1996 Голяма награда на Япония

1996 Голяма награда на Япония е 12-о за Голямата награда на Япония и шестнадесети последен кръг от сезон 1996 във Формула 1, провежда се на 13 октомври 1996 година на пистата Судзука в Судзука, Япония.

 Гран При на Япония
Карта на пистата
Судзука
Дължина писта5.864 km
Обиколки52
Състезание304.928 km
Дата13 октомври 1996
ВремеСлънчево, сухо
Победител
Пилот
– време
Деймън Хил
1:32:33.791
Полпозишън
Пилот
– време
Жак Вилньов
1:38.909
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Жак Вилньов
1:44.043 (34)

Световен шампион стана пилота на Уилямс-Рено Деймън Хил. Мартин Брандъл записа последните си точки за сезона и последно състезание за него.

1996 Голяма награда на Япония маркира за първи път събитието да е последен кръг от сезона след 1977. Преди това Голямата награда на Австралия е финалното състезание за периода 1985 – 1995.

Съперниците за титлата, Жак Вилньов и Деймън Хил стартират заедно на първата редица за отбора на Уилямс като Хил изиостава само на 0.4 секунди от канадеца и с 0.7 пред Михаел Шумахер от Ферари.

Преди началото на състезанието Макларън-а на Дейвид Култард затъна на стартовата позиция което принуди останалите състезатели да направят още една загрявачна обиколка. Самият той трябваше да стартира на последната стартова позиция. Хил пое колоната към първия завой пред Герхард Бергер, Мика Хакинен, Шумахер, Еди Ървайн, Вилньов, Жан Алези и Хайнц-Харалд Френтцен. Макар Алези да е 7-и той отпадна от състезанието след като загуби контрол върху болида си, вероятно ударен от Френтцен или Мартин Брандъл, принуждавайки да удари бетонната стена. След лошия старт на Вилньов той изостава на 3 секунди от съотборника си който от своя страна е притискан здраво от единствения Бенетон останал на състезанието и то е на Бергер. Проблемите на Култард продължиха, след като трябваше да спре при механиците си. Бергер направи опит за изпреварване срещу Хил но не е успешно като повреди предното си крило на шикана. Това даде шанс на Хил да се откъсне пред останалите докато австриеца спря при своите механици за смяна на предното крило, връщайки се на 11-а позиция. Началото на 9-а обиколка класирането е Хил, Хакинен, Шумахер, Ървайн, Вилньов и Брандъл. Канадецът успя да се пребори с Ферари-то на Ървайн за 4-та позиция, преди да спре в бокса за смяна на гуми. Педро Диниз напусна състезанието със завъртане на неговия Лижие в 13-а обиколка и също така това е последното състезание за него в този отбор преди да се състезава за Ероуз следващата година. Вилньов продължаваше да пробива през колоната, след неговия му пит-стоп като изпревари няколко пилоти. Шумахер също спря в бокса запазвайки 3-та позиция пред пилота на Уилямс. Хил и Хакинен също спряха при своите механици като излязоха 1-ви и 3-ти с Шумахер на 2-ра позиция и Вилньов 4-ти. Рикардо Росет получи наказание за преминаване на пит-лейна, след като блокира изпреварването на Тирел-а на Укио Катаяма като японеца трябваше да замени предното крило. Вторите спирания започнаха и по-голямата част на пилотите в челото спряха за смяна на гуми. Обиколка 34 и класирането е Хил, Хакинен, Шумахер, Ървайн, Бергер и Вилньов. Лидерът също спря за втори път като запази позицията си близо до Ферари-то на Шумахер. Вилньов направи най-бърза обиколка с време 1:44.043 на 34-та обиколка. Всичко изглеждаше че Вилньов ще запази 5-а позиция, преди в 37-ата обиколка задна дясна гума на Уилямс-а излезе и с това края на състезанието, като това гарантира титлата на Хил дори и да отпадне от състезанието. Катаяма също напусна състезанието с повреда на своята Ямаха на Тирел 024. Ървайн и Бергер се удариха на шикана, като потърпевш е Ървайн отпадайки от състезанието. Деймън нямаше никакви проблеми, като не само печели състезанието но и шампионската титла с 19 точки пред Вилньов. Михаел Шумахер и Мика Хакинен завършиха 2-ри и 3-ти запълвайки подиума. Герхард Бергер, Мартин Брандъл и Хайнц-Харалд Френтцен също завършиха състезанието в точките като за Брандъл това е последното му състезание в неговата кариера.

Също така това е последния път в който британската телевизия ББС предава на живо състезанията във Формула 1 през 1978 – 1996. От следващата година ITV друга британска телевизия предава състезанията до 2009 където отново ББС връща правата за предаване на живо за Формула 1.

