Отваря главното меню

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XX в.)

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XX в.)
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави
1900 Владимир Вонлярлярски, Карл Богданович Геоложки изследвания на п-ов Чукотка за търсене на златни находища Русия
1900 – 1902 Едуард Тол, Фьодор Матисен, Николай Коломейцев, Александър Колчак, Никифор Бегичев 1900 – 1901: Изследване на западното крайбрежие на п-ов Таймир (Едуард Тол). Откриване в архипелага Норденшелд о-вите Пахтусов (76°40′ с. ш. 95°40′ и. д. / 76.666667° с. ш. 95.666667° и. д., и протока Матисен, отделящ ги от п-ов Таймир (Фьодор Матисен); 1901: Откриване на река Коломейцев, вливаща се в Таймирския залив и остров Расторгуев (74°00′ с. ш. 84°10′ и. д. / 74° с. ш. 84.166667° и. д.) в Пясинския залив (Николай Коломейцев); 1901 – 1902: Поход по ледовете на североизток от Новосибирските о-ви за търсене на митичната „Земя Санников“ (Едуард Тол) Русия
1901 Карл Богданович Геоложки изследвания в Източен Кавказ и двукратно пресичане на Главния хребет Русия, Азербайджан
1901 – 1903 Фриц Саразин Физикогеографски изследвания и топографски картирания в централните части на остров Сулавеси Индонезия
1902 – 1903 Павел Преображенски Геоложки изследвания в южната част на Патомската планинска земя и покрай цялото течение на река Голям Патом (десен приток на Лена) и завършване откриването на хребета Кропоткин Русия
1902 – 1903 Владимир Арсениев Топографски картирания, географски и военно-статистически изследвания на отделни райони в Южното Приморие Русия
1903 Григорий Грум-Гржимайло Експедиция в Западна Монголия и Тува. Тръгване от Зайсан, пресичане долината на река Черен Иртиш и планината Монголски Алтай, спускане в Долината на езерата, завиване на север, пресичане на хребета Тану-Ола и навлиза в Тува. Физикогеографски изследвания в Тува, пресичане на Алтай и завръщане в Кош-Агач Китай, Монголия, Русия
1903 Пьотър Карлович Залески (1850 – 1916) Детайлно топографско заснемане и картиране на езерото Балхаш, на базата на 31 астрономически пункта Казахстан
1903 – 1905 Вилхелм Филхнер Експедиция в Китай и Североизточен Тибет и извършване на първите мащабни геофизични и геомагнитни измервания в района на Синин и езерото Кукунор Китай
1904 – 1905 Николай Корженевски Изследване и топографско картиране на част от течението на река Муксу и в нейните извори, в хребета Петър Велики откриване на ледника Мушкетов (1904). Експедиция в Алайския хребет, първо скициране и фотографиране на най-високата точка на Памир пик Ленин (пик Абуали ибн Сина) Таджикистан
1905 – 1906 Сергей Николаевич Никитин (1851 – 1909) Геоложки изследвания в планината Мугоджари на границата между Европа и Азия Казахстан
1905 – 1906 Инокентий Толмачов, Михаил Яковлевич Кожевников Изследване на обширния (364 хил. км2) басейн на река Хатанга, разположен между реките Енисей и Анабар. Тръгване от Туруханск на изток, картиране и изследване горните течения на реките Курейка (десн приток на Енисей), Котуй (дясна, южна съставяща на Хатанга) и достигане до езерото Есей (68°28′ с. ш. 102°24′ и. д. / 68.466667° с. ш. 102.4° и. д.). Картиране района на езерото и басейна на средното течение на Котуй между 67°-68° с.ш., проследяване и картиране притоците на реката, в т.ч. цялото течение на големия му десен приток река Мойеро, спускане по Котуй до река Хатанга, установяване наличието на обширното Анабарско плато, изследване долното течение на река Хатанга и брега на изток от устието ѝ до устието на река Анабар. На изток от устието на река Попигай откриване на три полуострова – Хара-Тумус, Юрунг-Тумус и Нордвик, на югозапад от Нордвик вторично откриване на залива Нордвик (73°52′ с. ш. 112°05′ и. д. / 73.866667° с. ш. 112.083333° и. д.), а на юг от п-ов Хара-Тумус – залива Кожевников (73°42′ с. ш. 110°33′ и. д. / 73.7° с. ш. 110.55° и. д.). Изкачване по река Анабар до горното ѝ течение, оконтуряване на откритото преди това Анабарско плато и завръщане на езерото Есей, където се разделят. (Тръгване на юг, преминаване през горните течения на реките Мойеро и Вилюй до 60° с.