Лесковдол

Леско̀вдол е село в Западна България. Намира се в община Своге, Софийска област.

Лесковдол
Лесковдол погледнат от връх Високата чукла
Лесковдол 42.975822, 23.406956 Лесковдол
Общи данни
Население	115 души (15 септември 2022 г.) 4,41 души/km²
Землище	26,21 km²
Надм. височина	900 m
Пощ. код	2268
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	43390
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Своге Емил Иванов (БДЦ, ДПС, БДСР, СДП)
Лесковдол в Общомедия

География

Лесковдол се намира в Голема планина, част от Западна Стара планина. Цялото землище е малко над 26,2 кв. км. Самото село е разположено между 600 и 1100 м надморска височина и е съставено от десетки махали, пръснати по планинските склонове. Най-високо разположената къща се намира в махала Ла̀домерица, докато най-високо разположената обитавана махала е Вратнѝца. В селското землище попадат върховете Кравя (1207 м.), Старо пладнище (1297 м.), Лиляка (1399 м.) и Издремец (1492 м.), който е и най-високата точка от землището на Лесковдол.

Посредством коларски или черни пътища Лесковдол има връзка със съседните си села – Брезовдол, Редина, Буковец, Желен и Бов.

Почви

По вид почвите са основно кафяви горски, песъчливи, което ги прави предимно неблагоприятни за земеделие, но значително подходящи за дълбококоренни растения, преди всичко горска растителност, но също и овощни дървета. Преди около 70-80 години, поради тогава почти напълно обезлесения терен, почвите в селото, а и в района, ставали жертва на ерозия и денудация, като този проблем бива разрешен с масовите залесявания от 50-те до 80-те години на миналия век.

Полезни изкопаеми

Още в самото начало на 20 век в района на цялото село и неговото землище започват проучвания за полезни изкопаеми, които продължават до смяната на политическия режим през 1944 година. Търсени са основно оловно-цинкови и медни руди, въглища и каменна сол. Освен Лесковдол проучванията обхващат голяма част от околните села, както и цялостно региона северно от София, планините Мала и Голема планина.

В Лесковдол и землището му са открити две находища, които биват дадени на концесия за добив: „Божидар“ - за оловно-цинкова руда и „Балкан“ - за медна руда. По-голямото - „Божидар“ - е по-разработеното от двете, като границите му са следните:

• местоността Припор на запад
• връх Издремец и околностите му на север
• местоността Баин камък и изворите на река Ветренски дол на изток
• връх Лиляка и местностите Локвата и Дупките на юг

Територията на концесията „Божидар“ частично навлиза в землището на село Бов, където са намирани сведения за рудничарство още от древността.

По-малкото находище - „Балкан“ - се намира се намира основно в землището на Лесковдол, но преминава и в това на съседното село Желен, като границите му са:

• село Желен на запад
• местността Темирово бърдо на север
• дола на река Селска на изток
• махалите Ла̀домерица и Попо̀в кладенец на юг

Експлоатацията и в двете находища е слаба и непостоянна, и се случвала само в части от запазения периметър. Самият добив от тях не трае повече от няколко години, като причината е, че добитата руда не се поддава на флотация. Почти веднага след политическите промени от 1944 година новата власт си поставя за цел разработка на находищата „Балкан“ и „Божидар“, като по неясни причини обаче това така и не се случва.

Допълнително в източното подножие между върховете Издремец и Лиляка, в местността Баин камък, е функционирала малка кариера за червен гранит и павета, която била експлоатирана малко в началото на 20-и век и впоследствие изоставена. С политическите промени след 1944 година е решено кариерата да се разработи отново, като това става възможно едва с прокарването на пътя от гара Своге до нея, който е открит през септември 1951 година. Дори и с неговото съществуване обаче кариерата Баин камък работи изключително малко и неефективно, площта, от която се добивало, била малка и неразгърната, а добивите били незначителни - 90 кубични метра за цялата 1952 година. Всичко това довежда до прекъсване на работата и повторно изоставяне на кариерата през 1955 година.

Пещера Меча дупка

В крайната северозападна част на землището, близо до границата с това на село Желен, се намира пещера Меча дупка. Получила е името си от пещерните мечки, които са живеели или са се криели в нея. Има три входа, всички от които труднодостъпни: долен ход, който води към водната част, и два горни входа, които не се забелязват и са достижими по тясна лавица над долния вход. Самата пещера се състои от различни по големина и височина галерии и зали. При проучвания тук са открити пещерни бисери, аномални образувания и хеликтити, както и цели скелети на различни някогашни животни, особено такива на пещерни мечки. Друго изследване, съсредоточено изцяло върху фосилната фауна в пещерата, заключва, че преди хилядолетия самата пещера е била по-открита, билата около нея заети от степна растителност, докато горите били малки по площ и основно разпространени в доловете и речните долини.

Климат

Климатът в района е умереноконтинентален. Зимата е студена със средни януарски температури около −2 °C градуса, а снегът, особено в по-високите и усойни местности, се задържа до средата на февруари - март. Пролетта е по-често прохладна и слънчева с превалявания, за разлика от есенния период, когато валежите са по-малко, а температурите рязко намаляват. Лятото е често сухо, задушно в по-ниските части и прохладно във високите махали. Средните юлски температури на въздуха са 20 °C, а максималните понякога достигат около 30 градуса, поради местоположението на селото в малка долина.

Реки

Коритото на Рединска

Преди пороите - 06.2014 г.

След пороите - 03.2016 г.

Територията на селото е прорязана от десетки, главно пресъхнали планински потоци, които образуват малки долове. Главните постоянно течащи реки са Рединска, Червени дол, Късѝ дол и Селска. Останалите реки и потоци в селото са непостоянни, основно изникващи след по-обилните пролетни валежи и снеготопене. През 80-те години от Община Своге изграждат бараж и няколко прага по поречието на реките Рединска и Червени дол, като след пороите от август 2014 година всички съоръжения са унищожени. Цялостно територията на Лесковдол е богата на подпочвени води. В местността Локвата, североизточно от махала Вратнѝца, има малко и често пресъхващо езеро. Едва 0,03 % от землището на селото са заети от постоянно течащи води.

Река Рединска е главната река, която протича през територията на Лесковдол. Извира високо от склоновете над махала Ра̀змерица, поради което е наричана от местните Ра̀змеришка. По пътя си Рединска събира в себе си всички други реки и потоци от селото, като след това завършва в река Искър. Често погрешно е наричана Лесковска или Лесковдолска, а на някои карти се среща като Стара река. През лятото на 2014 година, след поройни дъждове, Рединска предизвиква сериозни наводнения по поречието си, повличайки дървета и тонове наноси със себе си и активизирайки няколко свлачища. Измененията в коритото на реката след пороищата могат да бъдат видени и днес.

Река Червени дол, която носи името си от местността Червената вода, в близост до която извира, е друга основна река в селото. Тя тече през източната част на Лесковдол, като в долното си течение минава покрай махала Равно усое и след това, близо до махала Добролѐво бърдо, се влива в Рединската река. Преливането на Червени дол през лятото на 2014 година поврежда частично настилката на пътя Своге - Лесковдол при отклонението за махала Добролѐво бърдо.

Река Късѝ дол извира над махала Падѝната, в северната част на селото, близо до местността Дупките. Малко по на юг от селската църква се влива в река Селска. Кръстена е Късѝ дол заради краткото разстояние, в което тече – едва около 2 километра.

Река Селска започва от склоновете между махалите Вратнѝца и Падѝната. Преминава покрай старото начално училище и църквата, а малко преди кметството, под махала Гребеньо̀, се влива в река Рединска. Носи името си от местността Село, през която протича.

Флора

Борова гора в селото

Преди Освобождението цялата област на Искърския пролом е била заемана от стари, гъсти гори, които на места дори били непроходими. Поради безразборната сеч за дървен материал, пашата и освобождаването на места за земеделие с годините горите в района драстично намаляват, особено в селата близо до новопрокараната железопътна линия. За справяне с проблема през 30-години на 20 век в района на община Своге започват масови залесителни процеси, като Лесковдол е едно от селищата, в чийто район са заседени най-голям брой дървета. През 1955 година от цялото землище на Лесковдол едва 10,478 декара били залесени, като само 27% от тях били с дървета над 30 години. Благодарение на продължаващите залесявания през 1958 година залесените декари възлизали на 16,120, като основно се залесявали пустеещи земи и свлачищни терени. С цел запазването на младите фиданки от Общината въвели ограничения за пашата на козите и обособили специални пасища за овцете и едрия добитък, като например местността Припор и поречията на реките. Поради масовостта на залесяването понякога възниквали и проблеми: залесяване погрешно върху общински или частни пасища, изсичане на здрави букови гори, за да се засади бор и залесяване до самите къщи на стопани гледащи добитък.

В наши дни територията със статут на гора в селото и неговото землище е значителна – близо 58%, което е с 3% увеличение в сравнение с 2014 година. От иглолистните видове доминира борът - бял и черен, по-рядко смърч и ела, докато от широколистните най-разпространени са букът и дъбът, по-рядко акация, бреза, орех, габър и тополи, предимно по поречието на река Рединска. Най-високите северни и североизточни части на землището – особено под върховете Лиляка и Старо пладнище – са заети от стари букови гори, голяма част от които са обхванати от защитената зона по Натура 2000 „Искърски пролом – Ржана“.

От храстите повсеместно срещани са малината, къпината и шипката, докато боровинки растат по голите била над селото. В махалите и около тях пък са разпространени значително овощните дръвчета – ябълка, слива, череша, джанка, круша и по-рядко праскова, вишна и дюля, като тяхното по-масово засаждане в селото започва през 60-те години на 20 век.

Фауна

В миналото районът на Лесковдол бил изключително див, покрит с гъсти гори, като това обуславяло наличието на множество диви животни, които се срещали изобилно тук: вълци, мечки, лисици, диви свине, сърни, елени. С разпръскването на селото и разрастването на махалите броят на дивите животни, както и тяхното разпространение, намалял значително. В наши дни тук се срещат предимно диви свине, диви зайци, сърни. В района на връх Лиляка е открита и малка популация от вълци. Домашните животни пък са застъпени в обитаваните махали на селото.

