Пенинските Алпи (на немски Walliser Alpen; на френски Alpes Pennines; на италиански Alpi Pennine) са един от най-известните и най-високите дялове в Алпите, разположени на границата между Италия (области Вале д'Аоста и Пиемонт) и Швейцария (кантон Вале). Най-висок връх е Дюфур (Дюфуршпице),[1] но най-често се свързва с името на красивия Матерхорн.

Пенински Алпи
Панорама от Пенинските Алпи: двата широки върха са Мишабел (в ляво) и Вайсхорн (в дясно), а в средата се вижда Матерхорн
Панорама от Пенинските Алпи: двата широки върха са Мишабел (в ляво) и Вайсхорн (в дясно), а в средата се вижда Матерхорн
Карта
Местоположение във Вале, Пиемонт, Вале д'Аоста
Общи данни
Местоположение Швейцария
 Италия
Най-висок връхДюфур
Надм. височина4634 м m
Подробна карта
Пенински Алпи в Общомедия

Име редактиране

Според някои древни историци названието на тази част от Алпите идва от това, че там ги преминал картагенският (пуническият) генерал Ханибал Барка. Тит Ливий смята, че това не е възможно и отдава името на почитания от местното население бог Поенин, но следващи автори (Плиний Стари, Амиан Марцелин) се връщат на хипотезата с картагенците. Днес учените предпочитат да вярват на Тит Ливий, което се потвърждава от скални надписи, открити край Бергамо. По времето на Октавиан Август се създава провинцията Пенински Алпи и оттогава името окончателно се налага.


 
Карта на Пенинските Алпи

Описание редактиране

Пенинските Алпи заемат сектор от централното алпийско било от прохода Фере (2537 м) на границата с масива Монблан на запад до прохода Симплон на изток (2005 м), отвъд който започват Лепонтинските Алпи. Дължината на тази част от планината е 174 км, но тя е и много широка – 148 км. Това прави площ над 11 хил. кв. км.[2] На север стръмните им склонове стигат до долината на река Рона, на юг – до долината на Дора Балтеа, а на изток опират в река Точе и Лаго Маджоре. Единствената голяма река, която извира от този дял, е Сезия, приток на По. Билото на Пенинските Алпи следователно е вододел между басейните на Средиземно и Адриатическо море. То е високо, през повечето време над 3000 м. и е осеяно с 41 четирихилядника – точно половината от всички в цялата планина.[3] На север и юг се редуват дълбоки долини и високи скалисти хребети, като много от тези долини имат свои имена: Валпелин, Валтурнанш, Матертал, Анивие, Еран. В тях реките са къси, но буйни и пълноводни.

Върхове редактиране

От прохода Фере билото веднага се издига, за да достигне връх Гранд Голиат (3240 м), после се спуска до прохода Голям Сан Бернар (2469). Следват върховете Велан (3765 м) и Гран Комбен – първият четирихилядник (4314 м), в началото на късо странично било. Следващите високи върхове се извисяват в района, където се отделя дългото и мощно било на връх Вайсхорн (4506 м) – там господства Матерхорн (4477 м). На изток следва Брайтхорн (4164 м), след който постепенно започва най-високият масив, наречен Монте Роза. Тук е първенецът на целия дял Дюфур, който със своите 4634 м е най-високият връх на изток от Монблан. Край него издигат снага още поне 13 наименовани върха над 4000 м. От Монте Роза главното било завива на север, като в същото време се отделя още едно странично било – Мишабел, което при връх Дом достига до 4545 м и после бързо приключва. Последният висок връх преди прохода Симплон е Флечхорн (3993 м).

 
Панорамен вид на Пенинските Алпи

Ледници редактиране

 
Цермат и Матерхорн

Голяма част от Пенинските Алпи е заета от ледници. Те са общо 17 и представляват почти непрекъсната верига от връх Велан до края на Монте Роза. Простират се и по четирите големи странични хребета на север, така че се разполагат почти само в Швейцария. Най-голям е намиращият се в северното подножие на Монте Роза ледник Горнер. Със своите 12 км дължина той съперничи на Мер дьо Глас във Франция, но е по-широк. Ето защо по площ отстъпва само на Алечкия ледник в близките Бернски Алпи. Други по-големи са Мон Мине (8 км), Отема (8 км), Цинал (7 км) и Тюртман (5 км).

Туризъм редактиране

Тази част от Алпите е предпочитано място за много любители на ски спортовете. Има 45 ски курорта, 365 лифта и повече от 1800 км ски писти.[4] Един от най-известните курорти е Цермат, известен с красивата гледка към Матерхорн.[5] Той се намира високо в долината Матертал. Най-голям е курортът Четирите долини, който всъщност обхваща четири съседни места (Вербие, Ненда, Вейсона и Тион) и се смята за един от най-големите курорти в Европа изобщо.

Бележки редактиране