ш. и достигане до Олекминск на река ЛенаИнокентий Толмачов). (Продължаване на северозапад през горните басейни на реките Тукалан и Меймеча до устието на река Романиха (всички от басейна на Хатанга), от там по река Хета до селището Хатанга (Крести, 71°56′ с. ш. 102°07′ и. д. / 71.933333° с. ш. 102.116667° и. д.), завръщане до Романиха, по 70º с.ш. продължаване на запад и пристигане в ДудинкаМихаил Яковлевич Кожевников) Русия
1905 – 1914 Владимир Обручев Мащабни геоложки изследвания в Алтай, горните течения на реките Об и Иртиш и Джунгария (1905, 1906, 1909), в т.ч. хребетите Майлитау, Джаир, Бирликтау, Уркашар, Саур и Семистай, долините и падините между тях и източната част на хребета Тарбагатай Казахстан, Русия, Китай
1906 – 1908 Свен Хедин Оконтуряване на планинската система Трансхималаи (Гандисишан), явяваща се вододел между Индийския океан и многочислените безотточни тибетски езера. Тръгване от Лех (в долината на горното течение на река Инд) на изток, придвижване покрай северните склонове на хребета Алинг Гангри и достигане до езерото Нгангце (87° и.д.). Продължаване на юг към изворите на река Брахмапутра, откриване изворите на река Сатледж (от басейна на Инд), спускане до езерото Манасаровар, изследване на системата езера Манасаровар – Лангак, насочване на север, откриване изворите на река Синги (една от съставящите на Инд) и продължаване по долината на река Гартанг до 84° и.д. Китай
1906 – 1908 Френсис Йънгхъзбанд Мащабни топографски дейности по заснемането и картирането на големи части от Кашмир Индия
1906 – 1910 Владимир Арсениев Топографски картирания, географски и военно-статистически изследвания в планината Сихоте Алин Русия
1907 – 1909 Пьотър Козлов, Пьотър Яковлевич Напалков (1874 – 1940), Александър Александрович Чернов (1877 – 1963) Изследване на пустинята Алашан, откриване на древния град Хара Хото (41°46′ с. ш. 101°09′ и. д. / 41.766667° с. ш. 101.15° и. д.), столица на средновековното тангутско царство Си Ся (XIII в.), продължаване на югоизток, пресичане на пустинята Алашан до хребета Хълан, картиране на територията между река Жожуй и средното течение на Хуанхъ и запдната част на платото Ордос, завиване на югозапад, проникване в най-горното течение на Хуанхъ и изследване на високопланинската до 5000 м област Амдо (34° – 36º с.ш., 100° – 102º и.д.) Китай
1907 – 1911 Павел Преображенски 1907 – 1908: Геоложки изследвания в района между реките Витим и Голям Патом и дясното крайбрежие на Лена от устието на Витим до 118º и.д. – около 400 км и установяване по този начин западната и северна граница на Патомската планинска земя; 1909 – 1911: Геоложки изследвания покрай десните, малки притоци на Лена – реките Чечуй, Чая, Голяма и Малка Чуя, Киренга и десните ѝ притоци и река Мама (ляв приток на Витим). В западната част на Северобайкалската планинска земя откриване и проследяване на около 175 кв от хребета Акиткан Русия
1908 Никифор Бегичев Откриване на островите Голям Бегичев (74°20′ с. ш. 112°30′ и. д. / 74.333333° с. ш. 112.5° и. д.) и Малък Бегичев (вторично, 74°20′ с. ш. 111°10′ и. д. / 74.333333° с. ш. 111.166667° и. д.), в общото устие на реките Хатанга и Анабар, които дотогава се смятат за полуостров Русия
1908 Григорий Грум-Гржимайло Физикогеографски изследвания в басейна на река Амур и на Шантарските о-ви Русия
1908 – 1910 Николай Николаевич Тихонович (1872 – 1952) Физикогеографски и геоложки изследвания на остров Сахалин, главно най-северната част на острова – п-ов Шмид Русия
1909 Константин Воллосович (1869 – 1910) Топографско картиране на брега между устията на реките Лена и Алазея Русия
