Херцогски замък на Алие

Савойска резиденция в градчето Алие, Северна Италия

Херцогският замък на Алие (на италиански: Castello Ducale di Agliè, на пиемонтски: ël Castel d'Ajè) е Савойски дворец, намиращ се в градчето Алие, регион Пиемонт, Северна Италия. От 1997 г. е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно и природно наследство като част от Савойските кралски резиденции на Пиемонт.[1]

Херцогски замък на Алие
Castello Ducale di Agliè
Agliè castello.JPG
Херцогски замък на Алие
Местоположение в Алие (Италия)
Информация
Страна Флаг на Италия Италия
Териториална единица дворец, бивш отбранителен замък
Архитектурен стил барок и др.
Архитект Амедео ди Кастеламонте
Бираго ди Боргаро
Микеле Борда ди Салуцо
Костанцо Микела
братя Колино
Ксавиер Куртен
Основател графове Сан Мартино
Време на основаване 1141 г.
Строителство преустройван през XVII, XVIII и XIX век
Известни обитатели Филипо Сан Мартино ди Алие
Мария Кристина Бурбон-Френска
Бенедето Мария Маурицио
Карл Феликс Савойски
Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска
Фердинанд Савойски
Съвременен статут държавен музей
Съвременно състояние отворен за посещения от вт. до нед.
Собственик Италианската държава
Сайт Музеен полюс на Пиемонт
Регион Пиемонт
Херцогски замък на Алие в Общомедия
Савойски кралски резиденции
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Agliè castello.JPG
В регистъра Residences of the Royal House of Savoy
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Италия Италия
Тип културно наследство
Критерии i, ii, iv, v
Вписване 1997  (21-ва сесия)
Координати 45°21′41″ с. ш. 7°46′09″ и. д. / 45.361389° с. ш. 7.769167° и. д.
Савойски кралски резиденции в Общомедия

В него са заснети двата сезона на популярния италиански телевизионен сериал „Елиза от Ривомброза“ (2003 и 2005), излъчен и по българската телевизия, и минисериалите на Rai „Красавицата и звярът“ (La Bella e la Bestia, 2014)[2] и „Мария Жозе – последната кралица“ (Maria Josè, l’ultima regina, 2002).[3][4]

ИсторияРедактиране

 
Херцогски замък на Алие

Замъкът е издигнат през 1141 г. като отбранителна крепост на местните графове Сан Мартино и е многократно разрушаван и издиган.[5] През XVI век все още има вид на средновековен замък с централна част, двор, градина и селски постройки, заобиколени от отбранителни стени и ров.[6] През 1536 г. е обсаден и разграбен.[5]

От XVII век нататък замъкът се превръща във великолепна резиденция благодарение на неговия притежател граф Филип Сан Мартино ди Алие. Той е образован учен, хореограф и изтъкнат политик, роден през 1604 г. в Алие. Започва военна кариера през 1630 г. и става лейтенант в Оръжейната рота на херцог Виктор Амадей I Савойски. След смъртта му през 1637 г., в настъпилата борба между привържениците на херцог Карл-Емануил II – твърде младият за управление негов син и на майка му Мария Кристина Бурбон-Френска – негова регентка, Филип подкрепя последната и става неин министър, личен и любим съветник. Поради това той се сблъсква с хора от ранга на кардинал Ришельо, който го хвърля в затвора през 1640 г. След смъртта на кардинала Филип е освободен, но изоставя политиката, като се оттегля в Херцогския замък на Алие, посвещавайки се на неговото възстановяване и разширяване.[7] От 1642 г. по проект на известния архитект Амадей Кониенго ди Кастеламонте[8] замъкът става величествен дворец, в който се приемат принцове и владетели, вкл. и кралската мадам Мария Кристина Бурбон-Френска.[9] Част от преустройството включва обновяването на фасадата към градината, изграждането на две галерии и на двора на сградата,[4] изграждане на парници, служещи и за зимни градини.[10]

