Отваря главното меню

Ца̀рев брод (бивше Ендже) е село в Североизточна България, област Шумен, Община Шумен.

Царев брод
Tsarev-brod-4.jpg
Общи данни
Население 1285 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,377 km²
Надм. височина 233 m
Пощ. код 9747
Тел. код 05315
МПС код Н
ЕКАТТЕ 78104
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Шумен
Любомир Христов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Царев брод
Стефан Живков
(БСП)
Царев брод в Общомедия

ГеографияРедактиране

Разположено е в географската област Овче поле в източната част на Дунавската хълмиста равнина.

Намира се на 10 км североизточно от гр. Шумен, на третокласна пътна мрежа, в непосредствена близост (в радиус 12 км) до НИАР „Мадара“, НИАР „Плиска“, ПП „Кабиюк“.

ИсторияРедактиране

Село Царев брод и прилежащото му землище, в което е съществувал поселищен живот от дълбока древност, има богата и интересна история. Първите известни обитатели в района са траките. Свидетелство за тяхната култура са намиращите се северозападно от селото две надгробни могили (в едната е открито вторично погребение от VI в. пр. Хр.).

През ранното средновековие тук несъмнено е имало селище, което е гравитирало към старата българска столица Плиска. Доказателство за това са останките от старобългарско укрепление на 4 км южно от Царев брод. То се състои от землен ров с ширина от 5 до 8 м, берма с 2 м ширина и вал, висок до 2 м. Свидетелство за старобългарския бит и култура са групата менхери (девташлари) източно от селото. Близо до тях се намират двата антропоморфни балбала („каменни баби“), които са къснономадски (XII в.) поменални паметници и според проф. Р. Рашев са кумански.

Първите писмени известия за селото са в турските данъчни регистри от 1573, 1620, 1676 и 1689 г., където се среща под имената Йенидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим. Селището носи името Енидже (от тур. „без име“) до 1934] г., когато се променят повечето турски имена на селищата в България.

През османският период селото има смесено население – българи и турци, като през различни период съотношението им се мени. В средата на XIX в., по време на Кримската война (18531856 г.) тук се заселват татари, а заедно с тях и черкези. Така в навечерието на Освобождението (1878 г.) Енидже е имало население с доста пъстър етнически състав.

След Руско-турската война (1877 – 78 г.) по-голяма част от турците и татарите се изселват и българите в селото стават мнозинство.

Интересен е фактът, че от края на XIX до средата на XX в. в Енидже се обособява най-голямата немска колония в България. Това става след като цар Фердинанд I Сакскобурготски в края на XIX в. поканва в България да дойдат немски заселници от Бесарабия, Унгарски и Румънски Банат, с цел да обработват плодородните земи, освободени от турците. Тези немци произхождали от Германия (Ландау, Карлщат, Карлсруе и др.) и миграционното им движение в Югоизточна Европа е свързано с политиката и икономиката на великите сили, по-точно с намаляването на територията на Османската империя в полза на влиянието на Австро-Унгария и Русия през XIX век.

Немската колония се съставлявала от около 50 семейства или 300 души. Още с пристигането си в Енидже, с пословично трудолюбие и усърдие, немските семейства показали своите способности. Започнали бързо да напредват, да развиват интензивно земеделие и добро скотовъдство. Някои от тях през годините акумулирали по-голямо имущество, Т. Панайотов дава като пример братята Хумел.

За духовните нужди на католическата немска общност през 1910 г. била осветена църква от духовния пастир на католическите немски заселници – отец Франц Крингс. По-късно, през 1914 г. църквата прераства в и днес съществуващия католически бенедиктински манастир „Пресвето сърце Исусово“. Религията и религиозните празници са били важен елемент за обединението на немците като етническа общност, за културната идентичност и за диференцирането от други етнически и религиозни групи. При това е имало толерантност в съжителството с другите етноси в Енидже, които били около 10. Ето какво пишат за това в пътеписите си саксонските скаути посетили селото през 30-те години на XX в.: „Ендже сигурно е едно от най-особените села в цяла България. Освен 50-те немски семейства там живеят и българи, татари, турци, руснаци, унгарци, албанци и арменци. Ендже вероятно може да се нарича „международно“ село. И въпреки това многообразие на расите селската общност е мирна.”

В началото на 40-те години по инициатива на Хитлер започва голямото преселване на етническите германци, преди всичко от югоизточна Европа, назад в Германия под лозунга „heim ins Reich“ (назад в родината, в Райха). В това число попадат и царевбродските германци, които по това време наброявали 74 семейства (около 450 души), всъшност те съставлявали по-голямата част от всички германски преселници от България към Германия (834 души). По този начин се приключва 45-годишното съществуване на немската общност в Ендже/Царев Брод. Съвсем незначителен брой немци от тази общност отказва да приема гражданството на Германия и се връща в България поради смесени бракове, сред тях са и потомци на семейство Хумел, които днес живеят в Шумен.

Днес свидетелство за някогашното съжителство на националностите в мултиетническото село Царев Брод представлява гробището, което е разделено на три зони – православна, мюсюлманска и католическа. Покойниците от различните националности и религии са погребани в едно гробище.

Икономика и култураРедактиране

Царев брод разполага с Институт по захарно цвекло, както и с читалище („Напредък“). Също така разполага и с основно училище и детска градина, както и с кланница. На територията на селото се произвеждат PVC дограма и торбички. Към читалището има танцов състав, а в училището клуб по киокушин.

Религия и храмовеРедактиране

В селото има православна църква с храм „Св. Димитър“. Тук се намира също католическия манастир „Пресвето сърце Исусово“, обитаван от монахини от ордена на св. Бенедикт, католическата църква „Скръбна Божия Майка“, както и една мюсюлманска джамия.

МанастирРедактиране

 
Манастирът „Пресвето сърце Исусово“, с. Царев брод

Манастирът „Пресвето сърце Исусово“ се намира в центъра на с. Царев брод, Шуменско. Той е първият католически манастир на сестрите-бенедиктинки в България.

Манастирът е основан през 1924 г. от 4 сестри-бенедектинки от Германия, по инициатива на Франц Крингс, монах от Пасионисткия орден.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2435
 
1946 2573
1956 2885
1965 1681
1975 1791
1985 1717
1992 1581
2001 1522
2011 1271

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 1271 100.00
Българи 757 59.55
Турци 287 22.58
Цигани ? ?
Други 54 4.24
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 147 11.56

СпортРедактиране

Футболният отбор на селото се казва „Ендже“.

ЛичностиРедактиране

  • Митрополит Кирил (Богомил Ковачев)

ГалерияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Т. Панайотов: Село Царев Брод. Исторически очерк. Шумен, 1982
  • Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г.
  • Колектив на сестри бенедиктинки под ръководството на Сестра Станислава Братанова, История на манастира „Пресвето сърце Исусово“ – село Индже (Царев брод), Шуменско, изд. „Славия“, гр. Линц, 2009 г.
  • Уве Зорге – Немската общност в Царев Брод, Шуменско

ИзточнициРедактиране

  1. „Справка за населението на село Царев брод, община Шумен, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 8 януари 2017. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)