Лудвиг I Савойски-Во

(пренасочване от Лудвиг I (Ваат))

Лудвиг I Савойски-Во (на френски: Louis I de Vaud; на немски: Ludwig von Savoyen; на италиански: Luigi I di Savoia-Vaud, detto anche Ludovico I; * сл. 1253; † 13 януари 1302 или 1303, Неапол) от рода на графовете на Савоя, е първи барон на Во (1285 – 1302) и основоположник на кадетсткия клон Савоя-Во.

Лудвиг I Савойски-Во
барон на Во
Управление1285 или 1286 – 1302 или 1303
НаследилФилип I Савойски
НаследникЛудвиг II Савойски-Во
Лични данни
Роден
сл. 1253
Починал
1302 или 1303
Погребана вАбатство Откомб
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияСавоя
БраковеАделина Лотарингска
Жана дьо Монфор
Изабела д'Олне
ПотомциЛаура
Изабела
Маргарита
Жана
Лудвиг II
Петър
Беатрис
Елеонора
Катерина
Бианка
Вилхелм
Изабела
Герб
Лудвиг I Савойски-Во в Общомедия

Произход редактиране

Той е третият син на Томас II Савойски (* 1200, † 1259), господар на Пиемонт и граф на Савоя, и на втората му съпруга Беатриче Фиески († 1283), племенница на папа Инокентий IV.[1] Негови дядо и баба по бащина линия са Томас I Савойски, 9-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен, и Беатриса (Маргарита) Женевска,[2] а по майчина – Теодоро/Тедизио III Фиески/Фиеско, граф на Лаваня,[3] патриций на Генуа, и Симона де Волта ди Капо Корсо.[4]

Има двама братя и две или три сестри:

Биография редактиране

Начални години редактиране

Според Europäische Stammtafeln (том II, 190)[5] Лусвиг е роден през 1250 г.[6], но това контрастира с факта, че родителите му, според френския историк Самюел Гишенон, са били женени през 1251 г. и Лудвиг е третото им дете.[7]

Баща му Томас, граф на Савоя заедно с племенника си Бонифаций, умира през 1259 г.[8] [9] В титлите на граф на Мориен и господар на Пиемонт е наследен от брата на Лудвиг, неговият най-голям син Томас.[10]

Братовчедът на Лудвиг, граф Бонифаций, който е оставен сам да управлява Савойското графство, се сближава с партията на гибелините и със своя девер Манфред, регент на Сицилианското кралство.[11]

При смъртта на баща си Лудвиг и двамата му по-големи братя са държани в затвора в Комуна Асти. Тогава се намесва вуйчо им Отобоно Фиески, бъдещ папа Адриан V, и с генуезки и други гвелфски войски постига освобождаването им.[12]

През 1263 г. братовчед му Бонифаций е нападнат пред портите на Торино от войските на Комуна Асти, които го побеждават и го отвеждат в плен, където умира от раните си.[13] Все още нежененият граф няма наследници и наследството му би трябвало да отиде у синовете на херцог Томас II, по-точно у Томас. Сестрите на Бонифаций също предявяват претенции, но в крайна сметка братът на Томас II, графът на Ричмънд и Ромон Петър успява да накара да го признаят за граф на Савоя.[14]

През 1264 г. лелята на Лудвиг Беатрис, графиня на Прованс и на Форкалкие, споменава Лудвиг и братята му Томас и Амадей, и сестра му Елеонора в завещанието му като получатели на наследство.[15]

През 1268 г. неговият чичо, графът на Савоя Петър II, пише завещание, в което определя брат си Филип за свой наследник в графството и също така уточнява различните наследства за всички останали роднини.[16]

Неговият чичо Петър II умира на 16 май 1268 г.[17] без мъжки наследници и следователно Савойската държава е наследена от брат му Филип I Савойски.[17]

Военна кариера редактиране

Все още млад през 1270 г., Лудвиг придружава братята си Томас и Амадей в Англия при крал Хенри III (кралицата на Англия е тяхната братовчедка Елеонора Прованска, дъщеря на леля им Беатриче), с надеждата да си върне английския владения, принадлежали някога на чичо му Петър II. Междувременно обаче феодалните владения вече са били поверени отново на принц Едуард I, отсъстващ за кръстоносните походи (Осми и Девети); следователно, докато чака разрешаване, кралят в замяна гарантира на братята Савойци годишна пенсия от сто марки, поне до завръщането на Едуард.

