Леско̀вдол е село в Западна България. Намира се в община Своге, Софийска област.

Лесковдол
Лесковдол погледнат от връх Високата чукла
Лесковдол погледнат от връх Високата чукла
България
42.9758° с. ш. 23.407° и. д.
Лесковдол
Софийска област
42.9758° с. ш. 23.407° и. д.
Лесковдол
Общи данни
Население114 души[1] (15 март 2024 г.)
4,37 души/km²
Землище26,21 km²
Надм. височина900 m
Пощ. код2268
МПС кодСО
ЕКАТТЕ43390
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Своге
Емил Иванов
(Движение „Напред, България“; 2015)
Лесковдол в Общомедия

География

редактиране

Лесковдол се намира в Голема планина, част от Западна Стара планина. Цялото землище е малко над 26,2 кв. км.[2] Самото село е разположено между 600 и 1100 м надморска височина и е съставено от десетки махали, пръснати по планинските склонове.[3] Най-високо разположената къща се намира в махала Ла̀домерица, докато най-високо разположената обитавана махала е Вратнѝца. В селското землище попадат върховете Кравя (1207 м), Старо пладнище (1297 м), Лиляка (1399 м[4]) и Издремец (1492 м), който е и най-високата точка от землището на Лесковдол[5].

Коларски и черни пътища свързват Лесковдол със съседните му села – Брезовдол, Редина, Буковец, Желен и Бов.

По вид почвите са основно кафяви горски, глинесто-песъчливи[6], което ги прави неблагоприятни за земеделие, но подходящи за дълбококоренни растения, преди всичко горска растителност и овощни дървета.[7] Преди около 70-80 години, поради тогава почти напълно обезлесения терен, почвите в селото и в района ставали жертва на ерозия и денудация, като този проблем бива разрешен с масовите залесявания от 50-те до 80-те години на миналия век.[8]

Полезни изкопаеми

редактиране

Още в самото начало на XX век в района на Лесковдол и съседните му села започват проучвания за полезни изкопаеми.[9] Търсени са основно оловно-цинкови и медни руди, въглища и каменна сол.[10][11][12]

В Лесковдол и землището му са открити две находища, които биват дадени на концесия за добив: „Божидар“ - за оловно-цинкова руда и „Балкан“ - за медна руда. Търсенето и добиването в тях ставало чрез запазване на периметри за дирене, в рамките на които бил позволен самият рудодобив. По-голямото находище било „Божидар“, чиято концесия започнала през 1913 година, а запазеният периметър бил 600 хектара[13] при следните граници:[14]

  • местоността Припор на запад
  • връх Издремец и околностите му на север, навлизайки в землището на Бов
  • местоността Баин камък и изворите на река Ветренски дол на изток
  • връх Лиляка и местностите Локвата и Дупките на юг

Концесията на по-малкото находище „Балкан“ започнала през 1911 година, а периметърът ѝ обхващал 400 хектара[15], които били основно в землището на Лесковдол и частично в това на съседното село Желен, като границите на запазения периметър били:[16][17]

  • село Желен на запад
  • местността Темирово бърдо на север
  • дола на река Селска на изток
  • махалите Ла̀домерица и Попо̀в кладенец на юг

Експлоатацията и в двете находища била слаба и непостоянна, и се случвала само в части от запазения периметър. Самият добив от тях не траел повече от няколко години[18], като причината е, че добитата руда не се поддавала на флотация.[19] Почти веднага след преврата през 1944 година новата власт си поставя за цел разработка на находищата „Балкан“ и „Божидар“, като по неясни причини обаче това не се случва.[20]

Допълнително в източното подножие между върховете Издремец и Лиляка, в местността Баин камък, е функционирала малка кариера за червен гранит[21] и павета[22], която била експлоатирана малко в началото на XX век и впоследствие изоставена.[23] С политическите промени след 1944 година е решено кариерата да се разработи отново[24], като това става възможно едва с прокарването на пътя от гара Своге до нея, който е открит през септември 1951 година.[25] Дори и с неговото съществуване обаче кариерата Баин камък работи изключително малко и неефективно, площта, от която се добивало, била малка и неразгърната, а добивите незначителни - 90 кубични метра за цялата 1952 година.[26] Всичко това довежда до прекъсване на работата и повторно изоставяне на кариерата през 1955 година.[27][28]

Климатът в района е умереноконтинентален.[29] Зимата е студена със средни януарски температури около −2 °C градуса, а снегът, особено в по-високите и усойни местности, се задържа обичайно до средата на февруари - март. Пролетта е по-често прохладна и слънчева с превалявания, за разлика от есенния период, когато валежите са по-малко, а температурите рязко намаляват.[30] Лятото е често сухо, задушно в по-ниските части и прохладно във високите махали. Средните юлски температури на въздуха са 20 °C, а максималните понякога достигат около 30 градуса, поради местоположението на селото в малка долина.

Коритото на Рединска
Преди пороите - 06.2014 г.
След пороите - 03.2016 г.

Територията на селото е прорязана от десетки, главно пресъхнали планински потоци, които образуват малки долове. Главните постоянно течащи реки са Рединска, Червени дол, Късѝ дол и Селска. Останалите реки и потоци в селото са непостоянни и изникват след по-обилните пролетни валежи и снеготопене. През 80-те години от Община Своге изграждат бараж и няколко прага по поречието на реките Рединска и Червени дол[31], като след пороите от август 2014 година всички съоръжения са унищожени. Цялостно територията на Лесковдол е богата на подпочвени води. В местността Локвата, североизточно от махала Вратнѝца, има малко и често пресъхващо езеро. Едва 0,03 % от землището са заети от постоянно течащи води.[32]

Река Рединска[33] е главната река, която протича през територията на Лесковдол. Извира от склоновете над махала Ра̀змерица, поради което е наричана от местните Ра̀змеришка. По пътя си Рединска събира в себе си всички други реки и потоци от селото, като след това завършва в река Искър. Често погрешно е наричана Лесковска или Лесковдолска, а на някои карти се среща като Стара река.[34] През лятото на 2014 година, след поройни дъждове, Рединска предизвиква сериозни наводнения по поречието си, повличайки дървета и тонове наноси със себе си и активизирайки няколко свлачища.[35] Измененията в коритото на реката след пороищата могат да бъдат видени и днес.

Червени дол е друга основна река в селото. Тя извира близо до местността Червената вода, откъдето идва и името ѝ, тече през източната част на Лесковдол, като в долното си течение минава покрай махала Равно усое и близо до махала Добролѐво бърдо, се влива в Рединската река. Преливането на Червени дол през лятото на 2014 година поврежда частично настилката на пътя Своге - Лесковдол при отклонението за махала Добролѐво бърдо.[36]

Река Късѝ дол извира над махала Падѝната, в северната част на селото, близо до местността Дупките. Малко по на юг от селската църква се влива в река Селска. Кръстена е Късѝ дол заради краткото разстояние, в което тече – едва около 2 километра.

Река Селска, наричана също Лесковска[37] започва от склоновете между махалите Вратнѝца и Падѝната. Преминава покрай старото начално училище и църквата, а малко преди кметството, под махала Гребеньо̀, се влива в река Рединска. Носи името си от местността Село, през която протича.

Реките Метльов дол, Кален дол, Трите кладенци и Дедов дол извират от западното подножие на връх Издремец, протичат през северните части на селското землище и се вливат в река Трескавец. По протежението им през 30-те години са правени каменни баражи и прагове със суха зидария за овладяване на наводненията и пороищата надолу по течението[38], като Дедов дол е сочена за най-опасния приток на река Трескавец.[39]

 
Борова гора в селото

Преди Освобождението цялата област на Искърския пролом е била заемана от стари, гъсти гори, които на места дори били непроходими.[40] След 1878 година започнала масова сеч, включително в района на Лесковдол[41], с цел добив на дървен материал и освобождаване на места за земеделие и паша.[42] Поради бързото обезлесяване на целия Искърски пролом множеството малки дерета се превръщали в буйни потоци при всеки дъжд, което водело до щети за местните и сериозно застрашавало новопостроената ж.п. линия до Варна.[43][44] За справяне с проблема през 1924 година започват масови залесявания, като връх Издремец в землището на Лесковдол е едно от първите обхванати места, тъй като от подножието му извирали някои от най-опасните притоци на река Трескавец.[45][46] След 1934 година, когато водосборът на Трескавец е обявен за строгоохранителен периметър, мащабът на залесяванията около Издремец се увеличава с цел овладяване на реките Дедов дол, Кален дол, Три кладенци и Метльова падина.[47][48] Годишно се садели десетки хиляди фиданки[49], основно иглолистни видове, но също върби, канадски тополи[50], дъб[51], акации, брези и други.[52]

Едва след 1950 година започват по-масови залесителни дейности и в другите райони от селото, като основно се садяло върху пустеещи земи и свлачищни терени.[53][54][55][56] През 1955 година от цялото землище на Лесковдол едва 10,478 декара били залесени, като само 27% от тях били с дървета над 30 години.[57] С цел запазването на младите фиданки от Общината въвели ограничения за пашата на козите и обособили специални пасища за овцете и едрия добитък.[58] Поради масовостта на залесяването понякога възниквали и проблеми: залесяване погрешно върху общински или частни пасища[59], изсичане на здрави букови гори, за да се засади бор и залесяване до самите къщи на стопани гледащи добитък.[60]

В наши дни територията със статут на гора в селото и неговото землище е значителна – близо 58%[61], което е с 3% увеличение в сравнение с 2014 година.[62] От иглолистните видове доминира борът - бял и черен, по-рядко смърч и ела, докато от широколистните най-разпространени са букът и дъбът, по-рядко акация, бреза, орех, габър[63] и тополи, предимно по поречието на река Рединска.[64] Най-високите северни и североизточни части на землището – особено под върховете Лиляка и Старо пладнище – са заети от стари букови гори, голяма част от които са обхванати от защитената зона по Натура 2000 „Искърски пролом – Ржана“.

От храстите повсеместно срещани са малината, къпината и шипката, докато боровинки растат по голите била над селото. В махалите и около тях са разпространени значително овощните дръвчета – ябълка, слива, череша, джанка, круша и по-рядко праскова, вишна и дюля[65], като тяхното по-масово засаждане в селото започва през 60-те години на XX век.[66]

В миналото районът на Лесковдол бил изключително див, покрит с гъсти гори, което обуславяло наличието на множество диви животни, които се срещали изобилно тук: вълци, мечки, лисици, диви свине, сърни, елени. С разпръскването на селото и разрастването на махалите броят на дивите животни, както и тяхното разпространение, намалял значително.[67] В наши дни тук се срещат предимно диви свине, диви зайци, сърни. В района на връх Лиляка е открита и малка популация от вълци.[68] Домашните животни пък са застъпени в обитаваните махали на селото.

