Стан (село)

българско село

Стан е село в Североизточна България. То се намира в община Нови пазар, област Шумен.

Стан
Общи данни
Население512 души[1] (15 март 2024 г.)
23,9 души/km²
Землище21,438 km²
Надм. височина170 m
Пощ. код9917
Тел. код0537
МПС кодН
ЕКАТТЕ68744
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Нови пазар
Георги Георгиев
(БСП за България; 2019)
Кметство
   кмет
Стан
Валентин Димитров
(БСП)

История редактиране

Късноантична и средновековна крепост Станата редактиране

Идентифицирана е като Новопазарско градище след наблюденията и проучванията на Анастас Иширков, Георги Баласчев, Карел Шкорпил и Стефан Недев. Намира се на 3 км северно по права линия от центъра на селото, върху рид на платото Стана. От запад, юг и изток е ограничено от стръмни ридове, а от север е издълбан изкуствен ров. Има неправилна форма с площ над 40 дка. Шкорпил отбелязва четири кули на северната стена и вход в северната част на западната стена. Съществувала е през периода V-XI век и вероятно охранява пътя към Марцианопол и Одесос. Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” С.Ш. и 27°16’07” И.Д.[2]

Землен вал при село Стан редактиране

Старобългарският землен вал при село Стан представлява широко отворена дъга, изпъкнала на изток, разположена в подножието на височината Стана. Североизточната отсечка се намира по двата бряга на река Капаклъдере и достига до покрайнините на селото. Източната отсечка пресича шосето Шумен – Варна и с южния си край достига до местността Коджамезар, североизточно от Зайчино Ореше. Южната отсечка е перпендикулярна на източната и се простира от северния склон на Еневското възвишение до местността Птича могила, североизточно от Енево (област Шумен). Общата дължина на вала е 5,2 км, като двата му края опират до брега на Капаклъдере. Земленият насип е широк до 15 м и е висок до 2,5 м. Ровът е с широчина 10 м и дълбочина 1,2 м.[3]

Най-добра точка за наблюдение на 910 метра от отбивката за село Стан, в посока Варна на пътя вдясно. Правата линия на вала си личи през нивата. Спуска се на 1,22 км в леко югозападна посока на юг от шосето. На същото място трябва да си личи и северно от шосето.

Варненски кръстоносен поход редактиране

Според минезингера Михаел Бехайм на 24 октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди достига укреплението Стан. След четиридневна обсада се разразява яростен бой, при който османският гарнизон е избит, а селището и крепостта са опожарени.[4]

Османски период редактиране

До 7 декември 1934 г. селото носи турското име Гьоджедии.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
19341061
1946899
1956824
1965641
1975617
1985506
1992523
2001520
2011398
2021366

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г. редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 398 100.00
Българи 320 80.40
Турци 13 3.26
Цигани 48 12.06
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 16 4.02

Религия редактиране

На 20 октомври 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан освети новопостроен православен храм, посветен на Свети великомъченик Димитър Солунски. Това е първият храм на село Стан. Основният му камък е положен през 2013 г. и за 6 години храмът е изграден, благодарение на съдействието на кмета Валентин Димитров.

Други редактиране

След повече от 40-годишно прекъсване, през 2003 година театралната дейност при читалище „Просвета“ е възстановена. Сформирана е трупа от 15 участника-всички жители на селото. Трупата носи името на бележит читалищен деец от близкото минало – Симеон Русакиев. Първата постановка е „Женско царство“ от Ст. Л. Костов – 2004 г. Следващата е „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни през 2005 г., а през 2006 г. се поставя „Свекърва“ от Антон Страшимиров.

През 2005 г. трупата участва в националния преглед на селските любителски театри, който се провежда в село Кортен. През трите сезона представления се играят в град Нови пазар и селата от област Шумен.

Ръководител на трупата е Пенка Златева, която до 2003 г. е ръководила театрален състав в град Нови пазар.

През 2010 г. читалище „Просвета-1924 г.“, организира първия по рода си в Община Нови пазар, детски събор за народно творчество „Слънчова люлка“. Вече две години в двора на читалището се събират над 130 деца от Нови пазар и селата на Общината, които ни радват със своя талант. Участниците в събора са на възраст от 3 до 18 г. Те се представят с песни, танци, театрални постановки, изложби на рисунки и предмети изработени от деца. През 2007 г., бе успешно представена пиесата „Хопа-тропа към Европа“.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975
  3. Петров, П. Образуване на българската държава
  4. Ст. Нeдeв. Пътищата на Владислав III и Мурад II през 1444 г. Сборник «Варна 1444», стр. 213.
  5. „Справка за населението на село Стан, община Нови пазар, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 9 януари 2017.
  6. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)