Местности

Местността Припор

Връх Градище, погледнат от местността Мазнотил

Територията извън махалите на Лесковдол, както и землището му, се делят на стотици местности, като по-важните и големи от тях са:

• Село
• Припор
• Червената вода
• Локвата
• Сълп
• Метльова падина
• Мазнотил
• Ветрен
• Дупките
• Ветренски дол
• Баин камък
• Манастирска поляна
• Темирово бърдо
• Говежди преслап
• Студен преслап
• Шушего
• Баса
• Изворска падина
• Пушкарски рът
• Бело камъне
• Синя запад
• Муртина ливада
• Валого
• Градище
• Арбанасица
• Габрико
• Добролевски рът
• Голямата нива
• Кален
• Заногата
• Черна локва
• Стефанова ливада
• Кореник
• Чуклата
• Ганчовото
• Добреш

Натура 2000

Северната, северозападната и североизточната части от землището на селото са обхванати от защитената зона „Искърски пролом – Ржана“ по критерия за местообитанията на Натура 2000. Цел е опазване на растителните популации от дъб, габър, цер, както и на различни видове сухи треви и храсти. Защитената зона обхваща и части от някои махали, като например Лешке, Вратнѝца, Кокелини бабки, Средно бърдо, Равно усое и други. В обхванатите от Натура 2000 райони от землището на селото са открити следните местообитания обект на защита:

Ливада над селото

Борова гора в местността Локвата, защитена по Натура 2000

• букови гори от типа Lusulo-Fagetum - малко находище в северното подножие на връх Издремец, на границата със землището на Бов, и друго в подножието на връх Лиляка.
• букови гори от типа Asperulo-Fagetum – големи и гъсти находища в източната и североизточната части от землището. По-малки, но компактни популации в северозападната и северната части, които същевременно са обхванати и от защитената зона „Трескавец“, в частта ѝ попадаща в землището на Лесковдол.
• дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum – малобройно находище в близост до махалите Равно усое и Кокелини бабки. Допълнителни находища в крайната северозападна и североизточна части на землището.
• мизийски букови гори – малко компактно находище в крайната североизточна част на землището.
• неблагоустроени пещери - пещера Меча дупка, наричана още Танкосерската пещера заради близостта си до връх Танкосер.
• планински сенокосни ливади – главно в района на местностите Припор, Ветрен, Дупките, Локвата, както и в крайните северни части на землището. Има малка защитена площ, която се намира непосредствено над махала Кокелини бабки, както и по-голямо находище в подножието на връх Старо пладнище.
• Старопланински бялборови гори - средноголямо находище над махала Равно усое, гъсто находище в и около местносите Дупките, Локвата, Припор, както и над махалите Средно бърдо и Лешке.
• силикатни сипеи от планинския до снежиния пояс - малко местообитание на север от местността Баин камък.
• скална растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii – едно местообитание в местността Берилова воденица и друго на юг от местността Ветренски дол.
• смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове – по едно малко находище в северозападната и североизточната част от землището, както и в местностите Берилова воденица и Ветренски дол.
• хазмофитна растителност по силикатни скални склонове - малко местообитание на юг от местността Берилова воденица.

Освен защитените зони за растителни видове, части от землището на Лесковдол са описани като подходящи или оптимални за развитието на популации от следните защитени животински видове:

Алпийска розалия

• алпийска розалия – отлични условия за развитие са открити по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол и Късѝ дол, а също и в района на махалите Селище, Ра̀внище, Падѝната, Ра̀змерица, Средно бърдо, Свино̀ве, Пали градище, Кокелини бабки, Вратнѝца, Радова ливада. Добри условия за развитие има най-вече в южните, югоизточните и северните части на землището.
• бисерна мида – има слаб потенциал за развитие на местообитания във всички течащи реки на територията на селото.
• бръмбар рогач – отлични условия са открити на места най-вече в южните и югоизточните части от землището, както и по поречието на Рединска река. Добри условия за развитие са намерени в районите на махалите Попо̀в кладенец, Дрено̀, Свино̀ве, Селище.
• буков сечко – отлични условия са открити основно в южните и югоизточните части от землището. Добри условия за развитие има в района на махалите Кокелини бабки, Средно бърдо, Лешке, Вратнѝца, както и в северозападните, североизточните и източните зони на землището.
• вълк – южните, югоизточните, западните и североизточните територии от землището са подходящи за развитието на вида.
• жълтокоремна бумка - пригодни до оптимални условия за потенциално разпространение на вида са открити около връх Старо пладнище, връх Лиляка и местността Ветрен.
• обикновен сечко – добри до отлични условия за развитие на вида са открити по долното поречие на Рединска река, в района на махалите Обретен, Попово лешке и Стоевица.
• прилеп – някои прилепи, които са защитени по Натура 2000, са показали средна пригодност към места и зони от високата част на землището, предимно около извори на реки в северните, североизточните и източните райони. Става дума за видовете: голям подковонос, дългоух нощник, малък подковонос, остроух нощник, трицветен нощник и широкоух прилеп.
• ручеен рак – потенциални местообитания са всички течащи реки по територията на селото.
• тигров молец на Джърси (Euplagia quadripunctaria) – добри условия по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол, както и в местността Село и района на махалите Свино̀ве, Вратнѝца, Ливада, Ра̀змерица.
• южен гребенест тритон - пригодни и оптимални условия за потенциално разпространение на вида има в района на връх Старо пладнище, както и в местностите Берилова воденица, Дупките, Припор, Локвата.

История

Жителите на Лесковдол - 20.07.1934 г.

Историческите извори за селищата от областта на Искърския пролом сочат, че повечето населени места тук са нововъзникнали и са датирани към края на 14 век. Причини за основаването им са различни, но най-често става въпрос за преселение на семейства, избягали към този район след падането на България под турска власт. В случая с Лесковдол няма официално потвърдена информация за възникването на селото. За първи път името му се споменава в страниците на османски регистър, датиран към средата на 16 век, според който в селото има 10 домакинства и едно неженено лице.

Като първоначално място на заселване от местните, както и в историческите източници, се посочва местността Село, която се намира в дола между махалите Ливада и Касо̀во бърдо. Сведения показват, че в началото Лесковдол е било купно селище, но с времето нарастването на населението, както и липсата на пространство и земи в местността ускорили процеса на разпръскване на селото, който започнал още преди Освобождението. Разселването от старото селище се състояло в създаване и населване на колиби и единични дворове по хълмовете около дола, основно на места, подходящи за земеделие, с налични водоизточници и намиращи се близо до високопланински пасища. Предпочитани били склоновете с южно, източно и западно изложение. По време на освободителната война населението бяга към Враца, като след края на сраженията повечето от жителите не се върнали в старото селище, а се заселили по вече съществуващите кошари около него. В пътепис от 1899 година Васил Кънчов описва Лесковдол като намиращо се сред „полуоголени стръмнини с тук-таме малки горички, малки селски кошари и доста рядко малобройни стада“.

С времето разрастването на кошарите и единичните дворове довежда до образуването на нови махали. Непригодното географско местоположение на старото село спомогнало пръскането на населението в новите махали да стане окончателно. По сведения от 30-те години на 20 век мястото на старото село било напълно изселено, без нито една къща, и се познавало само по запазените сливови дървета.

Изменение в границите

На 7 октомври 1948 година общинският съвет в Своге взема решение за промяна на границите между Лесковдол и Редина. Целта е по-доброто администриране на селата и премахване делението на Редина от местните на две части, съответно

• I-ва Редина - намирала се на мястото на стария купен център на село Редина, който съществувал до разпръскване на селото след Освобождението и
• II-ра Редина - съставена от махала Дренов, която в наши дни е в състава на град Своге

Делението било толкова повсеместно и ежедневно, че се споменава и отразява дори в официални документи, а на картите за център на село Редина била отбелязвана т.нар. I-ва Редина. С решението на Съвета от Редина към Лесковдол се прехвърля I-ва Редина и махалите около нея - Свино̀ве, Стоевица, Попово лешке, Обретен, Ливадище, Котлене, Горуня, Джидовец, Пали градище и Драганов ток - общо 35 къщи. Допълнително е записано, че се определя този район за бъдещ „естествен център“ на село Лесковдол, където следва да бъде построено и пълномощничеството. Още преди официалното прехвъляне в т.нар. I-ва Редина вече живеели няколко домакинства лесковдолчани, които се били заселили там близо 10-15 години след Освобождението.

В наши дни прехвърлените махали се намират в югозападната част на Лесковдол, като преди преминаването им към селото то е започвало при махала Гребеньо̀. Бившата I-ва Редина днес е своеобразен център на Лесковдол, като тук са разположени бившето основно училище, служещо днес за кметство, сградата на затворените главен магазин, читалище и здравен пункт. След изменението на границите землището на Лесковдол се увеличава от 18,6 на 26,2 кв.км.

Име

Основната хипотеза за произхода на името на Лесковдол е, че то идва от лешниковите дървета, които растат в изобилие в дола на река Селска и местността Село, където се смята, че е основано селото. Понякога етимологията на името се свързва с т.нар. „лиска“ - аргилит, вид седиментен камък, характерен за региона и нетипичен за останалата част от планината.

Има три варианта на изписване: Лесков дол, Лесковдол или Лесков Дол, като последният е граматически неправилен и по-рядко срещан, преди всичко в стари документи и творби, писани преди реформата на българския език през 1945 година. Слетият вариант е приет в официалните документи.

При преброяванията след Освобождението голяма част от населените места, чието име е било съставено от две части, са били изписвани с тире помежду им. При преброяванията след идването на комунизма тирето отпада и в повечето случаи се приема слято изписване.

Връх Градище

В крайната западна част на землището, над махала Средно бърдо и на границата със землището на село Желен, се намира връх Градище, висок 1233 метра. Счита се, че той е бил част от система от градища и крепости по протежението на Искърския пролом. Тези градища са имали наблюдателна и охранителна функция, и са били използвани през Римско и Византийско време, като някои от тях остават действащи и през Средните векове. По откритите находки в изследваните подобни крепости в района се предполага, че покрай част от тях са възниквали и селища, населявани както от военно, така и от цивилно население. При преминаването си в района през 1933 година, Павел Делирадев също пише за наличието на стари градища около връх Издремец, към които числи и нареченото от него „Лесковдолско“. Районът на самия връх Градище е вписан като недвижима културна ценност в архелогическата карта на България.

• 

  Скална маса на връх Градище

• 

  Останки от зид на върха

• 

  Масивни скали, непосредствено под върха

Население

Изглед към селото от махала Лафчов ток

Изоставената махала Бальова сеч

Постоянното население на селото е 56 души по данни от март 2023 година, като по-голяма част от тях е съсредоточена в махалите Селище, Попо̀в кладенец, Вратнѝца, Добролѐво бърдо, Свино̀ве и Кокелини бабки. Поради по-изолираното си местоположение населението е изключително хомогенно, като това почти не се е променяло през вековете. Според данни от преброяването през 2011 година близо 98% от жителите се съотнасят към българската етническа група, докато 2% не са се самоопределили.

Според преброяванията на населението селото винаги е имало положителен прираст до средата на 20 век, когато процесът на миграция от селата към градовете, основан на обществено-икономически промени, засяга и Лесковдол. Още през 1940-1941 година обаче, след обиколката си в района, Любомир Динев говори за по-мащабно преселване на цели семейства, включително от Лесковдол, към Северна България в търсене на по-добри условия за земеделие. Според Динев между 1879 и 1900 година 3 къщи са се изселили към селата Чомаковци в района на Червен бряг и Девене, Врачанско, докато между 1919 и 1941 година преселилите се къщи са вече 19, а местата на преселване са селата Сечище, Могила, Памукчии (Шуменско), Девене (Врачанско) и село Рътлина, Айтоско, днес заличено.

През 1948 година, в свой доклад, общинският съвет в Своге обяснява слабото увеличение на населението в Лесковдол също с разселването на много семейства към различни части на страната, отново с цел търсене на препитание. Намаляването на населението продължава и след това, като около 1960 година се наблюдава по-рязък спад, отдаван основно на преселването на лесковдолчани към други градове и в близкия Своге, по-специално кв. „Дренов“, който през 1964 година е официално признат като част от град Своге и е почти изцяло сформиран от жители на Лесковдол и Редина. С намаляването броя на жителите в селото, особено в отдалечените махали, остават да живеят предимно хора от най-старото и старото поколение.

Започналото през 2020 година преместване от градовете към селата заради пандемията от COVID-19 се отразява и в Лесковдол, където към март 2023 година броят на жителите с настоящ адрес е нараснал на 116 души, в сравнение със 70 към края на декември 2019 година.

