Министър на труда и социалната политика на България

Министърът на труда и социалната политика на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета) и урежда повишаването на качеството и сигурността на труда чрез защитата на трудовите, осигурителните и социалните права на работниците и служителите и подобряването на условията на труд в предприятията, провежда държавната политика в областта на пазара на труда, защитата на националния пазар на труда, обучението на работната сила и интеграцията на неравнопоставените групи на пазара на труда. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.

Министри редактиране

Списъкът на министрите на труда и социалната политика е подреден по ред на правителство.

Министър на социалната политика (1944–1947) редактиране

правителство име дати партия
63 Григор Чешмеджиев 9 септември 1944 – 17 август 1945 БРСДП
63 Георги Попов 17 август 1945 – 31 март 1946 БРСДП
64 Георги Попов 31 март 1946 – 22 ноември 1946 БРСДП
65 Здравко Митовски 22 ноември 1946 – 11 декември 1947 БРСДП

Министър на труда и социалните грижи (1947–1950) редактиране

правителство име дати партия
66 Здравко Митовски 12 декември 1947 – 20 юли 1949 БРСДП
67 Здравко Митовски 20 юли 1949 – 20 януари 1950 БРСДП
68 Добри Терпешев 20 януари 1950 – 29 декември 1950 БКП

Министър на труда и социалните грижи (1968–1976) редактиране

правителство име дати партия
74 Мишо Мишев 27 декември 1968 – 9 юли 1971 БКП
75 Мишо Мишев 9 юли 1971 – 8 юли 1974 БКП
75 Кирил Зарев1 8 юли 1974 – 15 април 1975 БКП
75 Ангел Чаушев 16 юни 1975 – 17 юни 1976 БКП

Председател на Социалният съвет (1986-1987) редактиране

правителство име дати партия
77 Георги Караманев 28 януари 1986 – 19 юни 1986 БКП
78 Георги Караманев 19 юни 1986 – 19 август 1987 БКП

Министър на народното здраве и социалните грижи (1987-1990) редактиране

правителство име дати партия
78 Радой Попиванов 19 август 1987 – 19 декември 1988 БЗНС
78 Минчо Пейчев 19 декември 1988 – 8 февруари 1990 БЗНС
79 Иван Черноземски 8 февруари 1990 – 22 септември 1990 БСП

Министър на заетостта и социалните грижи (1990–1991) редактиране

правителство име дати партия
80 Емилия Масларова 21 септември 1990 – 20 декември 1990 БСП

Министър на труда и социалните грижи (1991–1997) редактиране

правителство име дати партия
81 Емилия Масларова 20 декември 1990 – 8 ноември 1991 БСП
82 Векил Ванов 8 ноември 1991 – 30 декември 1992 Демократическа партия
83 Евгени Матинчев 30 декември 1992 – 17 октомври 1994 ДПС
84 Йордан Христосков 17 октомври 1994 – 25 януари 1995 безпартиен
85 Минчо Коралски 25 януари 1995 – 12 февруари 1997 безпартиен
86 Иван Нейков 12 февруари 1997 – 21 май 1997 СДС

Министър на труда и социалната политика (1997–понастоящем) редактиране

правителство име дати партия
87 Иван Нейков 21 май 1997 – 24 юли 2001 СДС
88 Лидия Шулева 24 юли 2001 – 17 юли 2003 НДСВ
88 Христина Христова 17 юли 2003 – 16 август 2005 НДСВ
89 Емилия Масларова 16 август 2005 – 27 юли 2009 БСП
90 Тотю Младенов 27 юли 2009 – 13 март 2013 ГЕРБ
91 Деяна Костадинова 13 март 2013 – 29 май 2013 безпартиен
92 Хасан Адемов 29 май 2013 – 6 август 2014 ДПС
93 Йордан Христосков 6 август 2014 – 7 ноември 2014 безпартиен
94 Ивайло Калфин 7 ноември 2014 – 18 май 2016 АБВ
94 Зорница Русинова 18 май 2016 – 27 януари 2017 ГЕРБ
95 Гълъб Донев 27 януари 2017 – 4 май 2017 безпартиен
96 Бисер Петков 4 май 2017 – 29 ноември 2019 ГЕРБ
96 Деница Сачева 3 декември 2019 – 12 май 2021 ГЕРБ
97 Гълъб Донев 12 май 2021 – 16 септември 2021 безпартиен
98 Гълъб Донев 16 септември 2021 – 13 декември 2021 безпартиен
99 Георги Гьоков 13 декември 2021 – 2 август 2022 БСП
100 Лазар Лазаров 2 август 2022 – 3 февруари 2023 безпартиен
101 Лазар Лазаров 3 февруари 2023 – 6 юни 2023 безпартиен
102 Иванка Шалапатова 6 юни 2023 – … безпартиен

Вижте също редактиране

Литература редактиране

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.