна далечина на плаване[12].

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. От 3 август 1957 г. „Слава“
  2. Отначало се нарича „Каганович“, от 1946 г. – „Лазар Каганович“. Преименуван в „Петропавловск“ на 3 август 1957 г.
  3. На главния кораб
  4. Всички данни към декември 1941 г.
  5. Всички данни към декември 1941 г.
  6. Всички данни към септември 1939 г.
  7. Преди модернизацията носят по 6×1 200 mm оръдия в еднооръдейни кули.
  8. Преди модернизацията носят по 3×2 200 mm оръдия в двуоръдейни кули.
  9. Преди модернизацията носят по 4×1 76 mm оръдия.
  10. Преди модернизацията носят по 4×1 76 mm оръдия.

ИзточнициРедактиране

  1. Морская компания 2009/3 с. 10
  2. Платонов А. В. Энциклопедия советских надводных кораблей, 1941 – 1945 / А. В. Платонов. – СПб.: ООО „Издательство Полигон“, 2002. – С. 96. – 5000 экз. – ISBN 5-89173-178-9.
  3. Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др.. Все крейсера Второй мировой. ISBN 5-699-19130-5.
  4. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-83170-303-2.
  5. Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др.. Все крейсера Второй мировой.
  6. Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др.. Все крейсера Второй мировой.
  7. Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др.. Все крейсера Второй мировой.
  8. Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др.. Все крейсера Второй мировой.
  9. Александр Донец Тяжелые крейсера типа „York“
  10. От Кирова до Кагановича, 2007, с. 121
  11. От Кирова до Кагановича, 2007, с. 122 – 123
  12. От Кирова до Кагановича, 2007, с. 123

ЛитератураРедактиране

  • „Морская коллекция“ (Приложение к журналу „Моделист-Конструктор“) № 2 за 2003 год
  • Л. С. Шапиро. Самые быстрые корабли.
  • С.В. Патянин. Корабли Второй мировой войны. ВМФ СССР 1941 – 1945 гг.
  • Чернышев А., Кулагин К.. Советские крейсера Великой Отечественной. От „Кирова“ до „Кагановича“. ISBN 978-5-699-19623-4.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крейсера проекта 26-бис“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.