Иван Мицков Сърбаков, известен повече като Ванчо Сърбака[1], е български революционер, кичевско-поречки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Ванчо Сърбаков
български революционер

Роден
Починал
Цер, Османска империя
Ванчо Сърбаков в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Петър Радев Пашата и Ванчо Сърбака
 
Обединената чета на Георги Тренев, Константин Кондов, Питу Гули, Ванчо Сърбака и други. С по-добро качество тук.

Ванчо Сърбаков е роден в село Вранещица, тогава в Османската империя. По професия е хлебар. Емигрира в Браила, Румъния. В началото на 1903 година в София въоръжава своя чета, с която заминава за родното си Кичевско.[2] Присъединява се към редиците на ВМОРО като четник на Никола Русински, където четник е и брат му Христо Сърбаков. Ванчо Сърбаков се издига до подвойвода и обикаля с четирима четници в Рабетинкол.[3]

На Смилевския конгрес Ванчо Сърбака, Цветан от Световраче, Георги Пешков и Янаки Петров са избрани за членове на кичевското ръководно тяло[4]. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Кичевско[5], заедно с Лука Джеров. Тогава негов четник е Петър Радев - Пашата. След въстанието Ванчо Сърбаков се изтегля в София. Завръща се в Македония с четата на Георги Попхристов, като остава пак в Кичевско.[6] Секретар на четата му е Атанас Албански.

 
Ванчо Сърбака.

След въстанието сръбската въоръжена пропаганда в Кичевско и Поречието се засилва. През октомври 1904 година съединени чети, начело с Даме Груев, се противопоставят на сърбите. След разбиването на четите Ванчо Сърбака, заедно с Петър Ацев, едва успява да се спаси.[8]

През нощта между 23 и 24 април 1905 г. четата на Христо Узунов и Ванчо Сърбаков - 13 души, е обградена от турски аскер в село Цер. След дълго сражение четниците се самоубиват.[9]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.21
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 23.
  3. Никола Русински, Спомени
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.181
  5. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.310
  6. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том II, стр.61
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12
  8. Тома Николов, Спомени от моето минало
  9. Трагичната участ на Узунова и четата му, Тома Николов, Отеч. фронт, София, 1989