Царев брод

село в община Шумен, обл. Шумен

Ца̀рев брод (бивше Ендже) е село в Североизточна България, област Шумен, Община Шумен.

Царев брод
България
43.3307° с. ш. 27.0114° и. д.
Царев брод
Област Шумен
43.3307° с. ш. 27.0114° и. д.
Царев брод
Общи данни
Население1289 души[1] (15 март 2024 г.)
41,1 души/km²
Землище31,377 km²
Надм. височина233 m
Пощ. код9747
Тел. код05315
МПС кодН
ЕКАТТЕ78104
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Шумен
Христо Христов
(БСП – Обединена левица; 2023)
Кметство
   кмет
Царев брод
Стефан Живков
(БСП)
Царев брод в Общомедия

География

редактиране

Разположено е в географската област Овче поле в източната част на Дунавската хълмиста равнина.

Намира се на 10 км североизточно от гр. Шумен, на третокласна пътна мрежа, в непосредствена близост (в радиус 12 км) до НИАР „Мадара“, НИАР „Плиска“, ПП „Кабиюк“.

Античност и Средновековие

редактиране

В селото и прилежащото му землище са открити свидетелства за селищен живот от дълбока древност, има богата и интересна история, като първите известни обитатели в района са траките. Свидетелство за тяхната култура са намиращите се северозападно от селото две надгробни могили, като в едната е открито вторично погребение от VI в. пр. Хр.

През ранното средновековие тук несъмнено е имало селище, вероятно гравитирало към старата българска столица Плиска. Доказателство за това са останките от старобългарско укрепление на 4 км южно от Царев брод. То се състои от землен ров с ширина от 5 до 8 м, берма с 2 м ширина и вал, висок до 2 м. Свидетелство за старобългарския бит и култура са групата менхири (девташлари) източно от селото. Близо до тях се намират двата антропоморфни балбала („каменни баби“), които са къснономадски (XII в.) поменални паметници и според проф. Рашо Рашев са кумански.

Османски период

редактиране

Първите писмени известия за селото са в турските данъчни регистри от 1573, 1620, 1676 и 1689 г., където се среща под имената Йенидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим. Селището носи името Енидже (от тур. „по-ново“) до 1934 г., когато се променят повечето турски имена на селищата в България.

През османския период селото има смесено население – българи и турци, като през различни периоди съотношението им се мени. В средата на XIX в., по време на Кримската война (1853 – 1856 г.) тук се заселват татари, а заедно с тях и черкези. Така в навечерието на Освобождението (1878 г.) Енидже е имало население с доста пъстър етнически състав. След Руско-турската война (1877 – 78 г.) по-голяма част от турците и татарите се изселват, и българите в селото стават мнозинство.

Трето българско царство

редактиране

Интересен е фактът, че от края на XIX до средата на XX в. в Енидже се обособява най-голямата немска колония в България. Това става след като българският цар Фердинанд в края на XIX в. поканва в България да дойдат немски заселници от Бесарабия, Унгарски и Румънски Банат, с цел да обработват плодородните земи, освободени от турците. Тези немци произхождали от Германия (Ландау, Карлщат, Карлсруе и др.) и миграционното им движение в Югоизточна Европа е свързано с политиката и икономиката на великите сили, по-точно с намаляването на територията на Османската империя в полза на влиянието на Австро-Унгария и Русия през XIX век.

Немската колония била от около 300 души в 50 семейства, които развиват интензивно земеделие и скотовъдство. Някои от тях през годините натрупали по-голямо имущество – Т. Панайотов дава като пример братята Хумел. За духовните нужди на католическата немска общност през 1910 г. била осветена църква от духовния пастир на католическите немски заселници – отец Франц Крингс. По-късно, през 1914 г. църквата прераства в и днес съществуващия католически бенедиктински манастир „Пресвето сърце Исусово“. Религията и религиозните празници са били важен елемент за обединението на немците като етническа общност, за културната идентичност и за диференцирането от други етнически и религиозни групи. При това е имало толерантност в съжителството с другите етноси в Енидже, които били около 10. Ето какво пишат за това в пътеписите си саксонските скаути, които посетили селото през 30-те години на XX в.:

„Ендже сигурно е едно от най-особените села в цяла България. Освен 50-те немски семейства там живеят и българи, татари, турци, руснаци, унгарци, албанци и арменци. Ендже вероятно може да се нарича „международно“ село. И въпреки това многообразие на расите селската общност е мирна.“

През периода 1921 – 1944 г. в селото работи семепроизводително стопанство и селекционна станция „Ендже“.[2] – с. Царев брод, Шуменско

На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[3]

В началото на 40-те години по инициатива на Хитлер започва мащабно преселване на етническите германци, преди всичко от югоизточна Европа, назад в Германия под лозунга „Heim ins Reich“ (Назад в родината, в Райха). В това число попадат и царевбродските германци, които по това време наброявали 74 семейства (около 450 души), всъщност те съставлявали по-голямата част от всички германски преселници от България към Германия (834 души). По този начин приключва 45-годишното съществуване на немската общност в Ендже/Царев брод. Съвсем незначителен брой немци от тази общност отказва да приема гражданството на Германия и се връща в България поради смесени бракове, сред тях са и потомци на семейство Хумел, които днес живеят в Шумен.

Днес свидетелство за някогашното съжителство на националностите в мултиетническото село Царев брод представлява гробището, което е разделено на три зони – православна, мюсюлманска и католическа. Покойниците от различните националности и религии са погребани в едно гробище.

Икономика

редактиране

Царев брод разполага с Институт по захарно цвекло, кланица, производство на PVC дограма и торбички.

Образование

редактиране

Тук са:

Религия и храмове

редактиране

В селото има православна църква „Св. Димитър“. Тук се намира също католическият манастир „Пресвето сърце Исусово“, обитаван от монахини от ордена на св. Бенедикт, католическата църква „Скръбна Божия Майка“, както и една мюсюлманска джамия.

Манастир

редактиране
 
Манастирът „Пресвето сърце Исусово“, с. Царев брод

Манастирът „Пресвето сърце Исусово“ се намира в центъра на с. Царев брод, Шуменско. Той е първият католически манастир на сестрите бенедиктинки в България.

Манастирът е основан през 1924 г. от 4 сестри бенедектинки от Германия, по инициатива на Франц Крингс, монах от Пасионисткия орден.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19342435
19462573
19562885
19651681
19751791
19851717
19921581
20011522
20111271
20211199

Етнически състав

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 1271 100,00
Българи 757 59,55
Турци 287 22,58
Цигани ? ?
Други 54 4,24
Не се самоопределят ? ?
Неотговорили 147 11,56

Футболният отбор на селото се казва „Ендже“.

Личности

редактиране
  • Митрополит Кирил (Богомил Ковачев)

Литература

редактиране
  • Т. Панайотов: Село Царев Брод. Исторически очерк. Шумен, 1982
  • Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г.
  • Колектив на сестри бенедиктинки под ръководството на Сестра Станислава Братанова, История на манастира „Пресвето сърце Исусово“ – село Индже (Царев брод), Шуменско, изд. „Славия“, гр. Линц, 2009 г.
  • Уве Зорге – Немската общност в Царев Брод, Шуменско

Източници

редактиране