Дъмбенска планина
Дъмбенската планина, още Мали-мади, Малимади, Буче, Костолата или Орлово (на гръцки: Μπούτσι, Буци или на гръцки: Μάλι Μάδι, Мали Мади), е планински масив в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1795 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания.[1] Крайните югозападни части на Дъмбенската планина попадат в Албания.[2]
| Дъмбенска планина Μπούτσι | |
  Местоположение на картата на Костурско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция,  Албания |
| Най-висок връх | Буче |
| Надм. височина | 1795 m |
Географска характеристика редактиране
Местоположение редактиране
Планината е разположена в западната част на Леринско и в Северната на Костурско. На практика е южно продължение на Корбец (Трикларио), от която е отделена със Смърдешкия проход (1075 m) и долината на Брезница. От Вич (Верно) на изток я отделя Рулската река (Ливадопотамос), приток на Бистрица (Алиакмонас) или понякога смятана за Бистрица. В западната и югозападната ѝ част минава границата между Гърция и Албания.[1]
Изкачването до върха може да стане от село Смърдеш (Кристалопиги, 1130 m) за около 3 часа, или от село Брезница (Ватохори, 900 m) също за около 3 часа.[3]
Геоложки строеж редактиране
Дъмбенската планина е изградена от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.[4][5]
В западните склонове на планината, на 1 km североизточно от Косинец, е разкрита желязно-никелова мина по открит способ на компанията „Ларко“. Тя експлоатира находище на лимонит с годишен добив 350 000 – 450 000 тона.[6]
Върхове[7][2][8][9][10] редактиране
| Име | Име | Кота (m) | Положение | Държава |
|---|---|---|---|---|
| Буче, Бучйе | Ανεμοδαρμένη, Μπούτσι, Πυραμίδα | 1795 m[3] | Ю от Брезница | 
|
| Свети Атанас | Άγιος Αθανάσιος | 1183 m[3] | 1 km ЮИ от Косинец |
|
| Орлово | Αετορράχη и Όρλοβο | 1685 m[3] | 2 km СИ от Дъмбени |
|
| Орлово | Αετός и Όρλοβο | 1285 m[3] | 2 km ЗСЗ от Дъмбени |
|
| Чунгия | Ανάρραχη и Τσούγκια | 1400 m[3] | 2 km ССЗ от Дъмбени |
|
| Скърка | Ανώμαλη и Σκόρκα | 1506 m[3] | 4,5 km СЗ от Дъмбени |
|
| Бочила | Απαλό, Ποτσίλα Λουμάτο и Πότσιλα | 1260 m[3] | 2 km ЗСЗ от Габреш |
|
| Осой Дъмбенски | Βαλανιδιά, Οσόϊ и Ντέμπεν | 1275 m[3] | 3 km ЮЗ от Габреш |
|
| Чървени гренди, Гренда | Γκρέντα | 1127 m[3] | 4 km СЗ от Косинец |  , гранична пирамида № 33
|
| Градища | Καστράκι, Γκραδίστα, Γκραντίστα | 1122 m[3] | 3 km ЮИ от Дъмбени |
|
| Κολοκοτρώνης | 1323 m[3] | 1 km СИ от Косинец |
| |
| Корпес | Κορφές, Κορπές | 1224 m[3] | 1,5 km СЗ от Габреш |
|
| Кукувичина стена[11] | Κούκκος, Κουκουβίτσινα | 1352 m[3] | 1,5 km СИ от Косинец |
|
| Франговица, Куле | Κουλέ, Φραγκόδιτσα | 1420 m[3] | 2 km СЗ от Дъмбени |
|
| Куле | Κουλέ | 1320 m[3] | 2 km СЗ от Дъмбени |
|
| Κοφτερό | 1660 - 1560 m[3] | 3 km ССИ от Дъмбени |
| |
| Костенец | Κωστενέτσι | 1231 m[3] | 1,5 km ССЗ от Косинец |
|
| Костолата, Виняри, Орлово | Κωστώλα, Βούτσι, Όρλοβο | 1713 m[3] | 2 km ССИ от Дъмбени |
|
| Крумница | Μεγάλη Πλαγιά, Κρουμνίτσα | 1200 m[3] | 3 km ЮЗ от Смърдеш |
|
| Маца | Μάτσα | 1390 m[3] |
| |
| Мечкина тумба | Μεσκίνα | 1652 m[3] | 3 km С от Дъмбени |
|
| Самовилцка Гръндка | Μοναχικό, Σαμοβίτσα Γρέκα | 1555 m[3] | 1 km ЮИ от Смърдеш |
|
| Брезница | Μπουκούρης, Μπρέσνιτσα и Μπρενίτσα | 1533 m[3] | 2 km Ю от Брезница |
|
| Попова нива | Παππαδοχώραφα, Πόποβα Νίβα | 1540 m[3] | 5 km С от Дъмбени |
|
| Караули | Παρατηρητήριο, Καραούλι | 1591 m[3] | 4 km С от Дъмбени |
|
| Вълканова чезма[12] | Πετροβούνι | 1580 m[3] | 2,5 km ИЮИ от Смърдеш |
|
| Смърдеш, Плешовец | Πλεζοβίτς, Ορόσημο Σμαρδέσι, Πλασόβιτσε | 1343 m[3] | 3 km ЮЗ от Смърдеш | , гранична пирамида № 30
|
| Полени | Πολένι | 1621 m[3] | 4 km Ю от Брезница |
|
| Πυχτό | 1500 m[3] | 4 km ССИ от Дъмбени |
| |
| Πυραμίς | 1776 m[3] |
| ||
| Смърдеш | Σμαρδέσι | 1209 m[3] |
| |
| Чучура | Τσούτσουρα, Τσούσερα | 1271 m[3] | 2 km ЮЗ от Габреш |
|
| Ръмбатина | Ύψωμα Γρέσκου, Ραμπατίνα | 1681 m[3] | 3,5 km ЮИ от Смърдеш |
|
| Мали Мади | Ύψωμα Παπαθανασίου, Μάλι Μάδι | 1659 m[3] | 4 km СЗ от Дъмбени |
|
| Бойко | Φύλακες, Μπόϊκο | 1140 m[3] | 2 km ЮИ от Брезница |
|
| Γιάννη Κεφάλι | 980 m[3] | 2 km Ю от Дъмбени |