1909 Борис Житков (1882 – 1938) Географско описание и топографско картиране на п-ов Ямал Русия
1909 Олег Баклунд (1878 – 1958) Изследване на около 150 км от източните склонове на Урал, на север от Полярната окръжност, в т.ч. горните течения на редица леви притоци на Об Русия
1909 Георгий Седов Топографско картиране на района около устието на река Колима Русия
1909 Инокентий Толмачов, Михаил Яковлевич Кожевников Описвание и топографско картиране на цялото крайбрежие на Сибир от устието на река Колима до Беринговия проток на протежение над 2500 км, описание на релефа на крайбрежната полоса и събиране на ценни геоложки, ботанически и зооложки колекции Русия
1909 – 1913 Владимир Александрович Вознесенски Изследване на въглищните басейни в североизточната част на Задбайкалието. Между горните течения на реките Ольокма и Нерча откриване на масива Кропоткин, а на вододела между реките Нерча и Каренга (приток на Витим), откриване на хребет, продължение на Черския хребет. Откриване на Нерчинско-Куенгския хребет, в горното течение на река Куенга (ляв приток на Шилка)) и установяване, че река Нерча го прерязва с долното си течение. Изследване на Яблоновите планини Русия
1909 – 1917 Яков Антонович Макеров (1860 – 1940) Изследване на въглищните и златни находища в басейните на левите притоци на реките Шилка и Амур и в горния басейн на река Нюкжа (десен проток на Ольокма, от басейна на Лена) и откриване на хребетите Алеурски, Шилкински, Тунгирски, Амазарски, Чернишов и др. Русия
1910 – 1911 Георгий Брусилов Топографско картиране на северните брегове на Чукотка Русия
1910 – 1912 Иван Семьонович Сергеев (1863 – 1919) Изследване брега на Североизточна Азия от Беринговия проток до устието на река Лена, в т.ч. северното крайбрежие на остров Врангел и извършване на хидрографски измервания Русия
1911 – 1912 Григорий Грум-Гржимайло Физикогеографски изследвания в планината Копетдаг, южното крайбрежие на Каспийско море и Закавказието Туркменистан, Азербайджан, Грузия, Армения
1912 Хенри Морсхед Топографско картиране на най-източната част на Хималаите – масива Мишми и на север, в коляното на река Брахмапутра, на 95º и.д. откриване на връх Намча Барва (7755 м) Индия, Китай
1912 Н. И. Солдатов Откриване на Юрацкия залив (72°00′ с. ш. 77°40′ и. д. / 72° с. ш. 77.666667° и. д.) в северната част на Гиданския п-ов, на изток от него – Еленовия п-ов, а на север от полуострова – Еленовия остров (вторично) Русия
1912 – 1913 Вадим Николаевич Зверев 1912: Изследване долината на река Алдан (десен приток на Лена), изкачване по Амур до 124º и.д., пресичане на Становите планини, достигане до горното течение на река Тимптон (десен приток на Алдан) и изследване течението на Алдан от устието на Тимптон до устието на десния ѝ приток река Мая; 1913: Изследване цялото течение на Мая (1053 км), и на десния бряг на Алдан, след устието на река Нотора, откриване на Килахския хребет, простиращ се в северозападно направление Русия
1913 Фриц Саразин Физикогеографски изследвания и топографски картирания в Тайланд Тайланд
1913 Ф. М. Бейли Изкачване по река Брахмапутра до големия ѝ завой на 95º 30` и.д. и топографско заснемане на около 600 км от течението на реката на запад от завоя ѝ, на китайска територия Индия, Китай
1913 – 1915 Борис Вилкицки 1913: Откриване на остров Вилкицки (от Новосибирските о-ви, 75°42′ с. ш. 152°30′ и. д. / 75.7° с. ш. 152.5° и. д.), залива Мария Прончищева (75°39′ с. ш. 112°58′ и. д. / 75.65° с. ш. 112.966667° и. д., на източното крайбрежие на п-ов Таймир), остров Малък Таймир (78°06′ с. ш. 107°11′ и. д. / 78.1° с. ш. 107.183333° и. д.), архипелага Северна Земя и остров Старокадомски (78°15′ с. ш. 106°30′ и. д. / 78.25° с. ш. 106.5° и. д.). Изследване около 330 км от източното крайбрежие на Северна Земя и достигане до крайната северна точка на архипелага на 81° 15` с.ш.; 1914 – 1915: Първо преминаване по Северния морски път от изток на запад с едно зимуване и откриване на остров Жохов (76°09′ с. ш. 152°43′ и. д. / 76.15° с. ш. 152.716667° и. д.) Русия