Местности

редактиране
 
Местността Припор
 
Връх Градище, погледнат от местността Мазнотил

Територията извън махалите на Лесковдол, както и землището му, се делят на стотици местности, като по-важните и големи от тях са:

  • Село
  • Припор
  • Червената вода
  • Локвата
  • Сълп
  • Метльова падина
  • Мазнотил
  • Ветрен
  • Дупките
  • Ветренски дол
  • Баин камък
  • Манастирска поляна
  • Темирово бърдо
  • Говежди преслап
  • Студен преслап
  • Шушего
  • Баса
  • Изворска падина
  • Пушкарски рът
  • Бело камъне
  • Синя запад
  • Муртина ливада
  • Валого
  • Градище
  • Арбанасица
  • Габрико
  • Добролевски рът
  • Голямата нива
  • Кален
  • Заногата
  • Черна локва
  • Стефанова ливада
  • Кореник
  • Чуклата
  • Ганчовото
  • Добреш

Натура 2000

редактиране
 
Ливада над селото

Северната, северозападната и североизточната части от землището на селото са обхванати от защитената зона „Искърски пролом – Ржана“ по критерия за местообитанията на Натура 2000. [69][70] Цел е опазване на растителните популации от дъб, габър, цер, както и на различни видове сухи треви и храсти.[71] Защитената зона обхваща и части от някои махали, като например Лешке, Вратнѝца, Кокелини бабки, Средно бърдо, Равно усое и други.[72]

В обхванатите от Натура 2000 райони от землището на селото са открити 11 местообитания обект на защита[73], като сред тях са пещерата Меча дупка, защитената зона „Трескавец“ в частта ѝ в землището на селото и други.[74][75]

Освен защитените зони за растителни видове, части от землището на Лесковдол са описани като подходящи или оптимални за развитието на популации от различни защитени животински видове като например алпийска розалия, буков сечко, вълк, няколко вида прилепи и други.[76]:

 
Жителите на Лесковдол - Илинден 1934 г.

Историческите извори за селищата от областта на Искърския пролом сочат, че повечето населени места тук са нововъзникнали и са датирани към края на XIV век. Причини за основаването им са различни, но най-често става въпрос за преселение на семейства, избягали към този район след падането на България под турска власт.[77] В случая с Лесковдол няма официално потвърдена информация за възникването на селото. Едно от първите споменавания на селото е в страниците на османски регистър, датиран към средата на XVI век, според който в Лесковдол има 10 домакинства и едно неженено лице.[78]

Като първоначално място на заселване както от местните, така и в историческите източници, се посочва местността Село, която се намира в дола между махалите Ливада и Касо̀во бърдо. Сведения показват, че в началото Лесковдол е било купно селище,[79][80] но с времето нарастването на населението и липсата на пространство и земи в местността ускорили процеса на разпръскване на селото, който започнал още преди Освобождението.[81] Разселването от старото селище се състояло в създаване и населване на колиби и единични дворове по хълмовете около дола, основно на места, подходящи за земеделие, с налични водоизточници и близо до високопланински пасища. Предпочитани били склоновете с южно, източно и западно изложение.[82] По време на освободителната война населението бяга към Враца, като след края на сраженията повечето от жителите не се върнали в старото селище, а се заселили по вече съществуващите кошари около него. В пътепис от 1899 година Васил Кънчов описва Лесковдол като намиращо се сред „полуоголени стръмнини с тук-таме малки горички, малки селски кошари и доста рядко малобройни стада“[83].

С времето разрастването на кошарите и единичните дворове довежда до образуването на нови махали.[84][85] Непригодното географско местоположение на старото село спомогнало пръскането на населението в новите махали да стане окончателно.[86] По сведения от 30-те години на XX век мястото на старото село било напълно изселено, без нито една къща, и се познавало само по запазените сливови дървета.[87]

На 17.04.1944 година, по време на Втората световна война, на юг от днешния селски център са хвърлени над 20 бомби[88], като въпреки това няма регистрирани жители, напуснали селото поради сраженията.[89]

През 1950 година на връх Издремец, намиращ се в лесковдолското землище, се състоял конгрес на Първи балкански новоосвободителен отряд - нелегална група младежи от околните села, обединени срещу новия режим и целящи възстановяване на БЗНС. Малко след самия конгрес участниците в него и други членове на отряда са заловени и година по-късно осъдени, като сред тях има и двама мъже от Лесковдол - Трайко Колев и Никола Коцев.[90]

Планирано изселване

редактиране

През 20-те и 30-те години на XX век обезлесяването в района води до възникване на множество пороища и наводнения, които застрашават железопътната инфраструктура в целия Искърски пролом.[91] За справяне с проблема се създават защитени зони, т.нар. строгоохранителни периметри, чиято цел е изселване на жителите от дадения периметър, забрана на каквато и да е земеделска дейност и пълноценно залесяване за овладяване на пороите.[92] През 1946 година било планирано обявяване на нов строгоохранителен периметър, който да обхване водосборния басейн на река Рединска. За целта било предложено цялостно изселване на селата Лесковдол и Редина[93], тъй като при частични изселвания неизселените домакинства нанасяли щети на залесените площи.[94] От внесен по въпроса доклад се разбира, че от всички 141 домакинства в Лесковдол 89 домакинства - общо 415 души - желаели да се изселят, а останалите 52 домакинства - общо 253 души - били против.[95] До създаване на периметър „Рединска река“ обаче така и не се стига поради национализацията на горите през 1947 година и последвалата промяната на реда и начина на залесяване.

Изменение в границите

редактиране
 
Карта от 1927 г., преди промените в границите. На мястото, на което е означена Редина, днес е центърът на село Лесковдол. Източник: Държавен архив-София

На 7 октомври 1948 година Общинският съвет в Своге взема решение за промяна на границите между Лесковдол и Редина. Целта е по-доброто администриране на селата и премахване делението на Редина от местните на две части, съответно[96]

  • I-ва Редина - намирала се на мястото на стария купен център на село Редина, където било концентрирано то до разпръскването си след Освобождението и
  • II-ра Редина - съставена от махала Дренов, която в наши дни е квартал на град Своге

Делението било толкова повсеместно и ежедневно, че се споменава и отразява дори в официални документи[97], а на картите за център на село Редина била отбелязвана т.нар. I-ва Редина.[98] С решението на Съвета от Редина към Лесковдол се прехвърля I-ва Редина и махалите около нея - Свино̀ве, Стоевица, Попово лешке, Обретен, Ливадище, Котлене, Горуня, Джидовец, Пали градище и Драганов ток - общо 35 къщи. Допълнително е записано, че се определя този район за бъдещ „естествен център“ на село Лесковдол, където следва да бъде построено и пълномощничеството.[99] Още преди официалното прехвъляне в т.нар. I-ва Редина вече живеели няколко домакинства лесковдолчани, които се били заселили там близо 10-15 години след Освобождението.[100]

В наши дни прехвърлените махали се намират в югозападната част на Лесковдол, като преди преминаването им към селото то е започвало при махала Гребеньо̀.[101] Бившата I-ва Редина днес е своеобразен център на Лесковдол, като тук са разположени бившето основно училище, служещо днес за кметство, сградата на затворените главен магазин, читалище и здравен пункт. След изменението на границите землището на Лесковдол се увеличава от 18,6 на 26,2 кв.км.[102]

Основната хипотеза за произхода на името на Лесковдол е, че то идва от лешниковите дървета[103][104][105], които растат в изобилие в дола на река Селска и местността Село, където се смята, че е основано селото. Понякога етимологията на името се свързва с т.нар. „лиска“ - аргилит, вид седиментен камък, характерен за региона и нетипичен за останалата част от планината.

Има два варианта на изписване: Лесков дол и Лесковдол. В миналото името на селото се е изписвало по-често разделено или с тире помежду[106], докато в наши дни слетият вариант е приет за официален.[107]

Археологически паметници

редактиране

На територията на Лесковдол има регистрирани няколко надгробни могили[108], като подобни съоръжения са открити и в съседните села Редина и Буковец.[109][110] Тези обекти са свързвани с различни тракийски племена, като историческите данни показват, че районът на Своге и околните села е бил гъсто населен още от тракийско време.[111]

В крайната западна част на селското землище пък, над местността Мазнотил, се намира връх Градище, за който се смята, че е бил част от система от градища и крепости по протежението на Искърския пролом. Тези градища са имали наблюдателна и охранителна функция, и са били използвани през Римско и Византийско време, а някои от тях остават действащи и през Средните векове.[112] По откритите находки в изследваните подобни крепости в района се предполага, че покрай част от тях са възниквали и селища, населявани както от военно, така и от цивилно население. При преминаването си в района през 1933 година Павел Делирадев говори за Лесковдолско градище[113], за което твърди, че служело за наблюдение на движението по течението на Искър, както и че било във връзка с Бовското градище.[114]

Районът на върха, както и намерените в селото надгробни могили, са вписани като недвижими културни ценности в архелогическата карта на България.[115]

Население

редактиране
 
Изглед към селото от махала Лафчов ток
 
Изоставената махала Бальова сеч

Постоянното население на селото е 59 души по данни от юни 2024 година, като по-голяма част от тях е съсредоточена в махалите Селище, Попо̀в кладенец, Вратнѝца, Добролѐво бърдо, Свино̀ве и Кокелини бабки. Поради по-изолираното си местоположение населението е изключително хомогенно, като това почти не се е променяло през вековете.[116][117][118] Според данни от преброяването през 2011 година близо 98% от жителите се съотнасят към българската етническа група, докато 2% не са се самоопределили.[119]

Според преброяванията на населението селото винаги е имало положителен прираст до средата на XX век, когато процесът на миграция от селата към градовете, основан на обществено-икономически промени, засяга и Лесковдол.[120] Още през 1940-1941 година обаче, след обиколката си в района, Любомир Динев говори за по-мащабно преселване на цели семейства от Лесковдол към Северна България в търсене на по-добри условия за земеделие.[121] Според Динев между 1879 и 1900 година 3 къщи от селото са се изселили към селата Чомаковци в района на Червен бряг и Девене, Врачанско, докато между 1919 и 1941 година преселилите се къщи са вече 19, а местата на преселване са селата Сечище, Могила, Памукчии (Шуменско), Девене (Врачанско) и село Рътлина, Айтоско, днес заличено.[122]

В доклад от 1940 година началникът на Свогенската секция за укрепване и залесяване констатира бедните условия за земеделие и животновъдство в селата по Искърския пролом. За 19 села, сред които и Лесковдол, той установява „липса на източници за прехрана“, като настоява за незабавно преобразуване на тези селища в купни, концентриране на част от жителите им и разселване на останалите към различни райони на страната.[123]

През 1948 година, в свой доклад, общинският съвет в Своге обяснява слабото увеличение на населението в Лесковдол с разселването на много семейства към различни части на България в търсене на препитание.[124] Намаляването на населението продължава и след това, като около 1960 година се наблюдава по-рязък спад, отдаван основно на преселването на лесковдолчани към други градове и в близкия Своге, по-специално кв. „Дренов“, който през 1964 година е официално признат като част от град Своге[125] и е почти изцяло сформиран от жители на Лесковдол и Редина.[126] С намаляването броя на жителите в селото, особено в отдалечените махали, остават да живеят предимно хора от най-старото и старото поколение.[127]

Започналото през 2020 година преместване от градовете към селата заради пандемията от COVID-19 [128] се отразява и в Лесковдол, където към юни 2024 година броят на жителите с настоящ адрес е 112 души, в сравнение със 70 към края на декември 2019 година.[129][130]

Преброявания на населението в Лесковдол
година 1881 1888 1893 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
население 387 472 475 515 548 644 623 706 822 783 790 523 324 204 204 173 114 65
Източник: Национален статистически институт

Застроената площ от цялото землище на Лесковдол е 5,1%[131], като къщите са разпределени в множество махали, повечето от тях достъпни по черни или коларски пътища. Имената на лесковдолските махали са следните:

  • Бальова сеч
  • Бра̀нище*
  • Ва̀лого
  • Вратнѝца*
  • Гащников рът
  • Горуня
  • Гребеньо̀
  • Да̀бето
  • Джидовец
  • Добролѐво бърдо
  • Драганов ток
  • Дрено̀
  • Иньо̀ва нива
  • Йо̀вина о̀рница
  • Касо̀во бърдо
  • Ключ*
  • Кокелини бабки
  • Котлене
  • Лаго̀
  • Ла̀домерица
  • Лафчов ток
  • Лешке
  • Ливагье*
  • Ливада
  • Ливадище
  • Лопа̀тица
  • Могилата
  • Обретен
  • Осѝчено бърдо
  • Падѝната
  • Пали градище
  • Попо̀в кладенец
  • Попово лешке
  • Ра̀внище*
  • Равно усое
  • Радова ливада
  • Ра̀змерица
  • Свино̀ве
  • Селище*
  • Средно бърдо
  • Стоевица
  • Черногор

Имената отбелязани със звездичка могат да бъдат срещнати и членувани.

