Отваря главното меню

Ото Юлиевич Шмид (на руски: Отто Юльевич Шмидт) е руски полярен изследовател, географ, геофизик, математик, астроном, академик от АН на СССР (1935), член на Украинската академия на науките (1934), Герой на СССР (27 юни 1937).

Ото Шмид
Отто Юльевич Шмидт
руски изследовател
Otto Schmidt.jpg
Роден
Починал
7 септември 1956 г. (64 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област география, геофизика, математика, астрономия
Образование Киевски университет
Работил в Киевски университет;
Московски университет;
АН на СССР
Семейство
Съпруга Вера Шмид
Ото Шмид в Общомедия

Съдържание

Произход и години на учение (1891 – 1928)Редактиране

Роден е на 18 септември 1891 година в Могильов, Руска империя (днес в Беларус), в семейство на дребен търговски служител. Предците му по бащина линия са германски преселници, а по майчина – латвийци. Още съвсем малък семейството му се премества в Одеса, след това в Киев.

През 1909 завършва със златен медал гимназия и постъпва във Физико-математическия факултет на Киевския университет. Още като студент публикува три научни работи по алгебра, едната от които е удостоена със златен медал, а през 1916 – монографията „Абстрактная теория групп“, първата в световната литература книга по обща теория на групите, за която получава премия на името на професор Рахманов. След защитата на магистърската си степен е оставен на работа в университета като преподавател по математика и едновременно с това постъпва на работа в градската управа.

През 1917 година Шмид е делегат от Киевския университет на Всеросийския конгрес за висшите училища и след завършването на конгреса остава на работа в Петроград, където е въвлечен в обществено-политическия живот. Участва в митинги и събрания и се сближава с комунистически партийни деятели. През 1918 става член на РКП (б) и заедно с правителството се премества в Москва. Започва работа в Народния комисарят по просвета, през 1921 възглавява „Госиздат“, през 1924 – 1942 – издателството „Большая советская энциклопедия“.

Експедиционна и административна дейност (1928 – 1937)Редактиране

През 1928 година участва в първата съветско-германска експедиция в Западен Памир. Освен учените в експедицията влизат и група съветски и германски алпинисти, които изследват и картират ледниците, проходите и най-високите върхове в планината.

През 1929 основава и възглавява до 1949 катедра по висша алгебра във Физико-математическия факултет на Московския университет.

През 1930 – 1931 възглавява арктическа експедиция на ледоразбивача „Георги Седов“ и на архипелага Земя на Франц Йосиф организира първата научноизследователска станция. От Руския залив (76º 13` с.ш., на северозападния бряг на Нова Земя) ледоразбивачът се движи на североизток. На 13 август, на 79°30′ с. ш. 76°50′ и. д. / 79.5° с. ш. 76.833333° и. д., е открит остров Визе (288 км2). На 22 август, на 77°15′ с. ш. 89°30′ и. д. / 77.25° с. ш. 89.5° и. д., – остров Исаченко, а на 78°10′ с. ш. 93°45′ и. д. / 78.166667° с. ш. 93.75° и. д. – остров Воронин. На 24 август, на 79°30′ с. ш. 91°40′ и. д. / 79.5° с. ш. 91.666667° и. д., на 40 км на запад от архипелага Северна земя е открит архипелага Седов, а на 1 септември, на 81°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 81.166667° с. ш. 91° и. д., – остров Шмид (430 км2). Освен това експедицията открива Централното Карско възвишение и падините Света Ана на запад от възвишението и Воронин на изток.

След завръщането си от Арктика Шмид е назначен за директор на Арктическия институт. Под негово ръководство е създадена мрежа от полярни станции: на остров Рудолф, на нос Желание, в Руския залив, на нос Челюскин, на остров Котелни, в залива Тикси и др. Заема се с практическите проблеми по усвояването на Северния морски път. Предлага план за експедиция на ледоразбивача „Сибиряков“, която трябва да премине целия Северен морски път за една навигация. Планът е одобрен и от 28 юли до 1 октомври 1932 година извършва плаването от Архангелск до Тихия океан, като в о-вите Арктически Институт открива остров Сидоров (75°08′ с. ш. 82°02′ и. д. / 75.133333° с. ш. 82.033333° и. д.). „Сибиряков“ заобикаля архипелага Северна земя от север, пресича море Лаптеви, Източносибирско и Чукотско море и на 1 октомври навлиза в Берингово море.

През декември 1932 е назначен за началник на Главното управление на Северния морски път. Сега вече в неговите конкретни задачи влиза осъществяването на безпроблемно преминаване по Северния морски път и на други кораби, като пътят им се разчиства от ледоразбивачи. През 1933 година, на кораба „Челюскин“, който не е ледоразбивач възглавява експедиция, която отново преминава по Северния морски път за една навигация. На 13 февруари 1934, на 144 мили от Беринговия проток, корабът е смачкан от ледовете и екипажът от 104 човека се прехвърля на леда, откъдето хората са евакуирани със самолети.

С името на Шмид са свързани и още две ярки страници от историята по усвояването на Арктика. През 1936 от Мурманск до Владивосток по Северния морски път преминава отряд миноносци, които не са приспособени за плаване в полярни води, и организацията през 1937 година на първата дрейфуваща полярна станция „Северен полюс 1“.

Научна дейност и последни години (1937 – 1956)Редактиране

През 1937 година е назначен за директор на току-що създадения Институт по теоретична геофизика. Назначението му не случайно. Той отдавна се замисля за прилагането на физиката за изследването на свойствата на планетата, и възглавения от него институт, занимаващ се с математика, физика, геология и астрономия, се създава по негово предложение.

През последните години от живота си разработва космогонната теория за образуването на Слънчевата система в резултат от кондензацията на околослънчевия газово-прахов облак. От 28 февруари 1939 до 24 март 1942 е вицепрезидент на АН на СССР.

Болен от туберкулоза, през зимата на 1943 – 44 болестта се обостря, стигайки до гърлото му. Забранено му е да говори и той прекарва много време в санаториуми в Москва и Ялта.

Умира на 7 септември 1956 година близо до Москва на 64-годишна възраст.

ПаметРедактиране

Неговото име носят:

СъчиненияРедактиране

  • „Избр. труды. Географические работы“, М., 1960.

ИзточнициРедактиране

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 541 – 545.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 42, 46 – 47.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 39, 52, 170, 172, 177, 199 – 201.