1913 – 1919 Борис Давидов Топографско заснемане и картиране на цялото крайбрежие на Охотско море и част от западните бреговете на Берингово море и извършване на хидрографски измервания Русия
1914 Григорий Грум-Гржимайло Физикогеографски изследвания в Тува Русия
1917, 1921, 1923, 1924 Сергей Обручев Геоложки изследвания в басейна на река Енисей и в Тунгуския въглищен басейн (най-големия в света, 1045 хил.км2). Изследване на средното течение на Ангара, вододела между Подкаменна Тунгуска, Ангара и Чуня, цялото течение на Подкаменна Тунгуска (1865 км), реките Бахта, Курейка и редица малки притоци на Енисей Русия
1918 Владимир Арсениев Топографски картирания и физикогеографски изследвания в Камчатка Русия
1918 – 1920 Роалд Амундсен Първо преминаване по Северния морски път от запад на изток Архангелск до Беринговия проток с две зимувания Русия
1919 – 1922 Николай Урванцев, Никифор Бегичев 1919 – 1920: Откриване на Норилското медно-никелово находище; 1921 – 1922: Топографско картиране на езерото Пясино и групата Норилски езераЛама, Глубокое, Кита и др. с обща площ до 320 км2 и доказване на ледниковия им произход. Проследяване и изследване на цялото течение на река Пясина (818 км), на запад от устието ѝ откриване на група възвишения с височина до 416 м, изследване на около 200 км от брега на запад от устието на Пясина и установяване, че южните възвишения са продължение на планината Биранга Русия
1920 – 1922 К. Неупокоев Описание и топографско картиране на северните брегове на Гиданския п-ов Русия
1922 Д. Вардропер Откриване на остров Шокалски (73°00′ с. ш. 74°25′ и. д. / 73° с. ш. 74.416667° и. д.) на север от Гиданския п-ов и топографско картиране на западния бряг на полуострова на протежение около 200 км Русия
1923 Владимир Арсениев Топографски картирания и физикогеографски изследвания на Командорските о-ви Русия
1923 – 1925 Борис Городков Комплексни фикогеографски изследвания в Западносибирската равнина и Полярен Урал. 1923: Проследяване на цялото течение (544 км) на река Аган (десен приток на Об), цялото течение (1024 км) на река Пур, изследване на вододела между реките Пур и Таз и между Пур и Надим; 1924: Изследване на левия приток на Об – река Соб; 1925: Изследване на левия приток на Об – река Войкар Русия
1923 – 1926 Пьотър Козлов Физикогеографски изследвания в планината Хентей, откриване и изследване на надгробната могила Ноин-Ула, в която са погребани множество хунски военачалници от края на I век пр. Хр. и началото на I век сл. Хр. Монголия
1924 Борис Давидов Изследвания на остров Врангел и обявяване на острова за съветска територия Русия
1924 – 1928 Николай Рьорих Експедиция през Сиким, Кашмир, Тибет, Китай (Синцзян) и Монголия Индия, Китай, Монголия
1925 – 1926 Андрей Григориев Физикогеографски изследвания в Якутия Русия
1926 Николай Корженевски Откриване и изследване на около 70 ледника (Мушкетов, Фортамбек и др.), върховете (Карпински, Корженевская и др.) в Памир, хребета Академия на науките и перпендикулярния на него хребет Петър Велики (вторично) Таджикистан
1926 Сергей Обручев, Константин Салишчев (1905 – 1988) Физикогеографски изследвания в басейна на река Индигирка. Единадесеткратно пресичане на река Алдан и Верхоянските планини на изток-североизток към горното течение на река Менкюле (десен приток на Алдан), установяване, че Верхоянските планини се състоят от четири отделни хребета: Краен, Скалист, Главен и Брюнгадински, спускане в долината на Индигирка, близо до устието на река Елги и плаване надолу по реката до Индигирските прагове при преминаването на реката през хребета Черски. Изследване цялото течение на река Иняли (ляв приток на Индигирка) и река Сюрюктях и установяване размерите и посоката на течението ѝ. Завръщане нагоре по Индигирка до селището Оймякон, придвижване обратно през Верхоянските планини и завръщане в Якутск Русия
