Екатерина Паница

българска учителка и революционерка

Екатерина (Катерина, Тина) Иванова Измирлиева, по мъж Паница, наричана Додата, Ковалевска,[1] е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Екатерина Паница
българска учителка и революционерка
Родена
Починала
28 август 1967 г. (82 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
БащаИван Измирлиев
Братя/сестриНевена Измирлиева
СъпругТодор Паница
Други родниниДимитър Измирлиев (чичо)
Надежда Измирлиева (братовчед(ка))
Христо Смирненски (братовчед(ка))
Тома Измирлиев (братовчед(ка))
Райна Измирлиева (братовчед(ка))

Биография редактиране

Екатерина Измирлиева е родена в град Кукуш в 1884 година в семейството на Иван Измирлиев и Рушка Шишкова. Братовчедка е на Христо Смирненски и Тома Измирлиев. Завършва Солунската българска девическа гимназия с десетия випуск в 1900 година[2] и започва работа като учителка в село Просечен, Драмско.[3]Към 1902 година е учителка в първоначалното училище в Солун и покрай познанството си с Орце Попйорданов е в кръга на "гемиджиите", заедно със Спасена Бойкикева и Надежда Нечова - по думите на Павел Шатев "наистина не като членки, а като съмишленици". Помагат им с кореспонденцията, укриват материали, включително и динамит, служат за връзка с другарите им в други градове в Турция и България.[4] Във връзка със Солунските атентати е задържана в затвора.[5]

През 1907 година, когато е учителка в село Калапот, Дамско, се жени за един от лидерите на ВМОРО в района - Тодор Паница.[6] Имат един син, д-р Коста Паница.[7] По-късно преподава в Солун и Горно Броди.[3][8]

Умира на 28 август 1967 година в София.[5] Погребана е в Централните софийски гробища.[9]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 – 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 – 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 – ?)
 
Христо Хаджидельов
(? – 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 – 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 – ?)
 
Янаки Илиев
(1881 – 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 – 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 – ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 – 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 – 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 – 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 – 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 – 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 – 1967)
 
Тодор Паница
(1879 – 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 – ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 – 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36, 53.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 162.
  3. а б Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 108.
  4. Шатев, Павел. В Македония под робство. София, Български писател, 1968. с. 296-297.
  5. а б Шатев, Павел. В Македония под робство. София, Български писател, 1968. с. 496.
  6. Чаков, Михаил. Дневник на революционния ми живот.
  7. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 20.
  8. Македония в пламъци. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (Андон Кьосето, Анастас Лозанчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров, Екатерина Паница). Записал Б. Мирчев. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. С., 2003.
  9. Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.