Старо Оряхово
Ста̀ро Оря̀хово е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна. Старото му име е Ески дервиш Юван.
| Старо Оряхово | |
|---|---|
 Изглед от Старо Оряхово |
|
  Старо Оряхово  Старо Оряхово |
|
| Общи данни | |
| Население |
2782 души[1] (15 март 2022 г.) 70,5 души/km² |
| Землище | 39,465 km² |
| Надм. височина | 14 m |
| Пощ. код | 9110 |
| Тел. код | 05141 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 68998 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
|
Община – кмет |
Долни чифлик Красимира Анастасова (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Старо Оряхово Тома Гайдаров (ГЕРБ) |
| Старо Оряхово в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
МестоположениеРедактиране
Намира се на 8 km от морето, на 30 km от морската столица Варна и на 41 km от Провадия и на 90 km от Бургас. Старо Оряхово красив планински пейзаж. Селото е в район, предпочитан заради неговата близост до морето. Територията заема най-югоизточната част на Варненска област.
КлиматРедактиране
Старо Оряхово се намира в климатичен район Северно Черноморие на Черноморската климатична подобласт на Континентално-Средиземноморската климатична област. Старо Оряхово има влажен субтропичен климат и е в устойчивост на замръзване на растенията USDA – 8a.
| Климатични данни за с. Старо Оряхово | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Показатели | яну. | фев. | март. | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 20 | 23 | 27 | 28 | 33 | 35 | 38 | 38 | 33 | 30 | 24 | 20 | 38 |
| среднодневен максимум (°C) | 6.5 | 8 | 12 | 17 | 22 | 27 | 29 | 29 | 25 | 19 | 13 | 8 | 17,9 |
| средна температура (°C) | 2.5 | 3.5 | 6 | 12 | 16 | 21 | 23 | 23 | 19 | 14 | 9 | 4 | 12,8 |
| среднодневен минимум (°C) | 0 | 0.5 | 3 | 6 | 11 | 15 | 17 | 17 | 14 | 10 | 5 | 1 | 8,25 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | -11 | -9 | -10 | 0 | 6 | 11 | 15 | 14 | 8 | 3 | -5 | -8 | -11 |
| Средни месечни валежи (mm) | 41 | 36 | 44 | 35 | 37 | 32 | 20 | 15 | 25 | 39 | 42 | 51 | 417 |
Средната годишна температура е 12,8 °С, абсолютната минимална температура е –11 °С, достигната през януари 2017 г., абсолютната максимална температура е 38 °С, достигната юли месец 1994 г. и през август 2017 г. Средната сума на годишните валежи е от 400 до 530 mm. Най-много валежи падат през месеците декември и януари, a най-малко – през месеците юли и август. Средната дата на първата снежна покривка е 20 декември, а на последната – 1 март. Средният брой на дните със снежна покривка е 15, а средната дебелина на снежната покривка е 10 cm. През есента и зимата в района духат ветрове със северна компонента, а през пролетта и лятото се утвърждава бризова циркулация с посока от морето към сушата. Най-много дни с морски бриз има през месеците юли и август.
Климатът в Старо Оряхово се характеризира със сравнително мека зима, с малко валежи. През пролетта, поради охлаждащото влияние на морето, закъснява стабилното установяване на температурите над 5 °С и над 10 °С; пролетта е сезон с най-малко валежи; лятото е слънчево, топло, понякога горещо, с освежаващи морски ветрове през деня и сравнително високи температури през нощта; есента, поради затоплящото влияние на морето, е по-топла от пролетта.
ПочвиРедактиране
В Старо Оряхово са установени следните типове почви: канелена горска излужена, сива горска, ливадно-блатна, алувиално-ливадна и алувиална.