 
Панорамен изглед на Лесковдол с почти всички негови махали. В центъра се вижда връх Издремец, който е най-високата точка от землището на селото.

Управление

редактиране

Лесковдол започва след спирка „Лозето“ по линията Своге - Лесковдол, като къщите преди това са в землището на Редина.

В наши дни кметството се намира в сградата на бившето основно училище, като преди това се е помещавало в специално заделено за него помещение в сградата на бившия кооперативен дом.[132][133] Преди промяната на междуселските граници от 1948 година в Лесковдол се планирала построяване на кметство в старата част на селото, но това така и не се случило.[134]

В лятото на 1999 година кметството официално затваря заради намаляващия брой жители.[135] Оттогава насам Лесковдол се обслужва от кметски наместник, който е на пряко подчинение на кмета на Своге.

Административна принадлежност в миналото

редактиране

След Освобождението Лесковдол бил част от тогавашната община Редина, която била съставена единствено от селата Редина и Лесковдол.[136][137] През 1933 година Рединската община се закрива, а двете съставящи я села преминават към община Своге.[138]

Проблеми с вилното строителство

редактиране
 
Изоставени вилни постройки в махала Джидовец

От средата на 60-те години на XX век започва тенденция по строене на вилни имоти - масивни или паянтови - в Свогенската община, като Лесковдол е едно от по-засегнатите селища. Налаганите наказания като актове, събаряния или конфискуване на строителните материали не довели до промяна, особено в Лесковдол[139], поради което Общината решава да подходи по-драстично. През юни 1971 година общинският съвет в Своге забранява продажбата на недвижими имоти в землището на селото и по-специално махалите около центъра, като предлага първо те да бъдат планирани за вилни зони. Целта била да се спре незаконното строителство на вили, тъй като почти всеки закупен имот в Лесковдол се купувал именно с такава функция.[140] Само няколко месеца по-късно обаче Съветът отменя сам решението си след протест от районния прокурор.[141]

В следващите години казусът се задълбочава, като Общината многократно констатира, че кметът на Лесковдол и техническата служба почти изцяло бездействат по въпроса.[142] Друг проблем бил, че външният вид на новите, главно незаконни и масивни градежи, рязко се отличавал от този на местните къщи и постройки.[143] Между 1975 и 1976 година са направени околовръстни полигони на махалите на Лесковдол, които да бъдат използвани до изготвяне на общ или подробен устройствен план на селището. В същия период са изброени 341 незаконни вили в землището, в това число и временни жилищни бараки[144], докато към декември 1978 година бройката вече възлиза на 489.[145] През следващите години Лесковдол продължава да е едно от селата в общината с най-висок брой незаконни жилищни строежи.[146] Според преброяването от 2011 година жилищният фонд в селото е следният:

Брой жилищни сгради по периода на построяване[147]
До 1918 г. 1919-1945 г. 1946-1960 г. 1961-1970 г. 1971-1980 г. 1981-1990 г. 1991-2000 г. 2001-2010 г. От началото на 2011 г. Общо
22 125 44 94 326 114 9 7 0 741
Жилища по броя на стаите[148]
Едностайни Двустайни Тристайни Четиристайни Петстайни Шест и повече стаи Общо жилища
7 375 273 66 14 6 741
Тип конструкция на външните стени на жилищните сгради[149]
Панели Стоманобетон Тухлени с бетонна плоча Тухлени с гредоред Други Общо сгради
70 2 309 23 337 741

Исторически данни за сградите

редактиране
 
Плевня с обор в махала Попо̀в кладенец
 
Къщи в махала Попо̀в кладенец
Брой и вид на сградите по години
Година Жилищни Нежилищни Смесена функция
1888[150] 84 130
1893[151] 80
1900[152] 70 48 21
1905[153] 77 21
1910[154] 69 27 26
1920[155] 80 1 15
1926[156] 107
1934[157] 139
1946[158] 151 246
1956[159] 200
1965[160] 201
1985[161] 351
2001[162] 749
2011[163] 741
2021[164] 701


Икономика и услуги

редактиране

Данни след Освобождението показват, че до откриването на ж.п. линията София - Роман през 1897 година жителите на Лесковдол изнасяли да продават продукцията си на пазарите в София, Ботевград и Враца, като транспортирането на стоките ставало пеш или с помощта на коне. Със заработването на пътническите и товарни превози по новата линия, както и основаването на гарата в Своге, хората от селото се пренасочили към тържищата в новооформения пазарен център в региона.[165] Местните почти изцяло били заети със земеделие и животновъдство, основно за собствени нужди[166]. През 1940 година в Лесковдол се основава кредитната кооперация „Изримец“, чиято цел била да развие икономически селото, но въпреки основаването си тя така и не заработва.[167]

Жителите, които не били заети в селското стопанство се трудели почти изцяло в района на селото и близките населени места[168], първоначално в строежите на железопътната линия, прокарването на новите пътни артерии и масовите залесявания[169], а впоследствие в новооткритите предприятия в Своге[170] и в мините и кариерите в околността[171]. В миналото лесковдолчани работели и като прислуга в Своге[172] и в София, както и като сезонни жътвари в Софийското поле.[173]

Към момента в селото няма действащи предприятия и икономически то е изцяло зависимо от общинския център.

Магазини в Лесковдол

редактиране
 
Магазинът в махала Попо̀в кладенец

В Лесковдол имало два магазина - единият в днешния център на селото, а другият в махала Попо̀в кладенец. Преди промяната на селските граници през 1948 година първият бил главният магазин на село Редина и бил управляван от местната кооперация „Чукава“, но впоследствие той и прилежащата му пивница преминават към територията на Лесковдол. Поради липса на специално помещение за магазина от Община Своге започват изграждане на кооперативен дом, като в средата на 1961 година новото магазинно помещение е готово[174], докато цялостното приключване на кооперативния дом става 7 години по-късно.[175] Магазинът в махала Попо̀в кладенец пък започва работа в самия край на 1959 година[176], докато официалното завършване и откриване на сградата става през 1966 година.[177] Към днешна дата нито един от двата магазина в селото не работи.

Частен бизнес

редактиране

В Лесковдол функционирали няколко кръчми, като те биват затваряни постепенно след промяната на политическия режим в страната.[178] В селото, основно по поречието на Рединска река, но не само, имало построени и няколко частни воденици, от които след решение на Свогенския местния народен съвет на депутатите и трудещите се (МНСДТ) е оставена да работи само една.[179]

Земеделие

редактиране

Земеделието в Лесковдол било главният поминък и в него били заети почти всички жители.[180] В миналото обработваните площи съставлявали ниви и зеленчукови градини, както и малко лозя[181], а от културите основно се отглеждали картофи, ръж и овес.[182] Недостатъчното количество земя, следствие от пресечения планински терен, предопределяло и нейното постоянно използване, като това водело до честото ѝ изтощаване.[183] Именно поради бедните почви и по-неблагоприятния климат през годините някои местни стопани се изселвали към Северна България, където условията за земеделие били значително по-добри.[184][185]

В наши дни земеделието в Лесковдол е изцяло за лични нужди, основно под формата на овощни и зеленчукови насаждения, които са почти изцяло съсредоточени в населените части.

Животновъдство

редактиране

Животновъдството в Лесковдол се състояло предимно в отглеждането на дребен и едър рогат добитък, като добиването на продуктите от тези животни бил друг важен отрасъл в селото. През годините в Лесковдол основно се отглеждали овце и кози, по-малък брой говеда, свине и птици.[186][187] В наши дни отглеждането на животни, също като земеделието, е единствено за собствени нужни.

Инфраструктура

редактиране
 
Пътят за Лесковдол в наши дни

Главният път за Лесковдол, единственият асфалтов в селото, се отклонява от шосето София – Мездра и свършва в махала Кокелини бабки. Той е общински, с дължина около 8 километра, като номерацията му е SFO3611.[188] Пътят е отбелязан е още на първите след Освобождението пътни карти, като в началото той водел до днешния център на Лесковдол, тогава част от село Редина.[189] Трасето било удължено и разширено през 20-те години на 20. век[190], като за онези години пътят бил изключително важен, тъй като свързвал Своге с Ботевградския регион.[191] Първоначалният план да се стигне до Ботевград през Осеновлаг обаче така и не се осъществил и към 50-те години на картите пътят вече е отбелязван единствено до Лесковдол.[192] Асфалтирането на трасето започва бавно през 1959 година[193], като се правело на етапи, включващи и строежи на нови мостови съоръжения. С много забавяне целият път е завършен през 1982 година, като забавянето било основно заради строежа на нов мост над Рединската река под махала Гребеньо̀.[194]

След поройните дъждове през август 2014 година пътят за Лесковдол остава в силно влошено състояние. Има няколко активизирани свлачища, а асфалтовата настилка бива частично разрушена.[195] През 2020 година пътят е рехабилитиран, а две години по-късно по-голямата част от свлачищата по трасето са укрепени.[196][197] Цялостното обновяване на пътя към селото е залегнало в инфраструктурната програма на Община Своге.[198]

Пътна мрежа

редактиране
 
Новият мост по пътя за селото

След Освобождението до 40-те години на XX век в селото, с изключение на главния път към новия център, съществували значително по-малко пътни връзки, отколкото днес.[199] Съществено разширение на селската пътна мрежа е взето през 1946 година, когато общинският съвет в Своге гласува направата на нов път от отдалечената махала Ра̀змерица до махала Попо̀в кладенец.[200] Друга важна стъпка за развитието на Лесковдол е прокарването на пътя от Своге до кариерата Баин камък през 1951 година, който година по-късно е продължен през местността Берилова воденица до местност Чух петел, където се отклонява за Брезовдол и редом с новоразширените коларски пътища в района се използва за превоз на продукция и материали към и от кариерата.[201]

През следващите години инфраструктурните проекти в Лесковдол са свързани основно с разширение и поддръжка на пътната мрежа в и между махалите, като изчислената ѝ дължина е около 12 километра.[202][203][204] През 1960 година е довършен и разширен пътят от махала Попо̀в кладенец до центъра на селото[205], който бил ключов, тъй като свързвал пряко махалата с основното училище, пълномощничеството, здравната служба, читалищния салон и главния магазин. Две години по-късно бил завършен пътят между Попо̀в кладенец и село Желен, по който се стигало и до Своге[206], а дължината на пътната мрежа в селото стигала 23 километра..[207] През 70-те години се работело по пътищата към махалите Драганов ток, Котлене, Падѝната, Горуня, Осѝчено бърдо, Ливадище, Гребеньо̀ и Добролѐво бърдо[208][209][210], а също и бил разширен допълнително пътят към махала Попо̀в кладенец, като бил направен и нов мост над река Рединска в местността Чепория.[211]

