Манастир (Драмско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Манастир.
Манастир, известно и с турската си форма Манастирджик (на гръцки: Εκκλησάκι, Еклисаки, катаревуса Εκκλησάκιον, Еклисакион, до 1927 година Μοναστηρτζίκ, Монастирдзик[1]), е бивше село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.
| Манастир Εκκλησάκι | |
 Регионът на село Манастир между изоставения граничен пост и чуката зад него | |
  Манастир  Манастир  Манастир | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Манастир в Общомедия | |
География
редактиранеМанастир е разположено на югозападните склонове на Родопите, на около два километра от границата с България. Съседните му села в гръцкия Чеч са Почен, Тисово и Шурдилово и Борен, а от българска страна Жижево, Туховища и Бръщен. Допреди Балканската война, то е попадало в Неврокопската каза, а след това в ном Драма, дем Неврокоп. Разположено е от източната страна на връх Тумба (942 m) в долината на река Милу Рема. На юг от селото в посока изток-запад тече десният приток на река Цацани Рема.
Селото се дели на две махали – горна (Туканана) и долна (Тамканана). В горната махала е единственият извор, който е бил покрит с капак. По-нагоре от селото се намира гробището. Джамията е в центъра и никога не е имала минаре, тъй като до нея има скала, висока около пет метра, от която мюезининът призовавал за молитва.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Манастир (Манастър) е вписано както следва – немюсюлмани: 55 домакинства, неженени – 9, вдовици – 4.[2] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524 – 1537 година от село Манастир (Манастър) са регистрирани мюсюлмани: 1; немюсюлмани: 16, неженени – 3, вдовици – 1.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Манастир (Манастирджик) с немюсюлмани: 39 домакинства, неженени – 5; вдовици – 4.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569 – 70 година е отразено данъкоплатното население на Манастир (Манастирджик) както следва: немюсюлмани – 30 семейства, 19 неженени и 6 вдовици.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Манастир (Манастър-и Кючюк) са зачислени 15 мюсюлмански домакинства.[6]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 55 | 9 | 4 | - | - | 68 |
| 1524 | 16 | 3 | 1 | 1 | - | 21 |
| 1530 | 39 | 5 | 4 | - | - | 48 |
| 1569 | 30 | 19 | 6 | - | - | 55 |
| 1723 | - | 15 | 15 | |||
В XIX век Манастир е помашко село в Неврокопска каза на Османската империя.[7]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Манастир (Manastir) е посочено като село с 28 домакинства и 85 жители помаци.[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Манастир има мюсюлманско мъжко население 101 души, което живее в 28 къщи.[9] Според Васил Кънчов Манастирджик е село с 65 къщи.[10] а към 1900 година населението на Манастир се състои от 200 жители българи мохамедани.[11]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Манастир (Манастирджикъ) живеят 72 семейства или общо 320 души.
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Манастир (Μοναστηρτζίκ, Монастирджик) живеят 308,[12] а през 1920 година 178 души.[13]
През 1923 година населението на Манастир като мюсюлмани е насилствено изселено в Турция. Тогава е обезлюдено и село Манастир. Кметът – Шахман Алендаров – е извикан в Драма и повече не е видян от никой. Пуска се слух, че гръцката армия настъпва към чечлийските села и коли наред, което довежда до масово паническо бягане на населението посред нощ. Една част се устремява към Турция, където е настанена в градчето Малък Самоков (Демиркьой), а друга поема по долината на река Доспат към България и намира подслон в селата Црънча, Кочан, Барутин и други. Част от бежанците, които намерили подслон в Кочан, събират средства за изселване в Турция и през 1925 година поемат пътя, заедно с някои кочанци, които се присъединили към тях. Имало и такива бежанци от село Манастир, които решили да останат в българските чечлийски села, като семейство Маджирски, които се заселват за постоянно в Кочан.[14]
През 1927 година името на селото е сменено на Εκκλησάκι, Еклисаки[15] – гръцката дума за „параклис“, но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция и то е заличено.[13]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 308[13] | 178[13] |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 70.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 126.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 479 – 481.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 240 – 241.
- ↑ Мехмед, Хюсеин. Помаците останали на територията на Османската империя след подписването на Берлинския договор от 1 юли 1878 г. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 61 – 62. Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132 – 133.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.274.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 182. (на македонска литературна норма)
- ↑ Арденски, Владимир. Родопите обезлюдяват // Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 124.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012