Чапаев (лек крайцер, 1941)

Чапаев e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-К, „Чапаев“, главен кораб на серията. Наречен е в чест на Василий Чапаев.

„Чапаев“
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-К, „Чапаев“
ПроизводителЗавод № 189[1] в Ленинград, СССР.
Служба
Заложен8 октомври 1939 г.
Спуснат на вода28 април 1941 г.
Влиза в строй16 май 1950 г.
Изведен от
експлоатация
частично утилизиран през 1964 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост11 130 t (стандартна);
14 100 t (пълна)
Дължина199,0 m
Ширина18,7 m
Газене6,9 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 150 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост33,5 възела
(62,04 km/h)
Далечина на
плаване
6300 морски мили на 17,3 възела ход;
Запас гориво: 2500 t нефт
Екипаж1184 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
„Гюйс“; 2 × „Риф“; 2 × „Залп“; 2 × „Якорь“; „Факел-МО / МЗ“
Хидроакустическа
система (ХАС)
„Тамир-5Н“
Кръстен в чест наВасилий Чапаев
Въоръжение
Артилерия4x3 152-mm;
4x2 100 -mm (Б-54)
Зенитна артилерия14x2 37-mm
Минноторпедно
въоръжение
2x5 533-mm ТА;
68 мини

История на строителството

редактиране

Заводски номер: 305

  • 8 октомври 1939 г. – заложен на КСЗ № 189 (Балтийско обединение, Ленинград)
  • 25 септември 1940 г. – зачислен в списъците на ВМФ
  • 28 април 1941 г. – спуснат на вода. Капитан – Г. А. Визел
  • 10 септември 1941 г. – строителството е спряно и е законсервиран
  • 16 май 1950 г. – достроен след ВОВ и въведен в строй (според други данни на 27 май 1950 г.)

История на службата

редактиране
  • 19 септември 1950 г. – влиза в състава на 4-ти флот.
  • 30 юли 1951 г. – преведен в ЧСФ.
  • 18 април 1958 г. – изваден от бойния състав на ВМФ и прекласифициран на учебен кораб.
  • 6 февруари 1960 г. разоръжен и преформиран на плаваща казарма.
  • 12 април 1963 г. – изключен от списъците на флота.
  • 29 октомври 1963 г. – разформирован.
  • През 1964 г. е частично разкомплектован за скрап в базата на „Главвторчермета“ в гр. Мурманск.
  • Корпусът без горната палуба и надстройките е поставен на плитчина на границата на литорала в селището Минкино на Колския залив срещу Зеления нос и става основа за насипната част на бреговата линия. На този насип са построени складовете и базата на Морската арктическа геологоразузнавателна експедиция и БТО на риболовния колхоз „Ударник“. Към самия корпус на крайцера, частично засипан, са пришвартовани двата плаващи причала на МАГЕ.[2]

Командири

редактиране
  • 12.1946 – 01.1949 Древницкий, Василий Мартинович ИД (помощник) на командира[3] бивш командир на крайцера „Красний Кавказ
  • 1947 – 1949 – капитан 1-ви ранг Мещерский, Николай Йосифович
  • 10.1949 – 02.1951 – Абашвили, Георгий Семьонович
  • 1952 – 1956 – капитан 1-ви ранг Бабий, Виктор Степанович
  • 1956 – 1957 – капитан 1-ви ранг Федоров, Сергей Михайлович

Произшествия

редактиране

1 октомври 1949 г. при престой на котва на талинския външен рейд на разстояние 1,3 мили (около 2,5 км) от брега, след завръщане от поредното излизане в морето Н. Й. Мещерский, при състояние на морето 3 бала и вятър 4 бала, разрешава уволнение от кораба на 15% екипаж в Талин. Без да получи положителен отговор от Отдела по спомагателните съдове и заливи на 8-и ВМФ и щаба на флота на запитването си за предоставяне на буксир за превоза към брега, уволняемите (около 100 души) са изпратени след 19 ч. на два рейса с 16-веселния моторен баркас на крайцера. Във връзка с последващото влошаване на времето щабът на 8-и ВМФ забранява уволнението на екипажи от корабите, намиращи се на рейда. Обаче това разпореждане се получава от командира на крайцера едва в 20:30, вече след потеглянето на баркаса за втория му рейс.

В 22:30 от кораба отплава баркасът, за да върне уволенените, за старши на които е назначен артилеристът (командир на кула) лейтенант К. И. Лейбман. След час, когато болшинството от уволнените са се събрали на брега при Купеческия залив в очакване на заминаването си, а щабът отново отказващ да предостави буксир, К. И. Лейбман, без да има морска практика, взема, в отсъствие на старшината на баркаса, управлението му, допускайки неправилно разположение на хората и без да вземе надлежните предохранителни мерки.

В условията на свежо време (вятър 7 бала) при излизането от Купеческия залив претовареният с хора баркас е захлупен от вълна, а стоящите на рейда кораби и плавателни средства от залива не успяват своевременно да окажат помощ. Загиват 56 души: 54 члена на екипажа, включая самия Лейбман, и двама работника от завода „С. Орджоникидзе“ (КСЗ № 189). Спасяват се само три матроса, които са отнесени от вълните и вятъра към борда на танкера „Ковжа“.

26 март 1952 г. при завръщането от морето към Колския залив кърмовата част на крайцера „Чапаев“, поради неправилните действия на неговия командир, капитан 1 ранг А. П. Подруцки е ударена от плаващия в съседство за отработване на бойна задача (то е прекратено поради рязкото влошаване на времето) от есминец „Ответствений“. В резултат на сблъсъка крайцерът се оказва с разрушен ахтерпик и загиват двама старшини. Есминецът е с повреден носов край до шпила.

30 май 1959 г. „Чапаев“ плавайки в Атлантическия океан в района на Фарьорските острови попада в силен щорм, който причинява на кораба сериозни повреди (разрушени са вълнореза, козирките на вентилацията и прочее, но най-главното е, че се образува цепнатина в палубата по мидъла). В резултат на това походът е прекратен, а самият кораб е изпратен за провеждане на авариен ремонт в Кронщат.

Източници

редактиране

Литература

редактиране
  • Заблоцкий В. П. Лёгкие крейсера типа „Чапаев“. М., Морская кампания, 2010.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чапаев (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​