Отваря главното меню

Светиниколска планина

планина в България и Сърбия

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Светиниколска се издига в най-западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от юг-югоизток на север-северозапад преминава държавната граница между двете страни, между пограничните пирамиди от № 341 (Светиниколски проход, 1386 м) до № 367 (Белоградчишки проход, 570 м). Тези два прохода я отделят съответно от Чипровска планина на югоизток и планината Бабин нос (част от Западния Предбалкан) на северозападн. На североизток чрез продълговатото синклинално понижение между селата Салаш и Чупрене се свързва с планинския рид Ведерник (част от Западния Предбалкан). На запад и югозапад в Република Сърбия склоновете ѝ постепенно се понижават и достигат долините на реките Бели Тимок и дясната я съставяща Търговишки Тимок.

Дължината ѝ от север-северозапад на юг-югоизток е около 25 км, а ширината – 20 км, като по-голямата част от планината се намира на сръбска територия Най-високата точка е връх Хайдушки камък (1720,8 м), разположен в най-югоизточната ѝ част. Североизточният ѝ склон, който е на българска територия е разчленен от Салашка река (десен приток на Арчар, Стакевска река (ляв приток на Лом) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река) и техните притоци, а югозападният ѝ – в Сърбия – от десните притоци на Търговишки Тимок и Бели Тимок.

ВърховеРедактиране

Име Кота (m) Държава
Хайдушки камък 1720,8   България
Орлов камък 1695,6   Сърбия
Кота 1580,5   България
Три уши 1566,9   България
Жребче 1373,1   България
Кота 1349,2   България
Ветрен 1314,2   България
Кота 1294    Сърбия
Берчина чука 1230,5   България
Чука 1203    Сърбия

Геоложки строежРедактиране

Планината е образувана върху западната част на Берковската антиклинала и е изградена от гранити и палеозойски кристалинни скали. На тази база в района на село Стакевци има находища на антрацитни въглища.

Климат и водиРедактиране

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.

ФлораРедактиране

Билото е покрито със смърчови гори, примесени наместа с бял бор, бяла мура и бук, храстови и високопланински тревни формации. По североизтоният ѝ склон, над 700 – 800 м н.в. са запазени плътни букови гори, а по-надолу те са примесени с габър и ясен. Подножито ѝ на българска и сръбска територия е обезлесено и частично е заето от обработваеми земи.

Населени местаРедактиране

На българска теротория по склоновете на планината са разположени селата Крачимир, Салаш, Стакевци и Чупрене, а на сръбска – Алдинац, Балинац, Градище, Равно буче, Радичевац, Репушница и Шарбановац.

ПътищаРедактиране

По югоизточното ѝ подножие, от село Чупрене до Светиниколския проход, на протежение от 11,2 км преминава участък от Републикански път III-114 Лом – Ружинци – Светиниколския проход (В момента пътят нагоре от село Чупрене е без трайна настилака).

ТуризъмРедактиране

Хижи в Светиниколска планина няма.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране