Уикипедия

Ото I Савойски

3-ти граф на Аоста, на Мориен и на Шабле
(пренасочване от Ото I (Савоя))
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото.

Ото I Савойски, Ото от Мориен (на френски: Othon Ier de Savoie ou Odon, Otto, Eudes, Oddone de Maurienne, на италиански: Oddone di Savoia; * 1010/1020, † 19 януари 1057 или 1 март 1060, погребан в Торино, Савойско графство[1]) е маркграф на Торино и граф на Савоя, 3-ти граф на Аоста, на Мориен и на Шабле (1051 – 1060) вследствие на смъртта на най-големия му брат Амадей I след 18 декември 1051 г.

Ото I Савойски
Маркграф на Торино, граф на Аоста, на Мориен и на Шабле
Oddone di Savoia (XI century).jpg
Управление 1046 – 1057 (маркграф на Торино)
1051 – 1057 (Граф на Аоста и на Мориен)
Наследил Амадей I
Наследник Хайнрих Монфератски (маркграф на Торино)
Петер I (граф на Аоста и на Мориен)
Лични данни
Роден
1010/1020
Починал
19 януари 1057 или 1 март 1060
Погребан в Катедрала на Торино
Семейство
Династия Дом Савоя
Баща Хумберт I
Майка Ансилия
Брак Аделхайд от Суза
Потомци Петер
Амадей
Берта
Аделхайд
Ото
Герб Coat of arms of the House of Savoy (early).svg
Ото I Савойски в Общомедия

Според скорошни историци Хумбертинците, които са в основата на Савойската династия, макар и установени в Савойското графство, не носят титлата „Граф на Савоя“ чак до граф Амадей III през 1125 г.

ПроизходРедактиране

Ото е роден около 1023 г. вероятно в Замъка Шарбониер в Мориен[2] – център на властта на Хумбертинците.

Той е най-малкият син на графа на Мориен и на Шабле Хумберт I Белоръки и на съпругата му Аксиленда или Аксилия, което е потвърждено от документ № XXVII на „Граф Хумберт I Белоръки и крал Ардуин: изследвания и документи“ (Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti).[3]

Той има трима братя и вероятно една сестра:

БиографияРедактиране

Споменавания в документиРедактиране

Има много малко сведения за него и датите на неговото раждане (1010 или 1020 г.) и смърт (1056 или 1060 г.) са несигурни.

Ото е споменат с членове на семейството си: баща си Хумберт, братята си, съпругата си Аделхайд и/или децата си в следните документи:

  • n ° XXVII на „Граф Хумберт I Белоръки и крал Ардуин: изследвания и документи“ (Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti) с дата 1040 г., в който баща му Хумберт прави дарение на църковните лица на църквите Сант Орсо и Сан Джовани в Аоста с одобрението на четиримата си сина Ото, Амадей, Аймон и Бурхард, и на племенника си Петер.[3]
  • n ° 212 на „Харта на Абатство „Сент Андре Льо Ба дьо Виен““ (Cartulaire de l'Abbaye de Saint-André-Le-Bas-de-Vienne) от 1046 г., в който подписва заедно с брат си Амадей дарение от Аймон (най-вероятно брат му Аймон)[4]
  • n ° XXXV на „Граф Хумберт I Белоръки и крал Ардуин...“ от 1051 г., в който маркграф Ото прави дарение за душата на баща си Хумберт[5]
  • № VII от „Хартите на Провостура Улкс, събрани и наредени хронологично до 1300 г.“ (Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300) от 1057 г., в който Ото заедно със съпругата си Аделхайд, синовете им Петер и Амадей, и дъщерите им прави дарение за църквата в Улкс.[6]

След смъртта на баща му Хумберт между 1047 и 1048 г. братът на Ото Амадей – най-големият син го наследява във всичките му титли.[7] След смъртта на брат му след 12 декември 1051 г.,[8] понеже първородният син на Амадей – Хумберт е вече покойник, а второродният Аймон е духовник, титлите на Амадей отиват у Ото.