Преброявания на населението в Лесковдол
година	1881	1888	1893	1900	1905	1910	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
население	387	472	475	515	548	644	623	706	822	783	790	523	324	204	204	173	114	65
Източник: Национален статистически институт

Махали

Застроената площ от цялото землище на Лесковдол е 5,1%, като къщите са разпределени в множество махали, повечето от тях достъпни по черни или коларски пътища. Имената на лесковдолските махали са следните:

• Бальова сеч
• Бра̀нище*
• Ва̀лого
• Вратнѝца*
• Гащников рът
• Горуня
• Гребеньо̀
• Да̀бето
• Джидовец
• Добролѐво бърдо
• Драганов ток
• Дрено̀
• Иньо̀ва нива
• Йо̀вина о̀рница
• Касо̀во бърдо
• Ключ*
• Кокелини бабки
• Котлене
• Лаго̀
• Ла̀домерица
• Лафчов ток
• Лешке
• Ливагье*
• Ливада
• Ливадище
• Лопа̀тица
• Могилата
• Обретен
• Осѝчено бърдо
• Падѝната
• Пали градище
• Попо̀в кладенец
• Попово лешке
• Ра̀внище*
• Равно усое
• Радова ливада
• Ра̀змерица
• Свино̀ве
• Селище*
• Средно бърдо
• Стоевица
• Черногор

Имената отбелязани със звездичка могат да бъдат срещнати и членувани.

Панорамен изглед на Лесковдол с почти всички негови махали. В центъра се вижда връх Издремец, който е най-високата точка от землището на селото.

Диалект

Поради сравнително изолираното си местоположение населението в селото остава изключително хомогенно и автохтонно през вековете, като това оказва силно влияние върху местния говор, който има немалко характеристики и явления, нетипични за други части от страната.

Преминаване на един звук в друг (преглас)

Най-срещаният феномен в местния диалект е изговарянето на гласните по различен начин, както при съществителните и прилагателните имена, така и при глаголите.

Преминаване на Ъ в други гласни:

Един от звуците, които най-често се изговарят по-меко, е именно звукът Ъ. В произношението той най-често преминава в:

• А: бачва, даска, лажица, ражда, санувам, жане, заб, ваглен, жатва, бакар, чадар, сандак, танко, каде, вазел, едар, маже, раце, лажа, магла, важе, плитак, свекар.
• О: мозок, восок, белток, петок, жълток, четвр̀ток, каков, таков, данок.
• И: ремик, огин, камик, пламик.

Промяна при други гласни:

Преминаването от Я в Е също е един от по-често срещаните белези на местния говор. Примери за това са: бела, дедо, хлеб, нема, песок, млеко, но също така и полени (вместо поляни), цел (вместо цял), пиени (вместо пияни), брег (вместо бряг) и др.

Доста по-рядко срещано е преминаването на Е в А, като примери за това са шапа вместо шепа, процап, цалина и др.

Изговаряне на съгласни в края на думата:

• от В към Ф: такоф, какоф, глупаф, леф, жиф, кръф, връф.
• от Б към П: зъп (буквата Ъ се изговаря като А), гръп и др.
• наличие на крайно меко Л: буквата в края се произнася по-меко от стандартното, като това се получава при някои думи, като например пепел, котел, сол.
• наличие на крайна мека съгласна Н: произношението на буквата е такова, сякаш след нея е поставен Ь. Среща се сравнително по-често от мекото Л, като примери за това са думите гребен, ден, длан, есен, кон, комин, корен, пирон.

Изпускане на буквата Ъ:

В множество случай в местния говор се изпуска буквата Ъ, особено в съчетания като ър или ръ. Когато това стане ударението пада на съгласната, намираща се преди или след изпуснатото Ъ, което води до специфично произношение. В говора в Лесковдол има немалко примери за такива думи:

• дн̀о
• етр̀ва
• мр̀сен
• пр̀стен
• жл̀т
• гл̀та
• гл̀тка
• сл̀зи
• зл̀ва
• сл̀нце
• вл̀к
• пл̀х
• вл̀на
• пл̀ен
• ябл̀ка
• дл̀бок
• сл̀пове - местната дума за клони
• вр̀х
• гр̀м
• гр̀п - производно на гръб
• пр̀с - производно на пръст
• ср̀п
• кр̀чма
• мр̀тъв
• гр̀нци
• гр̀не
• гр̀к
• др̀во

Изпускане на буквата Й:

При някои думи в местния говор буквата Й бива изпускана при изговарянето. Пример за това са:

• комшик'а - производно на комшийка
• мак'а - производно на майка
• сок'а - производно на сойка

Изпускане на буквата Х:

Среща се често, както при спрежението на някои глаголи в различни времена, така и при съществителните имена. Някои примери са:

• дуа - производно на духа
• дреи - производно на дрехи
• суа - производно на суха
• тееник - производно на техник, като буквата Е се произнася удължено

Буквата Х се изпуска понякога и когато се намира в средата на думата, между две съгласни. Що се отнася до изпадането ѝ в глаголите, в говора в Лесковдол, когато това се случи, то води често до удължаване на гласните около нея, а ударението се измества:

• ва̀рееме - производно на варяхме
• вѝкаме - производно на викахме
• иса̀нат - производно на изсъхнат
• маана̀ме - производно на махнахме

Наличие на меко К:

В думи от женски род, които завършват с наставката -ка, предшествана от съгласна, се забелязва омекотяване на буквата К. Примери за това са думите буталк'а, лу'лк'а (производно на люлка), престилк'а, седенк'а, совалк'а, бухалк'а, точилк'а и др.

Изместване на ударението

Изглед от махала Да̀бето. Името ѝ е типичен пример за различното падене на ударението в наименованията в Лесковдол

В местния говор на селото немалко съществителни и прилагателни имена, както и глаголи, са с изместено ударение:

• проца̀п - производно на про̀цеп
• песо̀к - производно на пя̀сък
• во̀да
• бра̀шно
• нѐбо - производно на небѐ
• о̀ко / о̀чи
• у̀хо / у̀ши
• о̀фци - производно на овцѐ
• пѐро
• сѐно
• чѐло
• хо̀ро
• свѝне
• ра̀мена
• гла̀ва
• зъ̀рна
• пла̀тна
• до̀бър
• ва̀жета - производно на въжѐта
• со̀пол
• дзвѐзда - производно на звезда̀
• ѝгла
• ко̀са
• мѐтла
• ра̀ка / ра̀це
• стѐна
• трѐва
• гнѐзда
• я̀йца

Изключения при думи от мъжки род в множествено число

В говора на Лесковдол присъстват някои различия в множественото число на следните думи, които вместо на И окончават на Е, като тази промяна понякога се забелязва и в средата на думите:

• градинаре
• граждане
• ръкаве
• гълъбе
• кочане
• ножеве - производно на ножове
• офчаре - производно на овчари
• клу'чеве - производно на ключове

Допълнително е наблюдавано и наличието на бройна форма за множествено число в следните съчетания: три зетове вместо трима зета и два волове вместо два вола.

Членуване

При местния говор членуването на съществителни имена от мъжки род има определени разлики. Вместо използване на пълен или кратък член в съществителните, завършващи на твърди съгласни, както и в някои, завършващи на меки, се членува само с буквата О, като ударението почти винаги пада върху нея.

• брег - брего̀
• град - градо̀
• ден - дено̀
• вол - воло̀
• ръкав - ръкаво̀
• път - пъто̀
• говедар - говедаро̀

При прилагателните имена пълният или краткият член се заместват с формата ийо:

• белия/т - бѐлийо
• големия/т - голѐмийо

Притежателни местоимения

При формите за притежателни местоимения в говора в Лесковдол има малки промени, в сравнение с книжовния език. Основните разлики са, че понякога вместо на Е, някои местоимения завършват на О:

• наше - нашо
• ваше - вашо

Друга разлика е добавянето на Й във формите на притежателните за единствено число: моЙе вместо мое и твоЙе наместо твое. Интересно е и използването на нихен или ниен вместо техен.

Показателни местоимения

Показателните местоимения тук са сходни с тези в софийския говор, като има множество форми:

Показателни местоимения в местния говор

За мъжки род	За женски род	За среден род	За множествено число
то̀о, то̀а, то̀йа, о̀н'а	та̀йа, она̀а	тва, онова̀	тѝйа, онѝа, онѝйа

Допълнително за среден род се използва и формата то̀ва, с ударение на О, което е изключително нетипично за региона - подобно произношение е срещано единствено в село Зимевица, докато масовата му употреба е по-скоро откривана в пограничните райони от общините Чупрене, Белоградчик и отчасти Макреш.

Промяна при глаголи в сегашно време

Къща в махала Радова ливада

Основните разлики между местния говор и книжовния език е мястото на ударението, както и произношението на спрегнатата форма:

• прѐда - производно на преда̀
• рѐдъ - производно на редя̀
• до̀веда - производно на доведа̀
• по̀я - производно на поя̀
• до̀я - производно на доя̀
• ва̀риме - производно на варѝм
• до̀име - производно на доѝм
• бѐреме - производно на берѐм
• са̀диме - производно на садѝм
• по̀вна / по̀мна - производно на по̀мня
• ѝде - производно на валѝ

В отрицателните форми при някои глаголи ударението пада на частичката за отрицание, вместо на спрегнатия глагол: нѐ ходя вместо не хо̀дя, нѐ повна вместо не по̀мня.

Промяна при глаголи в минало свършено и минало несвършено време

Както при особеностите на говора в сегашно време, така и тук, главните разлики с книжовния език са промяната на последните гласни от Я в Е, както и ударенията, които обикновено падат на втората гласна в спрегнатата форма.

Примери за минало свършено време:

• седна̀х - производно на сѐднах
• редѐх - производно на редя̀х
• видо̀х - производно на видя̀х
• живѐ - производно на живя̀
• вървѐ - производно на вървя̀
• мина̀х - производно на мѝнах
• легна̀х - производно на лѐгнах
• ходѝх - производно на хо̀дих
• чистѝх - производно на чѝстих
• изпратѝх - производно на изпра̀тих

Основната разлика при минало несвършено време е, че в окончанията буквите Я или А биват заместени от Е:

• държѐх - производно на държа̀х
• плетѐх - производно на плетя̀х
• сушѐх - производно на суша̀х
• седѐх - производно на седя̀х
• стоѐх - производно на стоя̀х

Промяна при причастията

Преместването на ударението и изменението на гласните в окончанията е отличителна черта при говора в селото:

• дошѐл - производно на дошъ̀л
• седѐл - производно на седя̀л
• мога̀л - производно на могъ̀л
• мина̀л - производно на мѝнал
• ходѝл - производно на хо̀дил
• донѐл - производно на донѐсъл
• готвѝли - производно на го̀твили
• кара̀ли - производно на ка̀рали
• оженѝле - производно на ожѐнили
• плѐле - производно на плѐли
• работѝле - производно на рабо̀тили
• тка̀ле - производно на тъка̀ли
• носѝли - производно на но̀сили
• вадѝли - производно на ва̀дили
• свршѝли - производно на свъ̀ршили

Има обаче и немалко причастия, при които няма промени: па̀днал, варѝли и др.