Разширяването с булдозер на селската пътна мрежа и направата на нови отсечки продължавало, като през годините част от пътищата били покрити с баластрена настилка.[212] При преливането си през август 2014 година река Рединска отнася паянтовия мост за махалите Свино̀ве и Попо̀в кладенец, като на негово място в края на 2015 година Община Своге изгражда нов бетонен мост.[213]

Електроснабдяване

редактиране
 
Стара улична лампа в махала Котлене

В края на 1954 година Първичната партийна организация в Лесковдол взема решение да се откупи част от съществуваща в близост до селото далекопроводна електрическа мрежа, собственост на Съветско-българското минно предприятие, която към онзи момент подлежала на демонтиране.[214] Същевременно от местните е отправено и допълнително искане към Общината за поставяне на трафопост, с което официално да започне процесът по електрифицирането на Лесковдол.[215] Над 2 години по-късно е направен единствено изкоп за трафопоста[216], а същинското електрифициране още не е започнало, отчасти поради административно забавяне по въпроса с откупуването на далекопровода.[217][218]

Към април 1957 година започва подготовката за трафопоста и отсичането на дървета за стълбове, като до края на годината всичко е подготвено, а самият трафопост бива изграден в следващите месеци.[219] В края на 1958 година цялото село вече е електроснабдено, а дължината на мрежата е над 25 километра.[220] През 60-те и най-вече през 70-те години в Лесковдол биват построени множество вили, като това оказва своето влияние върху електроснабдителната мрежа в селото и налага нейното укрепване.[221] За целта между 1978 и 1981 година са построени нови трафопостове в махалите Ра̀змерица[222] и Попо̀в кладенец, а мрежата бива ремонтирана и разширена.[223][224] В Лесковдол все пак останали единични, изключително отдалечени къщи, които не били електрифицирани.[225]

През 1970 година бива планирано поставянето на 5 живачни лампи за осветяване на центъра на селото, като изграждането им обаче става факт няколко години по-късно.[226][227] Впоследствие осветление бива поставено на електрическите стълбове покрай пътищата в някои махали като Котлене, Добролѐво бърдо и други.

Водоснабдяване

редактиране

Землището на селото е наситено с естествени извори, които били използвани от местните още от заселването си в тези земи. В миналото всяка махала, дори от по 2-3 къщи, имала самостоятелен водоизточник, като именно изворите били мястото, в близост до което се оформяли махалите.[228] Преди, когато Лесковдол още било колибарско селище, естествените плитки извори били основните водоизточници. Чрез къси наземни водопроводи водата била отвеждана от изворите до домовете за битови нужди или за поливане на градините. По сходен метод били изграждани водопроводи в местностите над селото, където се намирали селските кошари. Тези водопроводи се състояли от дълги, издълбани стволове на букови дървета, издържащи на гниене и довеждали вода от недълги разстояния.[229]

През 1930 - 1932 година в Лесковдол били каптирани първите извори, като чешмите били изградени от цимент, а водата била довеждана по метални тръби от недалечни водоизточници.[230] През 1940 година в селото са построени две чешми с водопойно корито - една в местността Червената вода и друга в местността Студения преслап.[231] Година по-късно е изградена и чешма в махала Касо̀во бърдо.[232]

 
Каптаж над махала Добролѐво бърдо

Към 1959 година Община Своге нямала какъвто и да е план за водоснабдяване на селото, като жителите все още пиели вода от изворите и реката.[233] Действия по създаване на цялостна водоснабдителна мрежа започват бавно през 1961 година с работа по изграждане на водопровод в централната част, преди всичко за основното училище[234], а през 1962 година започва първи етап от строежа на водопровод в една от най-големите лесковдолски махали Попо̀в кладенец.[235] И двата водопровода са завършени през 1963 година[236], като същевременно из селото биват изградени и нови 4 чешми.[237] Работата по водоснабдителната мрежа продължава през следващите години със строежа на разширения към махалите Ра̀змерица[238], Добролѐво бърдо, Свино̀ве и Равно усое, както и изграждане на каптажи в махалите Попово лешке и Селище.[239] Изграждането на цялата мрежа ставало на ръка, без проекти и изцяло на доброволни начала от населението, като съоръженията невинаги отговаряли на техническите изисквания.[240] Обикновено каптираните източници се свързвали към водопроводната мрежа без изграждане на резервоари или хлораторни помещения, като това обаче била практика цялостно в общината.[241] Дебитът на повечето източници пък бил малък, например средното количество подавана вода в централната част на Лесковдол било 0,300 литра/секунда.[242]

За началото на 70-те години бива планиран строежът на водоснабдяване за редица махали[243], но фактори като сложния планински релеф, разпръснатостта на махалите и малките дебити на каптираните източници създават сериозни препятствия и забавят снабдяването с вода на всички набелязани места.[244] Пример за това е водопроводът за махала Добролѐво бърдо, който е започнат през 1969 година, но към 1978 година още не е завършен цялостно.[245] Работата по водопровода за махала Осѝчено бърдо пък, който бил планиран за 1974 година, започва 11 години по-късно - през 1985 година.[246]

В наши дни водоснабдяването в Лесковдол е изцяло нецентрално и от местни каптажи, а мрежата в голямата си част е остаряла и в лошо състояние.[247] Поради планинския и силно разпръснат характер на Лесковдол, както и прекалено малкия брой жители, в селото никога не е планирана, нито изграждана канализация.

Телевизия и съобщения

редактиране

Строеж на телевизионна кула в селото започва да се планира от общинския съвет в Своге още през 1970 година, но действия по нейното изграждане започват едва в края на 1978 година след години настояване от жителите.[248] Първоначалният срок за завършване е 30.12.1978 година[249], впоследствие удължен с почти две години[250], като успоредно е строен и захранващ мачтов трафопост.[251][252] Към 1981 година телевизионната кула е завършена и излъчва първа и втора програми в Лесковдол.[253] Тя се намира в махала Попо̀в кладенец, като в непосредствена близост до нея, години по-късно, след навлизането на мобилните комуникации, е построена и клетка на мобилните оператори.

Към 1955 година има изградена телефонна линия от Своге до пълномощничеството[254], която бива ремонтирана и подсилена през 1970 година с участието и труда на местните жители.[255] Отвъд нея в Лесковдол не са изграждани други телефонни постове, въпреки че няколко години поред жители на по-населената махала Попо̀в кладенец поставяли въпроса за поставяне на телефонен пост в магазина там.[256] През 1988 година Община Своге планирала да включи Лесковдол към градската автоматична телефонна централа, но поради липса на средства това така и не се осъществило.[257]

На територията на Лесковдол преди е работело мобилно пощенско агентство, обслужвано от пощальон, който отговарял за разпространението на пощата и печата.[258] Работата му се подпомагала от кмета на селото, който бил отговорен за раздаването на призовки, връчване на писма, телеграми и съобщения.[259] През годините от жителите и пълномощничеството в Лесковдол било заявявано желанието за строеж на ПТТ станция, но искането им не било уважено.[260]

Здравеопазване

редактиране
 
Входът на бившия здравен пункт

През 1959 година в селото започва строеж на многофункционална сграда, като едно от помещенията в нея бива специално предвидено за здравен пункт.[261] Той е открит на 1 септември 1961 година и съставлявал две стаи и чакалня.[262] Преди тази дата в Лесковдол имало специално заделено помещение, което обаче не се използвало, тъй като посещенията от лекар в селото били редки, основно при някой заразѐн или за имунизации.[263] С откриването на новия пункт това се променило драстично - той бил изцяло обзаведен[264], в него работел лекар на щат, който извършвал домашни посещения и провеждал разяснителни беседи на здравни теми сред населението.[265] Към кабинета функционирал и аптечен пункт.[266] Стоматологичното обслужване обаче било по-скоро профилактично и основно обхващало децата и учениците.[267] В началото на 80-те години позицията за фелдшер в Лесковдол остава свободна, поради което селото се посещавало единствено един път седмично от лекар от Своге.[268] След няколко години незаетото място, намаляването на населението и здравната реформа от 2000 година обуславят закриването на позицията и затварянето на здравния пункт в Лесковдол.

Образование

редактиране
Сградата на началното училище
Бившето основно училище „Св. св. Кирил и Методий“

Първото училище в селото отваря врати през октомври 1938 година в сградата на църковната магерница.[269] Преди това децата от Лесковдол посещавали училището в Редина, като през годините за кратки периоди в Лесковдол работели учители, които преподавали в отдадени под наем стаи от къщи поради липсата на помещение.[270][271] През 1941 година със заем от Фонда за кооперативен строеж на народни училища към магерницата е направена пристройка, с цел увеличаване капацитета на училището[272], като то продължава да работи до 1967 година, когато е закрито поради малкия брой деца.[273][274]

Второто училище в селото е основното училище на село Редина, което след промяната на междуселските граници от 1948 година преминава към Лесковдол. Към момента на преминаването от Редина към Лесковдол в училището имало трима прогимназиални[275] и двама начални учители[276], които общо преподавали на над 120 ученика.[277] Поради намаляването на учениците училището става начално през 1969 година[278], а десет години по-късно окончателно затваря врати.[279] В наши дни сградата, която се намира на главния път за Лесковдол[280], приютява кметското наместничество, като част от помещенията са обособени с обществена функция - провеждане на събрания, празници и прочее.

През 50-те години комунистическата власт организирала курсове за ограмотяване на неграмотните пълнолетни жители в селото.[281]

 
Старият читалищен салон в Лесковдол - горен етаж вдясно

Има единични данни, че през 1929 година в Лесковдол било основано читалище „Пробуда“[282], като обаче липсват каквито и да е сведения за него.[283], а данни за каквато и да е активност в началото липсват.[284] Сигурни данни за читалище в селото възникват едва през 1956 година, когато Общината в Своге възобновява дейността на читалищата от селата в района с цел развиване на културна и библиотечна дейност сред населението.[285] Към същата година читалище „Пробуда“ имало само 30 члена и едва 26 тома книги в библиотеката си, което го нареждало на едно от най-последните места в цялата община.[286] Едновременно с възобновената дейност се усетила нуждата от отделна сграда. С изграждането на кооперативен дом в селото се предвиждало на втория етаж да се построи читалищен салон с капацитет 200 души.[287][288] Строежът започнал през 1959 година, като салонът бил изцяло завършен в края на 1962 година.[289]

През годините към читалище „Пробуда“ се създали вокални, театрални и танцови групи, които основно изнасяли представления на празници в Своге.[290] Цялостно обаче работата му била слаба, като дори Общината констатира, че условията в Лесковдол, включително материалните, не предразполагат развиване на активна дейност.[291][292] Библиотечният фонд пък в даден момент бил един от най-малките в общината - малко над 300 книги[293], като към края на дейността на читалището то разполагало с около 1200 тома.[294] В последните си активни години читалище „Пробуда“ се включвало основно в организиране на съборите и честванията в Лесковдол.[295] С намаляването на населението в селото културната дейност спира, като днес читалище „Пробуда“ де юре не съществува, тъй като не е регистрирано спрямо прилежащия закон.[296]

В Лесковдол се провеждали и кинопрожекции, които започнали още в края на 40-те години, като първоначално селото било обслужвано от софийското подвижно кино №90[297], а прожекциите се случвали един път месечно.[298] Били излъчвани основно български и съветски филми[299], но понякога и западни.[300] Впоследствие кинообслужването на Лесковдол и съседните му села се поема от Община Своге чрез подвижното кино „Своге“.[301] Към 1985 година поради малкия брой жители и подвижния характер на киното, в селото били осигурявани само 40 места за зрители, като прожекциите обаче почти не били посещавани.[302]

Пропаганда

редактиране

През годините след 9 септември 1944 година, под егидата на Общината, се насърчавало създаването на читателски групи с цел пропаганда[303], като към 1953 година такива били основани в махалите Попо̀в кладенец (30 члена), Кокелини бабки (32 члена), Драганов ток (13 члена), Осѝчено бърдо и Ра̀внището (14 члена).[304] Към 1959 година имало една група и различни кръжоци на теми родознание и здравна просвета,[305] социализма в България и другите социалистически страни.[306]

Населението в селото е източноправославно, като според статистическите данни в Лесковдол не са се и към момента не се изповядват други вери.[307][308]

 
Църквата „Свети пророк Илия“
 
Паметната плоча, 2008 г.

