Надежда Измирлиева

българска учителка

Надежда Димитрова Измирлиева по съпруг Димитрова е българска просветна и комунистическа деятелка.

Надежда Измирлиева
българска учителка
Родена
Надежда Димитрова Измирлиева
1901 г.
Починала
1993 г. (92 г.)
Учила вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Семейство
БащаДимитър Измирлиев
Братя/сестриТома Измирлиев
Христо Смирненски
Други родниниВеселин Измирлиев (племенник)
Костенец. В десния ъгъл правият е Христо Смирненски. От ляво надясно прави – Веселин Матеев, Матей Матеев, Радослав Габровски, Надежда Измирлиева, Милка Габровска, Радослав Цветков с вечно обръснатата глава и Драгомир Матеев. Седнали – Ламби Цветков, Неделчо Бранев, Радка Матеева, Борис Хаджиилиев и най-отдолу Паша Тодорова.

Биография редактиране

Родена е в 1901 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на Димитър Христов Измирлиев. Сестра е на Христо Смирненски. По време на Междусъюзническата война в юни 1913 година бяга със семейството си в Свободна България. Учи в Учителския институт в Шумен. Попада под влияние на левичарските идеологически течения и участва в комунистическите студентски акции. Участва в дейността на Международната организация за подпомагане на революционерите. Жени се за Тодор Димитров, брат на лидера на БКП Георги Димитров. В периода 1931 - 1944 година учителства в различни селища в България.[1]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е директорка на училище „Петър Берон“ в София. Надежда Измирлиева е сред инициаторите за създаването на музея „Георги Димитров“ в София, в който работи до 1957 година.[1]

Умира в 1993 година.[2]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 – 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 – 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 – ?)
 
Христо Хаджидельов
(? – 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 – 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 – ?)
 
Янаки Илиев
(1881 – 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 – 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 – ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 – 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 – 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 – 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 – 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 – 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 – 1967)
 
Тодор Паница
(1879 – 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 – ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 – 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б Исторически преглед, том 45, бр. 7 - 12, Българско историческо дружество, София, 1989, стр. 90.
  2. Червенков, Вълко. Вълко Червенков за себе си и своето време. София, ЛиК, 2000. ISBN 954-607-351-2. с. 24.