Промяна при повелителните наклонения

Разликата при изговарянето на повелителните наклонения при диалекта в Лесковдол, е преместването при някои повелителни форми на ударението върху първата гласна от думата - прѐди вместо предѝ, за̀пали вместо запалѝ, на̀бери вместо наберѝ, до̀несете вместо донесѐте и други. В множествено число повелителните форми за предете и водете не се променят. Заповедното кажѝ пък не измества ударението си във формата за единствено число, за разлика от немалко населени места в региона. Формите изпредете и запалете се произнасят както в местния говор, така и по стандартния начин. Има и единични форми, при които се добавя буквата О, като пример за това е забо̀рави вместо забравѝ.

Образуване на бъдеще време

За образуването на бъдеще време в 1 лице ед. ч. се използва ша, а за 3 лице ед. ч. ша и ше.

Други разлики в местния говор

Местните хора често заместват който с дека или дек, а у замества в, като двете са с равно значение, но се ползват при различни поводи. Словоредът пък често бива разместван: аз му не давам вместо аз не му давам, както и йа ми не е правена операция на срцето вместо на мен не ми е правена операция на сърцето.

Местни думи и разлики в лексиката

Има редица думи от българския език, които по един или друг начин са видоизменени в лесковдолския говор. Основната част от тях са свързани със земеделието и животновъдството - основните препитания в селото.

Изменения в съществителните имена:

• нофти - производно на нокти
• тривон - производно на трион
• патлиджан - производно на патладжан
• чиреша - производно на череша
• йагне - производно на агне
• дофтор - производно на доктор
• стовна - производно на стомна
• снопе - производно на сноп
• узглавница - производно на възглавница
• дъштѐрка - производно на дъщеря
• одайа̀ - стая
• йазлъ̀к - покрита тераса пред къщата
• разбо̀й - домашен тъкачен стан
• набр̀делки - част от тъкачен стан
• икиндѝйа - следобедно ядене
• мору̀з - царевица
• пресо̀л - кисело зеле
• повр̀зло - дръжка на котел
• др̀шка - дръжка на кофа
• курна̀вец - пъпеш
• цѐта - кучета
• бравѝнци - мравки
• култу̀к - завой
• ѝзлак - кладенец
• сту̀бел - кладенец
• какала̀шка - царевичен кочан със зърна
• какалашѝнка - царевичен кочан без зърна
• ко̀мпир / земен боп - производно на картоф
• лубенѝца - диня
• врѐш - стъбло на тиква, диня и пр.
• дут - производно на дървото черница
• ду̀ди - производно на черници
• слпове - клони
• ма̀чка - производно на женска котка
• пога̀нец - мишка
• сто̀ка - добитък
• штърк - производно на щъркел
• обра̀с - буза
• песнѝца - юмрук
• ку̀тлец - производно на кутре
• но̀га - производно на крак
• влакно̀ - производно на косъм
• опанджа̀к - ямурлук
• ка̀па - производно на шапка
• менгушѐта - обеци
• йаха̀р / йаа̀р - производно на яхър
• кошара - постройка за овце
• ток - харман
• казма̀ - търнокоп
• ко̀ло - колело на волска каруца
• йаста̀к - бараджик
• оплѐн - стол на волска кола
• ражнѝще - климия
• расто̀ка - стърчишка
• ѝней - скреж
• дамга̀ - производно на дъга

При следните думи има омекотяване на последната съгласна буква, равносилно при произношението на добавяне на буквата Ь:

• др̀жал'е - дръжка на сечиво
• са̀н'а - шейна
• белъ̀к / бел'о̀к - производно на белтък
• гро̀зг'е - производно на грозде
• го̀ск'е - производно на гости
• бра̀к'а - производно на братя

Изменения в прилагателните имена:

• чърно - производно на черно
• офчо - производно на овче
• кокошо - производно на кокоше
• темно - производно на тъмно

В съчетанията гореща вода и вкусна храна в селото е прието да се използват съответно изразите жешка вода и блага храна.

Изменения в глаголите:

• ѝде - вали
• ручам - ям
• кьо̀пам - шетам
• слу̀шам - шетам
• истр̀квам - избърсвам
• кѝна - късам
• ва̀ркам - бързам
• са̀кам - искам
• нѐшта - не искам
• глчъ̀т - приказват
• зао̀жда - залязва

Изменения в наречията:

• внѐтре - производно на вътре
• млогу - производно на много
• сѝте - производно на всички

Управление

Лесковдол започва след спирка „Лозето“ по линията Своге - Лесковдол, като къщите преди това са в землището на Редина. Кметството, находящо се в сградата на бившето селско основно училище, се намира приблизително на петия километър от пътя за селото. В лятото на 1999 година кметството официално затваря заради намаляващия брой жители. Оттогава насам Лесковдол се обслужва от кметски наместник, който е на пряко подчинение на кмета на Своге.

Кметство

Още от 1946 година се планирало построяване на постройка за пълномощничество в Лесковдол, като първоначална дата за завършване на проекта била 1948 година. Планът обаче не се осъществил, поради което започнало търсене на помещение под наем, тъй като към онзи момент селският пълномощник работел в канцеларията на началното училище, което представлявало цялостно неудобство за работата на учителите. При строежа на кооперативен дом в селото, започнат активно през 1959 година, специално е предвидено място за пълномощничество, като след завършване на сградата именно там се установява кметството на Лесковдол. То продължава да се помещава там поне до 1988 година, като няколко години след това се мести в сградата на затворилото вече основно училище. Любопитен факт е, че през 1984 година от Община Своге намират в сградата на пълномощничеството незаконно разкрит от кмета на Лесковдол цех към завода за каучокови изделия „Зебра“, като впоследствие той бил закрит, а кметът смъмрен.

Административна принадлежност в миналото

При преброяването през 1881 година - първото официално в България след Освобождението - Лесковдол е отбелязан към тогавашната община Редина, в чийто състав остава до 1933 година, когато преминава към община Своге.

Проблеми с вилното строителство

Изоставени вилни постройки в махала Джидовец

От средата на 60-те години на 20 век започва тенденция по строене на вилни имоти - било то масивни или паянтови - в Свогенската община, като Лесковдол е едно от по-засегнатите селища. Налаганите наказания като актове, събаряния или конфискуване на строителните материали не водят до промяна в броя незаконни строежи, особено в Лесковдол, поради което Общината решава да подходи по-драстично. Това става през юни 1971 година, когато общинският съвет в Своге забранява продажбата на недвижими имоти в землището на селото и по-специално махалите около центъра, като предлага първо те да бъдат планирани за вилни зони. Целта била да се спре незаконното строителство на вилни имоти, тъй като почти всеки закупен имот в Лесковдол се купувал именно с такава функция. Само няколко месеца по-късно обаче Съветът отменя сам решението си след протест от районния прокурор. В следващите години казусът се задълбочава, като Общината многократно констатира, че кметът на Лесковдол и техническата служба почти изцяло бездействат и това води до влошаване на положението в селото. Друг проблем бил, че външният вид на новите градежи, които в голямата си част били незаконни и основно масивни или полумасивни, рязко се отличавал от този на местните къщи и постройки. Между 1975 и 1976 година са направени околовръстни полигони на махалите на Лесковдол, които да бъдат използвани до изготвяне на общ или подробен устройствен план на селището. В същия период са изброени 341 незаконни вили в землището, в това число и временни жилищни бараки, докато към декември 1978 година бройката вече възлиза на 489. През следващите години Лесковдол продължава да е едно от селата в общината с най-висок брой незаконни жилищни строежи. Според преброяването от 2011 година жилищният фонд в селото е следният:

Брой жилищни сгради по периода на построяване

До 1918 г.	1919-1945 г.	1946-1960 г.	1961-1970 г.	1971-1980 г.	1981-1990 г.	1991-2000 г.	2001-2010 г.	От началото на 2011 г.	Общо
22	125	44	94	326	114	9	7	0	741

Жилища по броя на стаите

Едностайни	Двустайни	Тристайни	Четиристайни	Петстайни	Шест и повече стаи	Общо жилища
7	375	273	66	14	6	741

Тип конструкция на външните стени на жилищните сгради

Панели	Стоманобетон	Тухлени с бетонна плоча	Тухлени с гредоред	Други	Общо сгради
70	2	309	23	337	741

Исторически данни за сградите

При първите преброявания в България наред с населението е бил преброяван и сградният фонд. Били са броени както жилищните, така и нежилищните постройки. Някои от преброяванията са толкова подробни, че дори са броени прозорците на къщите и дали къщата е построена на улица или в дворното място. С течение на времето преброяванията стават по-малко подробни и някои данни биват ограничени.

Преброяване на сградите от 1888 година

За пръв път постройките са броени през 1888 година. Данните за Лесковдол оттогава са следните:

Брой и функция на сградите

Жилищни	Нежилищни	Общо
84	130	214

От жилищните сгради 79 са били построени от дърво, а 5 са били землянки. 36 от постройките били покрити с плочи, 46 със слама и 2 с пръст. От нежилищните 7 били покрити с плочи, а останалите 123 със слама. Самите нежилищни постройки били с различни функции: имало 113 обора, 9 хамбара/житника, 4 воденици и 1 гостоприемница.

Преброяване на сградите от 1893 година

При това преброяване са отбелязани само жилищните сгради, като обаче са дадени повече подробности за самите къщи. Имало е 80 жилищни постройки, като 6 са били дървени, 71 са били от плет и кал, а останалите 3 са били изградени от друг материал. 37 от жилищата са били покрити с плочи, а останалите 43 – със слама. 68 са били едноетажни, а 12 двуетажни. 2 от сградите са имали стаи за живеене, вкопани в земята. 50 от сградите били едностайни, 29 двустайни, а за 1 сграда няма данни. В мнозинството от сградите са живеели между 5 и 10 души.

Преброяване на сградите от 1900 година

Плевня с обор в махала Попо̀в кладенец

Брой и функция на сградите

Жилищни	Нежилищни	Смесени	Общо
70	48	21	139

При преброяването от 1900 година не са отбелязани материалите, от които са били изградени къщите, нито с какво са били покрити. От данните става ясно, че в Лесковдол е имало 21 сгради, които освен жилищна функция са служели и за други цели. 1 от тях е била и училище, 4 служели и за фурна, 15 били и хамбари, а 1 едновременно служела освен за жилище, така също и за хамбар с обор. От нежилищните постройки имало 14 хамбара, 22 обора, 1 плевня, 7 воденици и 4 здания, които имали смесена функция и служели едновременно за хамбар, обор и/или плевня.

Преброяване на сградите от 1905 година

През 1905 година са преброени жилищните и сградите със смесена функция, като общият им брой е 98. 77 от тях са били единствено с жилищна функция. 19 са били къщи с яхър, а още една е отбелязана като къща с хамбар и плевня. Допълнително е имало къща, която е имала роля и на воденица.

Преброяване на сградите от 1910 година

Брой и функция на сградите

Жилищни	Нежилищни	Смесени	Общо
69	27	26	122

Сгради в махала Радова ливада

Данните от 1910 година сочат следното: общо в селото имало 122 сгради, от които 69 са използвани единствено за жилище, а 26 с жилищна и стопанска цел. Към тези 26 постройки се числят 7 хамбара, 15 кошари (яхъри), 2 плевни и 2 сгради със смесена функция – плевня + хамбар и/или обор. Имало и 27 сгради, които служели едновременно като къща и яхър.

