Линейни кораби тип „Кьониг“

Кьониг (на немски: König) са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот. Последният и най-съвършен тип германски линкори, влезли в строй достатъчно рано, за да вземат съществено участие в бойните действия през Първата световна война. Корабите от последната построена серия, типа „Байерн“, са приети на въоръжение през 1916 г., и почти не са използвани в боевете. Конструктивно линкорите от типа „Кьониг“ представляват последващо развитие на типа „Кайзер“ и се отличават с използването за първи път на германски дредноути на линейно-терасовидното разположение на кулите на главния калибър. Освен това, за сметка на увеличаването на водоизместимостта с повече от 1000 тона в сравнение с предшествениците, на линкорите от типа „Кьониг“ отново е усилена броневата защита. Обаче по огнева мощ те отстъпват на съвременните им британски линкори от типа „Айрън Дюк“ с 343-мм артилерия, и още повече на последващите линкори, въоръжени с 381-мм оръдия.

Линейни кораби тип „Кьониг“
König-Klasse
SMS Konig.jpg
Линейният кораб „Кьониг“
Флаг Германска империя Германска империя
Клас и тип Линейни кораби от типа „Кьониг“
Производител Kaiserliche Werft във Вилхелмсхафен и др., Германска империя.
Служба
Заложен октомври 1911 г.
Спуснат на вода 1 март 1913 г.
Влиза в строй 10 август 1914 г.
Изведен от
експлоатация
потопени от екипажите си на
21 юни 1919 г.
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 25 796 t (нормална)
28 600 t (пълна)
Дължина 175,4 m (максимална)
Ширина 29,5 m (по КВЛ)
Газене 9,19 m
(при пълна водоизместимост)
Броня пояс: 80 – 350 mm;
траверси: 130 -300 mm;
палуба: 20 – 30+60 – 100 mm;
барбети: 80 – 300 mm;
кули ГК: 80 -300 mm;
каземати: 170 mm;
бойна рубка: 170 – 350 mm
Задвижване 3 парни турбини Parsons;
15 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft;
3 гребни винта;
31 000 к.с. проектна
Скорост 21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
6800/4600 морски мили при 12/19 възела ход
Екипаж 1136 души
Въоръжение
Артилерия 5x2 305 mm;
14x1 150 mm;
каземати)
6x1 88 mm
Зенитна артилерия:
4x1 88 mm
Торпедно
въоръжение
5x1 500 mm ТА
Линейни кораби тип „Кьониг“ в Общомедия

Всичко в периода 1911 – 1914 г. са построени четири линкора от типа „Кьониг“: първите три в рамките на корабостроителната програма за 1911/1912 г. и четвъртият – по програмата за 1912 – 1913 г. Както и другите типове германски дредноути, съществена модернизация за годините на войната корабите от типа „Кьониг“ нямат, с изключение увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията от главния калибър от 13,5° до 16°. Освен това, в годините на войната две от техните зенитни оръдия и всички 88-мм противоминни оръдия са демонтирани.

В годините на войната всички линкори от типа „Кьониг“ влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват във всички негови бойни операции. В хода на Ютландското сражение „Гросер Курфюрст“ (SMS Grosser Kurfürst), „Маркграф“ (SMS Markgraf) и особено „Кьониг“ (SMS König) получават сериозни повреди от огъня на британските линкори. Освен това в хода на операция „Албион“ два линкора получават леки повреди от мини. Въпреки това, всички четири кораба остават в строя до края на войната. След капитулацията на Германия линкорите от типа „Кьониг“ са интернирани във Великобритания и заедно с други кораби от Флота на откритото море, са потопени от своите екипажи в Скапа Флоу на Оркнейските острови през 1919 г.

КонструкцияРедактиране

 

Кораб с удължен полубак, пет разположени по ДП куполни установки за артилерията на главния калибър, от тях в носовата и кърмовата части по две линейно-терасовидно разположени, четиринадесет казематни оръдия на средния калибър в средната част на кораба, лека артилерия в предната надстройка, две бронирани бойни рубки, непрекъснат долен броневи пояс от кърмовата напречна бронева преграда до форщевена, горен брониран пояс от кърмовия барбет до носовия, брониран каземат и бронирана палуба, разположена над и под конструктивната водолиния.

