Савоя-Ракониджи

кадетски клон на Савоя-Ахая

Савоя-Ракониджи (на италиански: Ludovico di Savoia-Racconigi) е кадетски клон на Савойската династия, чийто основоположник е Лудвиг I Савойски-Ракониджи (* 1413, † 1465) – извънбрачен син на господаря на Пиемонт Лудвиг Савойски-Ахая (* 1364, † 1418). Клонът изчезва през 1605 г. със смъртта без наследници на последния му представител Бернардин II.

Савоя-Ракониджи
Ракониджи, Милябруна, Панкалиери, Кавур, Кастелрайнеро, Озазио в днешна Северна Италия
Coat of arms of the House of Savoy.-racconigi.png
Информация
Страна Савойско херцогство
Парентална династия Савойска династия
Титли Господар, в посл. маркиз на Ракониджи
Основател Лудвиг I Савойски-Ракониджи
Последен владетел Бернардин II Савойски-Ракониджи
Основана 1407
Разпадане 1605
Националност Италия

През 1581 г. с акт на херцог Карл Емануил I Савойски членовете на клона Савоя-Ракониджи – господари на едноименния феод Ракониджи, получават второ място по ред на унаследяване на Савойската корона след клона на братовчедите им Савоя-Немур.

ПроизходРедактиране

През 1414 г. господарят на Пиемонт Лудвиг Савойски-Ахая определя като свой наследник извънбрачния си син Лудвиг, който получава титлата „Господар на Ракониджи (днешен град Ракониджи в Северна Италия) и на Милябруна“ (негово подселище).[1] Херцог Амадей VIII Савойски ратифицира акта на унаследяване[2] и през 1443 г. дарява Лудвиг с титлата „маркиз“, давайки му феод, включващ териториите на Ракониджи, Милябруна, Панкалиери, Кавур, Кастелрайнеро и доходи от общността на Вилафранка.

Савоя-Ракониджи са верни на херцогската корона на Савоя. Те обаче не пренебрегват съюза и с близкото Маркграфство Салуцо през 1456 г.

В следващите периоди те се отличават като верни пазители на херцогските земи на юг от Торино, заемайки важни позиции в двора и ставайки второто семейство на дома, предназначено да наследи трона.

Линията изчезва със смъртта на Бернардин II Савойски-Ракониджи. През 1620 г. техният феод, вкл. Замъкът Ракониджи, където пребивават, се превръща в неразделна част от земите на принца на Каринян.

 
Замъкът Ракониджи – резиденция на рода Савоя-Ракониджи през Средновековието

Господари на Савоя-РакониджиРедактиране

  • Лудвиг I (* 1391, † 1459), господар и впоследствие маркиз на Ракониджи, основоположник на кадетския клон; на 3 ноември 1412 се жени за Алиса дьо Монбел – дъщеря на Гиг, господар на Антремон и на Момбел, и на 2-рата му съпруга Катерина дьо Мобек, от която има двама сина (Франциск и Лудвиг) и четири дъщери (Мария, Алиса, Барбара и Лусия)
  • Франциск († пр. 1 януари 1503), господар на Ракониджи, управител на Верчели, жени се за Катрин дьо Сесел, от която има двама сина (Клавдий и Ханибал) и една дъщеря (Мария)
  • Клавдий († 1521), господар на Ракониджи, управител на Верчели; през 1476 г. се жени за Иполита Боромео (+1527), от която има двама сина (Бернардин и Антон Лудвиг)
  • Бернардин I, маркиз на Ракониджи, управител на Верчели († пр. 1526);[3] жени се за Йоланта Адорно († 1521), от която има пет сина (Лудвиг, Филип, Клавдий, Карл и Франциск)
  • Лудвиг II († ок. 1536), маркиз на Ракониджи, граф на Панкалиери, губернатор на Торино (1536), рицар на Малтийския орден
  • Филип († 1581), граф на Ракониджи, маркиз на Теджероне; жени се за Паола Коста дела Тринитà от господарите на Мирандоло, от която има пет сина (Бернардин, Франциск, Амадей Лудвиг, Филиберт, Йоан Батист) и шест дъщери (Йоланта, Бона, Клавдина, Луиза, Октавия, Вероника);
  • Бернардин II, маркиз на Ракониджи († 1605); през 1577 г. се жени за Изабела дьо Грийе (+1625), маркиза на Клюз; двойката е бездетна.

Изчезване на клонаРедактиране

През 1605 г. последният представител на клона Савоя-Ракониджи – Бернардин II умира без наследници.[4] Неговата вдовица Изабела дьо Грийе нарежда наследството да бъде дадено на савойския херцог Карл Емануил I, запазвайки използването на замъка в Ракониджи до смъртта си. През 1625 г. той също става херцогска собственост.

ГербовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Francesco Cognasso, I Savoia, Editrice Corbaccio, Torino, 2002, с. 213.
  2. Савоя-Ракониджи никога обаче нямат правото да се наричат Ахая
  3. Той въвежда културите на жасмина и на копринените буби.
  4. Погребан е в църквата „Слуги на Дева Мария“ (Servi di Maria) в Ракониджи; тялото му и това на съпругата му биват препогребани по волята на крал Виктор Емануил III в параклиса на Замъка на Ракониджи.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Savoia-Racconigi“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.