В селото има една-единствена църква - „Свети пророк Илия“ - която се намира в местността Арто̀, част от махала Селище. Църквата е изцяло завършена през 1933 година, когато е и осветена от Траянополския епископ Антим.[309] На същото място преди строежа на църквата е съществувал малък параклис[310][311], който бил вграден в новия храм.[312] Скоро след строежа на храма „Свети пророк Илия“ в съседство била изградена и магерница, която впоследствие приютява първото селско училище.[313]

Към наши дни голяма част от инвентара на църквата е разграбен, включително част от иконите, а самата тя седи заключена. През 2013 година е извършен основен ремонт и реставрация на фасадата. На стената на храма, вляво от входната врата, е поставена паметна плоча с имената на загиналите във войните между 1912 и 1918 година мъже от селото.

По данни на Община Своге из Лесковдол и по билата над него има поне 13 оброчни кръста, което го прави едно от селата с най-много оброчища в Голема планина.[314] Всеки от кръстовете е в почит на определен светец, като в деня от годината, посветен на светеца, хората от селото изнасяли курбан в негова чест. Към днешна дата някои от оброчищата са все още действащи.

В Лесковдол има три функциониращи гробища.[315] Централното се намира до селското кметство, като преди промяната на селищните граници през 1948 година то било гробището на село Редина.[316] Другите две са съответно в махала Селище, до селската църква, и в махала Да̀бето. Поради липсата на място за провеждане на ритуалите бива взето решение за построяване на две еднотипни постройки с функция като дом на покойника.[317] Едната постройка е издигната в централните гробища, а другата в тези в махала Да̀бето, като сградите са завършени към 1990 година.[318][319]

Старото гробище на Лесковдол, което е било унищожено при разширяване на коларските пътища в района, се е намирало в местността Село, смятана за мястото, на което първоначално е основано селото.[320] Според предания на местните там някога имало и малък параклис.[321]

Една от забележителностите на „Седемте престола“ - големият дървен полилей „Хоро“ - е подарен на манастира от жители на Лесковдол и Осеновлаг през 1815 година[322]. Намира се в църквата на обителта и е съставен от 15 отделни части с оцветена дърворезба, дело на осеновлашки майстори.[323]

Транспорт

редактиране
 
Автобус за селото

До началото на 60-те години до селото се е стигало по черен път, по който било възможно да се движат единствено волски коли и мотори.[324] С започналото през 1961 година проширение и шосиране на пътя той станал по-лесно проходим, като откриването на автобусна линия от и за Своге последвало скоро - през септември 1966 година.[325] В самото начало линията била обслужвана от 6 курса дневно.[326] Построяването на спирките станало на по-късен етап - тази в центъра на селото бива завършена през 1970 година[327], като автобусите често обръщали там заради лошото състояние на пътя до махала Кокелини бабки.[328][329] През 1982 година автобусите вече редовно пътували до последната спирка в местността Валого.[330] През годините имало планове през 1985 година транспортната схема да обхване и махала Попо̀в кладенец[331], но поради намаляване на населението това не се осъществило. С годините и броят на курсовете към селото се свил.[332]

В наши дни линията за Лесковдол се обслужва от 2 курса, пътуващи от понеделник до събота от Своге към селото и обратно – един автобус сутрин и един следобед.[333]

Забележителности

редактиране
 
Зимна маркировка по Ком-Емине над селото

В самото село няма туристически обекти. Връх Лиляка обаче, който се отличава отдалеч с каменистите си склонове, е популярна точка за планинарите в района на Голема планина. Смята се, че в района му се е намирала крепост, вероятно възстановена по времето на кан Крум заедно с други градища в околността при похода му към Сердика.[334] Днес в местността са останали голям брой камъни, разпръснати по билата на запад и юг от върха. В близост е преминавал и стар римски път, тръгващ от Враца в посока София и преминаващ основно по билото на Голема планина.[335]

Други обекти близо до Лесковдол, към които има удобни пътеки от селото, са манастир „Седемте престола“, връх Издремец, хижа Тръстеная и езерата в района ѝ. През северната и североизточната част на землището преминава маршрутът Ком - Емине, който навлиза в селското землище северно от връх Издремец, продължава на юг през местностите Манастирска поляна, Баин камък, Берилова воденица и при югоизточното подножие на връх Старо пладнище минава в землището на Брезовдол, продължавайки на изток.[336] Маршрутът е маркиран със зимна и обикновена маркировка, като повечето знаци са стари, а на места и липсващи.

Редовни събития

редактиране

През 2017 година в селото се отбелязва 118-ата годишнина от написването на творбите „Хайдути“ и „Клепалото бие“, които са написани от Иван Вазов в местността Берилова воденица, намираща се над Лесковдол.[337] Събитието, което придобива името „По стъпките на Вазов“, става ежегодно, като през 2018 година включва богата програма, състояща се от вело- и пешеходен поход, танцови и музикални прояви, както и показ на различни занаяти.[338][339] През 2019 година пешеходният поход се разраства и се състои вече от четири лъча, като освен от самото Лесковдол другите отправни точки са съседните села Бов, Осеновлаг и Лакатник, а крайна точка е местността Берилова воденица. Велопоходът е с начална точка Своге. Допълнително фестивалът включва разнообразни дейности от регионалния бит и култура.[340] Организирането на събора продължава и през следващите години, като на традиционното място на провеждането му - местността Кръ̀сто - през месец август 2020 година бива издигнат паметен знак „Аз съм българче“ в чест на делото на Иван Вазов, който пише част от творбите си вдъхновен от природата в региона.[341] През август 2021 година пък в махала Могилата бива открит паметен знак „Песни за Македония[342][343], а през септември 2022 година, в близост до него, е издигнат Вазовият кръст.[344]


Външни препратки

редактиране

Полет над Лесковдол - кадри от поречието на река Рединска с изглед към махала Ра̀змерица (1:01-1:10 от видеото) и махала Кокелини бабки (1:14-1:32 от видеото).