Замъкът е разрушен от французите под командването на маркиз Луи д'Обюсон дьо ла Фойад през 1706 г. по време на Обсадата на Торино. В продължение на около 100 г. след това в него не е извършвана никаква архитектурна и художествена дейност освен стълбището на местния архитект Костанцо Микела (Costanzo Michela) от 1724 г.[9]

През 1763 г. феодът на Алие е купен от херцога на Савоя и крал на Сардиния-Пиемонт Карл Емануил III Савойски, който го дава като апанаж на второродния си син Бенедикт Мария Маврикий Савойски – принц на Сардиния, херцог на Шабле (1741 – 1796), маркиз на Ивреа (1796 – 1808). Той възлага на дворцовия архитект Иняцио Бираго ди Боргаро (Ignazio Birago di Borgaro) да възстанови замъка. Арх. Бираго извиква в Алие художници, работещи в Двореца в Торино: братята Филипо и Иняцио Колино (Filippo e Ignazio Collino) за статуите на фонтаните, Джузепе Болина (Giuseppe Bolina) за декоративните аранжировки на голямото антре.[8] Той разширява замъка с обширни апартаменти, а между 1767 и 1775 г. построява галерията на два етажа (нар. „Галерия на трибуните“), която свързва замъка с Енорийската църква на селището и самата църква с камбанарията, заместваща предишната стара градска кула. Замъкът става Савойска кралска резиденция. Градините и паркът също са преподредени и следват строга зелена симетрия с воден участък по надлъжната ос.[8]

През 1796 г., по време на наполеоновото господство, в Алие нахлуват французите и разграбват мебелировката. Замъкът е използван за приют за бездомници, а паркът е разпродаден на части на частни лица.[8]

С Реставрацията замъкът е даден по право на Савойските графове на Шабле през 1814 г. След края на ерата на Бонапартистите властта над Замъка минава у Карл Феликс I Савойски през 1824 г., който го възстановява и разширява благодарение на архитект Микеле Борда ди Салуцо (Michele Borda di Saluzzo), който изгражда малък театър в него.[9] Поставени са и ценни полилеи от стъкло от Мурано и от бохемски кристал.[11]

Със смъртта на Карл Феликс I овдовялата кралица Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска се превръща в негова ползвателка, а при нейната смърт през 1849 г. имотът се дава на второродния син на херцога на Савоя и крал на Сардиния Карл АлбертФердинанд Савойски – първи херцог на Генуа.[9] Замъкът става любима аристократична вила на династичния клон Савоя-Генуа.[5]

През 1939 г. принц Томас Савойски-Генуа продава Комплекса на замъка на Италианската държава[9][8] за 8 млн. лири.[12] Замъкът е използван за скривалище на ценни предмети от Торино по време на Втората световна война.

 
Граф Филипо Сан Мартино ди Алие

Към 2019 г. той е стопанисван от Дирекция „Културно наследство на Пиемонт“.[5] Състои се от около 300 стаи на четири етажа, обзаведени със стари мебели и художествени произведения,[13] част от които са достъпни за посещение (Залите на благородническия етаж и кухните). Към 2019 г. замъкът е отворен от вторник до неделя за организирано посещение с входен билет. В някои случай има намаления или билетът е безплатен.
Сградата на замъка е заобиколена от три страни от английска и от италианска градина, и от огромен парк (около 340 хектара), пълен с редки растения и стари дървета, и украсен с монументален фонтан. За тях се заплаща допълнителен билет.