Преброяване на сградите от 1920 година

Брой и функция на сградите

Жилищни	Нежилищни	Смесени	Общо
80	1	15	96

Според преброяването от 1920 година в селото има 96 сгради. 80 от тях били само жилищни, 15 били със смесени функции, а 1 била само със селскостопански цели, по-конкретно хамбар. От 15-те сгради със смесено предназначение 8 били къщи с хамбар, 2 къщи с яхър, 3 къщи с хамбар/яхър/плевня и 1 с различна смесена функция. Имало и една къща, която изпълнявала функцията същевременно и на училище.

Преброявания на сградите между 1926 и 1992 година

През 1926 година жилищата са 107, а през 1934 година броят им вече е нараснал на 139. При някои от следващите преброявания често липсва информация за броя жилищни и нежилищни сгради по населени места. Изключение прави това през 1965 година, когато в Лесковдол са преброени 201 сгради, от които 177 обитавани и 24 необитавани, като 199 от постройките са паянтови, а само 2 масивни. Данни от преброяването през 1985 година пък показват увеличение в броя постройки на 351, от които 246 са преброени като вили или къщи за почивка.

Преброяване на сградите от 2001 година

Къщи в махала Попо̀в кладенец

През 2001 са броени единствено жилищните постройки, в това число и тези за временно обитаване. Преброяването показва, че в Лесковдол има 619 вили, 102 обитавани местни къщи и 28 изоставени.

Преброяване на сградите от 2011 година

Според преброяването от 2011 година в Лесковдол има 741 жилищни сгради, с 6 по-малко от предишното преброяване, като броят на вилите е 624 – с 5 повече в сравнение с 2001 година. 117 са местните къщи, което е с 11 по-малко от предното преброяване. 99 от тези къщи са обитавани, докато 18 са необитаеми. По брой жилищни сгради Лесковдол е на десето място в община Своге, като изпреварва редица по-големи по площ и население селища.

Икономика, търговия и услуги

Данни след Освобождението показват, че до откриването на ж.п. линията София - Роман през 1897 година жителите на Лесковдол изнасяли да продават продукцията си на пазарите в София, Ботевград и Враца, като транспортирането на стоките ставало пеш или с помощта на коне. Със заработването на пътническите и товарни превози по новата линия, както и основаването на гарата в Своге хората от селото се пренасочили към тържищата в новооформения пазарен център в региона. Жителите, които не били заети в земеделието или животновъдството, се трудели почти изцяло в района на селото, първоначално в строежите на железопътната линия и прокарването на новите пътни артерии, а впоследствие и в новооткритите мини и кариери. Лесковдолчани работели и като прислуга в Своге и в София, както и били сезонни жътвари в Софийското поле.

Към момента в селото няма действащи предприятия и икономически то е изцяло зависимо от общинския център.

Земеделие

Според данни от миналия век в Лесковдол, макар и малка, е имало производствена дейност, основно в земеделието, което било главният поминък и в което били заети почти всички жители. По оценка от 1940 година основно се отглеждали картофи - около 100,000 килограма годишно. Ръж и овес били другите култури, от които имало по-значителен добив. Нивите били 4000 декара, а зелечуковите градини 12 декара. През земеделската 1942-1943 година пък били засети близо 1900 декара, от които най-много овес (604 декара), ръж (516 декара) и картофи (289 декара), като имало и малко количество отглеждан коноп. Идните три земеделски години общата засята площ намалява с малко, като видът и процентът на културите се задържа, с изключение на картофите, които през 1946-1947 година са засети само 16,4 декара, а през 1947-1948 година 23,3 декара. Силно планинският характер на селото и пресеченият терен ограничавали възможността за допълнително развитие на земеделието - нивите били малки и разпръснати, като нерядко се налагало изсичането на цели гори за освобождаване на площи за сеитба. Недостатъчното количество земя предопределяло и нейното постоянно използване, без да се оставят угари, като това водело до допълнителното ѝ изтощаване. Именно поради бедните почви, по-неблагоприятния климат и липсата на гори за добив, местните стопани не успявали да изкарват достатъчно доход за препитание, заради което през годините част от тях се изселвали към Северна България, където условията за земеделие били значително по-добри.

След колективизацията и налагането на нарядите добивът намалява, като през 1948 година общо са засети едва 385 декара култури при наряд 1100. През следващите години добивът има леко покачване, но има и изключително слаби години, като например 1953 година, когато от нарядът е изпълнен едва на 11%. Производството на картофи пък спада драстично за сметка на ръжта, овеса, пшеницата и ечемика, които през следващите години стават основните култури, отглеждани в Лесковдол. Към 1957 година данните за засети култури в декари са следните:

Обработваема земя в махала Падѝната

Декари засяти култури

Култура	до 31.12.1956 г.	до 15.06.1957 г.
Пшеница	362,1	-
Ръж	254,3	518,4
Ечемик	126,5	60,7
Овес	-	459,1
Царевица за зърно	-	194,8
Картофи	-	62,8
Други зеленчуци	-	18,3
Люцерна	-	6,7

Средните добиви за същата година от основните култури са между 60 и 80 килограма от декар, с изключение на люцерната и картофите - 200 килограма от декар. През следващите години засетите декари остават почти непроменени, като обаче започва да се усеща и ефектът от изтощаването на почвите, следствие и от липсата на достатъчно естествено наторяване, повлияно от намаляването на животните в селото.

От 1963 година към културите, които се засяват в Лесковдол, се добавя и тютюнът, поради благоприятните условия за неговото отглеждане. През 70-те години в селото вече се отглеждат в по-големи количества фасул, домати, чушки, чесън и цвекло, а в по-малки зеле, краставици, тикви, кромид лук. За 1980 година най-отглежданите култури са овес, картофи, фасул и царевица за зърно, следвани от ръжта и ечемика. В малки количества има насаждения от ягода, малини и грозде, а размера на обработваната земя за тази година е близо 4000 декара, като цялата се намира извън населените части. През 1984 година се обработват 3500 декара, като трите най-отглеждани култури са картофът, фасулът и царевицата за зърно. Към 1989 година обработваемата земя отново е близо 4000 декара, а изменение в количеството на отглежданите култури почти няма.

След идването на прехода и отпадането на нарядите земеделието в Лесковдол става изцяло за лични нужди, основно под формата на овощни и зеленчукови насаждения, които са почти изцяло съсредоточени в населените части.

Овощарство

Преди по-масовото разпространение на овощарството в Лесковдол тук е имало основно местни сортове сливи и малък брой ябълкови, крушови и рядко черешови дръвчета, докато към средата на 60-те вече почти във всеки двор имало засадени овошки, включително от нови видове и сортове. Срещали се и саморасли малки горички от джанка, круша, орехи и лешници. Към 1968 година в селото били изброени 6 овощни градини, най-малко от цялата община, и 2560 овощни дръвчета, при едва 728 броя 10 години по-рано. През 1970 година Община Своге правила планове за целенасочено развитие на овощарството чрез създаване на овощни градини, като в Лесковдол било предвидено място за такава - 50 декара в махала Ра̀змерица, с планирано засаждане на 20 декара круши, по 15 декара сливи и вишни и 500 броя орехови дървета. Въпреки че този проект не е осъществен, през следващите години броят на плодовите дръвчета в Лесковдол рязко се увеличава, като преобладават сливовите, крушовите и ябълковите.

Овощни дръвчета в махала Лафчов ток

Сравнение в броя овощни дръвчета

Вид	1947 година	1957 година	1971 година	1980 година	1988 година
Ябълка	93	205	1124	2137	2380
Круша	122	217	1013	1861	2041
Дюля	6	-	54	176	291
Мушмула	-	-	5	90	127
Слива	14	284	2123	2681	3571
Кайсия	-	-	17	49	90
Праскова	-	-	76	272	323
Череша	10 (череша + вишна)	10	171	457	487
Вишна	10 (вишна + череша)	12	171	313	408
Орех	36	-	185	276	288
Черница	-	-	-	-	-
Джанка	-	-	2443	2236	2377

Животновъдство

Скотовъдството, овцевъдството и говедовъдството, както и продуктите от тях, са били другият голям източник на добив в селото. След Освобождението са извършвани няколко преброявания на домашните животни и земеделските ресурси, като данните от тях за Лесковдол са следните:

Преброяване на добитъка от 1888 година:

Вид	Броя	От които
Коне	45
Говеда	163	22 вола, 80 крави, 61 телета

Общо през тази година в селото е имало 208 глави едър добитък. През същата година са преброени и 18 волски коли.

Преброяване на добитъка и домашните птици от 1893 година:

Вид	Броя	От които
Коне	61	48 коня за яздене, 8 хергелета, 5 жребчета
Говеда	59	59 вола, 51 крави, 37 телета
Овце	1705
Кози	969
Свине	63
Кокошки	122

Общо в Лесковдол през 1893 година е имало 147 глави едър добитък, 2737 глави дребен добитък и 122 домашни птици.

Преброяване на добитъка, домашните птици и земеделските оръдия от 1900 година:

Полудиви коне под връх Издремец

Вид	Броя	От които
Коне	103	1 кон за яздене, 28 коня за товар, 41 кобили за товар, 19 кобили за разплод, 14 жребчета
Говеда	327	124 вола, 124 крави, 77 телета, 2 бика
Овце	2084	1725 овци, 113 овена, 18 коча, 228 агнета
Кози	771	16 пръча, 696 кози, 59 ярета
Свине	66	42 женски свине, 5 прасета, 3 нереза, 16 шопара
Кокошки	276

За 1900 година са преброени 430 глави едър добитък, 2921 глави дребен добитък и 276 домашни птици. През същата година в селото е имало 62 рала и 1 плуг.

Преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите и земеделските оръдия от 1905 година:

Вид	Броя	От които
Коне	96	10 жребци за разплод, 1 кон за работа и разплод, 4 коня за яздене, 19 коня за товар, 2 кобили за разплод, 17 кобили за работа и разплод, 6 кобили за яздене, 12 кобили за товар, 25 кончета
Говеда	244	1 бик за разплод, 78 вола за впряг, 1 бивол за впрягане, 4 бивола за разплод, 100 крави, 60 телета
Овце	1903	1320 овце, 187 овена, 94 коча, 302 агнета
Кози	616	133 пръча, 483 кози
Свине	68	18 женски свине, 22 прасета, 15 нереза, 13 шопара
Кокошки и петли	454
Пчелни кошери	23

Общо през 1905 година са преброени 340 глави едър добитък, 2587 глави дребен добитък и 454 домашни птици. За пръв път са броени и кошерите, като техният брой е 23. Преброени са също и 3 волски/биволски каруци, 63 рала и 7 плуга.

Преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите и земеделските оръдия от 1910 година:

Вид	Броя	От които
Коне	93	25 жребци, 47 кобили, 21 кончета
Говеда	283	116 бика/вола, 100 крави, 67 телета
Овце	2242
Кози	326
Свине	58
Кокошки и петли	435
Пчелни кошери	57

През 1910 година в Лесковдол са изброени 376 глави едър добитък и 2626 глави дребен добитък. Домашните птици възлизали на 435 броя, а пчелните кошери са били 57. Преброени са още 3 волски/биволски каруци, 73 рала и 1 плуг.

Преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите и земеделските оръдия от 1920 година:

Вид	Броя	От които
Коне	68	21 жребци, 11 коня, 24 кобили, 12 кончета
Говеда	180	88 бика/вола, 2 бивола, 50 крави, 40 телета
Овце	1319
Кози	126
Свине	66
Кокошки и петли	262
Пчелни кошери	3

За 1920 година са изброени 248 глави едър добитък и 1511 глави дребен добитък. Домашните птици били 262 броя, а пчелните кошери намалели до едва 3 броя. Преброени са и 50 рала и 34 плуга.

