Руля

селище в Гърция, Западна Македония

Ру̀ля (на гръцки: Κώτας, Котас, до 1927 година Ρούλια, Руля,[1] до 1932 година Κατωχώρι, Катохори[2]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Руля
Κώτας
— село —
Руля от пътя Костур – Лерин
Руля от пътя Костур – Лерин
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областКореща
Надм. височина946 m
Население22 души (2011 г.)
ДемонимРу̀лени
Руля в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 38 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 30 километра северно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Руля е на десния бряг на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

История редактиране

В Османската империя редактиране

 
Старото българско училище в Руля
 
Печат на българското основно училище „Св. Лавренти“ в село Руля, 1912 година
 
Стато и Веселина Козарови от Руля с децата им. Бащата на Веселина Нестор Рачков е деец на ВМОРО, участник в сражението при Пъпли е затворен от гръцките власти в Еди куле между 1912 и 1913 година, а дядото на Стато – Христо Коломанов е убит от гърци през 1912 година.[3] Веселина Козарова е в народна носия от Руля

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Хровиля с 25 семейства.[4] В края на XIX век Руля е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според легендите селото е било първоначално в местността Горно село, на самия път Лерин – Корча, но тъй като страдало от опустошенията на придвижващите се по пътя османски войски се преместило около развалините на манастира „Успение Богородично“. В Руля е построена църквата „Света Богородица“ и е отворено българско училище през 1865 година. Последователно в селото служат свещениците поп Карафил Бурджунов, поп Христо Бурджунов, поп Трайко Петков и поп Павле Настов (1912 г.).[5] В 1860 година е пострена църквата „Свети Атанасий“.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Руля (Rulia) е показано като село с 36 домакинства и 100 жители българи.[7]

„Пѫтьтъ слѣдва Дѣлово — така се нарича Бистрица въ своето горньо течение — пуща се надолу прѣзъ една добрѣ застроена долина, въ която сѫ разположени много български села. Не далече отъ селото Руля водата на рѣката се изгубва съвършенно отъ коритото си и се появява пакъ слѣдъ 3 клм. растояние.“[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Руля има 500 жители българи.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Руля е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 75 къщи.[10]

В началото на XX век цялото население на Руля е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 70 – 90 патриаршистки семейства.[11] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[12] Същата година турските власти не допускат учителя Л. Поповски от Дъмбени да отвори българско училище в селото[13] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Руля има 600 българи екзархисти и работи българско училище.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Руля преди Балканската война има 75 български къщи.[15]

През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в Руля се организират две чети на ВМОРО: селската с 37 души и ръководена от кмета Ставро и четата на Коте Христов със 169 души четници, която се разпада през 1904 година заради присъединяването на Коте Христов към гръцката въоръжена пропаганда в Македония[16]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[17]

По време на Балканската война 2 души от Руля се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 1/4 ч. на северозапад от с. Търново по течението на река Бигла, на десния бряг покрай дефилето за гр. Костур и река Чунгурица, на едно хълмисто място е разположено българското с. Руля с около 106 къщи население се чисти българи. Имали са българско училище с български учители и българска черква със свещеник поп Павел от същото село...[19] в с. Руля всичките селяни си говорят чисто български.[20]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Рулия е обозначено като българско селище.[21]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското училище е нападнато от гръцки части, които разграбват цялата училищна документация. Местните българи Л. Делов и Н. Лазаров са арестувани по обвинения в пробългарска агитация.[22] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Руля (Руља) има 100 къщи славяни християни.[23] В 1927 година селото е прекръстено на Катохорион, а в 1932 на Котас по името на Коте Христов.

От 1995 година в селото работи музеят „Капитан Коте“, настанен в родната му къща.[24]

Прекръстени с официален указ местности в община Руля на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Зорушка[25][26] Ζουρούσκα Лимерия Λιμέρια[27] връх във Вич на ЮИ от Руля (1255 m)[25]
Падиние Πάντινιε Ватулома Βαθούλωμα[27]
Дърмана глава[26] Ντορμανόγκλαβο Андара Άντάρα[27] връх във Вич на И от Руля (1707 m)[25][26]
Пишенска Глаа[28] Πισέντσα Кисарос Καίσαρος[27] връх в Корбец на ЮЗ от Руля (1067 m)[25]
Сейман Σέϊμαν συν/ρχης ΛΟΚ φονευθείς[27]
Морача[26] Μόρατσα Аркудорема Άρκουδόρεμα[27] река във Вич на И от Руля, ляв приток на Рулската река[25]
Преброявания
  • 2001 – 53 жители
  • 2011 – 22 жители

Личности редактиране

 
Паметник на Коте Христов на отклонението за Руля. Надписът гласи: „Котас пионер на Македонската битка“
 
Ставро Стоянов Тзавелла от Руля, Тома Янакиев от Желин и Трайко Тодев от Желево.
Родени в Руля
  •   Васил Иванов (1884 – 1956), деец на ВМОРО
  •   Васил Попкарамфилов (Βασίλειος Παπακαραφύλλης), гръцки андартски деец от трети клас[29]
  •   Димитриос Котас (Димитър Котев, ? – 1944), гръцки юрист
  •   Коте Христов (1863 – 1905), гръцки андартски капитан
  •   Нестор Рачков, илинденец, през 1912 – 1913 затворен от гърците в Еди-куле[3]
  •   Никола Янев (1861 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[30]
  •   Пандо Милев, македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, рота на 5 одринска дружина[31]
  •   Пандо Павлов Георгиев, на 69 години към 7 март 1943 година. Покръстен във ВМОРО от Коте Христов. До Илинденско-Преображенското въстание е легален. Участва във въстанието с четата на Коте и подпомага обградената при Писодер чета Васил Чекаларов. Турците убиват баща му и жена му. На 7 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[32]
  •   Сотириос Котас (Сотир Котев, 1894 – 1971), гръцки военен
  •   Спиро Карафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание като член в чета №4 под войводството на Стефо Николов.[33]
  •   Ставро Стоянов Тзавелла, селски кмет и войвода на рулската чета през Илинденското въстание[34]
  •   Христо Коломанов (? – 1912), убит от гърците[3]
  •   поп Христо Попдимитров (Παπα Χρήστος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас[29]
  •   Христофор Тзавелла (1934 – 2018), български фолклорист и историк

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 429.
  4. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  5. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 100
  6. Μπαλασάς, Αθανάσιος Κ. Ιστορικά Στοιχεία, αρχιτεκτονικός πλούτος και μια πρόταση αναβίωσης της περιοχής των Κορεστείων Καστοριάς // Βαλκανικά σύμμεικτα (17). 2015. σ. 229. (на гръцки)
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  8. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 122.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  11. Ρούλια[неработеща препратка]
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  13. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  15. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  16. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 99
  17. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  19. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 22.
  20. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  21. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  22. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 175, 183.
  23. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  24. Captain Kottas Museum // Museum of Folklore and History, Drosopigi. Посетен на 18 юни 2015.
  25. а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  26. а б в г Topografska Karta JNA 1:100.000.
  27. а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  28. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 343.
  29. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 819.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 437.
  32. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 210.
  33. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 291.
  34. Тзавелла, Христофор, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, Македония прес, София, 2003, с.71