Отваря главното меню

ИсторияРедактиране

Духовната и религиозната история на Пловдив е преплитане на духовни ценности на религиозни доктрини на мажоритарни и малцинствени групи на различ­ни етапи от многовековното развитие на града.

Филипополската епархия е създадена около 36 г. като първият неин епископ е ученикът на апостолите Павел и Андрей – епископ Ерма (изписван и Ерм). Апостол Павел го ръкополага за епископ.[1] Филипополска голяма базилика функционирала през V – VI в., най-вероятно е била епископската катедрала на града, а Малката базилика на Филипопол е от приблизително същото врене е построена в чест на Флавий Василиск.

В града е имало древна синагога използвана през III-VI в. През IV в. настъпва нов живот в духовния живот на града, след приемането на християнството като официална религия в Римската империя, градът става важен религиозен център. През VII век Филипополската епархия е издигната в митрополия, която обхваща също епископиите със седалище в Диоклецианопол, Севастопол и Диоспол, а митрополитът е наричан „екзарх на Тракия Драговица“. През VIII век подчинени на филипополския митрополит са още епископите на Берое, Маркели, Литопросопос, Декастера и Леведос – общо осем.[1] По-късно по времето на цар Симеон в края на IX в. те дистигат 10. Тогава в пределите ѝ влизат Тракия, Средногорието и голяма част от Родопите.

Със завладяване на града от османците през 1368 г. християнските храмове значително намаляват. Някои за обърнати в джамии, други изоставени или разрушени. Скоро след това е построена Джумая джамия. Първоначално наричана Мурадие джамия по името на султан Мурад, финансирал строителството ѝ. Става въпрос за султан Мурад I (1362 – 1389) или султан Мурад II (1421 – 1451).

Немският протестантски богослов и проповедник Стефан Герлах посещава града през 1578 г. и в своите записки отбелязва, че в града имало осем църкви, главна от които била „Света Марина“ и е видял развалините на разрушената стара църква „Свети Парашкева“.[1] Гърците са преобладавали в християнските общности по това време.

През XVI век в Пловдив се заселват голям брой сефарадски евреи. Около 1623 г. отец Антон Батор от Никопол, следвал в Климентинската колегия в Рим, е бил капелан за Дубровнишки търговци в Пловдив. На него му е било възложено също да покръства павликяните от Пловдив и околните села.[2] Католическата енория в Пловдив датира от 1768 г. и се формира главно с приемане на католицизма от павликянското малцинство в града.

През XVII век пристига компактна група арменци от Галиция. В резултат от нарастващата арменска колония през 1767 г.[3] е получен султански ферман, в който се разпорежда на местните гърци да предадат една от осемте си църкви в Пловдив на арменците за техен молитвен дом.

Kатолически храм има отбелязан в „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер Йегершмид[4]

Българското население в Пловдив значително нараства в началото на XIX в. с преселване на богати родове от Копривщица, които подпомагат изграждане на нови православни храмове.

Протестантското движение в града е сравнително младо. През 1858 г. в Пловдив пристигат първите мисионери. Обществото се разраства и се организира през 1883 година в официална евангелска църква. Пловдив става мисионерска станция,

След подписване на спогодбата за религиозните свободи на Хатихумаюна през 1856 г. се появяват нови храмове на религиозни общности в града.

Източнокатолическата общност в Пловдив започва да се оформя още през 1883 г. по пътя на миграцията на униатите от Одринско. Енорията се учредява през 1887 г. с построяването на униатски параклис.