Документ № 3 от „Малка харта на Абатство „Сент Сюплис“ в Бюже“ (Petit cartulaire de abbaye de Saint-Sulpice en Bugey) потвърждава, че дарение за канониците на абатството е направено през януари в присъствието на Ото.[9]

Брак и териториално разширениеРедактиране

Ото се жени през 1046 г. за Аделхайд от Суза, маркграфиня на Суза и графиня на Торино,[10] дъщеря на Оделрик Манфред II, маркграф на Торино и на съпругата му Берта от Отбертините (Дом Ивреа), както е потвърдено от френския историк Самюел Гишенон.[11] Бракът се потвърждава и от Аналиста Саксо, когато говори за дъщерята на Ото Берта.[12] Ото се жени за нея с разрешение на императора.[13] За Аделхайд – наследничка на Ардуините това е трети брак. Тя си кореспондира активно с папи и учени, и в ролята на свекърва плаши дори император Хайнрих IV, заплашвайки го да затвори прохода Мон Сени, ако изпъди съпругата си Берта. Когато императорът трябва да тръгне към Рим, той е принуден да я помоли да премине през нейните земи. Аделхайд не му отказва, а се ограничава с това да поиска в замяна отвъдалпийска провинция, с която да разшири притежанията си.

Чрез този брак, много вероятно подготвен от баща му граф Хумберт,[14] Ото придобива огромни владения в Северна Италия с права върху Суза и нейната долина, свързани с Мориен с прохода Мон Сени, и върху Пиемонт, по-специално Маркграфство Ивреа и Пинероло. Този съюз също дава възможност да се сближи с императорското семейство.[14] Този брак е наистина важен за Дом Савоя. До този момент те са ангажирани с това да се разширяват преди всичко отвъд Алпите, но сега започват да се разширяват в Италия. Ото добавя към наследствата, наследени от брат му, огромната марка Торино, която включва освен Графство Торино и графствата Алба, Албенга, Асти и Вентимиля. Така съюзът между Одо и Аделхайд е особено плодотворен. Те доминират територии с размерите на кралство, въпреки че се намесват различни малки области: тук се среща маркграфство, там херцогство, другаде графство, принадлежащи на различни дребни феодали.

На 21 септември 1051 г. се ражда дъщеря им Берта Савойска, която сгодяват на 25 декември 1055 г. за император Хайнрих IV и така тя става немска кралица (1066 – 1087), императрица на Свещената Римска империя (1084 – 1087) и майка на крал Конрад II и на император Хайнрих V.

Савойски графРедактиране

Според историографската традиция, установена с „Хроники на Дом Савоя“ от Жан д'Орвил, нар. още Кабаре (16 век) – историограф на граф Амадей VIII Ото става граф около 1051 г. Той наследява короната след смъртта на по-големия му брат граф Амадей I, който няма жив наследник от мъжки пол.[10] Това става за сметка на двамата му по-големи братя Бурхард и Аймон вероятно заради религиозната им кариера. Следователно той е на 30 г., когато се качва на трона.[15]

Изглежда, че е първият от династията, който е сече пари в Замъка Шарбониер,[14][16] използвани в Горен Виен според харта от 1067 г. Изглежда обаче, че местните занаятчии секат променени монети, което кара архиепископът на Виен Легер да се оплаче на Ото. След това графът затваря цеховете.[17]

Вероятно Ото или навярно по-големият му брат Амадей, са дарители в основата на приората на Бурже[18] – древен манастир в днешен Бурже дьо Лак, Франция. Съпругата му основава в Пиемонт Абатство „Санта Мария ди Пиероло“. Създаването му е от стратегическо значение за Хумбертинците, което им позволява да потвърдят своя контрол върху Италия и Вал ди Суза.[19]

СмъртРедактиране

Ото Савойски умира млад, вероятно през 1057 г.: според Regesta comitum Sabaudiae той умира в Торино на 19 януари.[20] Според английския историк Чарлз Превите-Ортън той умира на 21 май 1060 г.[21] Той оставя цялото си потомство в детска възраст, поверено на регентството на съпругата му, която е малко над 40 години.

