Роякско плато

плато в България

Роякското плато е плато в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, области Шумен и Варна. Името на платото произлиза от разположеното в източната му част село Рояк, Община Дългопол.[1]

Роякско плато
43.112° с. ш. 27.066° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Североизточна България)
Част отИзточна Дунавска равнина
Най-висок връхДикеолу
Надм. височина410 m

Роякското плато се издига в южната част на Източната Дунавска равнина и е разположено между долината на река Голяма Камчия (на юг и югозапад), която го отделя от най-североизточните разклонения на Върбишка планина и Смядовското поле и Синделската низина на север, през която от запад на изток протича река Главница, десен приток на Провадийска река. На северозапад, чрез ниска седловина, през която преминава третокласен път № 731 Роякското плато се свързва с Провадийското плато.[1]

Най-силно издигната е западната част на платото, където се намира и най-високата му точка връх Дикеолу (410 м), разположен на 2 км североизточно от село Кълново, Община Смядово. На изток платото постепенно се понижава и завършва в междуречието на Провадийска река и Камчия. Дължината му от запад на изток е около 40 км, а максималната му ширина в западната част е 13 – 14 км. Западните и южните му склонове се спускат стръмно, на места отвесно към долината на Голяма Камчия, а северният му склон е полегат и плавно преминава към Синделската низина.[1]

Роякското плато е изградено от терциерни песъчливи мергели и варовици.[1]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са основно сиви горски, заети с нискостеблени гори от дъб и габър, силно антроположки променени. Източната, па-ниска част на платото е заета от обработваеми земи.[1]

На платото и по периферията му са разположени общо 20 населени места, в т.ч. 1 град и 19 села. В източната му част са селата Китен, Рояк и Чайка, а по периферията му – град Дългопол и селата Кълново, Ивански, Вехтово, Друмево, Славейково, Комарево, Бозвелийско, Бързица, Нова Шипка, Величково, Боряна, Камен дял, Сладка вода, Черни връх, Ново Янково и Янково.[1]

Източната, ниска част на платото, между селата Комарево и Боряна, на протежение от 15,4 км се пресича от третокласен път № 208 от Държавната пътна мрежа Ветрино – Провадия – Айтос.[1]

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране