Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зайдлиц.

Зайдлиц (на немски: Seydlitz) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Четвърти кораб от типа „Адмирал Хипер“. След като кораба не е завършен като крайцер, преминава преоборудване в самолетоносач по проекта „Везер-Г“. Преоборудването не е завършено, корпуса на кораба е взривен на 29 януари 1945 в залива на Кьонигсберг.

„Зайдлиц“
Seydlitz
Seydlitz-1.jpg
Спускането на вода на тежкия крайцер „Зайдлиц“, 19 януари 1939 г.
Флаг Германия Германия
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
Производител DeSchiMAG в Бремен, Германия
Живот
Заложен 29 декември 1936 г.
Спуснат на вода 19 януари 1939 г.
Влиза в строй незавършен
Изведен от
експлоатация
потопен на 29 януари 1945 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 199,5/212,5 m
Ширина 21,8 m
Газене 5,9 m
7,2 m (максимално)
Задвижване 3 парни турбини Deschimag;
9 котела Wagner;
3 гребни винта;
132 800 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 14 240 t (стандартна);
19 800 t (пълна)
Броня пояс: 40-80–70 mm;
траверси: 80 mm;
палуба: 30+30 mm;
(скосове: 50 mm)
кули: 160 – 50 mm;
барбети: 80 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm
Екипаж 1400 – 1600 души
Далечина на
плаване
6800 морски мили при 16 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 105 mm;
6x2 37 mm;
10x1 20 mm
Самолети 3 – 4 хидросамолет;[1]
1 катапулт
Торпеда 4x3 533 mm ТА[2]
„Зайдлиц“
Seydlitz
в Общомедия

Съдържание

История на създаването и особености на конструкциятаРедактиране

През юни на 1936 г. е утвърдено започването на строежа на два допълнителни големи крайцера, аналогични на първите три единици на типа „Адмирал Хипер“, но въоръжени с 12 150-мм оръдия. Това е политически ход, целящ да демонстрира стремежа на Германия да се намира в рамките на правното поле на международните морски договори. През юли последва поръчката както на самите кораби, така и на кулите и оръдията за тях. Конструкцията на основите на кулите на ГК са проектирани съгласно специално изискване с диаметър, аналогичен на този на 203-мм артустановки на първите три кораба от типа „Хипер“. Това се прави за това, че в случай на необходимост да се проведе бързо превъоръжение с 203-мм оръдия. Но още през 1937 г. крайцерите, получили литерните обозначения „К“ и „L“, е решено да се строят в качеството на тежки, изначално с 203-мм артилерия[3].

СтроителствоРедактиране

Крайцера, първоначално получил литерното обозначение „К“, е заложен на 29 декември 1936 г. на стапелите на DeSchiMAG в Бремен. На 19 януари 1939 г. кораба е спуснат на вода и получава своето име в чест на знаменития пруски кавалерийски генерал, участник в Седемгодишната война и един от полководците на Фридрих Велики Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц.

След началото на Втората световна война дострояването на крайцера се забавя. Заедно с „Лютцов“, последния кораб от типа „Хипер“, „Зайдлиц“ даже се предполага да бъде продаден на Съветския Съюз. Едва през ноември 1939 г. Адолф Хитлер окончателно забранява продажбата и работите се възобновяват. Към май 1942 г. крайцера получава артилерията на ГК, всички надстройки; остава да се постави само зенитното въоръжение, авиооборудването (катапулта, хангара и крановете), а също мачтите и приборите. Но към това време Хитлер окончателно е разочарован от големите надводни кораби и работите по практически готовия кораб са напълно прекратени през юни същата година[3].

Проекта за преоборудване в самолетоносачРедактиране

Операциите на рейдерските групи в открития океан са изложени на голяма опасност без съответното въздушно прикритие. Немските конструктори се опитват да разрешат този проблем, заедно с дострояването на самолетоносача „Граф Цепелин“, по пътя на преоборудването в самолетоносачи на подходящите корпуси. Не е ясно, защо в качеството на подходящ е избран и корпуса на „Зайдлиц“, тъй като кораба е с почти завършено построяване като тежък крайцер и за преоборудването му в самолетоносач ще е необходим много обширен обем работи.

Предстояло практически напълно да се премахнат надстройките и артилерията и да се измени конструкцията на корпуса над броневия пояс. Кораба трябва да получи 5 сдвоени 105-мм зенитки, четири сдвоени 37-мм оръдия и пет 20-мм „фирлинга“. Предполага се, че хангара ще вместява 18 самолета (морския вариант на изтребителяМе-109“ или пикиращия бомбардировачJu-87“)[3].

Проекта получава названието „Везер-Г“. Преоборудването се води с бавни темпове. От есента на 1942 г. до пролетта на 1943 са свалени кулите и болшинството надстройки. Предстои също да се измести масивния комин към десния борд. Обаче усилващите се авионападения на съюзниците карат, в края на 1943 г., да се вземе решението за превеждането на недостроения корпус от Бремен в Кьонигсберг. Поради недостатъчното буксировъчни средства операцията е отложена до март 1944. Операцията, с обозначение „Рейтер“, започва на 30 март. Три буксира докарват „Зайдлиц“ в Кил. На 2 април с помощта на ледоразбивача „Полукс“ той най-накрая е преведен в Кьонигсберг[3].

Поради недостатъчния брой инженерен и технически персонал, а също и поради общото тежко военно положение на Германия в Кьонигсберг практически не се провеждат никакви работи по завършването на проекта. През декември 1944 г. „Зайдлиц“ е превърнат в плаващ склад. Съветските войски приближават към Кьонигсберг, и немците, на 29 януари 1945 г., взривяват кораба, след което той потъва в залива на града. През 1946 г. в хода на почистването на залива корпуса на „Зайдлиц“ е изваден от аварийно-спасителната служба на Южнобалтийския флот и е отбуксиран в Ленинград. На 10 март 1947 г. той даже е зачислен в състава на ВМФ на СССР, но още на 9 април е изключен от списъците и впоследствие е разкомплектован за метал[3].

ИзточнициРедактиране

  1. С. В. Патянин Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1
  2. Вооружение
  3. а б в г д В. Кофман „Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер““ (редактор – С. В. Сулига)

ЛитератураРедактиране

  • Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
  • Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
  • Патянин С. В. Часть 1 // Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. – „Моделист-Конструктор“. – („Морская Коллекция“, № 8, 2005).
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Seydlitz (1939)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.