Светиниколска планина
Светиниколска планина е планина в Северозападна България, област Видин и Източна Сърбия, най-западен дял на Стара планина.
| Светиниколска планина | |
|---|---|
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България Област Видин |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Хайдушки камък |
| Надм. височина | 1720,8 m |
| Подробна карта | |
 | |
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Светиниколска се издига в най-западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от юг-югоизток на север-северозапад преминава държавната граница между двете страни, между пограничните пирамиди от № 341 (Светиниколски проход, 1386 м) до № 367 (Белоградчишки проход, 570 м). Тези два прохода я отделят съответно от Чипровска планина на югоизток и планината Бабин нос (част от Западния Предбалкан) на северозападн. На североизток чрез продълговатото синклинално понижение между селата Салаш и Чупрене се свързва с планинския рид Ведерник (част от Западния Предбалкан). На запад и югозапад в Република Сърбия склоновете ѝ постепенно се понижават и достигат долините на реките Бели Тимок и дясната я съставяща Търговишки Тимок.
Дължината ѝ от север-северозапад на юг-югоизток е около 25 км, а ширината – 20 км, като по-голямата част от планината се намира на сръбска територия Най-високата точка е връх Хайдушки камък (1720,8 м), разположен в най-югоизточната ѝ част. Североизточният ѝ склон, който е на българска територия е разчленен от Салашка река (десен приток на Арчар, Стакевска река (ляв приток на Лом) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река) и техните притоци, а югозападният ѝ – в Сърбия – от десните притоци на Търговишки Тимок и Бели Тимок.
ВърховеРедактиране
| Име | Кота (m) | Държава |
|---|---|---|
| Хайдушки камък | 1720,8 |  България
|
| Орлов камък | 1695,6 |  Сърбия
|
| Кота | 1580,5 | България
|
| Три уши | 1566,9 | България
|
| Жребче | 1373,1 | България
|
| Кота | 1349,2 | България
|
| Ветрен | 1314,2 | България
|
| Кота | 1294 | Сърбия
|
| Берчина чука | 1230,5 | България
|
| Чука | 1203 | Сърбия
|
Геоложки строежРедактиране
Планината е образувана върху западната част на Берковската антиклинала и е изградена от гранити и палеозойски кристалинни скали. На тази база в района на село Стакевци има находища на антрацитни въглища.
Климат и водиРедактиране
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.
ФлораРедактиране
Билото е покрито със смърчови гори, примесени наместа с бял бор, бяла мура и бук, храстови и високопланински тревни формации. По североизтоният ѝ склон, над 700 – 800 м н.в. са запазени плътни букови гори, а по-надолу те са примесени с габър и ясен. Подножито ѝ на българска и сръбска територия е обезлесено и частично е заето от обработваеми земи.
Населени местаРедактиране
На българска теротория по склоновете на планината са разположени селата Крачимир, Салаш, Стакевци и Чупрене, а на сръбска – Алдинац, Балинац, Градище, Равно буче, Радичевац, Репушница и Шарбановац.
ПътищаРедактиране
По югоизточното ѝ подножие, от село Чупрене до Светиниколския проход, на протежение от 11,2 км преминава участък от Републикански път III-114 Лом – Ружинци – Светиниколския проход (Пътят нагоре от село Чупрене е без трайна настилака).
ТуризъмРедактиране
Хижи в Светиниколска планина няма.
Вижте същоРедактиране
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-34-21. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.
ИзточнициРедактиране
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 429 – 430.
- Стара планина пътеводител