Към 21 век тленните му останки се съхраняват в катедралата „Сан Джовани Батиста“ в Торино. Аделхайд освен съпруга си надживява и децата си, като ефективно поддържа властта, първо като регентка на синовете си Петер и Амадей, а след това – на племенника си Хумберт до смъртта си през 1091 г., 31 г. след тази на съпруга си. Богата и могъща, тя също притежава голяма способност за управление. Тя е голяма привърженичка на гибелините. След нейната смърт Савоя губят териториите си източно от Алпите с изключение на Суза.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 1046 за Аделхайд (Аделаида), маркграфиня на Торино и Суза, от която има трима сина и две дъщери:[22][23]

Титли и притежанияРедактиране

Ото след брака си с Аделхайд подписва различните актове с титлата „Маркграф“.[27]

Той наследява при смъртта на по-големия си брат титлите „Граф на Мориен“, също „Господар на Бюже, Тарантез , Савоя,[28] Аоста и Шабле. Френският историк Лоран Рипар настоява да препишем титлата му с формата на „Граф в Мориен“ и „Маркиз в Италия“.

Вижте същоРедактиране

Източници и бележкиРедактиране

  1. ↑ Oddone de Maurienne. // Medlands. Посетен на 11 октомври 2021.
  2. ↑ Chapier, Georges. Châteaux Savoyards. La Découvrance, 2005. ISBN 978-2-84265-326-2. p. 410. Посетен на 15 octobre. (на френски).
  3. ↑ а б Carutti I pp. 196, 197..
  4. ↑ Chevalier doc. 212, pp. 156, 157..
  5. ↑ Carutti I doc. XXXV, pp. 203, 204..
  6. ↑ а б в Collino doc. VII, pp. 7 – 10..
  7. ↑ Guichenon p. 194..
  8. ↑ Cawley I Comtes de Maurienne – Amedee..
  9. ↑ Guigue doc. 3, pp. 27, 28..
  10. ↑ а б Palluel-Guillard .
  11. ↑ Guichenon p. 200..
  12. ↑ а б Pertz VI p. 695..
  13. ↑ Laurent Ripart, « Le diocèse de Belley comme foyer de la principauté savoyarde » dans Le Bugey, 102 (2015), p. 51 – 64 (Онлайн на www.academia.edu).
  14. ↑ а б в Demotz 2000 .
  15. ↑ Demotz 2000 , стр. 165.
  16. ↑ Histoire de Savoie 1984 .
  17. ↑ Demotz, Bernard, Loridon, François. 1000 ans d'histoire de la Savoie. Т. 2. Cléopas, 2008. ISBN 978-2-9522459-7-5. p. 845. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  18. ↑ Pallière, Johannès. Le Lac du Bourget. La Fontaine de Siloé, 2003. ISBN 978-2-84206-234-7. p. 463. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  19. ↑ Histoire de Savoie 1984 , p. 30.
  20. ↑ Carutti II doc. CLV, p. 54..
  21. ↑ Previté-Orton p. 124..
  22. ↑ Cawley I Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Oddon de Maurienne..
  23. ↑ Marek The House of Savoy – Oddone..
  24. ↑ Pertz V p. 319..
  25. ↑ Guichenon p. 207..
  26. ↑ Ludovico Vergano, Storia di Asti, parte I, Asti 1951. Ото III, проимперски настроен, поддръжник на антипапа Климент III, е считан от много историци за син на Аделхайд, но всъщност е неин върл враг и се бори с помощта на жителите на Асти, за да вземе териториите от диоцеза на Асти. При смъртта на Аделхайд епископът получава директно от Хайнрих IV титлата „Граф на Асти“.
  27. ↑ Laurent Ripart, La mort et la sépulture du comte Humbert : une tradition historiographique reconsidérée , dans Fabrice Delrieux, François Kayser (dir.), , Chambéry, 2010, p. 71 – 86.
  28. ↑ Estudios genealógicos, heráldicos y nobiliarios en honor de Vicente de Cadenas y Vicent: con motivo del XXV aniversario de la Revista 'Hidalguía', Ediciones Hidalguia, Madrid, volume 2, 1978 (Архив).

