180 mm морско оръдие Б-1-П

180 mm морско оръдие Б-1-П е съветско корабно оръдие калибър 180 mm. Оръдието е разработени на базата на 180 mm оръдие Б-1-К. С оръдията Б-1-П, в триоръдейни куполни установки МК-3-180 са въоръжени леките крайцери проекти 26 и 26-бис.

180 mm морско оръдие Б-1-П
Kirov Forward Turrets 2.jpg
Куполните установки МК-3-180
на мемориала на крайцера „Киров
Обща информация
На въоръжение в СССР СССР
Производител Ленинградски металически завод, Обуховски завод
в СССР СССР
Година на производство 19341942 г.
Технически данни
Калибър, mm 180
Дължина на цевта, mm/клб 10 345/57
Тегло (бойно) 17 330
Зареждане Картузно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +50°
Снижение (min) -4°
Огневи възможности
Далекобойност, km 37,11 (при +49°)
Скорострелност
изстрела/минута
4

Разработка на оръдията Б-1-ПРедактиране

 
Установките МК-1-180 на крайцера „Красний Кавказ“.

Изпитанията и особено реалната експлоатация на оръдията Б-1-К на лекия крайцер „Красний Кавказ“ показват значителен брой недостатъци както на самото оръдие, така и на оръдейната установка МК-1-180. Клиновидния затвор на това оръдие работи ненадеждно и дава нередки откази на полуавтоматиката, няма пълна обтурация и през заключения затвор пробиват барутни газове[1]. Главният недостатък на оръдието става неговата изключително ниска живучест. Макар разработчиците да планират живучест на ствола 200 изстрела, реално тя съставлява 55 изстрела с бойни заряди и едва 30 изстрела с усиленно-бойни. Фактически това означава, че балистиката на оръдията съществено се изменя даже в процеса на една стрелба. С оглед на скрепената конструкция на стволовете това означава да се провежда регулярна, технически сложна и скъпа замяна на стволовете[2].

Сериозна критика предизвикват и куполните установки МК-1-180. Независимо от това, че в тях има само едно оръдие, те се оказват не само слабозащитени, но и тесни. При това в тях няма никакви прибори за управление на огъня и воденето на огън самостоятелно е възможно само при стрелба с право мерене. Ненадежни се оказват и механизмите за подаване и зареждане. При това се съхраняват голям брой ръчни операции, в резултат на което, проектната скорострелност от 6 изстрела в минута е достигана само на учения, а практическата скорострелност съставлява 4 изстрела в минута, и реалната продължителна скорострелност не превишава два изстрела в минута. Освен това, самото използване на еднооръдейни кули през 1930-те години е вече явен анахронизъм и негативно влияе на бойния потенциал на крайцера[3]. В предвоенния период командването на ВМФ разглежда „Красний Кавказ“ като небоеспособен кораб[2].

Б-1-П е проектирана в завод „Болшевик“, а основните разлики спрямо Б-1-К са буталния затвор и картузното зареждане. Производството е започнато от „Болшевик“ през 1932 г., но към 1 янвуари 1933 г. е прието само едно оръдие. В периода 1930 – 1931 г. за първите Б-1-П вътрешните тръби, скрепяващите слоеве, кожусите и казенника се правят от легирана стомана (с примеси на никел и молибден). Но при първоначално зададено в проекта налягане от 4000 kg/cm към началото на изпитанията то е снижено до 3200 kg/cm. За такова налягане се оказва достатъчно да се правят от легирана стомана само вътрешната тръба, което и завода „Большевик“ реализира.

Първоначално всички стволове за Б-1 се правят скрепени, но през юни 1932 г., за получаване на техническа помощ при производството на лайнери, е сключен договор с италианската фирма „Ансалдо“. Съгласно договора „Ансалдо“ произвежда и монтира в „Болшевик“ автофретажна установка за производство на лайнери калибър 76 – 203 mm. През 1933 г. там започва производството на първата вкладна цев. През юни 1934 г. то завършва и лайнера е изпратен в НИАП. След неговите изпитания е решено производството на всички 180 mm оръдия Б-1-П вече да е с лайнери. Но болшинството произведени към 1935 г. установки са вече със скрепени стволове, а от лайнираните оръдия нито едно така и не е предадено (само едно е протстреляно).

С постановление на СТО от 13 март 1936 г. на завода „Болшевик“ е дадено заданието да изготви четири 180 mm лайнера с различна извивка на нарезката и с различни камери (те са предадени през юли 1936 г.). По резултати от техните изпитания е приет лайнера на НИИ-13 с дълбочина на нарезката 3,6 mm. Далечината на стрелба при него се намалява само с 4% по сравление с лайнера със ситна нарезка. Снарядите за лайнерите със ситна и дълбока нарезка не са взаимозаменяеми. Производството на оръдия с лайнера с дълбоката нарезка от 3,6 mm започва не по-рано от 1938 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Скворцов А. В.. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“ (1926 – 1945). ISBN 5-8172-0098-8.
  2. а б Платонов А. В.. Крейсеры советского флота. ISBN 5-8172-0010-4.
  3. Скворцов А. В.. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“ (1926 – 1945).

ЛитератураРедактиране

  • Чернышев А. А., Кулагин К. Л.. Советские крейсера Великой Отечественной. От „Кирова“ до „Кагановича“. ISBN 5-699-19623-4.
  • Широкорад А. Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии. ISBN 985-433-703-0.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „180-мм корабельная пушка Б-1-П“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.