Класиране редактиране

Квалификация редактиране

Поз No Пилот Конструктор Време Разл.
1 6   Жак Вилньов Уилямс-Рено Ф1 1:38.909
2 5   Деймън Хил Уилямс-Рено Ф1 1:39.370 +0.461
3 1   Михаел Шумахер Ферари 1:40.071 +1.162
4 4   Герхард Бергер Бенетон-Рено 1:40.364 +1.455
5 7   Мика Хакинен Макларън-Мерцедес 1:40.458 +1.549
6 2   Еди Ървайн Ферари 1:41.005 +2.096
7 15   Хайнц-Харалд Френцен Заубер-Форд 1:41.277 +2.368
8 8   Дейвид Култард Макларън-Мерцедес 1:41.384 +2.475
9 3   Жан Алези Бенетон-Рено 1:41.562 +2.653
10 12   Мартин Брандъл Джордан-Пежо 1:41.600 +2.691
11 11   Рубенс Барикело Джордан-Пежо 1:41.919 +3.010
12 9   Оливие Панис Лижие-Муген-Хонда 1:42.206 +3.297
13 14   Джони Хърбърт Заубер-Форд 1:42.658 +3.749
14 18   Укио Катаяма Тирел-Ямаха 1:42.711 +3.802
15 19   Мика Сало Тирел-Ямаха 1:42.840 +3.931
16 10   Педро Диниз Лижие-Муген-Хонда 1:43.196 +4.287
17 17   Йос Верстапен Футуърк-Харт 1:43.383 +4.474
18 20   Педро Лами Минарди-Форд 1:44.874 +5.965
19 16   Рикардо Росет Футуърк-Харт 1:45.412 +6.503
НКл 21   Джовани Лаваджи Минарди-Форд 1:46.795 +7.886

Състезание редактиране

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5   Деймън Хил Уилямс-Рено 52 1:32:33.791 2 10
2 1   Михаел Шумахер Ферари 52 + 1.883 3 6
3 7   Мика Хакинен Макларън-Мерцедес 52 + 3.212 5 4
4 4   Герхард Бергер Бенетон-Рено 52 + 26.526 4 3
5 12   Мартин Брандъл Джордан-Пежо 52 + 67.120 10 2
6 15   Хайнц-Харалд Френцен Заубер-Форд 52 + 81.186 7 1
7 9   Оливие Панис Лижие-Муген-Хонда 52 + 84.510 12
8 8   Дейвид Култард Макларън-Мерцедес 52 + 85.233 8
9 11   Рубенс Барикело Джордан-Пежо 52 + 101.065 11
10 14   Джони Хърбърт Заубер-Форд 52 + 101.799 13
11 17   Йос Верстапен Футуърк-Харт 51 + 1 Об. 17
12 20   Педро Лами Минарди-Форд 50 + 2 Об. 18
13 16   Рикардо Росет Футуърк-Харт 50 + 2 Об. 19
Отп 2   Еди Ървайн Ферари 39 Инцидент 6
Отп 18   Укио Катаяма Тирел-Ямаха 37 Двигател 14
Отп 6   Жак Вилньов Уилямс-Рено 36 Колело 1
Отп 19   Мика Сало Тирел-Ямаха 20 Двигател 15
Отп 10   Педро Диниз Лижие-Муген-Хонда 13 Завъртане 16
Отп 3   Жан Алези Бенетон-Рено 0 Завъртане 9
НКв 21   Джовани Лаваджи Минарди-Форд Не се квалифицира 20

Класиране след състезанието редактиране

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1   Деймън Хил 97
2   Жак Вилньов 78
3   Михаел Шумахер 59
4   Жан Алези 47
5   Мика Хакинен 31
6   Герхард Бергер 21
7   Дейвид Култард 18
8   Рубенс Барикело 14
9   Оливие Панис 13
10   Еди Ървайн 11
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1   Уилямс-Рено 175
2   Ферари 70
3   Бенетон-Рено 68
4   Макларън-Мерцедес 49
5   Джордан-Пежо 22
6   Лижие-Муген-Хонда 15
7   Заубер-Форд 11
8   Тирел-Ямаха 5
9   Футуърк-Харт 1
10   Минарди-Форд 0

Бележки редактиране

  • Последно състезание за: Мартин Брандъл, Педро Лами, Джовани Лаваги.
  • Деймън Хил печели титлата при пилотите с тази победа.
  • Това е последно състезание за Деймън Хил за тима на Уилямс
  • Това е последен път в който спонсор на Макларън е легендария Марлборо. От следващата година спонсор е компанията Уест от 1997 до 2005.

Източници редактиране

Предходно състезание:
1996 Португалия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1996
Следващо състезание:
1997 Австралия

Предходно състезание:
1995
Голяма награда на Япония Следващо състезание:
1997