Отваря главното меню

Панджабският език (на пенджабски: ਪੰਜਾਬੀ, Pañjābī, на български също панджаби) е индоарийски език, говорен в областта Панджаб.

Панджабски език
ਪੰਜਾਬੀ / پن٘جابی
/[pəɲˈdʒaːbi]/
Страна Индия, Пакистан
Регион Панджаб
Брой говорещи 120 000 000[1][2]
Писменост Гурмукхи
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Индоарийски
...→Панджабски
Официално положение
Официален в Flag of India.svg Индия
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 pa
ISO 639-2 pan
ISO 639-3 pan pnb, pan
Уикипедия Уикипедия на Панджабски език
Панджабски език в Общомедия

ПисменостРедактиране

Собствената писменост на панджабския език е гурмукхи, която се използва в индийския щат Панджаб, както и от сикхите в останалата част на света. Панджабците от съседните индийски щати пишат на деванагари, а тези в Пакистан използват модифициран вариант на арабицата, наречен шахмукхи.

ФонологияРедактиране

ГласниРедактиране

предни средни задни
затворени i u
полузатворени ɪ ʊ
полуотворени e ə o
отворени æ ɑ ɔ

Три от гласните са по-кратки от останалите: [ɪ], [ʊ] и [ə]. Съществуват и назализирани гласни.

СъгласниРедактиране

двубърнени зъбни/
венечни
ретрофлексни небни заднонебни гласилкови
носови m n ɳ ɲ ŋ
преградни и
прегр.-проходни
беззвучни p ʈ ʧ k
придихателни t̪ʰ ʈʰ ʧʰ
звучни b ɖ ʤ g
проходни (f) s, (z) (ʃ) ɦ
едноударни ɾ ɽ
странични l ɭ
полугласни ʋ j

Устнено-зъбната полугласна /ʋ/ се реализира като двубърнена проходна съгласна [β] в средисловието пред /i/, /ɪ/ и /e/. Няма ясни правила, които да определят кой от двата алофона да бъде избран в началото на думата. Небният носов звук /ɲ/ се среща само пред небни съгласни, а заднонебният /ŋ/ - само пред заднонебни. Съгласните /f/, /z/ и /ʃ/ се срещат само в заемки от арабски, персийски и английски, а /ʃ/ – и в заемки от санскрит.

ТранслитерацияРедактиране

Транслитерация (вляво) и произношение (вдясно)
  • a – ə
  • ā – a
  • i – i
  • ī – ɪ
  • u – ʊ
  • ū – u
  • e – e
  • ai – æ
  • o – o
  • au – ɔ
  • ṭh – ʈʰ
  • ḍ – ɖ
  • ṇ – ɳ
  • t – t
  • th –
  • d – d
  • n – n
  • p – p
  • ph –
  • f – f
  • b – b
  • m – m
  • y – j
  • r – r/ɾ
  • ṛ – ɽ
  • l – l
  • ḷ/ll – ɭ
  • v/w – ʋ/β
  • s – s
  • ś/sh – ʃ

ТоновеРедактиране

Обикновено се приема, че тоновете са 3 – висок (в транскрипцията [á]), нисък ([à]) и среден (не се отбелязва). Високият и ниският тон исторически са произлезли от звучните придихателни съгласни, каквито се срещат в другите индоарийски езици.

Графема, исторически отговаряща на звучна придихателна съгласна, се произнася в началото на думата като беззвучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:

ḍhol [ʈòl] „барабан“
bhainạ̄ [pæ̀ɳɑ] „сестра“.

В края на корена се произнася като звучна съгласна с висок тон на предходната гласна:

māgh [mɑ́g] „месец магх)“
singh [sɪ́ŋg] „лъв“.

В рамките на корена между между кратка и дълга гласна се произнася като звучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:

paghārnā [pəgɑ̀rnɑ] „стопявам“

/ɦ/ се произнася само в начална позиция, иначе е индикатор за висок тон на предхождащата я гласна:

tīh [tíh] тридесет.

/ih/ и /uh/ звучат съответно като [é] и [ó]:

kihṛā [kéɽɑ] „кой“
uh [ó] „той“.

/ahi/, /ahu/ се произнасят респективно [ǽ] и [ɔ́]:

kahiṇā [kǽɳɑ] „казвам“
vahuṭī [ʋɔ́ʈi] „годеница“.

Съществуват тройки думи, различими единствено по тона на гласната:

ghoṛā [kòɽɑ] „кон“
koṛā [koɽɑ] „камшик“
kuhṛā [kóɽɑ] „прокажен“.

МорфологияРедактиране

ИменаРедактиране

СъществителниРедактиране

Изменят се по род (мъжки и женски), число (единствено и множествено) и падеж (пряк и косвен). Косвеният падеж се употребява, когато името е последвано от следлог. За съществителните имена от женски род не е характерно противопоставянето по падеж. Универсален маркер за множествено число е окончанието -ā̃аломорф -vā̃ след основи, завършващи на ):

kuṛī – „момиче“, kuṛīā̃ – „момичета“
bhaiṇnū̃ – „на сестрата“, bhaiṇā̃ nū̃ – „на сестрите“
mā̃ – „майка“, māvā̃ – „майки“.

Отклонение от това правило са известен брой предимно завършващи на съгласна съществителни, които образуват мн. ч. в пряк падеж с окончание -ī̃:

rāt – „нощ“, rātī̃ – „нощи“.

И при имената от мъжки род окончанието -ā̃ е маркер за мн. ч., но само в косвен падеж:

ghar kol – „до къщата“, gharā̃ kol – „до къщите“.

Когато основата завършва на -ā/-ā̃, окончанието за мн. ч. е -iā̃:

ghoṛе ute – „върху коня“, ghoṛiā̃ ute – „върху конете“.

В пряк падеж опозицията по число е характерна само за имената, окончаващи на -ā/-ā̃:

mazdūr – „работник“, „работници“
muṇḍā – „момче“, muṇḍe – „момчета“.

ПрилагателниРедактиране

Прилагателните имена биват изменяеми и незименяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното, което определят, по род, число и падеж.

склонение на изменяемото прилагателно moṭā
ед. ч. мн. ч.
м. р. пряк падеж moʈɑ moʈe
косвен падеж moʈe moʈɪɑ̃
ж. р. пряк падеж moʈi moʈiɑ̃
косвен падеж moʈi moʈiɑ̃

Сравнителна степен се изразява синтактично. Но някои прилагателни притежават и синтетична форма:

takṛā, „силен“ – takṛerā̄, „по-силен“
suhṇā, „красив“ – suhṇerā, „по-красив“
patlā, „тънък“ – patlerā, „по-тънък“.

Прибавянето на наставката често е съпроводено с изменения в корена:

moṭā, „дебел“ – muṭerā, „по-дебел“
cauṛā, „широк“ – cuṛerā, „по-широк“
uccā, „висок“ – ucerā, „по-висок“
miṭtḥā, „сладък“ – mitḥerā, „по-сладък“.

ГлаголиРедактиране

Налице е обичайната за индо-арийските езици система от глаголни времена. Особеност е синтетичният начин на обрзуване на бъдеще време.

Деепричастие се образува от основата на глагола с наставката -ke: khā pīke – „като хапнал и пийнал“. Маркер за инфинитив е окончанието -ṇā, което се явява -nā при основа, завършваща на r, ṇ и n: vajāuṇā, „свиря“, karnā, „правя“, sunnā, „слушам“.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране