Маргарита Драчка

Маргарита Драчка, известна повече като Маргарита от Дурацо или Маргарита ди Дурацо, е неаполитанска и унгарска кралица и принцеса на Ахея от дуръската линия на династията на Сицилианските Анжуйци. Тя е втора съпруга на Карл III Анжуйски, крал на Неапол. Управлява Неапол като регент на сина им крал Ладислав Анжуйски.

Маргарита Драчка
Кралица на Неапол
Margherita regina di Napoli.jpg
Управление 12 май 1382 – 24 февруари 1386
Коронация 25 ноември 1382
Лични данни
Родена
Починала
Погребана в катедралата „Св. Матей“ в Салерно
Други титли Кралица на Унгария и Княгиня на Ахейско княжество
Семейство
Династия Сицилиански Анжуйци
Баща Карл Дурацо
Майка Мария от Калабрия
Брак Карл III Анжуйски
Потомци Мария, Джована II Анжуйска, Ладислав (Ласло) Неаполитански
Герб Armoiries André Hongrie.svg
Маргарита Драчка в Общомедия

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Родена е на 28 юли 1347 година в Неапол. Дъщеря е на Карл Анжуйски, херцог на Дурацо, и на Мария Калабрийска.

По бащина линия Маргарита е правнучка на неаполитанския крал Карл II Анжуйски и на унгарската принцеса Мария Арпад, а по майчина линия е правнучка на техния син крал Робер Анжуйски и на арагонската инфанта Йоланда.

 
крал Карл III Анжуйски, съпруг на Маргарита

Брак и възкачване на престолаРедактиране

През февруари 1369 г. 22-годишната Маргарита е омъжена за 24-годишния си първи си братовчед Карл Анжуйски, херцог на Дурацо. Бракът им е уреден от лелята на Маргарита – неаполитанската кралица Джована I Анжуйска, чийто наследник на престола по това време е самият Карл.

През 1380 г. неаполитанската кралица Джована I е обявена за еретичка от папа Урбан VI, който на 1 юли 1881 обявява съпруга на Маргарита за законен владетел на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява френския принц Луи I Анжуйски, брат на френския крал, и го обявява за свой наследник. Подкрепен от папата и унгарските си роднини, Карл Анжуйски успява да детронира леля си и след като я убива през 1382 г., заема престола на Неапол като Карл III Анжуйски, а Маргарита е обявена за негова кралица.

ДецаРедактиране

 
крал Ладислав Анжуйски, син
 
кралица Джована II Анжуйска, дъщеря

Карл и Маргарита имат три деца:

Кралица на НеаполРедактиране

През 1383 г. Карл III Анжуйски наследява Ахейското княжество, а през същата година, като глава на Анжуйската династия, получава и предложение да заеме унгарския престол. За целта обаче той трябва да се изправи срещу братовчедка си – унгарската кралица Мария Анжуйска.

 
Надгробен паметник на Маргарита Драчка в Салерно

Маргарита се опитва да убеди съпруга си да не предприема тази авантюра, но Карл III се впуска в битката за унгарския престол и през 1385 г. успява да детронира Мария Унгарска от престола и сам поема унгарската корона като Карой II.

На следващата година обаче съпругът на Маргарита е убит във Вишеград, като убийството му е организирано от майката на Мария Анжуйска – Елизабета Котроманич. Убийството на съпруга ѝ поставя Маргарита в позиция на регент на невръстния им син Ладислав Анжуйски, който трябва да управлява в Неапол, докато властта в Унгария отново преминава към Мария Анжуйска.

Начело на Неаполитанското кралство, Маргарита започва да подготвя отмъщението за смъртта на съпруга си и на свой ред организира убийството на Елизабета Котроманич.

СмъртРедактиране

Маргарита умира от чума на 6 август 1412 г. Погребана е в катедралата „Св. Матей“ в Салерно.

ИзточнициРедактиране

  • Salvatore Fodale: Margarete 11). In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 6 (1993), Sp. 237f.
  • Brigitte Sokop: Stammtafeln europäischer Herrscherhäuser. 3. Aufl. Wien 1993.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Margaret of Durazzo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.