Гибоните (Hylobatidae) са семейство Човекоподобни маймуни (Hominoidea) разпространени в дъждовните тропични гори на Югоизточна Азия, североизточна Индия и южен Китай.

Гибони
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Примати (Primates)
надсемейство:Човекоподобни маймуни (Hominoidea)
семейство:Гибони (Hylobatidae)
Научно наименование
Gray, 1871
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Гибони в Общомедия
[ редактиране ]

Обща характеристика редактиране

Гибоните се различават от Човекоподобните (Hominidae) по своята характерна структура на тялото и имат по-малки размери (дължина на тялото до 1 м и тегло от 6 до 20 кг.). Освен това не строят гнезда и се считат за моногамни (семейните двойки обикновено остават заедно доживот), но при някои видове се наблюдава известна свобода в сексуалните отношения[1]. Във връзка с дървесния си начин на живот гибоните са развили силни и много дълги ръце, които в изправено положение на тялото достигат стъпалата на краката. Китката при тях има структура подобна на сферичната става на рамото, което улеснява свободното ѝ движение в много посоки, a палецът е разположен в дълбочината на дланта, близо до китката, за да не пречи при люлеенето от клон на клон.

Начин на живот редактиране

Гибоните са социални животни – живеят на двойки или малки семейни групи заемащи определена територия. Хранят се с плодове, листа, клонки, насекоми, яйца и понякога малки птици. След около 7-месечна бременност женските раждат по едно малко, което бозае около 6 месеца. Полова зрялост достигат на около 6-годишна възраст.

Гибоните са известни със своите изключителни акробатични умения. Люлеейки се от клон на клон могат да се придвижват със скорост до 56 км/ч и правят скоковете от дърво на дърво до 8 метра. На земята се придвижват изправени, балансирайки с вдигнати ръце. Въпреки бързината, точността и силата на ръцете си, гибоните не са застраховани срещу счупване на клон или изплъзване и фрактурите на костите вследствие на падане при тях са често явление.

Песента на двойка сиаманги

Песните на гибоните са друга тяхна особеност. Сутрин гласовете им огласят джунглата на километри разстояние. Пеейки в дует, към който понякога се присъединява и малкото, двойките определят границите на своята територия. Пеят също и солово, с цел привличане на партньор или отстояване на територия. Най-гласовит е Сиаманга (Symphalangus syndactylus), при който и двата пола имат специална гърлена торба, която се издува до размерите на главата. Често песните на двойките сиаманги са съпроводени и с впечатляващ танц около ствола на любимото им дърво.

Класификация редактиране

Класификацията на гибоните се променя няколко пъти през последните години. Първоначално всички видове с изключение на Сиамангите (Symphalangus) били отнасяни към род Hylobates. Впоследствие се разграничават родовете Nomascus и Bunopithecus. Скорошни проучвания обаче сочат, че Хулоките не са родствени с изчезналия Bunopithecus sericus и се отнасят към отделен род: Hoolock (Mootnick & Groves, 2005). Предмет на спорове е и статута на някои представители на семейството като подвидове или отделни видове.

 
Белорък гибон (тъмна форма)
 
Сиаманг
 
Белобуз гибон (тъмна форма)

Видовете гибони се отличават много трудно един от друг. Обикновено се срещат и две различни разцветки от всеки вид: светла и черна. Вследствие на това в някои зоопаркове в обща клетка са поставяни представители на различни видове, които впоследствие се кръстосват. Кръстосване на различни видове гибони понякога се случва и в природата.[2]

Гибонът в народните вярвания редактиране

В китайската култура гибонът е символ на благородството, в противовес на алчността на макака, който граби с пълни шепи храна от хората. Гибонът е джентълменът (君子) на гората. Даоистите му приписват свръхестествени способности - според тях гибонът може да да живее хиляда години и да се превръща в човек.[3]

Природозащитен статус редактиране

Всички гибони са повече или по-малко застрашени видове (виж Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN[4])

Източници редактиране

Mammal Species of the World, 3rd edition

  1. Sommer, V. & Reichard, U. Rethinking Monogamy: The Gibbon Case // Primate Males. Cambridge, Cambridge University Press, 2000. с. 159-168.
  2. Tenaza, R. Songs of hybrid gibbons (Hylobates lar × H. muelleri) // American Journal of Primatology 8 (3). 1984. DOI:10.1002/ajp.1350080307. с. 249–253.
  3. Robert van Gulik, The gibbon in China. An essay in Chinese animal lore. E.J.Brill, Leiden, Holland. (1967). There is a brief summary at [1]
  4. IUCN Red List of Threatened Species, 2007