Други данни:

През 1957 година е правено преброяване на домашните животни в общината, като за Лесковдол са отбелязани 365 говеда, от които 184 крави.

Кредитна кооперация „Изримец“

През пролетта на 1940 година в Лесковдол бива основана кредитната кооперация „Изримец“, кръстена на попадащия в селското землище връх Издремец. Според устава ѝ основните цели са били да:

1. кредитира членовете си за стопанските им нужди
2. развие и засили икономическата мощ между членовете си и населението
3. организира за сметка на членовете си, или за своя сметка, доставката на стопански и домакински потреби
4. организира за сметка на членовете си, или със съгласието на кредитора - Българска земеделска и кооперативна банка за своя сметка, обща продажба на земеделските произведения, както на местния, така и на чуждестранния пазар и пр.

Според първоначалните оценки основаването ѝ е удачно, тъй като в близост нямало подобно учреждение, а жителите били принудени да пътуват до отстоящия на около 10 километра Своге, за да продадат продукцията си. Допълнително се смятало, че жителите на съседното село Редина, както и на близкостоящите махали на Бов и Брезовдол също щели да се възползват от услугите на кооперацията, поради близкото ѝ за тях местоположение. В ревизионен документ от края на 1943 година, разглеждащ дейноста на Българската земеделска и кооперативна банка в района, кооперацията се споменава като „още в организационен период“. Няма данни кооперация „Изримец“ изобщо да е работила по същество или да е постигнала някоя от целите си. Отчасти това се дължи на трудово-горската производителна кооперация „Чукава“, която оперирала в съседното село Редина и била значително по-развита и утвърдена в района.

Магазини в Лесковдол

Сградата на пивницата и магазина в селото

След политическите и икономически промени през 1944 година кооперация „Чукава“ засилва значително дейността си и се разраства, като в началото на 1945 година отваря врати кооперативен магазин, който е предвиден да обслужва близките до Лесковдол махали на село Редина - наричани от хората в района I-ва Редина - както и самото Лесковдол. Самият магазин първоначално бил разположен в помещение под наем, като заради разрастване на дейността той сменил местоположението си в по-голямо помещение, отново находящо се в наричаната от местните I-ва Редина. В края на 1946 година лесковдолчани подават искане до кооперацията да се отвори магазин и в тяхното село, но решението се оставя да бъде взето след година поради липса на обективни условия за създаването му. След промяната на междуселските граници през 1948 година основният магазин на кооперация „Чукава“, находящ се в наричаната от местните I-ва Редина, дотогава част от село Редина, вече се намирал на територията на Лесковдол, но все още под управлението на кооперацията. Допълнително към магазина имало ресторант-пивница, който бил единственият с подобни функции в селото. През 1953 година кооперация „Чукава“ се слива с общинската „Социализъм“ с цел оптимизиране на работата и оздравяване, което прехвърлило и контрола върху магазина и пивницата в Лесковдол в ръцете на кооперация „Социализъм“. От 1956 година в селския магазин започват да се предлагат само стоки от първа необходимост, с цел въвеждане на ред, а за неща като платове, обувки и други неспешни на потребителите се налагало да ходят до Своге. Впоследствие това изискване отпада и магазинът в Лесковдол става отново смесен.

През 1958 година започва подготовка за изграждането на кооперативен дом в селото, като целта била той да помещава селския магазин и прилежаща към него пивница, а на втория етаж да бъдат разположени читалището, здравната служба и пълномощничеството. Проектът е започнат заради липсата на специализирана зала за магазина в Лесковдол, който се приютявал в нехигиенични помещения под наем. Местното население снабдява част от необходимите материали и прави изкопа още същата година, но същинската част по строежа започва към края на 1959 година. За самия строеж са отпуснати 40,000 лева, които са само част от нужните, като за покриване на останалата част местните допринасят със собствен труд. В края на 1960 година магазинната част от зданието вече е завършена и в нея се помещават селският магазин и пивницата. Работата по помещенията на горния етаж обаче продължава, като той е завършен няколко години по-късно, в края на 1963 г., а цялостното довършване на кооперативния дом - обзавеждане, мазетата, построяването на парапети, подпорни стени и измазването на сградата - е приключено едва в края на 1968 година.

Магазинът в махала Попо̀в кладенец

През пролетта на 1960 година заработва магазин и в махала Попо̀в кладенец, като неговата сграда е завършена през 1963 година, а довършителните работи по фасадата приключват година по-късно. Самата сграда била на два етажа и освен за магазин служила и като млекосъбирателен пункт. Снабдяването със стоки, както и извозването на млякото, ставало по новооткрития коларски път между махалата и Своге, но нерядко, особено през зимата, се случвало да липсват стоки поради отдалечеността и високото му разположение - близо 950 м. надморска височина.

След искане на жителите на махала Кокелини бабки към кооперация „Социализъм“ за отваряне на лавка в тяхната махала, Общината правила планове за обособяване на такъв обект през 1973 година, като те обаче не биват осъществени.

Към днешна дата и магазинът в селото, и този в махала Попо̀в кладенец са затворени и не работят.

Кръчми

Преди в селото съществували няколко частни кръчми, които обаче затварят поради започналия процес на национализация, но също и заради влезлия в сила през 1947 година закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. След влизането му в силата единствената пивница в Лесковдол остава тази към селския магазин.

Воденици

При преброяването от 1888 година в селото са изброени 4 воденици, а при това през 1900 година 7 броя. Основната част от тях били съсредоточени в горното течение на Рединската река, по-конкретно в местностите Йовина орница, Трапо и Ранена ливада, но имало воденици и по река Селска, предимно под махала Гребеньо̀. Воденици е имало и в местностите Сръчник и Пенчова, а също и далеч от самото село, по поречието на река Дедов дол, северно от местността Припор.

Към 1950 година са определени нови такси, според които всеки собственик е трябвало да плаща по 1000 лева на камък годишно, като за Лесковдол се очаквали приходи от 9000 лева. Две години по-късно, във връзка със започналия процес на национализация, от Изпълнителния комитет на местния народен съвет на депутатите и трудещите се (МНСДТ) в Своге е взето решение за закриване на голяма част от водениците в района, въпреки че селищната мрежа е разпокъсана, а разстоянията между махалите големи. С решението са оставени да работят едва 6 воденици, само една от които била в Лесковдол.

Инфраструктура

Пътят за Лесковдол в наши дни

След Освобождението до 40-те години на 20 век в селото имало значително по-малко пътни връзки, отколкото днес. Съществена крачка в посока разширение на селската пътна мрежа е взето през 1946 година, когато общинският съвет в Своге гласува направата на нов път от отдалечената махала Ра̀змерица до махала Попо̀в кладенец. Друга важна стъпка за развитието на Лесковдол е прокарването на пътя от Своге до кариерата Баин камък през 1951 година, който година по-късно е продължен през местността Берилова воденица до местност Чух петел, където се отклонява за Брезовдол и редом с новоразширените коларски пътища в района се използва за превоз на продукция и материали към и от кариерата.

През следващите години инфраструктурните проекти в Лесковдол са свързани основно с разширение и поддръжка на пътната мрежа в и между махалите, като изчислената ѝ дължина е около 12 километра. През 1960 година е довършен и разширен пътят от махала Попо̀в кладенец до центъра на селото, който бил ключов, тъй като свързвал пряко махалата с основното училище, пълномощничеството, здравната служба, читалищния салон и главния магазин. Две години по-късно, през 1962, бил завършен пътят между Попо̀в кладенец и село Желен, по който се стигало и до Своге. Към същата година пътната мрежа вече е 23 километра, като ежегодно се работи по нейното поддържане и разширение. Между 1971 и 1974 година се извършва направа и/или разширяване с булдозер на пътните връзки към махалите Драганов ток, Котлене, Падѝната, Горуня, Осѝчено бърдо, Ливадище, Гребеньо̀ и Добролѐво бърдо. По същото време се извършва разширение и на трасето за махала Попо̀в кладенец, като то обаче е по-мащабно и включва направа на мост над река Рединска в местността Чепория, недалеч от центъра на селото. През следващите години разширяването с булдозер на селската пътна мрежа и направата на нови отсечки продължава, като част от пътищата биват покрити с баластрена настилка. При преливането си през август 2014 година река Рединска отнася паянтовия мост за махалите Свино̀ве и Попо̀в кладенец, като на негово място в края на 2015 година Община Своге изгражда нов бетонен мост.

Старият мост преди да се срути, 2008 г.

Новият мост

Главният път за Лесковдол, единственият асфалтов в селото, се отклонява от шосето София – Мездра и свършва в махала Кокелини бабки. Той е с дължина около 8 километра, а номерацията му е SFO3611. Първоначално бил почвен, често се свличал и бил засяган при проливни дъждове. Общината в Своге планирала да започне цялостен ремонт на пътя от началото на 1959 година, но в първите месеци строително-ремонтните дейности вървели бавно, почти изцяло заради липса на квалифицирани работници и техника. Към 1962 година са разширени около 2 километра от трасето, а през следващата година в работата се включва булдозер и започва застилането с трошенокаменна настилка. Въпреки че до края на 1966 година пътят е цялостно покрит с настилка и използваем асфалтирането е правено на етапи, вторият от които завършва през 1968 година. Продължаването със следващия етап включва строеж на нов мост и леко изместване на трасето на пътя, тъй като старият каменен мост, който се намира на около километър след центъра и по който минавал пътят, бил обявен за особено опасен, като дори автобусите по линията Своге-Лесковдол се налагало да обръщат при училището. Строежът на новия мост трябвало да приключи до края на 1969 година, но в действителност приключва едва през 1982 година, като дотогава се използвало старото трасе. Поради лошото качество на строителните дейности по последния етап и силно износената настилка от завършените по-рано етапи скоро се налага ново асфалтиране на шосето. Пътят към новия мост бил построен така, че вече старото и рушащо се съоръжение било неизползваемо, а достъпът до него ограничен едностранно по старото трасе - 500 метра черен път, отклоняващ се вдясно след Янкова чешма. Към 2010 година връхната конструкция на моста е самосрутила се, а в наши дни основите му са едвам забележими от растителността в близост.

След поройните дъждове през август 2014 година пътят за Лесковдол остава в силно влошено състояние. Има няколко активизирани свлачища, а асфалтовата настилка бива частично разрушена. През 2020 година пътят е рехабилитиран, а две години по-късно по-голямата част от свлачищата по трасето са укрепени. Цялостното обновяване на пътя към селото е залегнало в инфраструктурната програма на община Своге.

• 

  Старият мост, поглед отдолу, 2008 година

• 

  Мостът след самосрутването, 2010 година

• 

  Старият мост, изглед, 2007 година

Електроснабдяване

Стара улична лампа в махала Котлене

По искане на жителите на Лесковдол в края на 1954 година се иска разрешение за поставяне на трафопост и започване процеса по електрифицирането на селото. Близо 3 години след това е направен единствено изкоп, а същинското изграждане още не е започнало, отчасти поради забавянето на далекопровода, чрез който трябва да се захрани Лесковдол. Към октомври 1957 година материалите за трафопоста са набавени от местните, като самото съоръжение бива изградено в следващите месеци. В края на 1958 година цялото село вече е електроснабдено, а дължината на мрежата е над 25 километра. През 60-те и най-вече през 70-те години в Лесковдол биват построени множество вили, като това оказва своето влияние върху електроснабдителната мрежа в селото и налага нейното укрепване. За целта между 1978 и 1981 година биват построени нови трафопостове в махалите Ра̀змерица и Попо̀в кладенец, а мрежата бива ремонтирана и разширена. В Лесковдол все пак останали единични, изключително отдалечени къщи, които не били електрифицирани.

