Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Теодора.

Теодора (на гръцки: Θεοδώρα, 815 – 867) е византийка императрица, съпруга на императора иконоборец Теофил и майка на император Михаил III, от чието име управлява самостоятелно като регент от 842 до 856. Императрица Теодора е канонизирана за светица от православната и католическата църкви заради заслугите ѝ за възстановяването на иконопочитанието. Православната църква почита паметта ѝ на 24 февруари (11 февруари по стар стил), а католическата църква – на 11 февруари.

Теодора II
Θεοδώρα
византийска императрица и светица
Св. Теодора, икона от 19 век
Св. Теодора, икона от 19 век

Родена
около 815 г.
Починала
867 г. (52 г.)
Погребана Гърция

Етнос арменци
Религия Християни[1]
Управление
Период 842856 г. (регент на император Михаил III
Канонизация
Празник 11 февруари
Семейство
Род Мамиконян
Братя/сестри Варда
Петрон Мамиконян
Съпруг Теофил
Деца Михаил III
Теодора II в Общомедия

ПроизходРедактиране

Теодора е родена около 815 г. в областта Пафлагония в семейството на набожни иконопочитатели. Имената на родителите ѝ са запазени в хрониката на продължителя на Теофан. Бащата на Теодора е друнгарият Марин, а майка ѝ се е наричала Теоктиста Флорина. От тях Теодора получава строго възпитание в духа на ортодоксалното християнство. Продължителят на Теофан предава имената на двама нейни братя – Варда и Петрон и на още три нейни сестри – Каломария, София и Ирина, която се омъжва за брата на патриарх Фотий.

Брак с ТеофилРедактиране

 
Императрица Теодора. Миниатюра от Минологийя на Василий II, 985 г.

През 829 г. на византийския престол се възкачва император Теофил, който по това време е на 16 години и е неженен. През май 830 г. Теодора е избрана за съпруга на Теофил измежду най-красивите девици в империята, събрани за целта в императорския дворец от майката на императора – Ефросина. На 5 юни 830 г. Теодора и Теофил са венчани в църквата „Св. Стефан“ в Дафнийския дворец в Константинопол. Скоро след това Ефросина се оттегля в манастир и Теодора остава единствената Августа в империята.

Теодора ражда на император Теофил седем деца – пет момичета и две момчета:

  • Текла
  • Анна
  • Анастасия
  • Пулхерия
  • Мария
  • Константин, починал като дете през 835 г.
  • Михаил, който става император през 842 г.

Заедно с Теодора в императорското семейство се появява и тайното иконопочитание. Император Теофил продължава иконоборската политиката на баща си Михаил II. Теодора се опитва да се застъпи пред съпруга си за иконопочитателите, но самата тя е принудена да държи в тайна от него и другите придворни своята почит към иконите. Императрицата носила икони под дрехите си и крила много други в своята половина от двореца. Продължителят на Теофан разказва как Теодора била заварена да се моли пред икона от императорския шут Дендрис, който я издал на императора. Разразил се семеен скандал, в който разгневеният Теофил обвинил съпругата си в идолопоклонничество. На гневните упреци на съпруга си Теодора отговорила, че е оклеветена от Дендрис, който я заварил да се оглежда в огледалото и помислил отражението в него за изображение на икона. Теофил повярвал на думите ѝ, гневът му се смекчил, а шутът бил подложен на телесно наказание.

Тайно от съпруга си Теодора възпитава в иконопочитанието и децата си, които често гостуват в дома на майка ѝ Теоктиста. Една от малките дъщери на Теодора веднъж дори се похвалила на баща си как в дома на баба ѝ имало прекрасна кукла, на която се молили и която целували с благоговение. Теофил не наказва тъща си, а само заповядва децата му повече да не посещават баба си. Някои историци отбелязват, че цялото обкръжение на императора било на страната на иконопочитанието, за което знаел и самият той.

Регент на Михаил IIIРедактиране

 
Императрица Теодора и император Михаил III
Икона „Торжество на Православието“ (фрагмент). Византия, първа половина 15 век
 
Златен солид, изобразяващ императрица Теодора от едната страна, а от другата – малолетния Михаил III и дъщеря ѝ Текла.

На смъртния си одър император Теофил посочва Теодора за регент на малолетния им син Михаил III и настоява императрицата и великият логотет Теоктист да се закълнат, че няма да отстъпват от неговата политика и че няма да разклатят положението на приятеля му, патриарх Йоан VII Граматик. Страхувайки се от борба за престола, Теофил заповяда да му донесат главата на зет му Теофоб. Според хрониката на продължителя на Теофан Теофил починал с главата на зет си в ръце.

След смъртта на Теофил на 20 януари 842 Теодора официално става регент на малолетния император Михаил III. По това време Теодора управлява заедно с регентски съвет, който се състои от логотета Теоктист, брат ѝ Варда и дядо ѝ Теодор, който също бил страстен иконопочитател.