| |
| Εβραίου Κεφάλι, Κεφάλα Εβραίου | 853 m[3] | 2 km З от Сливени, паметник |
| |
| Горо | Ένδοξο, Γκόρο | 974 m[3] |
| |
| Широко ръжица | Καλόγηρος, Συροκοραζίσα | 955 m[3] | 3 km СЗ от Сливени |
|
| Света Неделя | Καστράκι, Σφέτα Νεδέλα | 869 m[3] | 1 km С от Света Неделя |
|
| Колица | Κόλιτσα | 860 m[3] | 4 km С от Света Неделя |
|
| Арбанашка | Κουτούδι, Αρμπόνισκα, Αρμπενίσκα | 982 m[3] | 3 km С от Сливени |
|
| Πλατύδρομος | 957 m[3] | 4 km ССИ от Св. Неделя |
| |
| Лавденич | Λατομεία, Λάβδενιτς | 955 m[3] |
| |
| Палик | 1163 m | 1 km И от Капещица |
| |
| Карчишка[13] | Καρτσίσκα, Ρίζωμα[14] | 961 | СЗ от Кърчища |
|
Климат редактиране
Климатичните особености на Дъмбенската планина съвпадат с тези на съседния масив Корбец. Повече данни са дадени в секция Климат в статията за Корбец.
Водни ресурси редактиране
Дъмбенската планина е безводна планина в чиито билни части липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Планинското било се отводнява от множество къси пресъхващи потоци, по-съществените от които са: Осово при Габреш, Сушица, десен приток на Рулската река – извира южно от Дъмбени; Бела падина (Ксиропотамос), ляв приток на Четирската река – извира от местността Дервено югоизточно от Косинец; Костенечката река, ляв приток на Четирска река, по нея между гранични пирамиди №№ 34 и 36 върви държавната граница между Албания и Гърция – подхранва се от изворите в местността Главата под Лабаница, а началните ѝ притоци идат от високите части на планината над Косинец; Лесница, ляв приток на Четирската река – отводнява южните скатове на хребета Флацата. В Албания са разположени малките потоци Дрени, ляв приток на Прой-тел и Извор до село Тръстеник – десен приток на Костенечката река.
На 1 km северозападно от връх Костолата на 1600 m надморска височина е разположено единственото в планината малко езеро Локвата (на гръцки: Λίμνη Οκτάρα или Οχτάρα, Осмицата).
Селища редактиране
В границите на Дъмбенската планина са разположени 9 села. От тях три са в Албания – Капещица (Kapshticë), Тръстеник (Tresteniku) и Курила (Kurilë).
В пределите на Гърция са селата Смърдеш (Кристалопиги), Брезница (Ватохори), Габреш (Гаврос), Дъмбени (Дендрохори), Косинец (Йеропиги), Света Неделя (Аг. Кириаки) и заличеното село Лабаница (Аг. Димитриос).
Пет исторически села по южните планински склонове - Колища, Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени са изоставени от жителите си в размирните времена на XIX в., за да основат днешното Косинец.
По времето на Османската империя Дъмбенската планина е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“[15]) или други източници[16] към 1905 г. е:
| име село | българи, хр. | арнаути, хр. | арнаути, мох. | всичко |
|---|---|---|---|---|
| Смърдеш | 1780 | 1780 | ||
| Брезница | 620 | 620 | ||
| Капещица | 150 | 400 | 550 |
След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.
Бележки редактиране
- ↑ а б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 426. (на гръцки)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 427. (на гръцки)
- ↑ Anovski et al. Progress In Study Of Prespa Lake Using Nuclear And Related Techniques, 2001
- ↑ Νταγκουνάκη, Κωνσταντίνα. Αξιολογηση ανθρακικΩν πετρΩματΩν τησ δυτικησ Μακεδονιασ και μελετη εφαρμογησ τουσ σε κεραμικα και υαλουσ, 2006
- ↑ Athanasios Apostolikas. GMMSA LARCO Mineral Resources. Present, future, opportunities Laterite – Nickel Industry // 2014.
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 3. Ορεινά τοπωνύμια. Βουνά - Κορυφές - Οικισμοί - Καταφύγια - Χιονοδρομικά κέντρα. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-7-9. σ. 1280. (на гръцки)
- ↑ Топографска карта Sheet D4 Korçë, GSGS 4439 Series Reproduced from M.D.R. 610/9877. Greece (Albania) 1:100,000, 1944
- ↑ Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987 // Архивиран от оригинала на 2022-04-03. Посетен на 2021-03-24.
- ↑ Туристическа карта "Prespa, Vitsi, Voras Walking Map" 6.2 изд. Anavasi, 1:50,000, 2014
- ↑ кукувичина стена - Google Търсене // www.google.com. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 311.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. (на френски)