Церова кория

българско село

Церова кория е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

Церова кория
Центърът на село Церова кория с църквата „Св. Йоан Предтеча“
Центърът на село Церова кория с църквата „Св. Йоан Предтеча
Общи данни
Население 432 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,958 km²
Надм. височина 156 m
Пощ. код 5047
Тел. код 06126
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 78428
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Христо Кунчев[1]
Церова кория в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Кметство Церова кория

Намира се в центъра на котловина, разположена между Велико Търново и хребетите на Средна Стара планина. На север от селото се извисява висок баир – Страната, пресечен от прохода Клисурата, който води за Драгижево, Лясковец и за Дунавската равнина. На юг от Церова кория се шири равнина, набраздена от долове, рътлини и обширни дъбрави, разположени край двата бряга на река Веселина и водещи към къпиновския манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и плаковския манастир „Свети пророк Илия“, а зад тях се извисяват върховете на Балкана, пресечени от горния Еленски проход. От селото се отделя път на запад, който води през Пчелище и Присово за Велико Търново. На изток друг път минава през Капиново и Миндя за Елена.

ИсторияРедактиране

Географското разположение на селото определя неговото историческо значение от древни времена. То е едно от най-старите селища в котловината. Възниква по време на траките на един километър източно от сегашното село около Радомирското дере. Не е известно какво е било първоначалното му име. От случайните археологически находки като бронзови, глинени, медни, сребърни, златни и керамични предмети, железни оръдия на труда и оръжия – ножове, мечове и други, може да се предполага, че селището е от късния период на желязната епоха.

Селото съществува и през периода на римското владичество, когато се разширява на запад. То обхваща естествена могила, която се издига между Радомирското дере и извора Чучура на площ от 400 – 500 метра в диаметър. В тази местност са разкривани основи на жилища, римски монети, долиуми, глинени тръби за водоснабдяване. Находките подкрепят преданието, че на върха на Радомирската могила е имало римска пътна станция, която е обслужвала римския път от Кабиле (Ямбол), през Твърдишкия проход, горния Еленски проход при Къпиновския манастир през селото към Никополис ад Иструм, който е център на римската провинция Долна Мизия.

Сравнително повече сведения за селото има от годините на Второто българско царство и особено след победата на цар Иван Асен II на 9 март 1230 г. при Клокотница. След тази победа той въздига в Търново църквата „Св. 40 мъченици“ и построява манастир на високия хълм южно от с. Мерданя, който също нарича „Св. 40 мъченици“. В памет на тези велики за България събития и настъпилия мир получават имената си селата Радомира (радост и мир), Драгижево (драг живот) и Мерданя (мир даден). В село Радомира се въздига църквата „Св. Троица“, което се подкрепя от преданията, обичаите и надписите на корниза на сегашната църква „Св. Йоан Предтеча“ в селото. За това говори и съществуващата традиция на християнския празник „Св. Троица“ в местността Радомир да се прави курбан (оброк), който по-късно се е правил на поляната до чешмата Чучура. В края на 14 век турските войски нахлуват в България и през пролетта на 1393 г. султан Баязид с огромна войска обсажда столицата Търново. След тримесечна обсада на 17 юли 1393 г. пада Търново.

Село Радомир е една от крепостите към подстъпите на Търново, охраняваща прохода. Вероятно в селото е имало войска, която, подкрепена от населението, още преди обсадата на Търново оказва героична съпротива на завоевателя. Османците, разярени от дързостта и упоритостта на българското население, се нахвърлят жестоко и разрушават селото, избиват първенците и част от мъжкото население, пленяват и отвеждат в робство жени, деца и мъже, а тези които успяват да избягат, се укриват в Еленския балкан. След преминаване на бурята една част от оцелелите жители на селото се завръщат и възстановяват домовете си. След падането под османска власт Радомир се води под друго име – Черновец. Тъй като селото се намира на кръстопът и в близост до прохода, през който минават турски войски и бирници, които ограбват българското население и безчинстват, то е принудено да напуска домовете си и да търси спасение и укритие в близката церова гора. Там те изсичат част от гората и построяват своите къщи. Чак през 1803 г. в официални документи се споменава името Церова кория или Церово.

Османско владичествоРедактиране

През Османското робство много от избягалите българи в Еленския и Тревненския Балкан се завръщат в селото. През турско селото е наричано Кедиев чифлик. Според предание кмет на селото през 1640 година е бил Чорбаджи Петко от Цановския род. Мъжът бил силен, работлив и много умен. Имал седем деца четирима синове и три дъщери. Когато е бил кмет, архивата се е помещавала в голямата му къща в центъра на селото. Турците много то уважавали, докато един ден един богат турчин не поискал за жена щерка му Неделя. Петко отказал и турчинът отвлякъл дъщеря му. Минали седмици, синовете на мъжа открили сестра си и убили турчина. Оттогава турците се страхували от този род. От 1760 година в селото започнали да се гледат буби. През 1860 година Стефан Карагьозов отваря фабрика за буби в селото.

Трета Българска държаваРедактиране

Кредитна кооперация „Единство“ е основана през 1924 година. През 1953 г. Всестранна кооперация „Единство“ се слива с всестранна кооперация „Прогрес“ – с. Пчелище, а в началото на 1954 г. се слива с Всестранна кооперация „Обединение“ – с. Капиново под названието Всестранна кооперация – с. Церова кория.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1292
1946 1278
1956 1080
1965 1030
1975 893
1985 728
1992 785
2001 600
2011 382

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 382 100.00
Българи 347 90.83
Турци 7 1.83
Цигани 5 1.30
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 18 4.71

ОбразованеРедактиране

Първото частно училище е открито през 1784 г. от поп Иван Михов. Първото обществено училище е открито през 1835 г. с пръв учител Михаил поп Иванов.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Църквата на селото – храм „Свети Йоан Предтеча“, след пожар е възстановена през 1835 г.

Читалище „Развитие“Редактиране

Селското читалище „Развитие“ е основано през 1883 г.

На територията на селото се намират Държавна психиатрична болница и Дом за възрастни с умствена изостаналост. В тези две заведения работи голям процент от трудоспособното население на селото.

СтопанствоРедактиране

ОТКЗС „Червения октомври“Редактиране

Обединено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Червения октомври“ – Церова кория е основано през 1959 година в състав: ТКЗС в селата Церова кория, Капиново, Миндя, Пчелище.

ГалерияРедактиране

ЛичностиРедактиране

ИзточнициРедактиране

ДругиРедактиране

Литература: Цанка Съчкова, Из миналото на Церова кория, „Абагар“, В. Търново, 1993 г.

Външни препраткиРедактиране