Отваря главното меню

Ра̀мел или Р̀амил или Ра̀мели[1] (на гръцки: Ραχώνα, Рахона, до 1926 Ράμελ, Рамел[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония. Селото има население от 626 души (2001).

Рамел
Ραχώνα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Боймия
Надм. височина 85 m
Население (2001) 626 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северозападния край на Солунското или Пазарското поле на 11 километра източно от Енидже Вардар (Яница).

ИсторияРедактиране

Североизточно край Рамел е открито праисторическо селище, обявено за защитен паметник.[3]

В Османската империяРедактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииХрамел като българско село.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Рамели (Ramély), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[5]

През май 1880 година мухтарът на Рамел е арестуван от каймакамина, тъй като обикалял селата да събира подписи върху прошения до екзарха. Вследствие на това са арестувани мухтарите и старейшините от околните села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[6]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Ремил (Remil), на картата на Кондоянис е отбелязано като Рамел (Ράμελ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Рамели (Ράμελι) е село с 25 християнски семейства.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Рамел има 200 жители българи християни.[8] През 1906 година гъркоманска махала в селото е изгорена в отговор на андартско нападение над Куфалово. Гъркоманските фамилии се изселват в Постол и Енидже Вардар, като част от тях се завръщат след Младотурската революция[9].

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рамел (Ramel) има 144 българи екзархисти и работи българско училище.[10]

По данни на Екзархията в 1910 година Рамел е чифлигарско село с 92 семейства, 175 жители българи и една черква.[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ράμελι) има 30 екзархисти.[12][7]

Според Боривое Милоевич селото (Remelj) има 28 къщи християни славяни.[7]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Рамел (Ράμελ) като село със 125 мъже и 108 жени.[7] В 1926 година името на селото е сменено на Рахона. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърция бежанци. В 1928 година Рамел е представено като чисто бежанско със 122 бежански семейства и 454 жители бежанци.[13]

ЛичностиРедактиране

Родени в Рамел
  •   Григор Дамбулов (Дамбулта, 1862 - 1942), куриер и селски войвода на ВМОРО
  •   Йоан Стамков (Ιωάννης Στάμκος), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  •   Кочо Рамилски, куриер и капитан на гръцка въоръжена чета[15]
  •   Никола Станков (Νικόλαος Στάμκος), гръцки андартски деец от трети клас[14]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 197.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ράμελ -- Ραχώνα
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/43351/2102/6-11-1990 - ΦΕΚ 769/Β/5-12-1990. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юни 2018.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  7. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  9. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.159
  10. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 102 – 103.
  11. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  15. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.253