Зали на замъка и художествени произведенияРедактиране

  • Зала на колоните (Sala delle Colonne), с гипсови орнаменти от XVIII век. Там към 2019 г. се намира гишето за билети;
  • Ловен салон (Salone di Caccia), приписван на архитект Бираго ди Боргаро (Birago di Borgaro), с гипсови орнаменти, изобразяващи ловни сцени и трофеи; там има и две картини на френския художник Берже (Berger) от 1816 г. с крал Карл Феликс I и съпругата му кралица Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска;
  • Зала на пажовете (Sala dei Valletti) с изящен полилей от стъкло от Мурано от XIX век, който осветява гипсови орнаменти с богинята Диана, и с картини с фантастични пейзажи – дело на пиемонтски художници;[14]
  • Библиотека (Biblioteca) със 7000 стари книги и брошури[15] за изкуство, немска и френска литература;
  • Зала на предците (Sala degli antenati);
  • Художествена галерия (Galleria d'Arte), проектирана за крал Карл Феликс I Савойски. След смъртта му съпругата му Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска поставя там колекция от скулптури (като тези на Бенедето Качатори, Benedetto Ciacciatori или тази на Спящия Аполон)[10] и картини от XIX век за живота на савойските владетели;
  • Малък театър (Teatrino) с 40 места, изграден през 1824 г. по проект на архитекта Микеле Борда ди Салуцо (Michele Borda di Saluzzo) на мястото на параклиса на Св. Михаил, с непокътнато дървено обзавеждане и с декорации на Луиджи Вака (Luigi Vacca);
  • Билярдна зала (Sala del Biliardo), достъпна само за мъже, с ценен касетен таван с картини и розетки, мебели в имперски стил и билярдна маса – френско производство от началото на XX век;[14]
  • Ъглова зала (Sala d'Angolo) с няколко ориенталски оръжия от колекцията на херцог Томас Савойски-Генуа, с панели – имитация на дърво по стените и с истински дървен касетен таван;[10]
  • Кабинет на херцога на Генуа (Studio del Duca di Genova), стая от XVII век с палмов под с картинен лак и с шест големи шкафа, дарени от кралица Мария Терезия Австрийска-Тосканска – съпруга на Карл Алберт, пълни със стари книги;[14]
  • Бален салон (Salone da Ballo), наречен още „Зала на крал Ардуин“, със 150-килограмов полилей, който е имал повече от 96 свещи;[11] изцяло покрит с фрески от XVII век на Джовани Паоло Реки (Giovanni Paolo Recchi), сред които и тази на тавана, вероятно изобразяваща граф Филипо Сан Мартино ди Алие и кралица Мария Кристина Бурбон-Френска като Дева Мария;[10]
  • Тусколанска зала (Sala Tuscolana), с творби на скулптора Джакомо Спала (Giacomo Spalla).[8] В нея крал Карл Феликс I нарежда да разположат археологическите находки (вкл. и мраморния под, принадлежал на древна римска вила) от II век сл. Хр от разкопките на археолог Луиджи Канина във Вила Тусколана ди Руфинела в древния град Тусколан до Фраскати. Той наследява вилата от кралица Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска.