1926 – 1927 Владимир Арсениев Топографски картирания и физикогеографски изследвания в района на десния бряг на Амур (1926) и по маршрута Советская Гавань – Хабаровск (1927) Русия
1926 – 1927 Александър Андреевич Романов (1902 – 1942) изследване и топографско и картиране на района между долните течения на реките Хатанга и Лена, в т.ч. левите притоци на Оленьок, редица леви и десни притоци на Анабар и средния басейн на река Попигай. Откриване на река Уеле (Юеля, десен приток на Анабар), възвишението Сюрях-Джанги (между реките Попигай и Анабар), а покрай десния бряг на Лена, в северната част на Хараулахския хребет – възвишенията Туора-Сис и Приморския кряж Русия
1926 – 1928 Вилхелм Филхнер Геофизични и геомагнитни измервания по маршрута от Кулджа до Синин и от там до Лех в Кашмир през Тибет Китай
1926 – 1929 Георгий Ушаков Мащабни физикогеографски изследвания и пълно топографско картиране на остров Врангел Русия
1927 Александър Николаевич Альошков (1896 – 1949) Физикогеографски изследвания на източните склонове на Урал между 64° – 66º с.ш., в басейна на река Ляпин (от басейна на Об) и левия ѝ приток река Маня Русия
1927 Борис Городков, Иван Яковлевич Ермилов Комплексни фикогеографски изследвания на Гиданския п-ов. Тръгване от Туруханск на запад към река Таз и проследяване на реката до устието ѝ. Откриване на отделни изолирани възвишения до 300 м в централната част на полуострова и картиране на най-голямата река на полуострова – Танама (250 км). Откриване на системата езера Хосейн-то, Ямбу-то и др., съединени помежду си с рекички, които сливайки се образуват река Гида. Изследване южния бряг на Гиданския залив на протежение от 110 км, п-ов Явай и източния бряг на Гиданския залив (до Юрацкия залив) Русия
1927 Бъртрам Томас Преминаване на около 1000 км през южните погранични земи от Сур в Оман до административния център на провинция ЗуфарСалала (17°01′ с. ш. 54°05′ и. д. / 17.016667° с. ш. 54.083333° и. д.) Оман, Йемен
1927 – 1928 Павел Хмизников Топографско картиране на целите течения на реките Сартанг и Дулгалах, съставящи на Яна и цялото течение на Яна от Верхоянск до делтата ѝ (над 600 км) включително Русия
1927 – 1935 Свен Хедин Комплексни физикогеографски изследвания в Монголия и Западен Китай Монголия, Китай
1928 Лев Берг Комплексни физикогеографски изследвания на и около езерото Исък Кул и първо измерване на дълбочината му – 702 м Киргизстан
1928 Иван Фьодорович Молодих Топографско картиране на цялото течение на река Колима (2129 км), уточняване и проследяване направлението на редица нейни десни притоци, в т.ч. Коркодон (476 км), а между река Омолон и десния ѝ приток Олой откриване на хребета Уш Урекчен Русия
1928 – 1929 Александър Толмачов Тръгване от Дудинка на река Енисей на североизток към езерото Таймир, изследване на южния му бряг и установяване, че на старите карти размерите му са намалени. На североизток от езерото откриване на плато (част от планината Биранга) с дължина около 150 км от изток на запад, на изток от езерото – възвишението Тулай-Киряка-Тас, а на юг, на 106º и.д. – още един масив. На югоизток от последния масив откриване на езерото Кунгасалах и завръщане в Дудинка Русия
1929 Николай Урванцев Орографски и хидрографски изследвания на п-ов Таймир, изясняване особеностите на геоложкия му строеж, откриване следи от древни заледявания и изследване на езерото Таймир Русия