Лудвиг, първоначално предопределен за църковна кариера, вместо това предпочита военната, решавайки да участва и в Осмия кръстоносен поход. Докато е в Париж, в двора на краля на Франция Филип III, той се замесва в спор между Анжуйците срещу архиепископа на Лион и епископа на Ди и Валанс. По този повод Лудвиг е подтикнат да обещае да се ожени за Жана от Монфор – брак, който е сключен през 1283 г., когато тя е още дете. Нейната зестра са земи, за които Савойците жадуват близо до владенията си в долината на Рона.[18]

През 1282 г. Лудвиг отново се оказва в служба на семейството си, водено от чичо му Филип I Савойски срещу графа на Женева Амадей II. По този повод Лудвиг окупира крепостта Ла Бюисиер в Дофине, докато брат му нахлува в района на Гренобъл. По-рано Филип, нетърпелив да поеме контрола над Во, изпраща Лудвиг в Мудон, за да получи почитта на местното благородничество. Лудвиг изглежда не се чувства оценен за услугите си от чичо си и братята си, така че поисква посредничество от кралицата на Франция Маргарита Прованска, на която е роднина, но без резултат. Също през 1283 г. император Рудолф I се опитва да разшири своите швейцарски владения, като по този начин влиза в конфликт със Савойците. Лудвиг е един от водачите на Савоя, които напразно се опитват да го отблъскнат. Мирният договор принуждава Савойците да отстъпят някои земи като Пайерн и Гуменен и да се откажат от протектората си над Мора, Берн и земите на неговата леля Маргарита, наследница и вдовица на Хартман I от Кибург. Тези загуби намаляват сферата на влияние на Савоя в района за известно време.

Също така започвайки от 1282 г., започва династична криза в Савойския дом след смъртта на по-големия брат на Лудвиг, господаря на Пиемонт Томас, определен за наследник на граф на Савоя, Филип I, който няма деца и вече е застаряващ.

През юли 1283 г. губи майка си Беатриче Фиески.[19]

Според традицията на по-големия му брат Амадей V Савойски е признато правото да наследи графството от Филип I, докато на Лудвиг, по-младия, е обещан апанаж. Докато чичо им умираше, Лудвиг не е доволен от получаването на минимална част от владенията на Савоя и започва борба с брат си Амадей, за да получи повече. През май 1284 г. Лудвиг получава от император Рудолф I правото да сече монети в страната Во – имплицитно признаване на правата му върху района. Посредничеството на краля на Англия и на кралицата, братовчедка на Лудвиг, не успява да уреди разногласията между Лудвиг и брат му.

Филип I умира на 15 или 16 август 1285 г.[20] Той е наследен от племенника си АмадейV[21] и разногласията между Лудвиг и Амадейс V продължават до януари 1286 г., когато двамата братя не постигат споразумение: в замяна на феодалната почит Луи получава цялото Во от брат си с титлата на барон, град Бюже и годишна пенсия от 400 лири.[22]

Луи сключва мир с град Фрайбург.[23]

През 1295/1296 г. той основава францисканския манастир в Нион (дн. Швейцария) и през 1297 г. получава гражданско право над Берн.Корсо .

Смърт редактиране

Лудвиг умира по време на военна експедиция в Неаполитанското кралство, в двора на крал Шарл II Анжуйски, [24] на 9 януари 1303 г.[25] и във всеки случай преди 27 април.[25]

Той пише завещание в Неапол, в което нарежда да бъде погребан в църквата „Сан Пиетро дел Ара“ в Неапол, докато наследниците му не го транспортират в Абатство Откомб (дн. Франция). Той определя първородния си син Лудвиг като свой единствен наследник, при условие че изпълни написаното в завещанието. Добавя в кодицил, че при неизпълнение на завещанието той ще бъде лишен от наследство, като в този случай ще бъде заменен, при същите условия, с брат си Петър, с брат си Вилхелм, а в случай на неизпълнение, както по-горе, с граф Амадей V Савойски, при същите условия, който на свой ред ще бъде заместен от братовчед си краля на Франция, при същите условия.

Лудвиг е наследен от сина си, Лудвиг, според завещанието му.[26]

Брак и потомство редактиране

Лудвиг I се жени три пъти.[27][28]

∞ 1. 1270/1275 за Аделина Лотарингска[29] (* ок. или пр. 1251; † пр. 1278), дъщеря на Матиас II, херцог на Лотарингия, и на съпругата му Катерина от Лимбург, дъщеря на херцог Валрам IV от Лимбург, от която има една дъщеря:

  • Лаура Савойска (* пр. 1278, † 1334), ∞ сл. 1324 за Жан I, граф на Форе[30] († 3 юли 1334), син на Ги VI, граф на Форе (Албон)

∞ 2. 1278 за Жана дьо Монфор (+ ок 1255/60, † 1300), вдовица на Ги VI, граф на Форе (Албон), дъщеря на Филип II дьо Монфор-л'Амори, господар на Кастър и Ферте Але, и на съпругата му Жана дьо Леви., от която има трима сина и седем дъщери:

