Невена Измирлиева

българска учителка

Невена Иванова Измирлиева е българска просветна деятелка и революционерка.

Невена Измирлиева
българска учителка
Родена
Невена Иванова Измирлиева
около 1885 г.
Починала
около 1942 г. (57 г.)
Учила вСолунска българска девическа гимназия
ПартияБългарска работническа социалдемократическа партия
Семейство
БащаИван Измирлиев
Братя/сестриЕкатерина Паница
СъпругГеорги Тодоров
Други родниниНадежда Измирлиева (братовчед(ка))
Христо Смирненски (братовчед(ка))
Тома Измирлиев (братовчед(ка))
Райна Измирлиева (братовчед(ка))
Димитър Измирлиев (чичо)

Биография

редактиране

Родена е около 1885 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на Иван Измирлиев. В 1903 година завършва с 13-ия випуск Солунската българска девическа гимназия.[1] Работи като учителка в родния си град.[2] В Солун се жени за българския революционер Георги Тодоров. Невена Измирлиева работи като учителка освен в Кукуш, също в Драма и драмските села.[3] След това става учителка в Банско, където заедно с учителите Владимир Поптомов, Никола Голев и шивашкия работник Коле Ковачев в 1910 година формира социалистическа група.[4]

В 1917 година заедно със съпруга си става членка на БРСДП (т. с.) в Гюмюрджина. След като Западна Тракия е откъсната от България по силата на Ньойския договор от 1919 година, Невена Измирлиева и съпругът ѝ се местят в Бургас.[3] След атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 година Георги Тодоров и брат ѝ Борис Измирлиев са арестувани и заточени на остров Света Анастасия. Заедно с група затворници успяват да избягат в СССР, където по-късно емигрира и Невена Измирлиева с детето им.[2] Нейният роднина Христо Станишев пише, че са искали да се върнат, но не можели.[5]

Невена Измирлиева умира в Съветския съюз по време на Втората световна война.[2]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 – 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 – 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 – ?)
 
Христо Хаджидельов
(? – 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 – 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 – ?)
 
Янаки Илиев
(1881 – 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 – 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 – ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 – 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 – 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 – 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 – 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 – 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 – 1967)
 
Тодор Паница
(1879 – 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 – ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 – 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 165.
  2. а б в Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 297.
  3. а б Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 153.
  4. Боков, Георги. Журналистика, публицистика, време. София, Издателство на БКП, 1970. с. 98.
  5. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21.