Списък на храмоветеРедактиране

Православни църквиРедактиране

Църква Описание Снимка
Свети Константин и Елена
(1832 г.)
Разположена е в Стария град, на прехода между Джамбаз тепе и Небет тепе, точно до източната порта на античния акропол. Построена е през 1832 г. на мястото на старата църква от майстор Петко Боз.  
Света Неделя
(1832 г.)
Храм „Света Неделя“ е православна църква, носеща името на света великомъченица Неделя (Кириакия). Намира се в Стария град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта Хисар капия. Църквата е известна като паметник на борбите за национална църква в Пловдив  
Свети Николай
(1835 г.)
Предполага се, че черквата е строена по времето на българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветен на свети Николай. За този стар храм споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато посетил града при своите пътешествия из Балканите.  
Света Петка Стара
(1836 г.)
Храм „Света Петка Стара“ или „Света Параскева“ е православна църква, посветена на света преподобна мъченица Параскева. Намира се в Стария град (Трихълмието), в непосредствена близост до Понеделник пазар.  
Свети Димитър Солунски
(1838 г.)
Храмът „Свети Димитър Солунски“ се намира в Стария град.  
Катедрален храм „Свето Успение Богородично
(1844 г.)
На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, според запазени до нас сведения още през ІХ – Х в. е имало красив и величествен храм, посветен на Божията Майка Света Богородица. За величието на този храм споменава също Никита Хониат, виден византийски интелектуалец, писател и управник на Пловдивската област.  
Митрополитски храм „Света Марина
(1851 г.)
Църквата е православна на света великомъченица Марина. Намира се на ул. „Д-р Вълкович“ № 7, в подножието на античния театър.  
Свети Георги
(1883 г.)
Храм „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал „Мараша“, на ул. „Янко Сакъзов“ № 5 до Четвъртък пазар. Църквата съществува в днешния си вид от 1883 г. и е построена върху съществуваща по-стара църква по проект na архитект Йосиф Шнитер.  
Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий
(1884 г.)
Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“ (известен и с дублиращото до неотдавна име „Св. Александър Невски“) е първият храм-паметник в страната благодарност към освободителите от освободения от османско владичество български народ.  
Света Петка Нова
(1888 г./1977 г.)
„Света Петка Нова“ е православен храм, осветен през 1888 г. Разположен е в централната част на града на булевард „Княгиня Мария-Луиза“, в непосредствена близост до римокатолическата катедрала „Свети Лудвиг“. Празник на енорийския храм е 14 октомври, когато се почита паметта на Преподобна Петка Българска, живяла през X-XI век.  
Света Троица
(1924 г.)
Църквата „Света Троица“ се намира в кв. „Кючука на ул. „Архимандрит Евлоги“ № 1, близо до Събота пазар.  
Свети Иван Рилски
(1931 г.)
Църквата „Свети Иван Рилски“ е построена през 1931 г. и се намира в кв.„Каршияка”, ул. „Свети Иван Рилски“ и ул. „Васил Левски“ № 85.  
Свети Архангел Михаил
(1941 г.)
Еднокорабна базилика с една апсида и открит нартекс, в пловдивските Централни гробища. Църквата изпълнява функциите на гробищна църква.  
Свети Климент Охридски
(2008 г.)
Храм „Свети Климент Охридски“ е е разположен е в квартал „Хр. Смирненски“. Храмът представлява кръстокуполна църква с височина 11 м. с дърворезбован иконостас и архиерейски трон.  
Свето Преображение Господне
(2012 г.)
Храм „Свето Преображение Господне“ е първата православна църква в квартал „Тракия“. Намира се до Хлебозавода, в непосредствена близост до колелото на бул. „Цар Симеон“ и ул. „Недялка Шилева“.  
Свети Николай Мирликийски
(2015 г.)
Храмът „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” се намира в кв. „Христо Смирненски” в район „Западен” и представлява еднокорабнабазилика с височина 22 метра и площ от 200 кв. м. До него се издига 24-метрова камбанария с два вградени часовника.  
Света Матрона Московска
(2015 г.)
Руската православна църква „Св. Матрона Московска“ се намира в район „Източен” на бул. „Санкт Петербург“ 39А.  

