Рамел

селище в Гърция

Ра̀мел или Р̀амил или Ра̀мели[1] (на гръцки: Ραχώνα, Рахона, до 1926 година Ράμελ, Рамел[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония.

Рамел
Ραχώνα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Боймия
Надм. височина 100 m
Население 586 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 100 m надморска височина в северозападния край на Солунското или Пазарското поле на 11 km източно от Енидже Вардар (Яница).[3]

ИсторияРедактиране

Североизточно край Рамел е открито праисторическо селище, обявено за защитен паметник.[4]

В Османската империяРедактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииХрамел като българско село.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Рамели (Ramély), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[6]

През май 1880 година мухтарът на Рамел е арестуван от каймакамина, тъй като обикалял селата да събира подписи върху прошения до екзарха. Вследствие на това са арестувани мухтарите и старейшините от околните села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[7]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Ремил (Remil), на картата на Кондоянис е отбелязано като Рамел (Ράμελ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Рамели (Ράμελι) е село с 25 християнски семейства.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Рамел има 200 жители българи християни.[9] През 1906 година гъркоманска махала в селото е изгорена в отговор на андартско нападение над Куфалово. Гъркоманските фамилии се изселват в Постол и Енидже Вардар, като част от тях се завръщат след Младотурската революция.[10]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рамел (Ramel) има 144 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Рамел е чифлигарско село с 92 семейства, 175 жители българи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ράμελι) има 30 екзархисти.[8][13]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Рамел (Ράμελ) като село със 125 мъже и 108 жени.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ремел (Ремељ) има 28 къщи славяни християни.[14]

В 1924 година по официални данни 63 българи се изселват в България, а на тяхно място са настанени голям брой гърци бежанци от Понт и Източна Тракия.[3]

В 1926 година името на селото е сменено на Рахона. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърция бежанци. В 1928 година Рамел е представено като чисто бежанско със 122 бежански семейства и 454 жители бежанци.[15]

Селото произвежда предимно жито, тютюн, памук и овошки, като частично е развито и скотовъдството.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 233[3] 265[3] 504[3] 652[3] 751[3] 701[3] 667[3] 646[3] 691[3] 626 586

ЛичностиРедактиране

Родени в Рамел
  •   Григор Дамбулов (Дамбулта, 1862 – 1942), куриер и селски войвода на ВМОРО
  •   Йоан Стамков (Ιωάννης Στάμκος), гръцки андартски деец от трети клас[16]
  •   Кочо Рамилски, куриер и капитан на гръцка въоръжена чета[17]
  •   Никола Станков (Νικόλαος Στάμκος), гръцки андартски деец от трети клас[16]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 197.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 78. (на македонска литературна норма)
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/43351/2102/6-11-1990 - ΦΕΚ 769/Β/5-12-1990. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юни 2018.
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  8. а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  10. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.159
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  12. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  15. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  17. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.253