  • Параклис на Св. Максим (Cappella di S. Massimo). Изграден в периода 1642 – 1657 г. по проект на арх. Амадей ди Кастеламонте. Има квадратен план и осмоъгълен свод, украсен с фини гипсови орнаменти и със стенописи от XVII век с Историите на Богородица – дело на майстори от Лугано. Реставриран е през 1827 г. по поръчка на Карл Феликс I: запазени са декорациите на купола, но са обновени подът, украсените със свещници гипсови стени и олтарът – дело на Пиетро Кремона (Pietro Cremona). Олтарната картина със Св. Максим от Риес (покровител на Алие) е от средата на XVIII век и е дело на Джовани Кларет (Giovanni Claret), а разпятието от слонова кост е дело на Джакомо Маркино (Giacomo Marchino). В параклиса има и ценно копие на Плащаницата от поклонението през 1822 г., когато започва и царуването на Карл Феликс I.[16] Там са кръщавани малките херцози и херцогини;
  • Жълта зала (Sala Gialla) – дълъг коридор, предназначен за излагане на картини и скулптури, подобно на другата подобна галерия: Зелената; със строг вид и с множество бюстове и картини от едно време; достъпът до нея е бил позволен само на мъже;
  • Зелена галерия (Galleria Verde) от 1830 г., със запазени от едно време завеси и с колекции от порцелан и от алабастър; картините в нея са на италиански творци по поръчка от около 1855 г. на Елизабет Саксонска – съпруга на херцог Томас Савойски-Генуа след смъртта на Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска;[14]
  • Музикална зала (Sala della Musica). Там се намира бюстът на принцеса Виктория Савойска-Соасон от полихромен восък, изработен от Франческо (Francesco Orco) в перфектен стил от XVIII век.[17] Тя никога не е живяла там, но казват, че призракът ѝ витае в замъка в безлунните нощи;[10][12]
  • Чакалня (Sala d'Attesa);
  • Зала на гипсовите орнаменти (Sala degli Stucchi);
  • Синя зала (Sala Bleu);
  • Спалня на кралицата (Camera da letto della Regina), спалня на кралица Маргарита Савойска;
  • Тоалетна зала на кралицата (Sala di Toeletta della Regina);
  • Малка болница (Ospedaletto), военна болница от Първата световна война;
  • Апартамент на краля, познат и като Апартамент на завеждащия Дирекция „Културно наследство“ Джино Киеричи (Appartamento del Re, Appartamento del Sopr. Chierici);
  • Галерия на трибуните (Galleria delle tribune) със 72 портрета на рицари от Върховния орден на Пресветото Благовещение, поръчани от кралица Мария Кристина Бурнон-Неаполитанска между 1845 и 1847 г.[11] По-голямата част от тях са произведения на художника от Асти Микеланджело Питаторе (Michelangelo Pittatore) и на художниците Фриджолини, Малнате и Пратези (Frigiolini, Malnate e Pratesi) (по 6 платна всеки);
  • Ориенталска зала (Sala Orientale) или Китайска зала (Sala Cinese), съдържаща колекцията на херцога на Генуа Томас Савойски-Генуа (1854 – 1931), племенник на крал Виктор Емануил II, който по време на пътуванията си в Далечния Изток купува или получава като подарък (напр. от императора на Япония и крал на Сиам Рама V) повечето от артефактите от Китай, Япония, Сиам и китайски порцелан с тайландски поръчители. Тук влизат златна статуя на Буда, японска броня от периода Едо (1603 – 1867), принадлежала на воини от висок ранг, тайландски порцелан, японска рикша, японски рисунки и др.[18] Изложена е и количката за разходка на малкия Виктор Емануил II.[10]