БиблиографияРедактиране

Първични източнициРедактиране

  • (LA) Georg Heinrich Pertz (a cura di), Annales et chronica ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume V, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844 (архив от 1 ноември 2019 г.).
  • (LA) Georg Heinrich Pertz (a cura di), Chronica et annales ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume VI, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844 (архив от 1 ноември 2019 г.).
  • (LA) Giovanni Collino (a cura di), Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, Pinerolo, Già Chiantore-Mascarelli, 1908
  • (LA) Ulysse Chevalier (a cura di), Cartulaire de l'abbaye de Saint-André-Le-Bas-de-Vienne, in Collection de cartulaires dauphinois, volume I, Lione, 1869
  • (LA) Domenico Carutti (a cura di), Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, seconda edizione, Roma, Ermanno Loescher & Co., 1884 (архив)
  • (LA) Marie Claude Guigue (a cura di), Petit cartulaire de l'abbaye de Saint-Sulpice en Bugey, Lione, Mougin-Rusand, 1884 (архив)
  • (LA) Domenico Carutti (a cura di), Regesta comitum Sabaudiæ, Torino, 1889 (архив)
  • (IT) Luigi Cibrario e Domenico Casimiro Promis (a cura di), Documenti sigilli e monete appartenenti alla storia della monarchia di Savoia, Torino, Stamperia Reale, 1833
  • Rodolfo il Glabro, Cronache dell'anno mille. Storie, a cura di G. Cavalli e G. Orlandi, prefazione di Guglielmo Cavallo, Milano, Mondadori, 1989, ISBN 9788804298830

Историографска литератураРедактиране

  • (FR) Samuel Guichenon (a cura di), Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Lione, Guillaume Barbier, 1660
  • (FR) Victor Flour de Saint-Genis (a cura di), Histoire de Savoie, d'après les documents originaux, volume I, Chambéry, Bonne, Conte-Grand et C.e, 1868.
  • (FR) Marie Georges de Manteyer, Les origines de la maison de Savoie en Bourgogne (910 – 1060) (PDF), in Mélanges de l'école française de Rome, vol. 19, Roma, École française de Rome, 1899, pp. 363 – 540.
  • (FR) Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie : La Savoie de l'an mil à la Réforme, xie au début du xvie siècle, Ouest France Université, 1984, ISBN 2-85882-536-X
  • (FR) Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, ISBN 2-05-101676-3
  • (FR) Michel Germain, Personnages illustres des Savoie : 'de viris illustribus', Lyon, Autre Vue, 2007, ISBN 978-2-915688-15-3
  • (EN) Charles William Previté-Orton, The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), Cambridge, Cambridge University Press, 1912. (архив)
  • (IT) Decio Cinti, I Savoia dalle origini della dinastia ai nostri giorni. Cenni biografici e storici con numerose illustrazioni, Milano, Casa Editrice Sonzogno, 1929.
  • (DE) Marie José, Das Haus Sayoven, Stiftung Pro Castellione, 1994; (IT) Maria José di Savoia, Le origini di Casa Savoia, in Oscar storia, Milano, Mondadori, 2001, ISBN 8804498625
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Oddone di Savoia“ и страницата „Othon Ier de Savoie“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ото_I_Савойски&oldid=11316389“.