Сайт с информация за селото

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Общински план за развитие на община Своге 2014-2020 Данни на МРРБ, стр. 86 от файла
  3. Лесковдол с всичките си махали.
  4. https://kais.cadastre.bg/bg/Map Официална височина според данни от едромащабните топографски карти на района.
  5. ГИС на МРРБ Архив на оригинала от 2017-09-24 в Wayback Machine. По данни от географската информационна система (ГИС) към МРРБ
  6. Танов, Евгений. Червенокафявите софийски почви // Годишник на Софийския университет. Агрономо-лесовъден факултет, кн. 1 - Земеделие. София, Придворна печатница, 1938. стр.271 Разрези и данни от изследването на състава на почвите в района на селото.
  7. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.32
  8. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 60 и 62 Доклад от горското стопанство в Своге, показващ възрастта на залесените площи в селата и говорещ за нуждата от по-силни залесителни дейности в бъдещите години.
  9. Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 584, лист 3 Скица на параметрите за проучване за руди в землищата на селата Лесковдол, Редина и Желен.
  10. Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 592, лист 26 Разрешително за търсене на медни и оловно-цинкови руди в землището на с. Лесковдол.
  11. Централен държавен архив, фонд 231К, опис 9, архивни единици 332 и 333 Карти за запазени параметри за търсене на въглища, руди и каменна сол в района на Лесковдол.
  12. Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 583, лист 5 Скица на параметрите за проучване за руди между вр. Танкосер и местността Припор, както и друг полигон в западните части на Лесковдол.
  13. Главна дирекция на статистиката. Статистически годишник на Българското царство: години 1913-1922. София, Държавна печатница, 1924. стр.128 Данни за действащите концесии в България към 1921 година.
  14. Централен държавен архив, фонд 231К, опис 9, архивни единици 333 и 361 Карти на концесиите в региона на Своге.
  15. Главна дирекция на статистиката. Статистически годишник на Българското царство: години 1913-1922. София, Държавна печатница, 1924. стр.128 Данни за действащите концесии в България към 1921 година.
  16. Централен държавен архив, фонд 231К, опис 9, архивна единица 361 Карта на находищата и концесиите в региона на Своге.
  17. Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 585, лист 7 Скица на параметъра за проучване „Балкан“.
  18. Динев, Любомир, Мелнишки, Любен. Искърски пролом. София, издателство „Наука и изкуство“, 1958. стр.25, 60, 61.
  19. Централен държавен архив, фонд 231К, опис 12, архивна единица 56, листове 2, 20 и 23 Сведения от собственика на мина „Божидар“ за прекратяване на добива и писмо от Държавни мини „Перник“ за това, че рудата от мините не се флотира - юни 1943 година.
  20. Държавен архив-София, фонд 4Б, опис 1, архивна единица 855, лист 7 Резолюция на партийната организация в село Лесковдол.
  21. Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, Издателство „Медицина и физкултура“ 1961. стр.135, 152
  22. Държавен архив-София, фонд 4Б, опис 1, архивна единица 860, лист 32 Отчет на първичната партийна организация при кариерата в Лесковдол за свършената работа през 1952 година.
  23. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 20, лист 7 Данни от общинската книга за предстоящи мероприятия за 1946 г. в Лесковдол, където кариерата е описана като изоставена.
  24. Държавен архив-София, фонд 4Б, опис 1, архивна единица 855, лист 7 Резолюция на партийната организация в село Лесковдол.
  25. Централен държавен архив, фонд 136, опис 10, архивна единица 1844, лист 1 Разпореждане 2123/24.09.1951 по доклад Nº51 от 14.09.1951 година на Министъра на строежите и пътищата за приемане на обекта.
  26. Държавен архив-София, фонд 4Б, опис 1, архивна единица 860, лист 32 Отчет на първичната партийна организация при кариерата в Лесковдол за свършената работа през 1952 година.
  27. Александров, Александър. Брезовдол: Историко-географски очерк. София, издателска къща „Феномен“, 2006. стр.32
  28. Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, Издателство „Медицина и физкултура“ 1961. стр.152 Сведения от обиколка на района в края на 1950-те години, в които кариерата е описана като изоставена.
  29. https://www.svoge.bg/wp-content/uploads/2021/04/PIRO_Svoge_2021-2027_priet-ot-ObS_za-publikuvane.pdf Данни от линк „План за интегрирано развитие на Община Своге за периода 2021-2027 година“, стр.28 от файла
  30. Ежеседмична прогноза за % валежи и облачна покривка за Лесковдол.
  31. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 10, лист 169
  32. http://www.svoge.bg/wp-content/uploads/2012/02/Obshtinski_plan_za_razvitie_na_obshtina_Svoge_2014-2020.pdf Данни на Общинска служба „Земеделие“, отчетени през февруари 2014 г. (стр. 30)
  33. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.13 Името на реката, посочено още при изследвания на селищата от Искърския пролом в началото на XX век.
  34. https://map.bgmountains.org/#BG5K=16/2608230.75/5308063.76/0 Реката е посочена с името Стара река по цялото си течение.
  35. Статия за наводненията в района и последствията от тях.
  36. Новини от община Своге за повреди по пътищата в общината след наводнението от август 2014 година.
  37. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 1, лист 4 Карта на околността с нанасената река Лесковска.
  38. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 25, лист 12, точка 8 Сведения за зидарията и укрепителните работи по притоците на Трескавец.
  39. Панов, Пеко. Укротените порои в България. София, издателство „Астра-Р“, 2000. стр.94
  40. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.146 и 147
  41. Кънчов, Васил Иванов. Нещо за моя роден край. Враца, Издателство „Плакра“, 1996. стр.39-40 Описание на Васил Кънчов на района на днешния център (споменат като Редина) и на цялото село, както и на положението относно дърводобива.
  42. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 2, лист 130 Кратък обзор на процеса по загубване на горите в Свогенската община.
  43. Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 21, лист 4 Сведения за пораженията и опасността при нови порои за ж.п. линията до Варна.
  44. Народно читалище „Светлина“. Бов-шепот от миналото. Гара Бов, 2011. стр.81
  45. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 25, лист 163, точка 13 Описание на залесителните и укрепителни дейност в района на притоците на Трескавец в подножието на Издремец.
  46. Информация за залесителните процеси в община Своге.
  47. Държавен вестник, LVI, брой №15, 21.04.1934, стр.265 и 266
  48. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 25, лист 12,72,109,110,147,195,261,262,277,289 Сведения за укрепителните и залесителните дейности в Лесковдол през годините.
  49. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 26, лист 18-20
  50. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 17, лист 65-70 Данни за извършени дейности по залесяване и укрепване в лесковдолското землище.
  51. Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 27, лист 1 Данни за мартенските залесявания в Лесковдол по брой и вид на фиданките - 1941 година.
  52. Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 23, лист 54 Сведения за пролетните залесявания в селищата от Свогенската община по брой и вид на фиданките.
  53. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 1, лист 80 и 184 Доклад и сведения за опазването на горите в Свогенската община.
  54. Държавен архив-София, фонд 214, опис 1, архивна единица 18, лист 26,27,28,35 Списък на райони из селото, в които са проведени залесителни мероприятия през 1950 и 1951 година.
  55. Държавен архив-София, фонд 1226, опис 2, архивна единица 7, лист 2,2а,2в,20,24 Информация за засажданията между 1957 и 1961 година.
  56. Държавен архив-София, фонд 1226, опис 3, архивна единица 41, лист 1,3
  57. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 62 Информация за състоянието на горите в Свогенската община.
  58. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 95, 96 Списък на обособените местности за паша по села в община Своге.
  59. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 6, лист 27
  60. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 76
  61. Актуални данни на Общинска служба „Земеделие“ в Своге.
  62. http://www.svoge.bg/wp-content/uploads/2012/02/Obshtinski_plan_za_razvitie_na_obshtina_Svoge_2014-2020.pdf Данни на Общинска служба „Земеделие“, отчетени през февруари 2014 г. (стр.30)
  63. https://map.bgmountains.org/#BG5K=14/2608312.62/5308600.77/0 Извадка от едромащабна топографска карта на района на Лесковдол, на която са посочени най-разпространените дървесни видове.
  64. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 9, лист 108 Информация за есенното залесяване в Свогенско, 1959 година.
  65. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 117 Описание на плодовите дървета разпространени в района.
  66. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 34 Данни за увеличащия се брой засадени овошки в община Своге.
  67. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.35
  68. http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0001042&siteType=HabitatDirective Архив на оригинала от 2015-02-23 в Wayback Machine. Данни за защитената зона „Искърски пролом-Ржана“ и карта, показваща разпространението и благоприятните условия за развитие на популации от вида. (файл Вълк (C. lupus) - карти)
  69. http://www.nmnhs.com/butterfly_areas_bg/area_bg.php?q=10_iskar_g Карта на защитената зона
  70. http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0001042&siteType=HabitatDirective Архив на оригинала от 2015-02-23 в Wayback Machine. Информация и пълни данни за защитената зона „Искърски пролом-Ржана“.
  71. https://www.svoge.bg/?page_id=130 Данни от линк „Общински план за развитие на община Своге 2014-2020“, стр.35 от файла.
  72. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Map Архив на оригинала от 2016-09-01 в Wayback Machine. Карта на защитените зони по Натура 2000, включваща землищата на населените места.
  73. http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0001042&siteType=HabitatDirective Архив на оригинала от 2015-02-23 в Wayback Machine. Подробна информация за защитената зона „Искърски пролом – Ржана“ и за защитените местообитания в нея.
  74. http://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=40 Информация за защитената местност „Трескавец“, землищата в които попада и местообитанията, които предпазва.
  75. https://envgis.eea.government.bg/arcgis/home/webmap/viewer.html?webmap=705660bcd8b04114ab2e0c0e3db49010&extent=0000000000000023.344971,0000000000000042.987887,0000000000000023.448734,0000000000000043.030601 Карта на защитената местност „Трескавец“, която в голямата си част се припокрива от защитената зона по Натура 2000 „Искърски пролом – Ржана“.
  76. http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0001042&siteType=HabitatDirective Архив на оригинала от 2015-02-23 в Wayback Machine. Данни за разпространение на популациите в защитената зона „Искърски пролом-Ржана“.
  77. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.53
  78. Велков, Аспарух Траянов, Цветкова, Бистра Андреева, Мутафчиева, Вера Петрова и др. Турски извори за българската история, Т.5. София, Издаделство на БАН, 1974. стр.135
  79. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр.36
  80. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 70
  81. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.57
  82. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.72
  83. Кънчов, Васил Иванов. Нещо за моя роден край. Враца, Издателство „Плакра“, 1996. стр.40
  84. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр.36
  85. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.62
  86. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.61
  87. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943.
  88. Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 61, лист 47 Доклад на Рединското основно училище относно провеждането на занятията във военно време.
  89. Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 61, лист 92
  90. Огойски, Петко. Записки за българските страдания 1944-1989: Книга втора. София, издателска къща „Феномен“, 1995. стр.341-342
  91. Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 21, лист 4 Сведения за пораженията и опасността при нови порои за ж.п. линията до Варна в района на Бов.
  92. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 31, лист 433
  93. Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 1, лист 17 Доклад с допитването до жителите на Редина относно изселването им.
  94. Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 1, лист 12
  95. Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 1, лист 11 Данни от допитването до жителите на Лесковдол относно изселването с цел създаване на периметър „Рединска река“.
  96. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 43 и 44 Протокол от заседанието на общинския съвет и решението за промяна на границите между селата.
  97. Държавен архив-София, фонд 823, опис 1, архивна единица 1, лист 26 Протоколи на трудово-производствената горска кооперация „Чукава“ от село Редина, в които селото се дели на I-ва и II-ра Редина.
  98. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. Приложение III - Карта на поселищните отношения в селищната област по Искърския пролом. Карта на селищата в района, на която т.нар. I-ва Редина е отбелязана като центъра на село Редина.
  99. Държавен архив - София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 45 Описание на новата граница между Лесковдол и Редина и Лесковдол и Желен.
  100. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.128
  101. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. Приложение III - Карта на поселищните отношения в селищната област по Искърския пролом. Карта на старите землищни граници на Лесковдол и Редина.
  102. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.75
  103. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр.66
  104. Александров, Свободан. Пчеларството в Свогенски район и чистотата на околната среда. // Устрем, IX, брой №17, 15.10.1977, стр.4
  105. Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. София, 1943. стр.224
  106. Статистическо бюро на Българското Княжество. Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 година. София, печатница „Б. Зилбер“, 1890. стр.796
  107. http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57572&ezik=bul&e=99981 Справка в Националния регистър на населените места към НСИ.
  108. https://www.svoge.bg/?p=32311 Проект за ОУП на община Своге, на който са отбелязани археологическите обекти в селата. Файл „Предварителен проект“.
  109. Данни за проучванията на могилния некропол в Редина
  110. Сведения за могилите в Буковец
  111. Исторически сведения за района
  112. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.44
  113. Делирадев, Павел. Пътувания из България: Историко-географски бележки: Книга 3. София, Книгоиздателство „Христо Г. Данов“, 1945. стр.45
  114. Славчев, Страшимир. Българска историческа библиотека. Година V, том I, 1932-1933. София, 1933. стр.114
  115. https://www.svoge.bg/?p=32311 Проект за ОУП на община Своге, на който са отбелязани археологическите обекти в селата. Файл „Предварителен проект“.
  116. Статистическо бюро на Българското Княжество. Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 година. София, печатница „Б. Зилбер“, 1890. стр.438 Данни от първото преброяване - през 1881 година - показващи населението в селото по националност.
  117. Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31.12.1905 година. Кн. 9: Окръг София. София, Държавна печатница, 1911. стр.30 и 31 Данни за населението в Лесковдол по месторождение, етнос и принадлежност.