Парк и градинаРедактиране

 
Градина на Замъка на Алие
 
Екседра на фонтана (XVIII век) в парка на Херцогския замък на Алие

Паркът е в резултат на две различни фази. Първата е през XVIII век, когато по проект на братята Иняцио и Филипо Колино (Ignazio e Filippo Collino) се изгражда Екседрата на фонтана със скулптурни фигури, изобразяващи потока Орко, потока Малоне и река Дора Балтеа. Втората фаза е през XIX век и се характеризира с „английска“ адаптация на парка,[5] когато той се разширява с около 30 хектара и е пресечен от 7 км алеи и пътеки, пълни с вековни дървета и растения. Изграждат се голямото езеро с острови и малкото езеро. Проектът се приписва на Мишел Бенар (Michel Benard) за XVIII век и на Ксавиер Куртен (Xavier Kurten) за XIX век (1830 – 1840).[9]
Градината от своя страна запазва италианската си структура от XVII век.

Около замъка има селски сгради от XVII и XVIII век като: мелница (Il Mulino), ферми Вале (cascine Valle), място за пране (la lavanderia), Алеята или ла Мандрия (l'Allea o La Mandria).

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Piedmont's world heritage sites. // Piemonte Beni Culturali. Посетен на 30.5.2020. (на английски)
  2. La Bella e la Bestia riporta il castello di Agliè in prima Tv. // Quotidiano del Canavese. Посетен на 26.12.2019. (на италиански)
  3. Maria Josè, l’ultima regina. // Enciclopedia del cinema in Piemonte. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  4. а б Il Castello Ducale di Aglié, sette secoli di storia e di bellezza. // Guida Torino. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  5. а б в г д Castello Ducale di Agliè. // Comune di Agliè. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  6. Minola, Maurizio. Residenze minori di Casa Savoia. Susalibri, 2012. с. 7. (на италиански)
  7. Agliè Storia. // Pro Loco di Agliè. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  8. а б в г д е Castello di Aglié. // Polo museale del Piemonte, Beni culturali. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  9. а б в г д е Storia. // Comune di Agliè. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  10. а б в г д е Aimone, Annamaria. Scopri il tuo museo. // 2014. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  11. а б в Lucia Dematteis, Lorenzo Oberto e Sabina Stefanovici. Il Castello di Agliè. // Посетен на 26.12.2019. (на италиански)
  12. а б Minola, Maurizio. Residenze minori di Casa Savoia. 2014. с. 8. (на италиански)
  13. Castello Ducale di Agliè. // Abbonamento Musei.it. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  14. а б в г El Castel d'Ajè. // Blog Posto riservato. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  15. Biblioteca del Castello di Agliè. // Anagrafe delle Biblioteche Italiane. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  16. Castello di Agliè – Cappella di San Massimo. // Città e Cattedrali.it. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
  17. Valentina Santhia. Castello di Agliè. // Visitar gustando. Посетен на 26.12.2019. (на италиански)
  18. Paolo Barosso. Un po’ di Oriente in Piemonte: dal castello di Agliè i tesori esotici del duca in mostra a Torino. // 16.3.2018. Посетен на 26.12.2019. (на италиански)

ИзточнициРедактиране

  • ((en)) Информация за замъка на уеб страницата на Община Алие
  • ((it)) Историята на замъка на уеб страница MiBact Musei Piemonte
  • ((it)) Il Castello Ducale di Aglié, sette secoli di storia e di bellezza, на уеб страница Guida Torino
  • ((en)) Информация за замъка на уеб страница Residenze Reali
  • ((it)) Информация за замъка на уеб страница Torino Musei
  • ((it)) Информация за замъка на уеб страница Piemonte Abbonamentomusei.it
  • ((it)) Брошура на Annamaria Aimone „Scopri il tuo museo“, MiBACT 2014
  • ((it)) Залите на замъка на блога Posto riservato
  • ((it)) Lucia Dematteis, Lorenzo Oberto e Sabina Stefanovici – Il Castello di Agliè
  • ((it)) Информация за замъка и за Параклиса на Св. Максим на уеб страница Città e cattedrali.it
  • ((it)) Canavese – La Bella e la Bestia riporta il castello di Agliè in prima Tv, във в. Quotidiano del Canavese, 23.8.2014
  • ((it)) Paolo Barosso, Un po’ di Oriente in Piemonte: dal castello di Agliè i tesori esotici del duca in mostra a Torino, в PiemonteIs, 16.3.2018

БиблиографияРедактиране

  • ((it)) D. Biancolini (a cura di), Il castello di Agliè. Alla scoperta delle serre, Celid 1994
  • ((it)) D. Biancolini (a cura di), Il castello di Agliè. Alla scoperta dell'appartamento del re, Celid 1995
  • ((it)) D. Biancolini e E. Gavrieli (a cura di), Il castello di Agliè: gli appartamenti e le collezioni, Celid 2001
  • ((it)) D. Biancolini (a cura di), Il Castello di Agliè. La Galleria alle Tribune, Celid 2007
  • ((it)) D. Biancolini (a cura di), Il castello di Agliè. Ediz. illustrata, Allemandi 2008
  • ((it)) Filippo San Martino di Agliè, La prigione di Fillindo il Costante (1643), Centro Studi Piemontesi 2005
  • ((it)) Giusi Audiberti, Il fiore del lino. Filippo San Martino d'Aglié fra storia e romanzo, Neos Edizioni 2008
  • ((it)) Maurizio Minola, Residenze minori di Casa Savoia, Sant'Ambrogio di Torino, Susalibri, 2012, ISBN 978-88-88916-90-3.

Външни препраткиРедактиране

  • ((en)) Информация за Савойските кралски резиденции на уеб страницата на UNESCO World Heritage List
  • ((it)) Снимки на замъка на уеб страница Camperviaggaire insieme.it
  • Видео на Paolo Slavazza с интериора на замъка в Youtube
  • Видео за замъка на Albyphoto – Urbex Italia в Youtube

Вижте същоРедактиране