Защитени територииРедактиране
На територията на ДЛ „Старо Оряхово“ са обявени следните защитени природни обекти:
Резерват „Камчия“, обявен с писмо No 14822/29.06.1951 на МЗГ, разширен и видоизменен със заповеди No 1479/27.07.1962 u No 508/28.03.1968 на МГГП и заповед No105/14.02.1980 на КОПС, с обща площ 842,1 ха, от която 779,5 ха залесена и 62,6 ха незалесена. Биосферен резерват на ЮНЕСКО, обявен за да се запази уникалната красота на самобитната природа в долното течение на р.Камчия, част от възрастните ясенови насаждения с типичен лонгозен характер и находищата на водната лилия в „Лесистия азмак“, в който се среща още и блатното кокиче.
Резерват „Киров дол“ („Тиганка“), обявен със заповед No 508/28.07.1968 на МГГП, с обща площ 53,5 ха – цялата залесена. Създаден с цел запазване на типичната за района благуново-церово-букова гора.
Защитена местност „Камчийски пясъци“, обявена със заповед No 107/14.02.1980 на МГГП, с обща площ 273,7 ха, от която 202,5 ха залесена и 71,2 ха незалесена. Обявена с цел запазването на редки и характерни растителни и животински видове и съобщества, както и във връзка със запазване на резерват „Камчия“.
Природна забележителност „Горска барака“, обявена със заповед No 374/05.05.1982 на КОПС, с обща площ 93,4 ха – цялата залесена. Обявена с цел да се запази вековната високостъблена горуново-благуново-букова гора, уникална по състав, форма и размери на дървесните видове.
РастителностРедактиране
Старо Оряхово попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Източна Стара планина и подобласт Варненско-Бургаско Черноморие. В миналото най-широко разпространение са имали полски ясен, бряст, летен дъб, габър, бяла топола. Тези дървесни видове, характерните увивни растения и особеностите на месторастенията характеризират гората като лонгозен тип формация. В днешно време този тип формация е претърпяла големи изменения, поради масовото изсъхване на бряста и вмешателството на човека. От естествено растящите дървесни видове сега най-широко разпространение има полския ясен, който заема около 4/5 от гората. Ограничено е разпространението на бряста, летния дъб и габъра, а участието на елшата, бялата топола и върбата е незначително. От изкуствено внесените дървесни видове най-широко разпространение имат: полски ясен, сребролистна липа, клен и евроамерикански тополи. В по-малки размери са внесени черен орех, обикновен орех, чинар, шестил, червен дъб. Oт храстите най-често се срещат: глог, дрян, кучи дрян, птиче грозде, бъз и др., а от дървовидните лиани се срещат скрипката, дивата лоза, бръшлян, гърбач и повет. Тревната покривка е представена от коприва, лапад, бъзей, мента и др. В източната част на гората се среща блатното кокиче. Комбинираното влияние на морето и ниските склонове на Източна Стара планина благоприятстват да се създават култури от акация, сребролистна липа, черен бор, бял бор и по-рядко червен дъб, корков дъб, кестен, брекина и др.
ВъздухРедактиране
Актуално следене на качеството на въздуха в с. Старо Оряхово
ИсторияРедактиране
През 1923 г. в селото функционира дърводобивна кооперация „Лонгоз“.[4]
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|  |
Етнически съставРедактиране
Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2600 | 100.00 |
| Българи | 1202 | 46.23 |
| Турци | 26 | 1.00 |
| Цигани | 7 | 0.26 |
| Други | 63 | 2.42 |
| Не се самоопределят | 8 | 0.30 |
| Не отговорили | 1294 | 49.76 |
РелигияРедактиране
Християнска. В селото има и общност на Евангелската методистка епископална църква.[8]
ДругиРедактиране
В селото се намира Винарна „Старо Оряхово“. Винарната е създадена през 2013 г. Преработва грозде от собствени лозя, чието засаждане започва през 2010 г. Лозята се характеризират с невероятно разположение в близост до язовир Елешница и еко комплекс Шерба.
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Метеорологично време. // www.foreca.com. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ 14-дневна прогноза Staro Oryahovo - meteoblue. // www.meteoblue.com. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 6, 06 март 1923 г., стр. 1
- ↑ „Справка за населението на село Старо Оряхово, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 18 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ methodist.bg
