Уикипедия

Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)

училище в Копривщица
(пренасочване от СОУ „Любен Каравелов“ (Копривщица))
Вижте пояснителната страница за други значения на Средно училище „Любен Каравелов“.

Средно училище „Любен Каравелов“ е средно училище в град Копривщица, приемственик на Първото класно училище в България „Св. св. Кирил и Методий“. Предучилищното образование във възрожденския културно-просветен център се осъществява в Целодневната детска градина „Евлампия Векилова“.

Средно училище „Любен Каравелов“
Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица
Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица
Информация
СедалищеКопривщица,  България
Основаване1822 г.;
преди 201 години (1822)
Видучилище
ПатронЛюбен Каравелов
Навигация
Карта България Копривщица
Адресбулевард хаджи Ненчо Палавеев 77
СайтОфициален сайт
Средно училище „Любен Каравелов“ в Общомедия
Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“
Карта Местоположение в Копривщица
МестоположениеКопривщица,  България
ИзпълнителОбщина Копривщица
Изграждане1956 г.
18 октомври 1995 г.
Статутбул. „Х. Ненчо Палавеев“ 108[1]
Състояниедействаща
СайтФейсбук страница
vekilova.gradina@abv.bg
Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ в Общомедия
Копривщенското училище в началото на ХХ век

Преди модерното образование

редактиране

Още през втората половина на ХVІІІ век, когато българите са под Османско владичество в Копривщица се преподават науки и религия в тъй наречените „килийни“ училища. Сведения за килийното образование се намират в два документа: „Кодик на Обществените училищни заведения в Копривщица“ от 31 август 1854 г., и другият – „Записна книга за Копривщенското общо училище“.[2] В града, в църквата „Успение на Пресвета Богородица“, обучението е извършвано от местни свещеници или монаси в съществуващия по това време метох в двора на храма. Учениците тук се учат на славянско четмо, писмо и на църковен ред и на други познания. Килийни училища има и в къщите или дюкяните на много просветени копривщенци. Хаджи Геро, бащата на Найден Геров, още през 1810 година е строг преподавател в основаното от него в къщата му училище, което се намира в Ламбовска махала до Сурля дере.[3] Училището на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва) се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо се намира на „Битпазар“ в къщата на Генчо Тумангелов а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.[4]

Учителите в килийните училища наедно с преподаването се се занимават и с обичайната си работа или занаят. Това не им е пречило обаче да имат това, което днес се нарича „индивидуален подход“ с учениците, много от които стават пионери на образователното дело в града и страната. В град Копривщица от 2012 г. има добре уреден Музей на просветното дело с показни експозиции на килийно и класно училище от възрожденската епоха.

История на образователното дело в града

редактиране

През 1820 г. е открито първото обществено училище в Копривщица във вид на една килия в къщата на чорбаджи Вълко Чалъков. Това била наричащата се Буюклийска къща, намираща се в района под моста на хаджи Найден Калъчев. Буюклийската къща след години е била съборена. Обучението се ръководело от учителя хаджи Геро Добрович - Мушек, баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил през 1937 г. своята градина край река Тополница. Сградата на училището е построена от майстори на коприещенския дюлгерски еснаф с устбашии (главни майстори) Симон и Генчо Топалът.[5]

 
Гимназия „Любен Каравелов“
 
Паметник на Любен Каравелов, изработен от Надежда Петренко и Иван Сиврев
 
Парадният вход
 
Духовият оркестър

С предплата от 6000 гроша Вълко склонява Неофит Рилски да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща в национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от Христо Пулеков. Учители в училището са Йоаким Груев и Найден Геров, чиято сестра – Ивана Хаджигерова е първата жена – учителка в града.[6] Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от Захари Круша през учебната 1835 – 1836 година[7]) след оттеглянето на Неофит Рилски в Рилската обител. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.[8]

През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал Веселин Груев, е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през Възраждането. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи Геро Мушек. Три години по-късно Тодор Каблешков основава ученическо дружество „Зора“.[9]

Възпитаници на копривщенското училище са Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Данов и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – Найден Попстоянов е делегат в Оборище, а Евлампия Векилова ушива главното знаме на въстаниците.[10] Копривщенските учители Нешо Попбрайков, Никола Беловеждов, Генчо Белчев и Петър Жилков са заточени след потушаването на въстанието на Родос. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.[11]

