Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев Фръчковски е дърворезбар от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.

Макрий Негриев
Макариј Негриев Фрчковски
български резбар
Паметна плоча от храма „Успение Богородично“ в Пазарджик
Паметна плоча от храма „Успение Богородично“ в Пазарджик
Роден
1800 г.
Починал
1859 г. (59 г.)

Биография

редактиране

Макрий е роден около 1800 година в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев, при когото се обучава и развива дарбата си.[1] Според внука му Янко Кузманов Макрий е „добър композитор, резбар и иконописец“.[2]

Първоначално работи като помощник на своя тъст Петър Филипов – Гарката, под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои автопортрети, под които има надпис:[1]

Перви майстор Петре Филипович от Гари Макриа от Галичник Марко[3] от Гари, Дебрани от Мала река 1825.[4]

От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на Бигорския манастир.[5] Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „Свети Никола“ в Прищина, „Свети Димитър“ в Горно Броди и „Света Богородица“ в Скопие.[6]

Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на Хамзи паша в село Бардовци, до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“[7] Пашата възлага на Негриев да украси и пазарджишката Чарши джамия.[8]

 
Поставяне на венец на гроба на Макрий Негриев
 
Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик
 
Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик

Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя Гюрчин и Траян работил скулптура на колоните (капителите) в църквите „Света Неделя“ в София, завършена в 1856 година, „Света Неделя“ в Пловдив и „Света Богородица“ в Пазарджик.[2] Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.[2] В Пазарджик с него работи и синът му Кузман Макриев.[9] Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.[10][11] Съществува обаче и предание, че пазарджишкият иконостас е дело на Димитър Шаренков Церовеца. Според Асен Василиев Макрий е правил само колоните в пазарджишката църква.[12] Има и предания, че Макрий към 1845 или 1855 - 1860 година е изрязал иконостаса на пирдопската църква „Света Богородица“, строена в 1819 година от майстор Станчо от Мирково, но според Асен Василиев иконостасът не прилича на Макриево дело.[12]

На 15 юни 1885 г. Йоаким Груев пише до Васил Стоянов: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „Света Богородица“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“[12] Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,[8][13] било след 1862[10], било 1863 година.

През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“ (!).[12][14]

Четиримата Макриеви синове Христо Макриев (1841-1893), Исай Макриев (1843-1881), Кузман Макриев (1844-1899) и Серафим Макриев (1845-1869) са зографи.[15]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 
  1. а б „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
  2. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 211.
  3. Марко е брат на Петре.
  4. Василиев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека „Български старини в Македония“ - София, 1942
  5. Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).
  6. Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 213.
  8. а б Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 215.
  10. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
  11. Шивачев, Стефан и др. Очерци из историята на Пловдив, част 1. Пловдив, Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив. с. 18.
  12. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 214.
  13. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 450.
  14. Фотография на надписа от Мартин Митов. Кьорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.
  15. Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.