Ванчо Сърбаков

български революционер

Иван Мицков Сърбаков, известен повече като Ванчо Сърбака,[1][2] е български революционер, кичевско-поречки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Ванчо Сърбаков
български революционер
Роден
Починал
Ванчо Сърбаков в Общомедия

Биография

редактиране
 
Четата на Петър Радев – Пашата и Ванчо Сърбака
 
Обединената чета на Георги Тренев, Константин Кондов, Питу Гули, Ванчо Сърбака и други. С по-добро качество тук.

Ванчо Сърбаков е роден в село Вранещица, тогава в Османската империя. По професия е хлебар. Емигрира в Браила, Румъния. В началото на 1903 година в София въоръжава своя чета, с която заминава за родното си Кичевско.[3][4] Присъединява се към редиците на ВМОРО като четник на Никола Русински, където четник е и брат му Христо Сърбаков. Ванчо Сърбаков се издига до подвойвода и обикаля с четирима четници в Рабетинкол.[5]

На Смилевския конгрес Ванчо Сърбака, Цветан от Световраче, Георги Пешков и Янаки Петров са избрани за членове на кичевското ръководно тяло[6]. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Кичевско[7], заедно с Лука Джеров. Тогава негов четник е Петър Радев – Пашата. След въстанието Ванчо Сърбаков се изтегля в София. Завръща се в Македония с четата на Георги Попхристов, като остава пак в Кичевско.[8] Секретар на четата му е Атанас Албански.

 
Ванчо Сърбака.

След въстанието сръбската въоръжена пропаганда в Кичевско и Поречието се засилва. През октомври 1904 година съединени чети, начело с Даме Груев, се противопоставят на сърбите. След разбиването на четите Ванчо Сърбака, заедно с Петър Ацев, едва успява да се спаси.[10]

През нощта между 23 и 24 април 1905 г. четата на Христо Узунов и Ванчо Сърбаков – 13 души, е обградена от турски аскер в село Цер. След дълго сражение войводата Сърбаков прави опит да пробие кордона с бомби и загива, а останалите четници се самоубиват.[11]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21.
  2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 67.
  5. Никола Русински, Спомени
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 310.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 61.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12
  10. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 172.
  11. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 177.