Солунски фронт

Солунският фронт, наричан понякога Македонски фронт, също и Южен фронт за България, е сред театрите на бойните действия по време на Първата световна война.

Солунски фронт
Балкански театър (Първа световна война)
Български войници на Солунския фронт контраатакуват връх Яребична през 1917 година
Информация
Период	27 октомври 1915 – ноември 1918
Място	Македония и Албания
Резултат	победа за Антантата, Солунско примирие
Страни в конфликта
Царство България Австро-Унгария Германска империя Франция Великобритания Кралство Сърбия Гърция (1917 – 1918) Италия (1916 – 1918) Руска империя (1915 – 1917)
Командири и лидери
Никола Жеков Георги Тодоров Константин Жостов Климент Бояджиев Димитър Гешов Стефан Нерезов Владимир Вазов Аугуст фон Макензен Арнолд фон Винклер Ото фон Белов Фридрих фон Шолц Куно фон Щойбен Морис Сарай Мари Гулиме Луи Франше д'Еспере Джордж Милн Петър Бойович Живоин Мишич Панайотис Данглис
Сили
1916: 350 000 (март) 1917: 530 000 (декември) 1918: 626 287 (септември) [nb 1] 1916: 378 000 (юни) 413 000 (октомври) 1917: 570 000 (декември) 1918: 717 000 (септември)[nb 2]
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни
Солунски фронт в Общомедия

Създава се благодарение на нерешителността и на нежеланието за окончателно елиминиране на военните сили на Антантата на Балканите, на некомпетентността на Единното върховно немско командване на войските на Централните сили, както и на политиката на държавното ръководство на Германия (кайзер Вилхелм II) спрямо Гърция.

Предистория

След пълния разгром на сръбската армия и овладяването на цялата територия на Сърбия от войските на Централните сили в сръбската кампания през 1915, настъплението на юг към гръцка територия е спряно на сръбско-гръцката граница в Македония от Единното върховно немско командване. Военни основания за продължаване на офанзивата на юг има – неутрална Гърция в лицето на министър-председателя Елефтериос Венизелос е предоставила плацдарм на гръцка територия за стоварване на войски на Антантата, които осъществяват неуспешен опит да измъкнат сръбската армия от „чувала“ в който се озовава на Косово поле след началото на сръбската кампания на войските на Централните сили.

Устремът за военно напредване на юг на силите на Централните сили след разгрома на дебаркиралите и развърнали се от гръцка територия в Македония англо-френски части е спрян по политически причини. Гръцкият крал Константинос I е шурей на кайзер Вилхелм II (женен е за сестрата на кайзера София Хоенцолерн) и германските управляващи политически кръгове налагат и на военните решението настъплението на войските на Централните сили да бъде спряно на гръцката граница с цел да не се влоши вътрешно-политическото положение на крал Константин I, който е привърженик на военното обвързване на Гърция с Германия.

Название

Фронтът е наименован Солунски, т.к. войските на Антантата на този фронт имат за своя база град Солун, който след Балканската война е в рамките на неутрална официално Гърция. Понякога фронтът се отъждествява и обозначава с името на областта Македония, на територията на която се водят основните сражения по време на войната, като се ползва и името Македонски.

Значение

Значението на фронта не е първостепенно, но някои политически и военни дейци като британският политик Уинстън Чърчил и френските военни генерали Морис Сарай и Луи Франше д'Еспере от страна на Антантата му отдават важно стратегическо значение.

Васил Радославов в своите мемоари пише, че в Единното върховно немско командване някои генералщабни офицери са считали за нужно поддържането на този фронт, т.к. на него са струпани значителни военни сили на Антантата, а пък българската войска без конкретна и понятна цел (каквато е била националното обединение) е небоеспособна, като същевременно и България съгласно съюзническите си задължения не е могла да бъде ангажирана в други военни кампании на Централните сили.

Военни действия

Установяване линията на Солунския фронт през 1916

В хода на бойните действия през трите години от съществуването на Солунския фронт, на него се разиграват едни от най-тежките и кръвопролитни сражения на Първата световна война.