  118. Централен държавен архив, фонд 210, опис 16, архивна единица 22, лист 26 Данни за населението в селото по етническа принадлежност според преброяването от 1956 година.
  119. Таблица Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 година
  120. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр.36
  121. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 97 и 101 Сведения от 1940-1941 година за изселване на жители на Лесковдол към Северна България.
  122. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.97 Данни за изселените къщи между 1800 и 1941 година.
  123. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 31, лист 450 и 453 Списък със селищата от доклад и сведения за предложените от тях за разселване.
  124. Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 390, лист 102 Данни от годишен доклад на Свогенския общински народен съвет от 1948 година.
  125. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 19, лист 2
  126. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 30
  127. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр.36
  128. Пандемията накара хиляди българи да се приберат в бащините къщи
  129. Данни на ГРАО към 31.12.2019 г.
  130. Данни на ГРАО за населението по настоящ адрес в Лесковдол към декември 2023 година
  131. https://www.svoge.bg/?page_id=130 Данни от линк „Общински план за развитие на община Своге 2014-2020“, таблица на стр. 30 от файла.
  132. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 65
  133. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 14, лист 405 Доклад за извършен ремонт на кметството.
  134. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 20, лист 24 План за строежите в Лесковдол между 1947 и 1950 година.
  135. https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20002473&ezik=bul&e=20011938 Заповед за затваряне на кметството в селото.
  136. Списък на градските и селските общини в Княжеството. София, Държавна печатница, 1887. стр.29
  137. Статистическо бюро на Българското Княжество. Резултати от преброяване на населението в Княжество България на 1 януари 1893 година. Книга 16: Софийски окръг. София, Държавна печатница, 1893. стр.12 Селото е посочено като част от община Редина.
  138. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.83.
  139. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 14, лист 72 Сведения за броя и вида на незаконните строежи в Своге и съставните села, в това число и Лесковдол.
  140. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 14, лист 46 Решението на ИК на Градския общински народен съвет за забрана продажбата на имоти в землището на Лесковдол.
  141. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 15, лист 8 Решение за отменяне на заповедта за забрана, месец януари 1972 година.
  142. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 8, лист 387 Сведения за системен слаб контрол в Лесковдол по отношение борба с незаконното строителство.
  143. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 2, лист 275 Сведения за незаконните постройки в общината, техния вид, брой и борбата с незаконното им строителство.
  144. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 17, лист 263 и 264 Информация за състоянието на незаконното строителство в община Своге към 1977 година.
  145. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 19, лист 114 Резултати от преброяването на незаконните вилни сгради в община Своге.
  146. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 25, лист 394
  147. https://www.svoge.bg/?p=32311 Данни на Община Своге, включени в прикачен файл „Екологична оценка“, стр.134, таблица 16
  148. https://www.svoge.bg/?p=32311 Данни на Община Своге, включени в прикачен файл „Екологична оценка“, стр.135, таблица 17
  149. https://www.svoge.bg/?p=32311 Данни на Община Своге, включени в прикачен файл „Екологична оценка“, стр.132, таблица 15
  150. Генерален щаб на Военното министерство. Резултати по преброяването на зданията в Българското княжество към 1.01.1888 година. София, печатница „К. Т. Кушлев“, 1890. стр.208 и 209
  151. Статистическо бюро на Българското Княжество. Резултати от преброяване на сградите, които служат за живеене в Княжество България на 1 януари 1893 година. София, Държавна печатница, 1894. стр.364 и 365
  152. Дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на сградите в Княжество България на 31 декември 1900 година. София, печатница „Габрово“, 1905. стр. 194, 195
  153. Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на сградите в Царство България на 31.12.1905 година по общини и населени места. София, Държавна печатница, 1911. стр.79
  154. Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на сградите в Царство България на 31 декември 1910 година по общини и населени места. София, Държавна печатница, 1914.
  155. Главна дирекция на статистиката на Царство България. Преброяване на сградите в Царство България на 31.12.1920 година. Книга 1: Общи резултати. София, Държавна печатница, 1924. стр.90
  156. Национален статистически институт
  157. Национален статистически институт
  158. Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 1, лист 11 Преброяване на имотите в селото във връзка със строго защитения периметът „Трескавец“ и плановете за създаване на периметър „Рединска река“.
  159. Централен държавен архив, фонд 210, опис 16, архивна единица 387, лист 15 Жилищни сгради и броя на стаите в тях в Софийска околия според преброяването от 1956 година.
  160. Преброяване на жилищния фонд на 1 декември 1965 година: Резултати от преброяването на сградите и жилищата в окръг София. София, Централно статистическо управление при Министерски съвет, 1966. стр.9
  161. Централно статистическо управление при Министерски съвет. Преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1985 година: Жилищен фонд по населени места (Предварителни данни). София, 1986. стр.154
  162. Национален статистически институт
  163. Национален статистически институт. Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година. Том 3: Области, Книга 22: София. София, 2012. стр.258
  164. Национален статистически институт
  165. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.160-162
  166. Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 1059, лист 23 Разбивка на населението в Лесковдол по социално положение, занятие и месторабота.
  167. Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6008, лист 107 Данни за състоянието на кооперациите в района на Своге.
  168. Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 1059, лист 23 Разбивка на населението в Лесковдол по социално положение, занятие и месторабота.
  169. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 26, лист 19 Данни за надниците на трудещите се в засажданията в района на селото.
  170. Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 37, лист 53, 70 и 81 Заповеди за назначаване на лесковдолчани в предприятия и обекти на ТПК „Социализъм“ в Своге.
  171. Централен държавен архив, фонд 189, опис 1, архивна единица 469, лист 4 Данни за рудник „Издремец“, както и сведения, че местното население основно работи в мините в района.
  172. Държавен архив-София, фонд 164К, опис 1, архивна единица 433, лист 5 и 11 Списък с жени от Свогенската община, които работели като прислужнички, както и селата, от които идват; 1942 година.
  173. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.152, 153, 154, 156, 157
  174. Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 4, лист 44 Протокол от заседание на УС на кооперация „Социализъм“ с подробности за строежа на кооперативната сграда в селото.
  175. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 2, лист 120
  176. Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 4, лист 30 Решение на УС на наркооп „Социализъм“ за назначаване на магазинер в махала Попо̀в кладенец.
  177. Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 4, лист 124 Протокол от УС на наркооп „Социализъм“ за заделяне на средства по откриване на магазина.
  178. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 7, лист 108
  179. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 14, лист 46 Протокол от заседанието на ИК на МНСДТ, на което е взето решението за това колко и кои воденици в общината да останат да работят.
  180. Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година по общини и населени места. Кн. 12: Окръг София. София, Държавна печатница, 1929. стр.70 Данни за населението по занятие.
  181. Централен държавен архив, фонд 453К, опис 3, архивна единица 1120, лист 3б Земеделски стопанства в Софийски окръг за 1943 година по големина на стопанисваната земя.
  182. Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6013, лист 3 Данни за основните оглеждани култури в селото.
  183. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.136
  184. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.97, 101 Сведения за изселване на жители на Лесковдол към Северна България.
  185. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 2, лист 7 Решение на общинския съвет в Своге за проучване на въпроса относно подходящи за преселване места, след молба от жителите на Лесковдол и Редина, обоснована с бедните условия за земеделие.
  186. Централен държавен архив, фонд 453К, опис 3, архивна единица 776, лист 58-59 Данни от 1940 година за домашните животни в селото.
  187. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 274 Доклад на кмета на Лесковдол за състоянието на селото, вкл. броя на домашните животни.
  188. https://www.svoge.bg/?page_id=130 Данни от линк „План за интегрирано развитие на община Своге за периода 2021-2027 година“, стр.84 от файла Номерацията и дължината на пътищата в община Своге.
  189. [1] Карта на България от 1897 година с пътните отсечки.
  190. Държавен архив-София, фонд 164К, опис 1, архивна единица 86, лист 13 Доклад от тогавашната Рединска община за цялостното състояние на двете села в общината - Редина и Лесковдол.
  191. Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Мрежа на общинските пътища в Царството, София, Държавна печатница, 1915. стр.63 Информация за първокласните общински пътища в Софийски окръг към 1915 година.
  192. Карта от 50-те години показваща трасето на пътя.
  193. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 172 План на строителните задачи в Лесковдол за 1959 година
  194. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 24, лист 201 Информация за изпълнение на строителната програма в община Своге през първата половина на 1982 година.
  195. http://novinite.bg/articles/75334/Bedstveno-polojenie-v-Svoge-poroyat-oganal-dori-elektricheski-stalb Статия за наводненията в района от лятото на 2014 година.
  196. https://svoge.com/?p=1768 Статия за инфраструктурни подобрения в община Своге през 2020 година.
  197. https://www.svoge.bg/?p=31087 Статия от община Своге за укрепване на свлачища по пътя за село Лесковдол.
  198. https://www.svoge.bg/?p=28765 План за интегрирано развитие на община Своге 2021-2027 година, стр.173
  199. https://map.bgmountains.org/#bgt1878=13/2609072.11/5308600.79/0 Карта от 1908 година на района и пътните връзки до и в Лесковдол.
  200. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 2, лист 46 Списък на инфраструктурните задачи за изпълнение в Лесковдол.
  201. Александров, Александър. Брезовдол: Историко-географски очерк. София, издателска къща „Феномен“, 2006. стр.31-32
  202. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 2, лист 18
  203. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 78 Списък с всички пътища за поправяне и разширяване в Лесковдол за 1949 година.
  204. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 42, лист 9 Сведения за благоустрояването в община Своге през 1957 година.
  205. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 309 Информация от отчетен доклад на ИК на общинския народен съвет в Своге за извършеното през 1960 година.
  206. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 4, лист 142
  207. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 271 Отчетен доклад на ИК на общинския народен съвет в Своге за извършените дейности в Лесковдол към 1962 година.
  208. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 5, лист 64 и 97 Списък с пътищата за разширение и ремонт в Лесковдол за периода 1971-1972 година.
  209. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 6, лист 56 Програма за ремонтите и строежите в Лесковдол, включително направа с булдозер на пътя за махала Осѝчено бърдо през 1973 година.
  210. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 7, лист 230 Програма за 1974 година на община Своге, включваща изграждане на път към махала Гребеньо̀.
  211. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 4, лист 93 Решение на общинския съвет в Своге за разширение на пътя към махала Попо̀в кладенец и строеж на мост в местността Чепория.
  212. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 43, лист 82 и 95
  213. https://www.svoge.bg/?page_id=8412 Информация за завършената обществена поръчка по строителството на моста.
  214. Държавен архив-София, фонд 4Б, опис 1, архивна единица 861, лист 56 и 57 Решение на лесковдолската ППО за откупуване на мрежата в близост до селото.
  215. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 16, лист 79 Решение на Общинския съвет за отправяне на искане към Окръжния народен съвет за поставяне на трафопост в Лесковдол.
  216. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 9, лист 70 Доклад на Община Своге за проведенето благоустройство в селищата през 1957 година.
  217. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 18, лист 61 Информация за хода на благоустройството в Свогенската община през 1956 година.
  218. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 10, лист 26 Информация за липса на окончателно решение по въпроса с откупуването на далекопровода.
  219. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 10, лист 105 Протокол от заседание на Общинския съвет в Своге със сведения за извършеното в Лесковдол към края на 1957 година.
  220. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 1, лист 163 Информация за мероприятията по благоустройство в община Своге, 1957 година.
  221. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 52 Информация за електрозахранването на територията на община Своге към февруари 1978 година.
  222. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 53
  223. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 40, лист 65 Списък с обектите за ремонт от електроснабдителната мрежа на Лесковдол.
  224. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 11, лист 111 Сведения за провеждане на ремонт на електроснабдителната мрежа в селото.
  225. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 27, лист 156 Информация за енергоснабдяването в община Своге от 1985 година.
  226. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 27, лист 88 Задачи за строителство в Лесковдол през 1970 година.
  227. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 7, лист 231 План за поставяне на осветление в селото с краен срок за изпълнение 1976 година.
  228. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр.37
  229. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр.38
  230. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр.39
  231. Държавен архив-София, фонд 747К, опис 1, архивна единица 1, лист 16 Решение на общинския съвет в Своге за строежа на двете чешми.
  232. Държавен архив-София, фонд 747К, опис 1, архивна единица 2, лист 35 Решение на Свогенския общински съвет за строеж на чешма в махала Касо̀во бърдо, Лесковдол.
  233. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 192
  234. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 4, лист 142 Информация за свършеното в Лесковдол през 1961 година
  235. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 270 и 271 Информация за свършеното в Лесковдол през 1962 година
