Мария Измирлиева

българска учителка

Мария Андонова Измирлиева е българска учителка от Македония.

Мария Измирлиева
българска учителка
Родена
1891 г.
Починала
неизв.
Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
Братя/сестриТома Измирлиев

Биография редактиране

Родена е в 1891 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на Андон Измирлиев. Братовчедка е на Христо Смирненски, с когото израства в една къща.[1] Учи в родния си град.[2] В 1910 година завършва с XIX випуск Солунската българска девическа гимназия.[3] Работи като учителка в Долни Порой заедно с Илия Хаджитошев и Георги Тилков от Дойранско.[4] Към 1912 година Мария Измирлиева е учителка в родния си град.[5]

След като Кукуш остава в границите на Гърция след Междусъюзническата война, Измирлиева бяга в Свободна България и се установява в Горна Джумая (днес Благоевград). Там работи като учителка и е сред видните просветни деятелки в околията.[6] Мария Измирлиева е сред първите учители в Горноджумайското основно училище заедно с Мане Мишев, Живко Големинов, Христо Елезов, Добра Атанасова (Анастасова),[7] Тома Трушков, Стоян Георгиев и други.[8] Учителства и в горноджумайското село Черниче.[2]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 - 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 - 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 - ?)
 
Христо Хаджидельов
(? - 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 - 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 - ?)
 
Янаки Илиев
(1881 - 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 - 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 - ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 - 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 - 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 - 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 - 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 - 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 - 1967)
 
Тодор Паница
(1879 - 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 - ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 - 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 - 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. Малкият Христо // Христо Смирненски - Blog.bg. Посетен на 13 юни 2020 г.
  2. а б 80-г. фолклористка Калинка Миленкова от Черниче: Сестрите на поета Христо Смирненски – Мария и Райна, ме въведоха в хайлайфа на Благоевград и ми отвориха очите към света // „Струма“, 2018-02-23. Посетен на 2019-03-03.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 172.
  4. Попвасилева, Юлия. Спомени от бежански години. Варна, Книгоиздателство „Георги Бакалов“, 1988. с. 24.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
  6. Съюз на българските учители. Народна просвета. Държавно издателство „Надона просвета“, 1981. с. 15.
  7. История // Второ основно училище „Димитър Благоев“. Архивиран от оригинала на 2019-03-05. Посетен на 2019-03-03.
  8. История // Осмо средно училище „Арсени Костенцев“. Архивиран от оригинала на 2019-03-06. Посетен на 2019-03-03.