ВъоръжениеРедактиране

Главен калибър са десетте 305-мм оръдия 30.5 cm SK L/50 C/08 с дължина на ствола 50 калибра[1]. Оръдията имат клинов затвор система на Круп. Те са разположени в установките образец 1909 г. Drh.LC/1909, с ъгъл на снижаване −8° и ъгъл на възвишение 13,5 °. След сражението при Догер банк, още в 1915 г.[2] ъглите са променени на −5,5° и +16° съответно. Заряда се състои от две части – основен в месингова гилза и допълнителен в копринен картуз. До подаването му в бойното отделение на кулата допълнителният заряд се намира в месингов пенал. Общото тегло на барутния заряда съставлява 125,5 кг. При ъгъл на възвишение от 13,5° той осигурява на 405,5 кг бронебоен снаряд начална скорост от 855 м/с и далечина на стрелбата от 18 000 м, при 16 ° 20 400 м[3][4]. Максималната им скорострелност е три изстрела в минута. Общият им боекомплект съставлява 900 снаряда – по 90 на оръдие.[1].

Противоминната артилерия са четиринадесет 150-мм оръдия 15 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра, в каземати. Оръдията са разположени на палубната установка Mpl.C/06 с ръчно зареждане. Ъгълът на снижаване на оръдията съставлява −8°, а на възвишение +16°. Максималната далечина на стрелба съставлява 16 800 м. Общият боекомплект се състои от 2240 снаряда – по 160 снаряда на ствол[1].

ПредставителиРедактиране

Название Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Влизане в строй Съдба
Кьониг
SMS König
Корабостроителница на флота във Вилхелмсхафен октомври 1911 1 март 1913 10 август 1914 потопени в Скапа Флоу на 21 юни 1919
Гросер Курфюрст
SMS Grosser Kurfürst
Vulcan, Хамбург октомври 1911 5 май 1913 30 юли 1914
Маркграф
SMS Markgraf
Weser, Бремен ноември 1911 4 юни 1913 1 октомври 1914
Кронпринц
SMS Kronprinz
Germaniawerft, Кил май 1912 21 февруари 1914 8 ноември 1914

В хода на експлоатацията те се оказват малко по-бързоходни спрямо дредноутите от типа „Кайзер“, а „Гросер Курфюрст“, възможно, може да се счита сред тях за най-бързоходният, поради това, че в Ютландското сражение той изпреварва „Кьониг“, развивайки скорост на хода от 24 възела.

Оценка на проектаРедактиране

Ню Йорк[5]
  САЩ
Кайзер[6]
  Германия
Айрън Дюк[7]
  Великобритания
Дерфлингер[8]
  Германия
„Кьониг“[1]
  Германия
Заложен 1911 1909 1912 1912 1911
Влизане в строй 1914 1912 1914 1914 1914
Водоизместимост, нормална, т 27 432 24 724 25 400 26 600 25 390
Пълна, т[Коментари 1] 28 820 27 000 30 032 31 200 29 200
Тип СУ ПМ ПТ ПТ ПТ ПТ
Проектна мощност, к.с. 28 100 28 000 29 000 63 000 31 000
Проектна максимална скорост, въз. 21 21 21,25 26,5 21
Максимална, въз. 21,13 21,7 – 23,1 21,5 – 22,0 25,5 – 26,5 21,2 – 21,3
Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.) 7684 (12) 3800 (18)
7900 (12)
4500 (20)
8100 (12)
5600 (14) 6800 (12)
Брониране, мм
Пояс 305 350 305 300 350
Палуба 35 – 63 60 – 100 45 – 89 50 – 80 60 – 100
Кули 356 300 279 270 300
Барбети 254 300 254 260 300
Рубка 305 350 279 300 350
Схема на разположението на въоръжението        
Въоръжение 5×2 356/45
21×1×127/51
4 ТА
5×2×305/50
14×1×150/45
8×1×88
5 ТА
5×2×343/45
12×152-мм/45
4×1 47-мм
4 ТА
4×2×305/50
12×1×150/45
4×1×88
4 ТА
5×2×305/50
14×1×150/45
4×1×88
5 ТА

Коментари към таблицатаРедактиране

  1. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • В. Б. Муженников.. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918). Самара, 2006, 116 с.. ISBN 978-5-98830-018-9.
  • Апальков Ю. В. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. – Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. – М. – 32 с. – („Морская коллекция“ № 3(9)/1996).
  • Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Gary Staff. GERMAN BATTLESHIPS 1914 – 18 (2) Kaiser, Konig and Bayern classes. 2009. ISBN 978-1-84603-468-8.
  • Siegfried Breyer. Die Schlachtschiffe der Koenig Klasse. 1994. ISBN 3-7909-0505-4.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Кёниг““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.