През 1970 година бива планирано поставянето на 5 живачни лампи за осветяване на центъра на селото, като изграждането им обаче става факт няколко години по-късно. Впоследствие осветление бива поставено на електрическите стълбове покрай пътищата в някои махали като Котлене, Добролѐво бърдо и други.

Водоснабдяване

Поради планинския характер на селото и наличието на гори землището на Лесковдол е наситено с естествени извори, които били използвани от местните още от заселването си в тези земи. В миналото всяка махала, дори от по 2-3 къщи, имала самостоятелен водоизточник, като обикновено именно изворите били мястото, в близост до което се оформяли махалите. Преди, когато Лесковдол още било колибарско селище, естествените плитки извори били основните водоизточници. Чрез къси, наземни водопроводи водата била отвеждана от изворите до домовете за битови нужди или за поливане на градините. По сходен метод били изграждани водопроводи в местностите над селото, където се намирали селските кошари. Тези водопроводи се състояли от дълги, издълбани стволове на букови дървета, издържащи на гниене и довеждали вода от недълги разстояния. През 1930 - 1932 година, със средства на общината и труд на жителите, в Лесковдол били каптирани първите извори, като чешмите били изградени от цимент, а водата била довеждана по метални тръби от недалечни водоизточници. През 1940 година в селото са построени две чешми с водопойно корито - една в местността Червената вода и друга в местността Студения преслап. Година по-късно е изградена и чешма в махала Касо̀во бърдо.

Каптаж над махала Добролѐво бърдо

Към 1959 година в доклад на Община Своге се говори за пълна липса на какъвто и да е план за водоснабдяване на селото, като е посочено, че жителите все още пият вода от изворите и реката. Действия по изграждането на цялостна водоснабдителна мрежа започват бавно през 1961 година с работа по изграждане на водопровод в централната част, преди всичко за основното училище, а през 1962 година започва първи етап от строежа на водопровод в една от най-големите лесковдолски махали Попо̀в кладенец. И двата водопровода са завършени през 1963 година, като същевременно из селото биват изградени и нови 4 чешми. Работата по водоснабдителната мрежа продължава през следващите години със строежа на разширения към махалите Ра̀змерица, Добролѐво бърдо, Свино̀ве и Равно усое, както и изграждане на каптажи в махалите Попово лешке и Селище. Изграждането на цялата мрежа ставало на ръка, без проекти и изцяло на доброволни начала от населението, като съоръженията невинаги отговаряли на техническите изисквания. Обикновено каптираните източници се свързвали към водопроводната мрежа без изграждане на резервоари или хлораторни помещения, като това обаче била практика цялостно в общината. Дебитът на повечето източници пък бил малък, например средното количество подавана вода в централната част на Лесковдол било 0,300 литра/секунда.

За началото на 70-те години бива планиран строежът на водоснабдяване за редица махали, но фактори като сложния планински релеф, разпръснатостта на махалите и малките дебити на каптираните източници създават сериозни препятствия и забавят навременното снабдяване с вода на всички набелязани места. Пример за това е водопроводът за махала Добролѐво бърдо, който е започнат през 1969 година, но към 1978 година още не е завършен цялостно. Работата по водопровода за махала Осѝчено бърдо пък, който бил планиран за 1974 година, започва 11 години по-късно - през 1985 година.

В наши дни водоснабдяването в Лесковдол е изцяло нецентрално и от местни каптажи, а мрежата в голямата си част е остаряла и в лошо състояние. Поради планинския и силно разпръснат характер на Лесковдол, както и прекалено малкия брой жители, в селото никога не е планирана, нито изграждана канализация.

Телевизия и съобщения

Строеж на телевизионна кула в селото започва да се планира от общинския съвет в Своге още през 1970 година, но действия по нейното изграждане започват едва в края на 1978 година след години настояване от жителите. Първоначалният срок за завършване е 30.12.1978 година, впоследствие удължен с почти две години, като успоредно е строен и захранващ мачтов трафопост. Към 1981 година телевизионната кула е завършена и излъчва първа и втора програми в Лесковдол. Тя се намира в махала Попо̀в кладенец, като в непосредствена близост до нея, години по-късно, след навлизането на мобилните комуникации, е построена и клетка на мобилните оператори.

Към 1955 година има изградена телефонна линия от Своге до пълномощничеството, която бива ремонтирана и подсилена през 1970 година с участието и труда на местните жители. Отвъд нея в Лесковдол не са изграждани други телефонни постове, въпреки че няколко години поред жители на по-населената махала Попо̀в кладенец поставяли въпроса за поставяне на телефонен пост в магазина там. През 1988 година Община Своге планирала да включи Лесковдол към градската автоматична телефонна централа, но поради липса на средства това така и не се осъществило.

На територията на Лесковдол преди е работело мобилно пощенско агентство, обслужвано от пощальон, който отговарял за разпространението на пощата и печата. Работата му се подпомагала от кмета на селото, който бил отговорен за раздаването на призовки, връчване на писма, телеграми и съобщения. През годините от жителите и пълномощничеството в Лесковдол било заявявано желанието за строеж на ПТТ станция, но искането им не било уважено.

Здравеопазване

Входът на бившия здравен пункт

През 1959 година в селото започва строеж на многофункционална сграда, като едно от помещенията в нея бива специално предвидено за здравен пункт. Той е открит на 1 септември 1961 година и съставлявал две стаи и чакалня. Преди тази дата в Лесковдол имало специално заделено помещение, което обаче не се използвало, тъй като посещенията от лекар в селото били редки, основно при някой заразѐн или за имунизации. С откриването на новия пункт това се променило драстично - той бил изцяло обзаведен, в него работел лекар на щат, който извършвал домашни посещения и провеждал разяснителни беседи на здравни теми сред населението. Към кабинета функционирал и аптечен пункт. Стоматологичното обслужване обаче било по-скоро профилактично и основно обхващало децата и учениците. В началото на 80-те години позицията за фелдшер в Лесковдол остава свободна, поради което селото се посещавало единствено един път седмично от лекар от Своге. След няколко години незаетото място, както и намаляването на населението, обуславят закриването на позицията и затварянето на здравния пункт в Лесковдол.

Образование

НУ „Христо Ботев“

Сградата на началното училище

Старата табела на училището

След Освобождението нуждата от просветна институция в Лесковдол се усетила изключително силно - към 1888 година само 1 човек от всички 472 жители в селото бил грамотен. Липсата на изградено училище, както и изключителната разпръснатост на махалите една от друга, налагало използването на частни домове като места за обучение. Това е отбелязано още при преброяването от 1900 година, когато официално било записано, че една от къщите в Лесковдол служи и с функция на училище. Това положение продължило още три десетилетия, когато през май 1941 година Фондът за кооперативен строеж на народни училища отпуска 20,000 лева безвъзмездна помощ за довършване на започнатия строеж на първото селско училище. Парите не достигат, като фасадата бива напълно довършена едва през 1946-1947 година, когато Община Своге отпуска допълнителни 30,000 лева за измазване и баданосване на сградата.

Самото училище било кръстено „Христо Ботев“ и заемало наземния етаж от сградата на църковната магерница, намираща се в махала Селище, близо до селската църква. Паралелките били слети - I и II клас в една, и III и IV в друга, като към училището била приспособена и трапезария. През 1949 година в учебното заведение имало 65 ученици, година по-късно те били 68, докато към 1953 година броят им вече е намалял на 48. Училището е закрито през 1967 година, като към онзи момент в него учили едва 10 деца, на които се налага да продължат обучението си в главното селско училище. Между 1972 и 1974 година бившите училищни стаи се използват като склад на ЗШИ „Република“, а след освобождаването им сградата остава неизползвана, с изключение на приземния етаж, който и в наши дни се отваря за курбана при селската църква „Св. пророк Илия“.

След промяната на междуселските граници от 1948 година основното училище на село Редина, носещо името „Св. св. Кирил и Методий“ преминава към Лесковдол и така става второто учебно заведение в селото. Самото училище било основано още през 1880 година, като настоящето му здание бива издигнато около 1940 година или малко по-рано, а цялостното завършване на сградата става няколко години по-късно със средства от Българската земеделска и кооперативна банка. Сградата, която е на два етажа, разполага с мазе и шест стаи, от които пет учебни стаи и една учителска. Към момента на преминаването му от Редина към Лесковдол в училището имало трима прогимназиални и двама начални учители, които общо преподавали на над 120 ученика. През 1958 година първият етаж на сградата е електрифициран, а водоснабдяване е осигурено косвено под формата на чешма до сградата и то значително късно - през 1963 година. Към училището през 1958 година бива обособена спортна площадка, която обаче е унищожена впоследствие заради строежа на селския магазин, а напълното ѝ възстановяване и асфалтиране става чак през 1969 година. През годините в училището работела трапезария, като когато тя не функционирала за обяда на учениците се грижел прислужникът на училището.

ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Сградата на бившето основно училище, днес кметството на селото

Бившето ОУ, погледнато отстрани

Година след приемането през 1959 година на Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България се наложило Община Своге да планира разкриване на паралелка за 8 клас в училището, в която се очаквало да учат и деца от закрития прогимназиален курс в Редина. Планът бил паралелката да се открие за учебната 1962/63 година, като от Общината предвиждали изграждане на пристройка с 4-6 класни стаи и физкултурен салон, а строителството трябвало да бъде завършено до 1962 година. През 1961 година крайният срок бива отложен за 1964-1965 година, а година по-късно идеята е изцяло изоставена, тъй като децата в основното училище вече са едва 84. Именно поради намаляващия брой ученици от Общината започват планове за закриването на прогимназиалния курс в Лесковдол и настаняването на учениците от селото в общежитие към училището в Своге, но впоследствие се взема решение да им бъдат предоставени карти за транспорт за автобусната линия Своге-Лесковдол, за да могат да продължат обучението си в града. Самото закриване на прогимназиалния курс става през 1969 година, което променя статута на училището от основно в начално. Обучението на децата ставало в една паралелка, която била присъединена административно към началното училище в свогенския квартал „Дренов“. През 1974 година бива отправено предложение от местните една от стаите на училището да бъде обособена като детска градина, като то обаче остава неразгледано.

С годините броят на учениците в училището намалява - 24 през 1972 година, 12 през 1975 година и само 6 за 1976 година, от които 4 в първи клас и по едно във втори и трети. През 1977 година, въпреки съпротивата на Свогенския общински съвет, учебното заведение бива затворено, но през пролетта на 1978 година общинските съветници успяват да убедят Окръжния народен съвет да промени своето по-раншно решение и да отвори отново училището. Въпреки усилията повторното отваряне е само за една година, след което училището е закрито отново - през 1979 година - този път завинаги. Непосредствено след затварянето директорът на завод „Хаджи Димитър“ отправя искане до общинския съвет сградата да бъде използвана за работнически профилакториум за лечение на работници, като по предложението така и не се взема решение.

В наши дни сградата, която се намира на главния път за Лесковдол, приютява кметското наместничество, като част от помещенията са обособени с обществена функция - провеждане на събрания, празници и прочее.

