Отваря главното меню

Европейският съюз има 28 страни-членки, а 24 езика са обявени за официални езици на съюза.[1]

В своята работа ЕС ползва езици, които всяка страна при присъединяването си обявява, че желае да ползва за официални. Многоезичната политика на съюза е уникална по своя род и допринася за ефикасността, легитимността и прозрачността в работата на общността.

ЕС провежда политика за насърчаване на употребата на всички официални езици на територията на целия съюз. Европейският комисар по многоезичието следи за следването на многоезичната политика на Евросъюза.

Съдържание

Таблица на официалните езици на Европейския съюзРедактиране

 
Знакът при влизане в Европарламента на всички официални езици в ЕС.
Език Име Съкращение Страни Официален от
Английски English EN   Великобритания
  Ирландия
  Малта
1973
Български Български BG   България 2007
Гръцки Ελληνικά EL   Гърция
  Кипър
1981
Датски Dansk DA   Дания 1973
Естонски Eesti ET   Естония 2004
Ирландски Gaeilge GA   Ирландия 2007
Испански Español ES   Испания 1986
Италиански Italiano IT   Италия 1957
Латвийски Latviesu valoda LV   Латвия 2004
Литовски Lietuviu kalba LT   Литва 2004
Малтийски Malti MT   Малта 2004(2007*)
Немски Deutsch DE   Австрия
  Белгия
  Германия
  Люксембург
1957
Нидерландски Nederlands NL   Белгия
  Нидерландия
1957
Полски Polski PL   Полша 2004
Португалски Português PT   Португалия 1986
Румънски Română RO   Румъния 2007
Словашки Slovenčina SK   Словакия 2004
Словенски Slovenščina SL   Словения 2004
Унгарски Magyar HU   Унгария 2004
Финландски Suomi FI   Финландия 1995
Френски Français FR   Белгия
  Люксембург
  Франция
1957
Хърватски Hrvatski jezik CR   Хърватия 2013
Чешки Čeština CS   Чехия 2004
Шведски Svenska SV   Финландия
  Швеция
1995

Други езициРедактиране

Не всички езици, които са официални в страните членки, са официални и в ЕС. Например: люксембургският и турският са официални езици съответно в Люксембург и Кипър, но не и в Европейския съюз.

Въпреки че е неофициален за ЕС, руският език е широко говорим в новите страни членки т.е. след разширяванията от 2004 и 2007 формално в бившия източен блок. Руският е роден за около 1,3 милиона етнически руснаци и хора от смесени бракове, както и бивши граждани на СССР, живеещи в Латвия, Естония и Литва, както и от незначителна общност в Германия.

Езикова класификация на официалните езици в ЕСРедактиране

Мнозинството от официалните езици на Европейският Съюз спадат към индоевропейското езиково семейство като доминират 3 големи подсемейства като германски, романски и славянски езици. Германските езици са широко представени в ЕС като датски, нидерландски, английски, немски и шведски. Романските езици са представени от Френски, италиански, португалски, румънски и испански. Славянските са в източната част и включват български, чешки, полски, хърватски словашки и словенски. Балтийските езици са представени от латвийски и литовски, келтските езици от ирландски и гръцки език, които също са с индоевропейски корен. Извън Индо-европейското семейство са естонският, финландският и унгарският езици от угро-финска група докато малтийският е семитски език с официален статус в ЕС.

АзбукиРедактиране

Официалните азбуки в ЕС са 3:

  • Латиница от началото на съюза през 1957 година
  • Гръцка азбука от приемането на Гърция в ЕС през 1981 година
  • Кирилица от приемането на България в ЕС през 2007 година

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране