Правителство на Андрей Луканов 1
Първото правителство на Андрей Луканов е седемдесет и деветото правителство на Народна република България, назначено с Укази № 161, № 217 и № 218 на Държавния съвет от 8 февруари 1990 г.[1] и избрано от 14-ата сесия на Деветото народно събрание. То е оглавявано от Андрей Луканов (БСП) и управлява страната до 21 септември 1990 г., след което е наследено от второто правителство на Андрей Луканов[2].
| Правителство на Андрей Луканов 1 | ||||
 79-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Петър Младенов | |||
| Председател | Андрей Луканов | |||
| Сформиране | 8 февруари 1990 | |||
| Разпускане | 21 септември 1990 | |||
| Продължителност | 263 дни | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | ОФ (БКП, БСП (от 3 април 1990),Български земеделски народен съюз) | |||
| Министри | 21 | |||
| ~ мъже | 19 | |||
| ~ жени | 2 | |||
| Представителство | ||||
| Народно събрание | 400 / 400
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | IX народно събрание | |||
| ||||
Политика редактиране
Правителството управлява страната малко повече от седем месеца в изключително динамична политическа обстановка. Провеждат се заседанията на Националната кръгла маса, на която се определят основните насоки за развитието на България (до поемането на министър-председателския пост Луканов ръководи делегацията на БКП/БСП на заседанията). Не спира провеждането на митинги, шествия, започва издаването на нови вестници, създават се нови политически организации. В същото време старите тоталитарни политически партии и организации се преименуват по примера на БСП: Отечественият фронт в Отечествен съюз, Димитровският комунистически младежки съюз в Българска демократична младеж[2].
На 29 март 1990 г. правителството налага мораториум върху обслужването на външния дълг, обявявайки държавен банкрут.[3] Освен това правителството либерализира банковото дело, външната търговия, трансформира всички външни задължения като държавен дълг и установява плаващ курс на лева[2][4].
През юни се провеждат избори за Седмо велико народно събрание, донесли изборна победа на БСП. Това поражда повишено обществено недоволство, намерило израз в провеждането на окупационни и седящи стачки (вж. Град на истината). Започването на работата на парламента през юли не допринася за успокояване на обстановката и напрежението достига кулминация в опожаряването на Партийния дом на 26 август. Поради това правителството не се решава да започне тежките икономически реформи. Андрей Луканов подава оставката на правителството и се опитва цял месец да уговори СДС да включи свои представители в новото правителство, но не успява и сформира втори теснопартиен кабинет[2].
През есента на 1990 г. към политическото противопоставяне се добавят трудности в снабдяването, тъй като производителите очакват либерализация на цените и задържат стоките, докато магазините се изпразват и се появяват опашки за най-необходимите продукти. През септември са въведени купони за хранителни стоки[2][5].
Съставяне редактиране
Кабинетът, оглавен от Андрей Луканов, е образуван от политически дейци на БСП и 1 независим експерт.
Кабинет редактиране
Сформира се от следните 21 министри и един председател[2].
- 1: – отговарящ за икономическата реформа.
Промени в кабинета редактиране
от 23 март 1990 редактиране
- Създадено е Министерство на индустрията, търговията и услугите с Решение на IX народно събрание от 23 март 1990 г.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| индустрия, търговия и услуги | Екатерина Маринова | БСП | |
от 2 август 1990 редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| вътрешни работи | Стоян Стоянов1 (и.д.) | БСП | |
- 1: – назначен със заповед на Министерския съвет.
от 5 септември 1990 редактиране
- Тъй като министърът на вътрешните работи Атанас Семерджиев е избран от ВНС (2 август 1990 г.) вицепрезидент на България, на неговото място е избран Стоян Стоянов (зам. министър на вътрешните работи) до 5 септември 1990 г. Пенчо Пенев, бивш министър на правосъдието в същото правителство, е избран на същата дата за министър на вътрешните работи. Неговото място заема временно Ангел Джамбазов.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| вътрешни работи | Пенчо Пенев | БСП | |
| правосъдие | Ангел Джамбазов1 (и.д.) | БСП | |
- 1: – назначен със заповед на Министерския съвет.
от 21 септември 1990 редактиране
- Министерство на заетостта и социалните грижи е създадено с Решение на VII велико народно събрание от 21 септември 1990 г.
Вижте също редактиране
Литература редактиране
- Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки редактиране
- ↑ ДВ. Укази № 161, № 217 и № 218 на Държавния съвет от 8 февруари 1990 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 9 февруари 1990 г., бр. 14 от 16 февруари 1990 г. и бр. 17 от 27 февруари 1990 г.
- ↑ а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 341 – 346.
- ↑ 25 години от Мораториума за външния дълг на България
- ↑ Данов, Румен. Българските освобождения. Изгубените поуки. София, Книгоиздателски къщи „Ера“ и „Глобус“, 2014. ISBN 978-954-389-274-7. с. 581, 426.
- ↑ Калинова, Евгения и др. Българските преходи 1939 – 2010. София, „Парадигма“, 2010. ISBN 978-954-326-034-8. с. 268.