След Освобождението по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в полугимназия. В 1889 година Копривщенското училищно настоятелство и общинският съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното в 1858 г. здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Добрите, съзнателните членове на абаджийския еснаф се притичат и тук на помощ – те даряват за постройката на новото училищно здание всичкия си еснафски капитал, възлизащ на 16,000 лева готови пари, записи, консолиди и недвижими имоти.[3] Така за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и женското благотворително дружество „Благовещение“, нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.[12] Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.[13] През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.[14]През 1920-те години в града има и обособено Дърводелско училище.[15] Във времето от 1925 до 1932 г. прогимназията в Копривщица е наричана още „Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“. Новото следосвобожденско училищно настоятелство в града е създадено през 1910 г. През същата година полугимназията в Копривщица получава статут на гимназия. На 5 юни 1925 г. с Указ N 191 на цар Борис III се утвърждава приетия от XXI ОНС през втората му редовна сесия „Закон за закриването на смесените гимназии в Карлово, Радомир и Копривщица, и смесените педагогически училища в Берковица, Горна Оряховица, Луковит, Неврокоп, Орхание, Панагюрище и Севлиево“. Министърът на просвещението Александър Цанков съобщава, че през учебната 1925 – 1926 г. ще останат да съществуват с VIII-те си класове. През 1934 г. „Модерна реална и класическа гимназия“ е обявена за специално училище за модерни езици и се издържа от учредения попочителски фонд на Ненчо Палавеев при Министерството на народното просвещение. През учебната 1931 – 1932 г. смесената гимназия в гр. Копривщица е пак непълна, но с четири гимназиални класа.[2]

През 50-те години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „Основно училище хаджи Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.[16] Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова (1904 – 1991) е възстановена и дейността на ученическия духов оркестър. С хонорара на децата от участието в снимките на „Свирачът“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са основателят Дамян Брайков (1894 – 1970),[17] Васил Юруков (1921 – 2001), и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. Добрин Иванов (Бинчо) (1931 – 2020) подновява дейността на оркестъра.[18]След смъртта на маестро Иванов диригент на оркестъра е неговият ученик, учителя по музика Валентин Петков.[19]

През 1957 г. е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена. Сградата на климатичния пансион е построена по проект на софийския архитект Юрдан Юрданов.[20]

През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „Любен Каравелов“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1976 г.

До средата на 80-те години на XX век училището ежегодно е инициатор в провеждането на факелно шествие по случай националния празник 24-ти май в чест на славянската писменост, култура и светите братя Кирил и Методий.

В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица,[2] на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е Жив музей – паметник на просветното дело в България.

 
Климатичната гимназия
 
Централен орнамент от тавана
 

Награди

редактиране
  • Мария Павлова Мухова, учител – Награда на Областния управител на Софийска област (2015).[21]
  • Приз „Училище на година от Софийска област“ (2023).[22]

Предучилищно образование в Копривщица

редактиране

Целодневната детска градина с общинско финансиране[23] носи името на учителката Евлампия Векилова, ушила знамето на копривщенските въстаници от Априлското въстание през 1876 година.[24] От 23 юни 2017 г. детската градина е защитена детска градина по смисъла на чл. 54, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.[25]

Детското заведение има история от 1956 година насам и е едно от учебните заведения в Средногорието. Постиженията и престижът на детската градина са резултат от съхранените традиции и придобития опит от педагогическия екип. Работи в приспособени за целта сгради до откриването на модерната постройка на 18 октомври 1995 година, построена по проект на арх. Стефан Беязов.[26][27]

В детската градина работи екип от квалифициран педагогически и помощен персонал. Осъществява се работа с родителите, сътрудничество между учители и деца, учители и родители. Работата в клубове по интереси прави детското заведение желано място от деца и родители. Те са редовно ангажирани в разнообразни художествени изяви съвместно с Община Копривщица, Народното читалище,[28] Дирекция на музеите, Живия музей, училище „Любен Каравелов“[29] и църковното настоятелство на „Храм Успение на пресветая Богородица“.[30] Разполага с подходяща сграда с просторни занимални и спални. Има медицински кабинет, обслужван от медицинска сестра и специалист логопед. Отоплението на сградата е чрез локално парно.

В детската градина има обучение по безопасно движение по улиците и тротоарите, за безопасно пресичане на пешеходна пътека и на светофар. Води се от инспектор „Детска педагогическа стая“ в РПУ – Пирдоп и колегите в лицето на полицейски инспектор от града.[31]

От 2008 година ЦДГ „Евлампия Векилова“ гр. Копривщица обявява прием за формиране на седмична (нощуваща от понеделник до петък) група на деца от 3 до 7 години.