1929 – 1930 Сергей Обручев, Константин Салишчев 1929: Достигане до Оймякон, прехвърляне на хребета Тас-Кистабит, установяване изворите на Индигирка в него, достигане до река Аян-Юрях (лява съставяща на Колима), спускане по реката до сливането ѝ с река Кулу (дясна съставяща на Колима), преодоляване на Големите Колимски прагове, спускане по Колима до устието на Омолон и завръщане в Среднеколимск; 1930: Изкачване по Колима до устието на десния ѝ приток река Коркодон, продължаване по последната на изток, откриване на Конгинския хребет, достигане до горното течение на Омолон, пресичане от северозапад на югоизток на обширното Юкагирско плато, спускане по река Омолон до устието ѝ и по Колима до морето Русия
1929 – 1930 Юрий Дмитриевич Чирихин (1898 – 1943) Достигане до Оймякон, проследяване течението на река Индигирка до устието на десния ѝ приток река Мома и на север от устието ѝ откриване северозападната част на Момския хребет – хребета Илин-Тас. Спускане по Индигирка, откриване, че реката навлиза в равнината на 67°40′ с. ш. 144°00′ и. д. / 67.666667° с. ш. 144° и. д., изследване долните течения на реките Селенях и Уяндина (леви притоци на Индигирка), картиране на Абийската низина и цялата делта на Индигирка Русия
1929 – 1931 Бъртрам Томас 1929 – 1930: Неуспешен опит за пресичане на пустинята Руб ал Хали – преминававе на около 300 км на север от Салала до 20º с.ш.; 1930 – 1931: Първо пресичане на пустинята Руб ал Хали от юг на север, от Салала до Катар в района на Доха Оман, Йемен, Саудитска Арабия
1930 Ото Шмид, Владимир Визе, Владимир Воронин Откриване на островите Визе (79°30′ с. ш. 76°50′ и. д. / 79.5° с. ш. 76.833333° и. д.), Исаченко (77°15′ с. ш. 89°30′ и. д. / 77.25° с. ш. 89.5° и. д.), Воронин (78°10′ с. ш. 93°45′ и. д. / 78.166667° с. ш. 93.75° и. д.) и Шмид (81°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 81.166667° с. ш. 91° и. д.) и архипелага Седов (79°30′ с. ш. 91°40′ и. д. / 79.5° с. ш. 91.666667° и. д., на 40 км на запад от архипелага Северна земя) Русия
1930 – 1932 Георгий Ушаков, Николай Урванцев Физикогеографски изследвания и пълно топографско картиране на архипелага Северна Земя, базиращо се на 17 астрономически координирани точки. Установяване, че архипелагът се състои от четири големи острова Октомврийска революция, Пионер, Комсомолец и Болшевик и множество малки с обща площ 37 хил. км2 и протоците Червена армия, Шокалски и Юнгщурм между тях Русия
1931 Владимир Данилович Бусик (неизв.-1931) Изследване на Черския хребет между 63º 40` – 68º с.ш. Проследяване на цалото течение на река Мома и левите ѝ притоци Ерикит и Тиряхтях и топографско картиране на най-високия масив в хребета Улахан-Чистай с връх Победа (3147 м). На Северната Полярна окръжност, на 148º и.д. откриване на обширна (35 хил. км2) котловина, течащата през нея река Ожогина (ляв приток на Колима) и на 151º и.д. проследявяне на цялото течение на река Ясачная (ляв приток на Колима). Оконтуряване и картиране на източната част на Черския хребет, който нарича Момски хребет Русия
1931 Хари Сент-Джон Бриджер Филби (1885 – 1960) Повторно пресичане на пустинята Руб ал Хали, този път от север на юг. От Окайр (25°40′ с. ш. 50°10′ и. д. / 25.666667° с. ш. 50.166667° и. д.) на Персийския залив тръгване на юг, преминаване през оазиса Джебрин и кладенеца Найфа (20°00′ с. ш. 51°25′ и. д. / 20° с. ш. 51.416667° и. д.), продължаване на изток, пресичане на пустинята до 56º и.д., завиване на юг и достигане крайбрежието на Арабско море при залива Курия Мурия Саудитска Арабия, Оман
1932 Иван Паисиевич Атласов Изследване и топографско картиране на голяма част от хребета Орулган (в горното течение на река Яна) от 69º до 67º с.ш. и определяне направлението и дължината му. Откриване на Сиетинденския хребет, почти паралелен на Орулган, разположен покрай левия бряг на река Омолой, вливаща се в залива Буорхая Русия
1932 Николай Корженевски Уточняване положението на Киргизкия хребет и изследване на езерото Кара Кул Киргизстан
1932 Алексей Модестович Лавров (1887 – 1942) Откриване и изследване на Червенофлотските о-ви (78°35′ с. ш. 98°50′ и. д. / 78.583333° с. ш. 98.833333° и. д.) в протока Шокалски, в архипелага Северна Земя Русия