Култура

Старият читалищен салон в Лесковдол - горен етаж вдясно

През 1929 година в Лесковдол било основано читалище „Пробуда“, като то обаче нямало собствена сграда, а данни за каквато и да е активност в началото липсват. През 1956 година Общината в Своге възобновява дейността на читалищата от селата в района, включително на това в Лесковдол, с цел развиване на културна и библиотечна дейност сред населението. Почти веднага след това се усетила нуждата от отделна сграда - цялата читалищна дейност трябвало да се извършва в следучебно време в стаите на основното училище, където била помещавана и малката читалищна библиотека. Това наложило изграждането на многофункционална обществена сграда, на чийто втори етаж било отредено помещение за читалищен салон с капацитет 200 души. Строежът започнал през 1959 година, като читалищният салон бил изцяло завършен в края на 1962 година. През годините към читалище „Пробуда“ се създали вокални, театрални и танцови групи, които изнасяли представления на празници в Своге. Цялостно обаче работата му била слаба, като дори Общината констатира, че условията в Лесковдол, включително материалните, не предразполагат развиване на активна дейност. Библиотечният фонд пък бил един от най-малките в общината - малко над 300 книги. В последните си активни години читалището се включвало основно в организиране на съборите и честванията в Лесковдол. С намаляването на населението в селото културната дейност спира, като днес читалище „Пробуда“ де юре не съществува, тъй като не е регистрирано спрямо прилежащия закон.

В Лесковдол се провеждали и кинопрожекции, като селото, редом със съседните му населени места, било обслужвано от подвижно кино „Своге“.

Пропаганда

През годините след 9 септември 1944 година, под егидата на Общината, се насърчавало създаването на читателски групи с цел пропаганда, като към 1953 година такива били основани в махалите Попо̀в кладенец (30 члена), Кокелини бабки (32 члена), Драганов ток (13 члена), Осѝчено бърдо и Ра̀внището (14 члена). Към 1959 година имало една група и различни кръжоци на теми родознание и здравна просвета, социализма в България и другите социалистически страни.

Религия

Населението в селото е източноправославно, като според статистическите данни в Лесковдол не са се и към момента не се изповядват други вери.

Църквата „Свети пророк Илия“

Паметната плоча, 2008 г.

В селото има една-единствена църква - „Свети пророк Илия“ - която се намира в местността Арто̀, част от махала Селище. Построена е през 1930 година, а цялостното ѝ завършване става 3 години по-късно, през 1933 година, когато е и осветена от Траянополския епископ Антим. През месец март същата година църковното настоятелство на Лесковдол сключва договор с иконописеца Карл Йорданов за изографисването на 12 апостолски икони, както и по една на свети Илия, свети Стефан, Тайната вечеря и Възнесение Господне, предназначени за нуждите на новата църква.

Майсторът-строител на храма е Кръскьо Минов, родом от Лесковдол, а ктиторите са четирима. Сградата е с дължина 9,5 метра, широка е 6 метра, а на височина достига 4,5 метра. Има два странични купола. Направена е от камък, а впоследствие измазана с вар и пясък. Отвътре и отвън няма надписи, не е изографисвана и няма притвор. Иконостасът и владишкият трон са направени от чамови дъски, боядисани в тъмновинен цвят. Църквата е разполагала и с антиминс. На фасадата, вляво от входната врата, е поставена паметна плоча с имената на загиналите във войните между 1912 и 1918 година мъже от селото.

Към наши дни голяма част от инвентара на църквата е разграбен, включително част от иконите, а самата тя седи заключена. През 2013 година е извършен основен ремонт и реставрация на фасадата.

Към църквата има изградена двуетажна магерница, която на горния си етаж помещавала първото селско училище „Христо Ботев“. За самата сграда на магерницата през годините се водел спор, който бил разрешен чрез арбитражно дело през 1968 година, когато собствеността върху постройката и земите ѝ е по равно разпределена между Общината в Своге и църковното настоятелство на Лесковдол. В наши дни от магерницата се ползва единствено долният етаж, който се отваря при изнасяне на курбана за Илинден - празник на селската църква.

По данни на Община Своге из Лесковдол и по билата над него има поне 13 оброчни кръста, което го прави едно от селата с най-много оброчища в Голема планина. Всеки от кръстовете е в почит на определен светец, като в деня от годината, посветен на светеца, хората от селото изнасяли курбан в негова чест. Към днешна дата някои от оброчищата са все още действащи.

В Лесковдол има три функциониращи гробища. Централното се намира до селското кметство, а другите две са съответно в махала Селище, до селската църква, и в махала Да̀бето. Поради липсата на място за провеждане на ритуалите бива взето решение за построяване на две еднотипни постройки с функция като дом на покойника. Едната постройка е издигната в централните гробища, а другата в тези в махала Да̀бето, като сградите са завършени към 1990 година.

Старото гробище на Лесковдол, което е било унищожено при разширяване на коларските пътища в района, се е намирало в местността Село, смятана за мястото, на което първоначално е основано селото. Според предания на местните там някога имало и малък параклис.

Дарения

Една от забележителностите на „Седемте престола“ - големият дървен полилей „Хоро“ - е подарен на манастира от жители на Лесковдол през 1815 година. Намира се в църквата на обителта и е съставен от 15 отделни части с оцветена резба, дело на майстори от Осеновлаг.

Транспорт

Автобус за селото

До началото на 60-те години до селото се е стигало по черен път, по който било възможно да се движат единствено волски коли и мотори. През 1961 година започнало пълното проширение и шосиране на пътя към Лесковдол, което го направило проходим и ускорил разкриването на автобусна линия от и за Своге, която била открита през септември 1966 година. Построяването на спирките обаче става на по-късен етап - тази в центъра на селото бива завършена през 1970 година, като автобусите често обръщали там заради лошото състояние на пътя до махала Кокелини бабки. Това продължило до 1982 година, когато бил завършен последният етап от строежа на пътя до Лесковдол, а крайната спирка на автобусите в местността Валого била построена през 1984 година. В самото начало линията била обслужвана от 6 курса дневно и имало планове през 1985 година транспортната схема да обхване и махала Попо̀в кладенец. С намаляването на населението обаче това не се осъществило, а броят на курсовете с времето се свил.

В наши дни линията за Лесковдол се обслужва от 2 курса, пътуващи от понеделник до събота от Своге към селото и обратно – един автобус сутрин и един следобед.

Забележителности

Зимна маркировка по Ком-Емине над селото

В самото село няма туристически обекти. Връх Лиляка обаче, който се отличава отдалеч с каменистите си склонове, е популярна точка за планинарите в района на Голема планина. Като забележителност може да се считат също останките от стара крепост, намирала се над Лесковдол. Името ѝ е било Берилова воденица и според исторически източници е възстановена по времето на хан Крум, заедно с други крепости в околността, при похода му към Сердика. Днес, в местността Берилова воденица, са останали ниски каменни основи и голям брой камъни, разпръснати по билата на запад и юг от връх Лиляка. В близост до крепостта е преминавал и стар римски път, тръгващ от Враца в посока София и преминаващ основно по билото на Голема планина.

Други обекти близо до Лесковдол, към които има удобни пътеки от селото, са манастир „Седемте престола“, връх Издремец, хижа Тръстеная и езерата в района ѝ. През северната и североизточната част на землището преминава маршрутът Ком - Емине, който навлиза в селското землище северно от връх Издремец, продължава на юг през местностите Манастирска поляна, Баин камък, Берилова воденица и при югоизточното подножие на връх Старо пладнище минава в землището на Брезовдол, продължавайки на изток. Маршрутът е маркиран със зимна и обикновена маркировка, като повечето знаци са стари, а на места и липсващи.

Редовни събития

През 2017 година в селото се отбелязва 118-ата годишнина от написването на творбите „Хайдути“ и „Клепалото бие“, които са написани от Иван Вазов в местността Берилова воденица, намираща се над Лесковдол. Събитието, което придобива името „По стъпките на Вазов“, става ежегодно, като през 2018 година включва богата програма, състояща се от вело- и пешеходен поход, танцови и музикални прояви, както и показ на различни занаяти. През 2019 година пешеходният поход се разраства и се състои вече от четири лъча, като освен от самото Лесковдол другите отправни точки са съседните села Бов, Осеновлаг и Лакатник, а крайна точка е местността Берилова воденица. Велопоходът е с начална точка Своге. Допълнително фестивалът включва разнообразни дейности от регионалния бит и култура. Организирането на събора продължава и през следващите години, като на традиционното място на провеждането му - местността Кръ̀сто - през месец август 2020 година бива издигнат паметен знак „Аз съм българче“ в чест на делото на Иван Вазов, който пише част от творбите си вдъхновен от природата в региона. През август 2021 година пък в махала Могилата бива открит паметен знак „Песни за Македония“, а през септември 2022 година, в близост до него, е издигнат Вазовият кръст.

• 

  Паметният знак „Аз съм българче“, открит през 2020 г.

• 

  Паметният знак „Песни за Македония“, открит през 2021 г.

• 

  Вазовият кръст, издигнат през 2022 г.

Галерия

• 

  Изглед към махала Преслапа (център), с. Редина

• 

  Малка колиба в махала Падѝната

• 

  Изглед от махала Осѝчено бърдо

• 

  Българското знаме на връх Лиляка

• 

  Ливада в махала Попо̀в кладенец

• 

  Къща в селото

• 

  Началното училище погледнато отстрани

• 

  Клепалото при църквата „Св. пророк Илия“

• 

  Църквата „Св. пророк Илия“, погледната от училището

• 

  Изглед от махала Осѝчено бърдо

• 

  Стара плевня с обор в махала Могилата

• 

  Каменна река в подножието на вр. Градище

• 

  Къща в махала Падѝната

• 

  Изглед към селото от махала Иньова нива

• 

  Изоставена къща – махала Могилата

• 

  Издремец и Лиляка, погледнати от махала Осѝчено бърдо

• 

  Чешмата в махала Попо̀в кладенец

• 

  Махала Ра̀змерица погледната от връх Лиляка

• 

  Черен път в селото

• 

  Селото от махала Ла̀домерица

• 

  Магазинът в махала Попо̀в кладенец, 2013 г.

• 

  Рединска река, 2007 г.

• 

  Подножието на връх Лиляка

• 

  Магазинът в махала Попо̀в кладенец, страничен изглед

• 

  Къща в махала Иньова нива

• 

  Западните части на селото

• 

  Къщи в махала Попо̀в кладенец

• 

  Кметството, находящо се в сградата на бившето основно училище

• 

  Църквата преди реставрацията

• 

  Поглед към селото от махала Лафчов ток

• 

  Махала Падѝната

• 

  Изглед през зимата

• 

  Поглед от махала Котлене

• 

  Река Селска

• 

  Селото от махала Преслапа, с. Редина

• 

  Изглед към селото от връх Високата чукла

• 

  Къща в махала Средно бърдо

• 

  Каменна река югозападно от вр. Градище

• 

  Изглед от местността Мазнотил

• 

  Махала Падѝната

• 

  Основите на стария, самосрутил се мост към селото

• 

  Сградата на бившето ОУ, днес кметство, намираща се на главния път

• 

  Местността Ветрен над селото

Външни препратки

Полет над Лесковдол - кадри от поречието на река Рединска с изглед към махала Ра̀змерица (1:01-1:10 от видеото) и махала Кокелини бабки (1:14-1:32 от видеото).