Католически църквиРедактиране

Църква Описание Снимка
Катедрален храм
„Свети Лудвиг“
(1858 – 1861 г.)
Римокатолически църковен храм, който е сред основните католически храмове в България. В храма е монтиран първият в България орган.  
Ректорален храм
„Свети Йосиф“
(1899 г.)
Римокатолически църковен храм на енорията „Свети Лудвиг“, построен за нуждите на сестрите-йосифинки в двора на бившия католическия пансион „Свети Йосиф“.  
Национално светилище
„Дева Мария Лурдска“
(1909 г.)
Римокатолически църковен храм на Софийско-Пловдивската епархия, обявена за национално светилище на католиците в България.  
Епархийско светилище
„Свети Роко“
Римокатолически църковен храм на Софийско-Пловдивската епархия, обявена за светилище на католиците в епархията. В храм се съхраняват мощи на Свети Роко.  
Униатски храм
„Възнесение Господне“
(1931 г.)
Източнокатолически църковен храм, енорийски храм на Софийската апостолическа екзархия.  
Ректорален храм
„Дева Мария –
Царица на ангелите“

(1934 – 1937 г.)
Римокатолически църковен храм към манастира на Братята капуцини в Пловдив.  
Ректорален храм
„Свети Дух“
(1996 г.)
Римокатолически църковен храм, разположен в кв. „Тракия“. Храмът е в модернистичен стил. Това е първият католически храм построен в България след 1989 г.  

Други църквиРедактиране

Църква Описание Снимка
Сурп Кеворк
(1828 г.)
Арменска апостолическа църква, разположена в старата част на града, на западния склон на Небет тепе.  
Евангелска съборна църква
(1876 г.)
Най-голямата протестантска църква на Балканския полуостров. Разположена на ул. „Лейди Странгфорд“ на хълма Сахат тепе. Тя е една от малкото катедралив България, построени в готически стил.  

ДжамииРедактиране

Джамия Описание Снимка
Джумая джамия
(Хюдавендигяр)
(XIV-XV в.)
Мюсюлмански храм, построен вероятно по време на управлението на султан Мурад I (1369 – 1389), върху останките на някогашния християнски храм „Св. Петка“. На югозападния ъгъл на фасадата през 1878 г. е поставен слънчев часовник, дарение от руски офицер.  
Имарет джамия
(Шахбединова Имарет)
(1444 – 1445)
Мюсюлмански храм, построен до десния бряг на река Марица от румелийския бейлербей Шахбедин паша.  

СинагогаРедактиране

Джамия Описание Снимка
Пловдивска синагога
(1886 – 1887)
Еврейски молитвен храм, кръстен на името на равин Даниел Цион.  

Останки на храмове в ПловдивРедактиране

Храм Описание Снимка
Филипополска голяма базилика
(V–VI в.)
Късноантична църква функционирала през V–VI в., която най-вероятно е била епископската катедрала на града. Намира се в централната част на Пловдив, непосредствено до бул.„Княгиня Мария Луиза” и католическата катедрала „Свети Лудвиг“.  
Малка базилика
(V-VI в.)
Tрикорабна ранно християнска базилика от втората половина на V-VI в.  
Антична синагога
(III-VI в.)
Древна синагога в град Пловдив, България, използвана през III-VI век, от която днес са запазени само основите и част от подовете.  

Съществуващи сгради на бивши храмовеРедактиране

Храм Описание Снимка
Таш кюпрю джамия
(1860 г.)
Бивша джамия, намираща се в квартал Мараша на кръстовището на булевард Шести септември и улица Цар Калоян в централната част на град Пловдив. Днес се използва за ресторант.  
Мевлеви Хане
Бивш дервишев мюсюлмански манастир от периода на Ранното Средновековие, разположен в архитектурен резерват Стария град на склона на Джамбаз тепе в Пловдив. Днес - комплекс в ориенто-персийски стил „Пълдин“.  

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
  2. Хроника на енорията
  3. Първи сведения, сайт на Епархия на Арменската апостолическа света църква в България
  4. План на гр. Пловдив и околността. Израб. в 1827 г.

Външни препраткиРедактиране