Лютцов (тежък крайцер, 1939)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лютцов.

Лютцов (на немски: Lützow) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Пети кораб от типа „Адмирал Хипер“.

„Лютцов“
Lützow
„Петропавловск“
„Талин“
Lutzow1940.jpg
Буксировката на крайцера „Лютцов“ в СССР, април 1940 г.
Флаг Германска империя (1933 – 1945) Германия
СССР СССР
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
Производител DeSchiMAG в Бремен, Германия;
Балтийски завод в Ленинград, СССР
Служба
Заложен 2 август 1937 г.
Спуснат на вода 1 юли 1939 г.
Влиза в строй 15 август 1941 г.[1]
Изведен от
експлоатация
утилизиран 19591960 г.
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 14 240 t (стандартна);
19 800 t (пълна)
Дължина 199,5 m (по КВЛ);
212,5 m (максимална);
Ширина 21,8 m
Газене 5,9 m
7,2 m (максимално)
Броня пояс: 40-80–70 mm;
траверси: 80 mm;
палуба: 30+30 mm;
(скосове: 50 mm)
кули: 160 – 50 mm;
барбети: 80 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm
Задвижване 3 парни турбини Deschimag;
9 котела Wagner;
3 гребни винта;
132 800 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване
6800 морски мили при 16 възела ход
Екипаж 1400 – 1600 души
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 105 mm;
6x2 37 mm;
10x1 20 mm
Торпедно
въоръжение
4x3 533 mm ТА[3]
Самолети 3 – 4 хидросамолет;[2]
1 катапулт
„Лютцов“ в Общомедия

Заложен през 1937 г., спуснат на вода през 1939 г. През февруари 1940 г. е продаден на Съветския съюз, получава името „Петропавловск“, през август 1941 г. в условно боеготово състояние е включен в състава на ВМФ на СССР, участва в отбраната на Ленинград от немските войски.
През септември 1944 г. е преименуван на „Талин“, през 1953 г. – „Днепр“, през 1956 г. – „ПКЗ-12“. Дострояването така и не е завършено, през 1958 г. кораба е изключен от списъците на съветския флот, а в периода 1959 – 1960 г. е разкомплектован за метал.

История на създаването и особености на конструкциятаРедактиране

През юни 1936 г. е утвърдено започването на строителството на два допълнителни големи крайцера, аналогични на първите три единици от типа „Адмирал Хипер“, но въоръжени с 12 150 mm оръдия. Това е политическа стъпка, целяща да демонстрира стремежа на Германия да спазва рамките на правовото поле на международните морски договори. През юли последва поръчката както на самите кораби, така и на кулите и оръдията за тях.
Конструкцията на основите на кулите на ГК е проектирана съгласно специалното изискване с диаметър, аналогичен на този при 203 mm артустановки на първите три кораба от типа „Хипер“. Особеното изискване означава, че при необходимост може да се проведе бързо превъоръжаване с 203 mm оръдия. Но още през 1937 г. крайцерите, получили литерните обозначения „К“ и „L“, е решено да се строят като тежки, изначално с 203 mm артилерия[4].

СтроителствоРедактиране

Петият и последен крайцер от типа „Адмирал Хипер“ е заложен на 2 август 1937 г. в корабостроителницата на фирмата DeSchiMAG в Бремен, където вече се строи неговият събрат „Seydlitz“. При построяването си кораба има литерното обозначение „L“, при спускането му на вода, на 1 юли 1939 г., получава името „Лютцов“. Преди това това име в германския флот носи линейният крайцер от типа „Дерфлингер“, загинал в хода на Ютландското сражение, на 31 май 1916 г. Двата кораба са наречени в чест на Адолф фон Лютцов – немския национален герой, барон, оглавил партизанската война в тила на войските на Наполеон, окупирали Германия.

След спуска на кораба на вода неговото довършване се забавя, причината за това е дефицитът на работна сила и някои проблеми в германската промишленост. В частност, с големи задръжки постъпват лопатките за турбините, което забавя поставянето на всички главни механизми.

След сключването на Пакта за ненападение между Германия и СССР, на 23 август 1939 г., се активизира военнотехническото сътрудничество между двете страни. СССР доставя на Германия много суровини и продоволствия, а насреща желае да получи образци от най-новата военна техника. На 11 февруари 1940 г. крайцерът „Лютцов“, бидейки в недостроен вид (корабът е завършен до горната палуба, има част от надстройките и мостика, а също двете долни кули на главния калибър с оръдия, поставени само на носовата от тях), е продаден на Съветския съюз за 104 милиона райхсмарки. Крайцерът, получил обозначението „проект 53“, от 15 април до 31 май е отбуксиран в Ленинград, в Балтийския завод. Заедно с крайцера пристига инженерна делегация от Германия за продължаване на работите. Обаче във връзка с планиращата се война със СССР Германия не желае да усилва своя бъдещ противник и затова всячески забавя доставката на основните комплектуващи. През пролетта на 1941 г. Й. В. Сталин дава поръчение на председателя на Комитета по отбрана при СНК на СССР К. Е. Ворошилов и на неговото доверено лице, инженера-капитан 3-ти ранг Василий Семьонович Грачев, да осигурят доставката на комплектуващи за крайцера до състояние на боеготовност. С тази цел в Берлин е изпратена мисия под ръководството на Грачев. Особеност в работата на мисията е невъзможността да се използват официалните канали. Необходимо е използването на лични връзки. В резултат на работата на мисията Германия доставя за крайцера системите за управление на артилерийската стрелба. Към началото на Великата отечествена война корабът се намира в 70% готовност[4].

Велика отечествена войнаРедактиране

На 15 август 1941 г. на „Петропавловск“ е издигнат военноморският флаг и той влиза в състава на съветския флот (в условно боеготово състояние, а всъщност кораба продължава да си остава недовършен). Командир – капитан 2-ри ранг Александър Ванифатиев[4].

В хода на войната крайцерът използва поставените на него четири 203 mm оръдия по брегови цели. На 17 септември 1941 г. е потопен, получавайки за няколко часа 53 попадения на снаряди, от тях над 20 – 210 mm. За избягване на пълното потопяване корабът е закаран на плитчина. На 4 април 1942 г. получава пряко попадение от авиобомба. На 17 септември 1942 г. е изваден и отбуксиран нагоре по Нева за възстановяване. На 1 септември 1944 г. „Петропавловск“ е преименуван на „Талин“[4].

След войнатаРедактиране

След края на Великата отечествена война крайцерът „Талин“ така и не е достроен. Известно време той се използва като несамоходен учебен кораб, а след това като плаваща казарма (на 11 март 1953 г. е преименуван на „Днепр“, а на 27 декември 1956 получава обозначението „ПКЗ-112“). На 3 април 1958 г. е изключен от списъците на флота, в течение на 1959 – 1960 г. е разкомплектован за скрап[4].

ИзточнициРедактиране

  1. Във ВМФ на СССР, в условно боеготово състояние
  2. С. В. Патянин Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1
  3. Вооружение
  4. а б в г д В. Кофман «Тяжёлые крейсера типа „Адмирал Хиппер“» (редактор – С. В. Сулига)

ЛитератураРедактиране

  • Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
  • Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
  • Патянин С. В. Часть 1 // Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. – „Моделист-Конструктор“. – („Морская Коллекция“, № 8, 2005).
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lützow (1939)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.