1932 Рудолф Самойлович Откриване на о-вите Арктически институт (75°25′ с. ш. 82°00′ и. д. / 75.416667° с. ш. 82° и. д.) в Карско море Русия
1932 Ото Шмид Първо плаване по Северния морски път от запад на изток без зимуване, за една навигация. Откриване на остров Сидоров (75°08′ с. ш. 82°02′ и. д. / 75.133333° с. ш. 82.033333° и. д.) в о-вите Арктически институт Русия
1932 – 1933 Сергей Обручев, Константин Салишчев 1932: Изследване със самолет и аерофотозаснемане на крайбрежието на Североизточна Азия. Неколкократно пресичане на Чукотския полуостров и Анадирската низина и на север от нея откриване на Чукотската планинска земя; 1933: Изследване и аерофотозаснемане на територия с площ 375 хил. км2. Оконтуряване на огромната Колимска планинска земя, простираща се от Полярния кръг на югозапад на 1000 км до 60º с.ш. На север, между реките Голям и Малък Анюй и Източносибирско море откриване и изследване на хребетите Южноанюйски и Североанюйски. Между 63º и 67º с.ш. и 173º и 176º и.д. откриване на хребетите Рариткин и Пекулней и обширното Анадирско плато. Изследване на Корякската планинска земя и Пенжинския хребет и даване на първото геоложко и геоморфоложко описание на тези райони Русия
1933 – 1934 Николай Урванцев Изследване на северния бряг на п-ов Таймир от залива Дик (101º 40` и.д.) до фиорда Тереза Клавенес (105º и.д.) и о-вите Комсомолска Правда (77°20′ с. ш. 107°20′ з. д. / 77.333333° с. ш. 107.333333° з. д.) Русия
1934 Юрий Билибин, Евгений Сергеевич Бобин Геоложките изследвания и топографски дейности в басейните на реките Аллах-Юн и Юдома (от басейна на река Алдан. Дооткриване на меридиално простиращата се планина Сете Дабан, състояща се от 3 паралелни вериги, и доказване, че планината принадлежи към Верхоянските планини. Проследяване и изследване на Килахския хребет, а на изток от Сете Дабан откриване на Юдомо-Майската планинска земя Русия
1934 – 1937 Вилхелм Филхнер Геофизични и геомагнитни измервания по маршрута от Синин, преминаване по северните граници на Тибет през Черчен и Хотан и достигане до Лех Китай
1935 Георгий Ушаков Откриване на остров Ушаков (80°50′ с. ш. 79°20′ и. д. / 80.833333° с. ш. 79.333333° и. д.) в Карско море, изследване западния и северния бряг на остров Шмид (81°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 81.166667° с. ш. 91° и. д.) от архипелага Северна Земя и достигане до 82º 42` с.ш. Русия
1937 Сергей Обручев Геоложки изследвания в хребета Хамар-Дабан, Източните Саяни и Прибайкалието Русия
1939 – 1940 Вилхелм Филхнер Геофизични и геомагнитни измервания в Непал Непал
1939 – 1942 Алексей Петрович Васковски (1911 – 1979) Геоложки изследвания в горното течение на река Селенях (ляв приток на Индигирка) Русия
1943 Павел Николаевич Рапасов Откриване на най-високият връх на Тян Шан – пик Победа (7439 м) Киргизстан, Китай
1944 – 1946 Лев Лазаревич Берман Геоложки изследвания в горното течение на река Селенях (ляв приток на Индигирка) Русия
1946 Алексей Петрович Васковски Физикогеографски и геоложки изследвания в хребета Сунтар-Хаята в района на изворите на реките Юдома и Охота и горните леви притоци на Индигирка. Откриване на значително количество ледници и множество върхове мужду 2700 – 3000 м, в т.ч. най-високия връх на хребета (2933 м) Русия
1952 – 1953 Борис Владимирович Дубовски Детайлно топографско картиране на архипелага Северна Земя (70 острова, около 37 хил. км2) и остров Визе (79°30′ с. ш. 76°50′ и. д. / 79.5° с. ш. 76.833333° и. д.) Русия
1953 Едмънд Хилари, Тенсинг Норгей Първо покоряване на 29 май на най-високия връх на ЗемятаДжомолунгма (Еверест, 8848 м) Непал, Китай

ИзточнициРедактиране

Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХIХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 73 – 74, 80 – 82, 105, 111 – 115, 122, 132, 169, 172, 186, 189 – 190.
Т. 5. Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр.39 – 48, 80 – 102.