Уикипедия

Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464)

Принцеса на Ахая, маркграфиня на Монферат, блажена на Римокатолическата църква

Маргарита Савойска-Ахая (на италиански: Margherita di Savoia-Acaia; на латински: Margarita Sabaudae–Achaia; * 21 юни 1390,[1][2][3] Пинероло, Пиемонт, Савойско графство; † 23 ноември 1464, Алба, пак там) е принцеса на Ахая и чрез женитба маркграфиня на Монферат (17 март 1403 – 18 август 1418). Тя е блажена на Римокатолическата църква.[4]

Маргарита Савойска-Ахая
Margherita di Savoia-Acaia
маркграфиня на Монферат, блажена
Блажената Маргарита Савойска
Родена
Починала
23 ноември 1464 г. (82 г.)
РелигияКатолицизъм
Управление
Период17 януари 1403 - 23 ноември 1464
ПредшественикЖана дьо Бар
НаследникЙоанна Савойска
Герб
[[Файл:|100п|alt=]]
Семейство
РодСавоя-Ахая по рождение
Палеолози по брак
БащаАмадей Савойски-Ахая
МайкаКатерина Женевска
Братя/сестриБона
Матилда
Катерина
СъпругТеодоро II Палеолог
Децаняма
Маргарита Савойска-Ахая в Общомедия

Произход редактиране

Тя е най-възрастната дъщеря на Амадей Савойски-Ахая (* 1363, † 1402), господар на Пиемонт, титулярен княз на Ахая (* 1363, † 1402), и на съпругата му Катерина Женевска († 1407). Нейни дядо и баба по бащина линия са Жак Савойски-Ахая, господар на Пиемонт и княз на Ахая, и Маргарита дьо Божо, а по майчина – Амадей III, граф на Женева, и Марго (Мау) д'Оверн. Неин вуйчо е антипапа Климент VII.[5]

Има три сестри:

Дом Савоя-Ахая (кадетска линия на Савойската династия) изчезва с поколението на Маргарита, тъй като нейните родители имат само дъщери, а братът на баща ѝ, Лудвиг, който го наследява в титлите[6], е бездетен.[7]

Биография редактиране

Брак редактиране

Маргарита губи баща си през 1402 г. и на 7 май със сестра си Матилда преминават под настойничеството на чичо им Лудвиг, новият господар на Пиемонт и принц на Ахая, който смята да използва Маргарита за брачен съюз, за да успокои бурните отношения с Монферат.[8][9] На 29 март 1403 в Асти е подписан брачният договор, а на 18 октомври е сключен бракът между 13-годишната Маргарита и 39-годишния два пъти вдовец Теодор II, маркиз на Монферат от династията на Палеолозите,[10] внук на византийския император Андроник II Палеолог и на втората му съпруга Йоланда (Ирина) Монфератска. Тя не му ражда деца.[11][12] Маргарита е мащеха на София Монфератска, която се омъжва на 19 януари 1421 г. за Йоан VIII Палеолог, който става император на Византия през 1425 г. и я изгонва през август 1426 г.

От 1409 до 1413 г. Теодор и Маргарита пребивават в Генуа, където маркизът е призован срещу французите и става капитан на народа. Маргарита се отличава с помощта си на бедните, особено през 1411 г., когато гладът и чумата връхлитат града.[5]

Тя овдовява след петнадесет години брак през 1418 г.[13] Същата година според някои източници[5] е регентка на маркграфството за около две години, докато нейният доведен син Джан Джакомо, законен наследник на Теодор, не поеме управлението.

Монашески живот редактиране

 
Фреска на Блажената Маргарита Савойска в конферентната зала на Регионалната библиотека на Аоста.

Нейното вече голямо благочестие се увеличава, след като слуша проповедите на Свети Винсент Ферер,[12] който прекарва няколко месеца в Монферат.

През 1418 г. или през 1420 г. младата вдовица, отказвайки предложението за брак с Филипо Мария Висконти,[14] се оттегля с няколко млади жени от висок ранг в благороднически дворец в Алба,[5] за да води монашески живот на монахиня под ръководството на Свети Доминик (Трети орден на Св. Доминик).[12]

През 1445 г. първият камък на нов доминикански манастир е положен в Алба, насърчаван от нея и посветен на Света Мария Магдалена.[12] През 1450 г. Маргарита и нейните спътнички са упълномощени да преминат от Доминиканския трети орден към Втория орден (същинските Доминикански монахини)[5] и те приемат правилата на Свети Августин.[12] През същия този период Маргарита Савойска работи, за да убеди братовчед си Амадей VIII, избран за антипапа с името Феликс V, да се откаже от поста, което и той прави през 1449 г.

Още повече увеличавайки телесните си изпитания, тя остава модел на благочестие, преди всичко когато отговаря за болницата „Санта Мария дели Анджели“, където прави всичко възможно, за да облекчи страданието на болните. След около 45 години от покаяние, смирение и добри дела тя умира като светица на 23 ноември 1464 г. на 82-годишна възраст.[12]

 
Изображение, взето от „Житие на блажената Маргарита Савойска, маркиза от Монферат“ от Франческо Доменико Баризано, отпечатано в Торино през 1692 г.

Култ и мощи редактиране

На 13 декември 1464 г. тленните ѝ останки са погребани в обикновена гробница. През 1481 г. са преместени в много по-красива гробница в нейния манастир, специално построена за сметка на Вилхелм VIII Монфератски.

Папа Климент IX я обявява за блажена през 1669 г., а папа Бенедикт XIII разрешава честването на празника ѝ (23 ноември) във всички Савойски държави.[12]

Основаният от нея манастир, първоначално посветен на Света Мария Магдалена, днес е посветен на нея.

Четирима блажени от Савойската династия са изрисувани на свода в южната пътека на базиликата „Сан Микеле Маджоре“ в Павия, като Маргарита е изрисувана в монашеско облекло, държаща три стрели.

Източници редактиране

Първични източници редактиране

Историографска литература редактиране

Други редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Short lives of the Dominican saints, 1901, John Procter , с. 334-337
  2. ↑ Marie-José de Belgique, La maison de Savoie : La maison de Savoie : Les origines. Le Comte Vert. Le Comte Rouge, vol. 2, Paris, A. Michel, 1956, с. 110.
  3. ↑ Jean Prieur, Hyacinthe Vulliez, Saints et saintes de Savoie, La Fontaine de Siloé, 1999, с. 92-93
  4. ↑ Margareta von Savoyen, Ökumenisches Heiligenlexikon
  5. ↑ а б в г д Storia della Beata Margherita di Savoia, Domenicani del Nord Italia.
  6. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 343
  7. ↑ Storia della Beata Margherita di Savoia // Архивиран от оригинала на 2015-9-23.
  8. ↑ Beata Margherita di Savoia
  9. ↑ Beata Margherita di Savoia Marchesa del Monferrato, Religiosa domenicana // Посетен на 2023-7-23.
  10. ↑ G. della Chiesa - Historia Saluzziana, citato sul sito www.domenicani.it
  11. ↑ Charles Cawley, Margherita de Savoie , Medieval lands
  12. ↑ а б в г д е ж Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 444
  13. ↑ Monumenta Aquensia, с. 177
  14. ↑ Beata Margherita di Savoia // Архивиран от оригинала на 2014-11-29.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margherita di Savoia (1390-1464) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маргарита_Савойска-Ахая_(1390_–_1464)&oldid=11921648“.