Шарл III Анжуйски

херцог на Дуръс, крал на Неапол и титулярен крал на Йерусалим като Карл III и крал на Унгария като Карой II през 14. век

Шарл III Анжуйски, известен още и като Шарл III Малкия и като Шарл от Дуръс (на италиански: Carlo III d'Angiò-Durazzo; * 1345 г. в Кориляно Калабро, † 24 февруари 1386, Вишеград, Кралство Унгария), е херцог на Дуръс, крал на Неапол и титулярен крал на Йерусалим (1382 – 1386) като Карл III и крал на Унгария (1385 – 1386) като Карой II. През 1381 г. създава рицарския Орден на кораба. През 1383 г. наследява Княжество Ахея след смъртта на Жак дьо Бо.

Шарл III Анжуйски, Шарл III от Дуръс
крал на Неапол, крал на Унгария, титулярен крал на Йерусалим
Управление12 май 1382 – 24 февруари 1386 (Неапол)
1385 – 24 февруари 1386 (Унгария)
13831386 (Ахея)
НаследилДжована I Анжуйска (Неапол)
Мария Анжуйска (Унгария)
Жак дьо Бо (Ахея)
НаследникЛадислав Анжуйски (Неапол)
Мария Анжуйска (Унгария)
междуцарствие (Ахея)
Лични данни
Роден
Починал
Погребан вСекешфехервар, Кралство Унгария
Други титлихерцог на Дуръс, княз на Ахея
Семейство
ДинастияАнжу-Дуръс (клон на Сицилиански Анжуйци)
БащаЛудвиг Анжуйски
МайкаМаргарита ди Сансеверино
ПотомциМария
Джована II
Ладислав
Герб
Шарл III Анжуйски, Шарл III от Дуръс в Общомедия

Произход редактиране

Шарл е син е на Лудвиг Анжуйски (* 1324, † 1364), граф на Гравина и на Мороне от 1336 г., и на съпругата му Маргарита ди Сансеверино. По бащина линия е правнук на неаполитанския крал Шарл II Анжуйски.

Биография редактиране

Начални години редактиране

След смъртта на баща си Шарл се оказва най-възрастният мъжки представител на Сицилианския клон на Анжуйската династия. Поради това още като дете той е осиновен от братовчедка си – бездетната неаполитанска кралица Джована I, и е обявен за законен наследник на неаполитанската корона. Позицията му на наследник на неаполитанския престол е затвърдена след преговорите, сложили край на Унгарско-неаполитанските войни, започнали след убийството на унгарския принц Андрей Анжуйски, който е първият съпруг на неаполитанската кралица.

По настояване на папата с образованието и възпитанието на малкия Шарл Анжуйски трябва да се заеме унгарският крал Лайош I, поради което през 1365 г. 11-годишният Шарл напуска Неапол и се установява в Унгария.

В Унгария редактиране

През 1369 г. неаполитанската кралица урежда брак между наследника си и първата му братовчедка Маргарита от Дуръс. В Унгария младият анжуец печели доверието на унгарския крал, който му поверява управлението на Хърватия и Далмация. Така между 1371 и 1378 г. Шарл Анжуйски, вече като херцог на Хърватия и Далмация, успява да спечели множество привърженици сред местните магнати. През 1379 г. е назначен за посланик във Венеция и води преговорите за слагане на край на Унгарско-венецианската война.

Конфликти и престоли редактиране

Конфликт с Джована I редактиране

През 1381 г. конфликт между папата и неаполитанската кралица Джована I довежда до отлъчването на последната и обявяването на Шарл Анжуйски за законен крал на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява Луи Анжуйски – брат на френския крал Жан II, признава го за законен наследник на престола и го моли за помощ срещу римския папа. Налага се Шарл да се бори за наследството си в Неапол, за което той получава подкрепа от унгарския крал. С помощта на унгарските си войски Шарл успява да нахлуе в Неапол и да разбие войските на крал Отон фон Брауншвайг-Люнебург, новият съпруг на Джована I, в битката при Сан Жерман. Самата кралица е обсадена в Кастел дел Ово. След продължителна обсада на замъка и един неуспешен опит тя да бъде освободена, неаполитанската кралица е пленена от Шарл и е затворена в замъка Сан Феле. След като не успява да я убеди да разтрогне акта, с който тя осиновява и признава за свой наследник Луи Анжуйски, за когото пристигат и вести, че събира войски, за да завладее Неапол, през 1382 г. Шарл Анжуйски заповядва неаполитанската кралица да бъде удушена и сам се провъзгласява за крал на Неапол.

Война с Луи редактиране

 
Шарл III

С хитрост и късмет Шарл III от Дуръс успява да се наложи и в последвалата война за неаполитанския престол срещу Луи I Валоа-Анжуйски и 40-хилядната му войска, която нахлува през 1383 г. във владенията на Неапол.

Армията на Луи се ръководи от графа на Савоя Амадей VI Савойски, а финансова поддръжка е на антипапа Климент VII и Бернабо Висконти, съгосподар на Милано. Шарл, който разчита на наемници под ръководството на Джон Хокуд и Бартоломео д’Алвиано, разполага с 14 000 войници. Той успява да отвлече силите на противника от Неапол и с позиционна война, съчетана с нападения от малки отряди. Амадей VI заболява и умира в Молизе на 1 март 1383 г. и неговите войски излизат от кампанията. Тогава Луи се обръща за помощ към краля на Франция, който праща армия, ръководена от Ангеран VII дьо Куси. Последният съумява да завоюва Арецо и навлиза в Неаполитанското кралство, но на средата на пътя към Неапол пристига вест, че Луи внезапно е починал в Бишелие на 20 септември 1384 г.[1]

Конфликт с папата редактиране

Междувременно се обтягат и отношенията с папа Урбан VI, който подозира неаполитанския крал в заговор срещу главата на Католическата църква. През януари 1385 г. трима неаполитански кардинали са арестувани, а един от тях, който е подложен на мъчения, разкрива заговора на краля. Впоследствие Шарл III и съпругата му са отлъчени от църквата и е издаден папски интердикт над кралството им. В отговор войските на Шарл III обсаждат папата в Ночера. След шестмесечна обсада главата на Римокатолическата църква е освободен с помощта на неаполитански барони, минали на страната на Луи Анжуйски.

Унгарски крал редактиране

 
Шарл на миниятюра от Chronicon Pictum

Докато папата търси спасение в Генуа, Шарл III се впуска в поредна авантюра. През 1385 г., когато умира Лайош I, Шарл III е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си Мария Унгарска от него. Шарл трябва да обоснове действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Шарл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария – Елизабета Котроманич, организира заговор за убийството на Шарл. На 7 февруари 1386 Шарл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 г. Погребан е в Белград.

След смъртта на Шарл III на престола в Неаполитанското кралство се възкачва малолетният му син Ласло Анжуйски, а короната на Унгария отново преминава в ръцете на регентите на дъщерята на Елизабета Котроманич, Мария Анжуйска. Въпреки това Ладислав се опитва да получи допълнително короната на Унгария.

Брак и потомство редактиране

∞ февруари 1369 за втората си братовчедка Маргарита от Дуръс (* 28 юли 1347, Неапол, Неаполитанско кралство, † 6 август 1412, Акуамела), от която има три деца:

Бележки редактиране

  1. Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320 – 321
Джована I Крал на Неапол (1382 – 1386) Ладислав (Ласло) Неаполитански
Жак Принц на Ахея (1383 – 1386)
Мария Анжуйска
 
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия (1385 – 1386)
Мария Анжуйска
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карл III (король Неаполя)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​