Регентството на Теодора постига важни вътрешни и външнополитически успехи: постига ред военни успехи срещу арабите, потушава бунта на славяните в Елада и полага усилия за християнизирането на българите и хазарите. Благодарение на далновидната си финансова политика императрицата успява да напълни държавната хазна, а самата тя избягвала разкоша и разточителството. Трябва да се отбележи и факта, че за тези успехи на Теодориното управление голям принос притежава логотетът Теоктист, който упражнява силно влияние върху императрицата. Тя дори му разрешава да се настани в императорския дворец, което поражда слухове за естеството на техните отношения.

Възстановяване на иконопочитаниетоРедактиране

 
Дискусия по въпросите на вярата и иконите с участието на императорица Теодора. Миниатюра от хроникита на Йоан Скилица, началото на 13 век
 
Княз Борис I изпраща послание до императрица Теодора. Миниатюра от Хрониката на Йоан Скилица, началото на 13 век

Една от основните цели на императрицата след смъртта на съпруга ѝ е възстановяването на иконопочитанието и слагане на край на иконоборската криза, която тресе империята близо едно столетие. Няколко дни след смъртта на Теофил регентството обявява, че свиква църковен събор. За да скъса официално с иконоборството, Теодора решава да отстрани от патриаршеската катедра иконобореца Йоан VII Граматик. Императрицата написва писмо до патриарха, с което го моли да се оттегли от катедрата. Патриархът поисква да му дадат време за размисъл, през което време той успява да инсцинира опит за убийство, като си нанася лека рана и обвинява Теодора, че изпратила хора, за да го убият. Веднага е проведено разследване, което доказва, че патриархът се наранил нарочно, за да предизвика смут в обществото. Така на църковния събор от 843 г. Йоан Граматик е низвергнат заради направения „опит за самоубийтво“, отлъчват го от църквата и го заточват в имението му. Съборът избира нов патриарх, иконопочитателя Методий, който приема томос (решение) за необходимостта от възстановяване на почитта към иконите, потвърждава решенията на Вселенските събори и анатемосва иконоборците. Съгласно решенията на събора всички епископи иконоборци са отстранени от катедрите си и са заменени с иконопочитатели. Пред църковния събор Теодора се явява с молбата отците да не анатемосват покойния ѝ съпруг и да го опростят от греховете. На възражението на патриарха, че Църквата може да опрощава греховете само на живи хора, които са се разкаяли, императрицата отвърнала, че преди да умре, Теофил се разкаял и целунал иконата, която тя му донесла. Съборът удовлетворява молбата на императрицата и нарежда в продължение на няколко седмици във всички храмове да се четат молитви за спасение на душата на покойния император.

В чест на събора, възстановил иконопочитанието, Теодора организира църковно тържество на първата неделя от Великия пост (11 март 843), което поставя началото на църковния празник „Тържество на православието“, с който ежегодно Православната църква отбелязва значението на решенията на събора за цялото Православно християнство.

Период на реакциятаРедактиране

След решенията на църковния събор Византия навлиза в т.нар. период на реакцията. По това време в Константинопол с пищни шествия са пренесени останките на знаменитите иконопочитатели Теодор Студит и патриарх Никифор, пострадали заради вярата си и умрели в изгнание. Начело на шествията стоят лично Теодора и Михаил III. Разрушена е и гробницата на първия иконоборски император Лъв III Исавър, костите му са разпилени, а от мраморния му саркофаг, разтрошен на парчета, е облицована една от стаите в императорския дворец. След 843 г. на византийските монети отново се появява и изображението на Христос.

Режимът на Теодора започва преследвания на отявлени иконоборци. Според преданието императрицата мечтаела за изстребление на еретиците, а гневът ѝ се стоварил най-тежко върху павликяните, на които било предложено да избират между Православието и смъртта. Императрица Теодора организира военни походи срещу огнищата на павликянството в Мала Азия. От ръката на императорските войници загиват около 100 хиляди павликяни, а имуществото им предадено на църковната хазна. Гоненията на павликяните продължава до оттеглянето на Теодора от властта, но така и не сложили край на разпространението на тази ерес.

Оттегляне от управлениетоРедактиране

Синът на Теодора, Михаил III, се отличавал с несдържаното поведение и разпуснат живот, което му спечелва прозвището „Пияницата“. Той често организира оргии, назначава измежду свитата си шутовски патриарх и осмива църковните церемонии.

През 856 г. 16-годишният Михаил III, по настояване на Варда, който оказва силно влияние върху императора, заповяда да убият логотета Теоктист. Теодора проклела сина си и след като дала отчет на сената за състоянието на хазната, официално се оттегля от регентството и предава властта на сина си.

Продължителят на Теофан разказва, че скоро след това по заповед на Михаил III и Варда Теодора е насилствено подстригана за монахиня заедно с четирите си неомъжени дъщери и е затворена в двореца Кариан. Там Теодора води тих и спокоен живот под надзора на Варда.

След смъртта ѝ тялото ѝ е погребано в Гастревия манастир. Според друга версия Теодора води 8 години праведен живот в манастира, където умира на 11 февруари 867 г. През 1460 турците предават мощите на Теодора на жителите на остров Корфу, където се съхраняват и до днес в съборната катедрала.

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Блаженная Феодора“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​