Копривщенската детска градина е един от инициаторите и организатори на Летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“, заедно с Община Копривщица, Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“, Дирекция на музеите и „Храм Успение на пресветая Богородица.[32]

Детски клубове по интереси

редактиране
  • клуб приложни изкуства;[1]
  • английски език;[1]
  • театрален клуб;[1]
  • народни танци.[1]

ЦДГ „Евлампия Векилова“ разполага с обособени помещения според предназначението си – спални, занимални, музикален и физкултурен салон,[1] административен и кухненски блок, парокотелно и перално помещение. Учебното заведение има общо личен състав около 90 души: деца, директор, педагогически персонал, непедагогически персонал и медицинскии специалист.[24]

Външни препратки

редактиране

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в г д е ДГ Евлампия Векилова – град Копривщица // obrazovatelen-register.bg. Посетен на 13 септември 2022.
  2. ↑ а б в Желязкова, Донка. Архив на модерна полукласическа гимназия „Любен Каравелов“ в Копривщица, 1933 Г. // anamnesis.info, 5 януари 2022. Посетен на 9 юни 2023.
  3. ↑ а б Доросиев, Лука. Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни // 20 Априлъ 1876, 1926. с. 273 – 420. Посетен на 9 ноември 2022.
  4. ↑ Sulkaravelov.com. История. Посетен на 22 август 2021
  5. ↑ Ослеков, Лука. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 521. Т. I.
  6. ↑ Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.
  7. ↑ История на СУ „Любен Каравелов“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Официален уебсайт на училището.
  8. ↑ livingmuseum.info Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.. Просветно дело в Копривщица. Посетен на 27 март 2014 г.
  9. ↑ Тодор Каблешков Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., koprivshtica.eu.
  10. ↑ Танчо Шабанов. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21 януари 2013 г.
  11. ↑ livingmuseum.info Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.. Видни личности. Посетен на 27 март 2014 г.
  12. ↑ Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.
  13. ↑ Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.
  14. ↑ Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0
  15. ↑ Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 41 – 42
  16. ↑ Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата от това време.
  17. ↑ Стоянов, Никола. Копривщица събужда българското в Пловдив // bnr.bg, 19 юли 2022. Посетен на 9 ноември 2022.
  18. ↑ Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.
  19. ↑ Sulkaravelov.com. Екипът на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица облагородява интериора на училището с личен труд през ваканциите. Посетен на 14 август 2021
  20. ↑ Daritelite.bg. „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ – фондации. Посетен на 14 август 2021
  21. ↑ Резултати от практическа част на VIII Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности – „Ден на таланта“ // Посетен на 18 декенври 2023.
  22. ↑ Средно училище „Любен Каравелов“с приз „Училище на 2023 година от Софийска област“ // sulkaravelov.com. Посетен на 18 декември 2023.
  23. ↑ Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ // uchilishta.guide-bulgaria.com. Посетен на 13 септември 2022.
  24. ↑ а б Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ // koprivshtitsa-bg.com. Посетен на 13 септември 2022.
  25. ↑ Постановление на МС № 121 от 23 юни 2017 Г. // lex.bg. Посетен на 18 октомври 2022.
  26. ↑ ЦДГ „Евлампия Векилова“ // m.mirela.bg. Посетен на 13 септември 2022.
  27. ↑ Камара на архитектите в България // kab-sofia.bg. Посетен на 3 октомври 2022.
  28. ↑ Децата в Копривщица посрещнаха Дядо Коледа // srednogorie.eu. Посетен на 13 септември 2022.
  29. ↑ Баба Марта на посещение в ДГ „Евлампия Векилова“ Копривщица // vestnikregion.com. Архивиран от оригинала на 2022-10-21. Посетен на 13 септември 2022.
  30. ↑ Жив музей – Living museum – Официален уебсайт Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.
  31. ↑ Малчугани от Копривщица затвърдиха правилата за безопасно движение // mvr.bg. Архивиран от оригинала на 2022-02-16. Посетен на 16 февруари 2022.
  32. ↑ Бедерева, Кремена. С Копривщица в сърцето. Литературата и фолклорът ще са основните елементи от летните празници // inews.bg, 9 август 2011. Посетен на 19 септември 2022.

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Средно_училище_„Любен_Каравелов“_(Копривщица)&oldid=12416434“.