  236. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 6, лист 83 и 176 Доклади за свършеното в Лесковдол през 1963 година.
  237. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 270 и 271
  238. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 57 Доклад за извършените строителни дейности в община Своге през 1967 година.
  239. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 3, лист 95 Доклад за строителните дейности в община Своге за първата половина на 1969 година.
  240. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 17, лист 265 Доклад за състоянието на водопреносната мрежа на територията на община Своге.
  241. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 13, лист 317 Доклад за състоянието на водните ресурси и ВиК мрежата в община Своге, 1986 година.
  242. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 18, лист 121 Информация за ВиК системата в Община Своге, 1975 година
  243. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 32, лист 108 Благоустройствена програма за Лесковдол от 1971 до 1975 година.
  244. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 33, лист 437 Сведения за трудностите при водоснабдяването на селищата в община Своге.
  245. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 17, лист 275 Информация от изказвания през Общинския съвет в Своге.
  246. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 27, лист 529 Отчет за изпълнение на благоустройствената програма на Община Своге, 1984 година.
  247. https://www.svoge.bg/?p=32311 Данни от „ВиК“ ЕООД, гр. Своге, включени в прикачен файл „Екологична оценка“, стр.39
  248. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 274 Информация за работата на пълномощничеството в Лесковдол от 1978 година.
  249. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 293 Решение на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет в Своге, определящ срок за построяване на ретранслатора.
  250. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 38, лист 69 Програма за телевизионните ретранслатори в община Своге, които ще се строят през 1980 година.
  251. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 4, лист 93 Решение на общинския съвет за изграждане на мачтов трафпост при бъдещия ретранслатор.
  252. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 38, лист 83
  253. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 7, лист 34 Отчет за свършеното в Лесковдол между 1979 и 1981 година.
  254. Държавен архив-София, фонд 544, опис 1, архивна единица 104, лист 132 Списък със селищата в Софийска околия, до които има изградена телефонна връзка.
  255. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 119 Доклад за работата на работниците по съобщенията на територията на община Своге за 1970 година.
  256. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 13, лист 5
  257. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 32, лист 169 Информация за състоянието на съобщенията, телефонните, телеграфните и радиоуслугите в община Своге към 15.10.1987 година.
  258. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 111 и 113 Доклад за работата на работниците по съобщенията на територията на община Своге за 1970 година.
  259. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 274 Информация за работата на пълномощничеството в Лесковдол от 1978 година.
  260. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 32, лист 169 Информация за състоянието на съобщенията, телефонните, телеграфните и радиоуслугите в община Своге към 15.10.1987 година.
  261. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 65 Доклад за работата в община Своге между 1959 и 1961 година, описващ напредването в строежа на многофункционалната сграда в Лесковдол и целите на нейните помещения.
  262. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 276 Доклад за село Лесковдол, материалната база и ремонтите.
  263. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 9, лист 312 Съдоклад за здравното обслужване на населението в община Своге през 1958-1959 година.
  264. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 11, лист 82 Докладна за обзавеждането и назначаването на персонал в новите здравни пунктове в Церово и Лесковдол.
  265. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 3 Протокол от заседание на общинския съвет с изказвания за дейността в селата.
  266. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 179
  267. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 16, лист 238 Информация за работата на зъболекарските услуги в община Своге.
  268. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 33, лист 208 График за медицинско обслужване на селата без щатна бройка и население над 100 жители в община Своге.
  269. Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 50, лист 121 Протокол от 1939 година за определяне на учебния район между селата Лесковдол и Редина.
  270. Дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на сградите в Княжество България на 31 декември 1900 година. София, печатница „Габрово“, 1905. стр.195 Данни за къща служеща едновременно и за училище.
  271. Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 20, лист 98 Заповед за уволняване на учител, работел в Лесковдол за определен период.
  272. Централен държавен архив, фонд 288К, опис 3, архивна единица 1330, лист 34
  273. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 16, лист 162
  274. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 10, лист 171 Данни за закриването на училището.
  275. Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 1907, лист 10 и 11 Атестационен списък на прогимазиалните учители от Софийска околия за учебната 1948/49 година.
  276. Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 1906, лист 10 и 11 Атестационен списък на първоначалните учители от Софийска околия за учебната 1948/49 година.
  277. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 13, лист 55 Брой на учениците в училищата в община Своге към 1950 година.
  278. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 19, лист 29 План за закриването на училището.
  279. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 6, лист 314 Доклад за преустройството на учебното дело в Свогенската община.
  280. Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, Издателство „Медицина и физкултура“ 1961. стр.127
  281. Дичева, Виолета. Лесковдол - приливи на незабрава. София, Рекламна агенция „Очи“, 2023. стр.85
  282. Найденов, Симеон. Романтиката на изгубените витла: историческа научно-популярна книга за Свогенския край. София, Издателска къща „Дилижанс-експрес“ 1996. стр.88
  283. Държавен архив-София, фонд ЧП383, опис 1, архивна единица 1, лист 103 и 104 Списък с читалищата в Софийска област с влезли в сила устави към 1938 година.
  284. Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 1477, лист 26 Бележка от Свогенския селски народен съвет уточняваща, че никое от читалищата в съставните на общината села няма собствена сграда.
  285. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 9, лист 14 Данни от доклад за дейността на Свогенския селски народен съвет за 1956 година.
  286. Държавен архив-София, фонд 544, опис 1, архивна единица 191, лист 38 Списък на селата с читалища в Свогенската околия и данни за тях.
  287. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 172 Описание на функциите на новата обществена сграда в Лесковдол.
  288. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 65 Справка за напредъка по строителните дейности на новата обществена сграда в селото.
  289. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 188 Отчет на Свогенския селски народен съвет за свършеното през 1962 година.
  290. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 15, лист 328 Програма за културни събития през месец май 1963 година в Своге, на които участват групи от Лесковдол.
  291. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 12, лист 252 Доклад с информация относно работата на Съвета за изкуство и култура в община Своге през 1969 година.
  292. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 3, лист 193 Сведение от общинската съветничка Венета Пеева пред общинския съвет в Своге относно състоянието на читалищата в Желен, Свидня и Лесковдол.
  293. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 7, лист 153 Таблица с данни за изкуството, културата и библиотечното дело в община Своге от 1974 година.
  294. Дичева, Виолета. Лесковдол - приливи на незабрава. София, Рекламна агенция „Очи“, 2023. стр.57
  295. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 32, лист 289 Отчет за работата на читалищата в община Своге пред 1987 година.
  296. https://chitalishta.com/?act=regions&do=list&special=1&region_id=22&community_id=202&city_id=&bulstat=&reg_num=&name= Списък на регистрираните читалища в община Своге.
  297. Държавен архив-София, фонд 544, опис 1, архивна единица 191, лист 21 Информация за състоянието на кинообслужването на Свогенската околия към 1956 година.
  298. Държавен архив-София, фонд 614, опис 5, архивна единица 649, лист 5 Отчет за 1950 година за кинопрожекциите в Софийски окръг.
  299. Държавен архив-София, фонд 544, опис 1, архивна единица 191, лист 25, 26, 28 и 29 Репертоар на излъчваните филми от кино №90 за 1956 година.
  300. Държавен архив-София, фонд 1967, опис 1, архивна единица 30, лист 120 Справка за вида и произхода на прожектираните филми в Софийски окръг.
  301. Найденов, Симеон. Романтиката на изгубените витла: историческа научно-популярна книга за Свогенския край. София, Издателска къща „Дилижанс-експрес“ 1996. стр.102
  302. Държавен архив-София, фонд 1967, опис 5, архивна единица 6, лист 19 Данни за кината в Софийски окръг: вид, капацитет, посещаемост, приходи.
  303. Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 363, лист 24 и 25 Доклад за откриване на учебната 1953/54 година на Отечествения фронт.
  304. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 6, лист 63 и 70
  305. Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 18, лист 3
  306. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 9, лист 90 и 91
  307. Статистическо бюро на Българското Княжество. Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 година. София, печатница „Б. Зилбер“, 1890. стр. 280 Данни от първото преброяване на населението за практикуваните вероизповедания.
  308. Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година по общини и населени места. Кн. 12: Окръг София. София, Държавна печатница, 1929. стр.35 Данни за населението по вероизповедание.
  309. Данни от въпросник-архив на Софийската митрополия от 1951 г., събиращ сведения за всички църкви в епархията.
  310. Държавен архив-София, фонд 1160К, опис 1, архивна единица 13, лист 12 и 13 Протокол от Свогенското църковно настоятелство, където се споменава съществуването на църква в Лесковдол, която била обслужвана от енорийския свещеник.
  311. Карта на България. Сегментът за Своге, на който се вижда старият параклис и местоположението му, е с дата 1901 г.
  312. Дичева, Виолета. Лесковдол - приливи на незабрава. София, Рекламна агенция „Очи“, 2023. стр.51
  313. Централен държавен архив, фонд 165, опис 12, архивна единица 1198, лист 2
  314. Найденов, Симеон. Романтиката на изгубените витла: историческа научно-популярна книга за Свогенския край. София, Издателска къща „Дилижанс-експрес“, 1996. стр.134
  315. Данни от Общинска служба „Земеделие“ в Своге.
  316. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 1, лист 4 Карта на района, на която са показани селата Лесковдол и Редина, включително гробищата в тях. На мястото на днешния център на Лесковдол е нанесено село Редина и находящето се там гробище.
  317. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 27, лист 647 Информация за състоянието на гробищните паркове в община Своге и липсата на материална база в тях.
  318. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 32, лист 51 План за развитие на материалната база на празнично-обредната система в Свогенската община: данни за Лесковдол.
  319. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 34, лист 214 Данни за напредването на строежите в Лесковдол към 1989 година.
  320. Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 1, лист 6 Карта на района, като в отрязъка за Лесковдол ясно се вижда местонахождението на старото селско гробище в местността Село.
  321. Данни от въпросник-архив на Софийската митрополия от 1951 г., събиращ сведения за всички църкви в епархията.
  322. Богданов, Иван. Български твърдини: Книжовни огнища, крепости, манастири в София и Софийско. София, издателство „Народна просвета“, 1971. стр.108
  323. Чавръков, Георги. Български манастири: Паметници на историята, културата и изкуството: (Албум). София, издателство „Наука и изкуство“, 1974. стр.176
  324. Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 8, лист 113 Протокол от заседания на общинския съвет през 1959 година.
  325. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 136 Данни от доклад за дейността през 1966 г. на Свогенския градски общински народен съвет.
  326. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 13, лист 125
  327. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 24
  328. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 15, лист 330 Информация за обслужването на населението в община Своге през 1972 година.
  329. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 24, лист 15 Информация за състоянието на пътнотранспортната мрежа при зимни условия, изнесен през 1982 година.
  330. Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 27, лист 529 Списък на обектите, завършени през 1984 година в Лесковдол.
  331. Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 7, лист 145 Перспективна програма за развитие на транспорта в община Своге 1974-2000 година.
  332. Вестник „Искърски пролом“, брой №1, 2000 г., стр. 3 Разписание на автобусните линии в община Своге към януари 2000 година.
  333. http://www.mario95.com/razpisanie Разписание на автобусите за Лесковдол.
  334. http://www.kroraina.com/knigi/giliev/bov/bov_1_2.htm Сайт за историята на съседното село Бов, споменаващ крепостта в района на Берилова воденица.
  335. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.40
  336. Карта на маршрута Ком-Емине в землището на Лесковдол.
  337. https://www.espressonews.bg/%d0%a1%d0%b5%d0%bb%d0%be-%d0%9b%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%be%d0%bb-%d1%89%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b6%d0%b8-118-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%88%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%98%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d0%92%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2-%d0%a5%d0%b0%d0%b9%d0%b4%d1%83%d1%82%d0%b8-%d0%b8-%d0%9a%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b0%d0%bb_11595.html Статия за отбелязване на първото издание на събора през 2017 година.
  338. https://www.svogetour.com/?p=1141 Програма на събора през 2018 година.
  339. https://www.espressonews.bg/екорден-брой-посетиха-Лесковдол-за-фестивала-По-стъпките-на-Вазов”_19997.html Статия за събитието за 2019 година.
  340. https://www.espressonews.bg/-о-стъпките-на-Вазов-от-Лесковдол-до-връх-Ветрило-воденица-_27552.html Програма на събитието за 2019 година.
  341. https://balkanec.bg/predstoi-ofitsialno-otkrivane-na-pametniya-znak-az-sam-balgarche-47614.html Онлайн статия за събора през 2020 година, упоменаваща програмата и тържественото откриване на паметния знак.
  342. https://www.espressonews.bg/%D0%A2%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%B2-%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BD%D0%B8_42785.html Статия за програмата на събитието през 2021 година.
  343. https://www.svoge.bg/?p=29816 Статия и снимки от събора през 2021 година
  344. https://opoznai.bg/events/view/po-stapkite-na-vazov-ne-se-gasi-tui-shto-ne-gasne Статия за програмата на изданието през септември 2022 година.