  • Изабела Савойска († ок. април 1289/май 1290), ∞ за Хумберт II дьо Монлюел;
  • Маргарита Савойска († 7 август 1313 или 1323, погребана в Бадгасен), ∞ 1. 1 април 1293 за Жан дьо Салан († пр. 1307), господар на Виньори и на Сан Дизие,[31] син на Етиен дьо Шалон, господар на Рувр[32] и на съпругата му Жана дьо Виньори, господарка на Виньори 2. 21 юни 1309 за граф Симон V фон Саарбрюкен († 1325), син на граф Йохан I от Саарбрюкен и на съпругата му Матилда д'Аспръмо;
  • Жана Савойска († сл. 29 октомври 1360), ∞ 5 февруари 1293 (договор) за Гиом дьо Жоанви синьор на Жекс[33] († сл. 1310).
  • Лудвиг II Савойски-Во (* ок. 1290, † февруари 1349), барон на Во от 1302 г., римски сенатор (1 август 1310 – юли 1312), ген. губернатор на Канавезе (1322); ∞ 9 юли 1309 г. за Изабела дьо Шалон († ок. 13 юни 1352/ 19 юни 1359), господарка на Жоани, на Броа и на Шаван,[34] дъщеря на Жан [I] ьо Шалон, господар на Арле[35] (Бургундия-Контé) и на първата му съпруга Маргарита Бургундска (Капет), от която има един син и една дъщеря;
  • Петър Савойски († 21 март 1312). Убит при завземането на Рим за брат си и император Хайнрих VII от привържениците на Робер Мъдри, крал на Неапол
     
    Жана дьо Монфор, втората съпруга на Лудвиг I
  • Беатрис Савойска († сл. 10 март 1356), ∞ 1301 г. за Жофроа I, господар на Клермон († 15 август 1332), син на Айнар I, господар на Клермон, и на съпругата му Алис дьо Тоар
  • Елеонора Савойска († 24 март 1334), ∞ 28 октомври 1294 г. за Родолф V, граф и господар на Ньошател († 22 март 1343), син на Амадей, господар на Ньошател, и на съпругата му Жордан дьо Ла Сара, господарка на Белмон
  • Катерина Савойска († 1305)
  • Бианка Савойска († сл. април 1323), ∞ 27 април 1303 (договор) за Пиер дьо Грансон († 2 юли ок. 1343), господар на Белмон,[36] син на Жак дьо Грансон, господар на Белмон;
  • Вилхелм Савойски (* сл. ноември 1293), господар на Биоле,[37] ∞ за Никол д'Аламан, дъщеря на Жерар, господар на Аламан.

∞ 3. 1 май 1301 (договор) за Изабела д'Олне († 30 октомври 1341), от която няма деца.

Източници редактиране

  1. LOUIS de Savoie, Baron de Vaud, fmg.ac
  2. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 255
  3. Museo scientifico, letterario e artistico: Beatrice Fieschi, pag. 53
  4. Beatrice Fieschi
  5. Le Europäische Stammtafeln sono una raccolta di tavole genealogiche delle (più influenti) famiglie europee.
  6. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: BARONS de VAUD (SAVOIE) - LOUIS de Savoie
  7. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 255
  8. Histoire de Savoie, Pag 248
  9. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, Pag 213
  10. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - THOMAS de Savoie
  11. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, Pagg 213 -222
  12. Museo scientifico, letterario e artistico: Beatrice Fieschi, pag. 53
  13. Histoire de Savoie, Pag 249
  14. Histoire de Savoie, Pag 249
  15. Шаблон:La Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 636, pag. 317
  16. Шаблон:La Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 749, pagg 431 - 436
  17. а б Histoire de Savoie, Pag 255
  18. Eugene L. Cox. The Green Count of Savoy: Amadeus VI and Transalpine Savoy in the Fourteenth Century. Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1967.
  19. Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne, pag 329
  20. Шаблон:La Chartes du diocèse de Maurienne, pag 348
  21. Histoire de Savoie, pag 263
  22. A. de Gerbaix de Sonnaz. "Mémoire historique sur Louis II de Savoire, sire de Vaud, sénateur de Rome (1310–1312), de 1275 à 1349". Mémoires de l'Académie royale de Savoie (5th series, 1908), I.
  23. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: BARONS de VAUD (SAVOIE) - LOUIS de Savoie
  24. Ludovico I diSavoia
  25. а б (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: BARONS de VAUD (SAVOIE) - LOUIS de Savoie
  26. BARONS de VAUD: LOUIS I de Savoie, fmg.ac
  27. Savoy // Genealogy.eu. Посетен на 20.5.2020.
  28. Europäische Stammtafeln. Т. 1, гл. 2. с. 205.
  29. Форе (Forez) е древна френска провинция, отговяраща приблизително на централната част на дн. деп. Лоар и на част от деп. От Лоар и Пюи дьо Дом
  30. Дн. село Vignory и град Saint-Dizier в деп. От Марн, Франция.
  31. Дн. село Rouvres в деп. Йор е Лоар
  32. Дн. град Gex в деп. Ен, Франция
  33. Дн. град Joigny в деп. Йон, село Broyes в деп. Марн и Chavannes ?
  34. Дн. село Arlay в деп. Жура, Франция
  35. Дн. село Belmont в деп. Ба Рен, Франция
  36. Дн. подселище на Морж (Morgex) във Вале д'Аоста, Италия

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luigi I di Savoia-Vaud в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​