Военно-политически последствия от пробива

Състояние по фронтовете през 1918

През лятото на 1918 г. и Съглашението и Централните сили имат големи военни планове за всички фронтове. През тази година отпада Източния фронт с Русия и Румъния от войната, но на страната на Антантата застават твърдо Съединените щати. В Германия управляващите считат, че с прехвърлените източни армии на Западния фронт, посредством един концентриран удар в съединителното звено между английската и френската армии (сектора между Арас и Сент-Кантиен), фронтът ще се разкъса и пътят към Париж ще бъде открит. Въпреки старанието и огромните жертви от германска страна този фронт не се разкъсва, а съглашенските армии само се огъват. Нещо повече – през юли Антантата започва контраофанзива на този фронт срещу Германия. През август съглашенските войски започват военни операции със застрашителен характер в Палестина срещу Османската империя, а през септември се слага началото и на офанзивата срещу България на Солунския фронт.

Военна загуба

Развитие на Солунския фронт, септември 1916-1918 г.

Първата световна война е военно загубена от Централните сили и Германия с пропадане усилията за пробив на Западния фронт през лятото на 1918 г. На 8 август се установява, че германските армии са загубили всичките си придобивки от петте офанзиви, проведени от март до юли. У немския главнокомандващ Хинденбург, както и у неговия заместник Лудендорф настъпва трагичен прелом. И двамата са на мнение, че войната на фронта е загубена. Самият Лудендорф нарича по-късно този ден (8 август 1918) „най-черния за германската армия в световната война“. На 13 август Хинденбург свиква в главната си квартира в Спа политическо съвещание, на което военното командване на Райха прави на политическото ръководство на империята откровението, че „германската армия не е в състояние да сломи противника с офанзивни действия, а с отбранителни действия войната не може да бъде спечелена“. На следващия ден, (14 август 1918) в Берлин заседава коронният съвет под председателството на кайзера. Решава се, да се търсят пътища за сключване на примирие.

Пробивът при Добро поле на Солунския фронт е закономерна военна развръзка и следствие от изначалната геополитическа загуба на войната от страна на Германия, чийто военен крах се слага с провала на лятната немска военна офанзива на Западния фронт през 1918 г. Излизането на България от Първата световна война единствено ускорява необратимия процес към капитулация на страните от Централните сили. В случая той е безусловен. Развръзката е обусловена от ограничените ресурси на страните от Централните сили, както и от влизането на Съединените щати във войната на страната на Антантата.

Политически последствия

Геополитически Централните сили и Германия губят инициативата със загубата в битката на Марна, а впоследствие това води и до загуба на войната. Провалът на плана Шлифен превръща войната за страните от Центраните сили в позиционна и в такава на изтощение, която те с ограничените си ресурси не могат да спечелят. Излизането на Русия от войната е компенсирано за Антантата от включването на Съединените щати. Войната на изтощение се губи от по-слабия противник – в случая Централните сили са неравностойни на воюващите срещу тях 27 страни, включително колониалните империи на Британия и Франция с доминионите им.

Рухването на Солунския фронт с последвалото излизане на България от войната води до бързото и поетапно отпадане от войната на Османската империя, Австро-Унгария и Германия. Войната е загубена от Централните сили, но рухването на Солунския фронт води до безусловна капитулация с неизбежните в този случай геополитически последствия – налагане на тежки и неприемливи условия на загубилите я страни. Версайската система от договори, изготвена под диктовката на реваншистки настроената Франция, е в основата на избухването на Втората световна война.

Послеслов

Началната страница на книгата Lettres du front Macédono-Serbe (1916-1918) от Рудолф Арчибалд Райс.

По време на Втората световна война германското политическо и военно ръководство е отчело грешката си с отварянето на Солунския фронт през Първата световна война. За ликвидирането още в зародиш на сходни с времето на Първата световна война военни и политически процеси в Гърция спрямо силите на Оста, е приведена в действие операция Марита.

Външни препратки

• Руските войски в Македония (1916-1918), статия от Янко Гочев

Бележки

• ↑ Според Нойков числеността на българската армия на Солунския фронт по списък възлиза на 627 287 души, но наличната численост не надхвърля 560 000 души.
• ↑ Общата численост на войските на Антантата може да се разминава съобразно различните използвани извори. Така например, според Корсун, съглашенците разполагат към средата на септември с 670 000 души като на тях се противопоставят 400 000 българи и германци.

Източници

• Корсун. Балканский фронт. Воениздат НКО СССР, 1939.
• Дошкинов, П. „Чеганската операция“, книга I, Печатница на военно-издателския фонд – София. 1940 г.