Лудвиг I Савойски-Во
Лудвиг I Савойски-Во (на френски: Louis I de Vaud; на немски: Ludwig von Savoyen; на италиански: Luigi I di Savoia-Vaud, detto anche Ludovico I; * сл. 1253; † 13 януари 1302 или 1303, Неапол) от рода на графовете на Савоя, е първи барон на Во (1285 – 1302) и основоположник на кадетстката линия Савоя-Во.
Лудвиг I Савойски-Во | |
---|---|
барон на Во | |
Управление | 1285 или 1286 – 1302 или 1303 |
Наследил | Филип I Савойски |
Наследник | Лудвиг II Савойски-Во |
Лични данни | |
Роден | сл. 1253
|
Починал | |
Погребана в | Абатство Откомб |
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Династия | Савоя |
Бракове | Аделина Лотарингска Жана дьо Монфор Изабела д'Олне |
Потомци | Лаура Изабела Маргарита Жана Лудвиг Петер Беатрис Елеонора Катерина Бианка Вилхелм Изабела |
Герб | ![]() |
ПроизходРедактиране
Той е третият син на Томас II Савойски (1200 – 1259), господар на Пиемонт и граф на Савоя, и на втората му съпруга Беатрис Фиески († 1283), племенница на папа Инокентий IV. Брат е на Амадей V († 1323) – 14-и граф на Савоя.[1]
БиографияРедактиране
Лудвиг I е предопределен за църковна кариера. Вероятно участва през 1270/1271 г. в кръстоносния поход на Свети Лудвиг.
След смъртта на чичо му Филип I Савойски († 1285) той е в конфликт заради наследството на графство Савоя с брат си Амадей V Савойски и с племенника си Филип I. Брат му получава Графство Савоя, а Луи получава Ваат. През 1295/1296 г. той основава францисканския манастир в Нион (дн. Швейцария) и през 1297 г. получава гражданско право над Берн.
Лудвиг I умира през 1302 г. в Неапол в двора на Карл I Анжуйски.
Брак и потомствоРедактиране
Лудвиг I се жени три пъти.[2][3]
Първи брак: през 1270/1275 с Аделина Лотарингска[4] (* ок. или пр. 1251; † пр. 1278), дъщеря на Матиас II, херцог на Лотарингия, и на съпругата му Катерина от Лимбург, дъщеря на херцог Валрам IV от Лимбург. Имат една дъщеря:
- Лаура Савойска (* пр. 1278 † 1334), ∞ сл. 1324 за Жан I, граф на Форе[5] († 1334), син на Гуи VI, граф на Форе (Албон), син на Ги – граф на Форе (Албон) и на съпругата му Жана дьо Монфор († 3 юли 1334).
Втори брак: през 1278 с Жана дьо Монфор (ок 1255/60 † 1300), вдовица на Ги VI, граф на Форе (Албон), дъщеря на Филип II дьо Монфор-л'Амори, господар на Castres и на Ferté-Alais и на съпругата му Жана дьо Леви. Те имат трима сина и седем дъщери:
- Изабела Савойска († ок. април 1289/май 1290), ∞ за Хумберт II дьо Монлюел;
- Маргарита Савойска († 7 август 1313 или 1323, погребана в Бадгасен), ∞ 1. 1 април 1293 за Жан дьо Салан († пр. 1307), господар на Виньори и на Сан Дизие,[6] син на Етиен дьо Шалон, господар на Рувр[7] и на съпругата му Жана дьо Виньори, господарка на Виньори 2. 21 юни 1309 за граф Симон V фон Саарбрюкен († 1325), син на граф Йохан I от Саарбрюкен и на съпругата му Матилда д'Аспръмо;
- Жана Савойска († сл. 29 октомври 1360), ∞ 5 февруари 1293 (договор) за Гиом дьо Жоанви синьор на Жекс[8] († сл. 1310).
- Лудвиг II Савойски-Во (* ок. 1290 † февруари 1349), барон на Во от 1302 г., Римски сенатор (1 август 1310 – юли 1312), ген. губернатор на Канавезе (1322); ∞ 9 юли 1309 г. за Изабела дьо Шалон († ок. 13 юни 1352/ 19 юни 1359), господарка на Жуани, на Броа и на Шаван,[9] дъщеря на Жан [I] ьо Шалон, господар на Арле[10] (Бургундия-Контé) и на първата му съпруга Маргарита Бургундска (Капет), имат един син и една дъщеря;
- Петер Савойски († 21 март 1312, убит в битка при Рим). Убит при завземането на Рим за брат си и император Хайнрих VII от привържениците на Робърт Мъдри – крал на Неапол (Анжу-Капет);
- Беатрис Савойска († сл. 10 март 1356), ∞ 1301 г. за Жофроа I, сеньор на Клермон в Дофинè († 15 август 1332), син на Айнар I, господар на Клермон и на съпругата му Алис дьо Тоар;
- Елеонора Савойска († 24 март 1334), ∞ 28 октомври 1294 г. за Родолф V, граф и сеньор на Ньошател († 22 март 1343), син на Амадей – господар на Ньошател и на съпругата му Жордан дьо Ла Сара – господарка на Белмон;
- Катерина Савойска († 1305);
- Бианка Савойска († сл. април 1323), ∞ 27 април 1303 (договор) за Пиер дьо Грансон († 2 юли ок. 1343), господар на Белмон,[11] син на Жак дьо Грансон, господар на Белмон;
- Вилхелм Савойски (* сл. ноември 1293), господар на Биоле,[12] ∞ за Никол д'Аламан, дъщеря на Жерар – господар на Аламан.
Трети брак: на 1 май 1301 (договор) с Изабела д'Олне († 30 октомври 1341). Нямат деца.
ИзточнициРедактиране
- ↑ LOUIS de Savoie, Baron de Vaud, fmg.ac
- ↑ BARONS de VAUD: LOUIS I de Savoie, fmg.ac
- ↑ Savoy. // Genealogy.eu. Посетен на 20.5.2020.
- ↑ Europäische Stammtafeln. Т. 1, гл. 2. с. 205.
- ↑ Форе (Forez) е древна френска провинция, отговяраща приблизително на централната част на дн. деп. Лоар и на част от деп. От Лоар и Пюи дьо Дом
- ↑ Дн. село Vignory и град Saint-Dizier в деп. От Марн, Франция.
- ↑ Дн. село Rouvres в деп. Йор е Лоар
- ↑ Дн. град Gex в деп. Ен, Франция
- ↑ Дн. град Joigny в деп. Йон, село Broyes в деп. Марн и Chavannes ?
- ↑ Дн. село Arlay в деп. Жура, Франция
- ↑ Дн. село Belmont в деп. Ба Рен, Франция
- ↑ Дн. подселище на Морж (Morgex) във Вале д'Аоста, Италия
Външни препраткиРедактиране
- Bernard Andenmatten: Savoyen, Ludwig I. von (Waadt), Savoyen, Швейцарски исторически лексикон.
- Savòia, Ludovico I di, signore di Vaud, www.treccani.it