Джовани „Жан“ Алези е френски автомобилен състезател с италиански произход, пилот от Формула 1. Женен за японската телевизионна звезда Кумико. Живее в Нион, Швейцария.

Жан Алези
Jean Alesi
Алези на Международно автомобилно изложение в Женева, 2019 г.
Роден
11 юни 1964 г. (60 г.)
Националност Франция
Кариера във Формула 1
Активност1989 – 2001
ОтбориТирел
Ферари
Бенетон
Заубер
Прост
Джордан
Състезания202
Победи1
Подиуми32
Точки241
Първи позиции2
НБО4
Първи старт1989 ГН Франция
Първа победа1995 ГН Канада
Последна победа1995 ГН Канада
Последен старт2001 ГН Япония
Жан Алези в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 11 юни 1964 в град Авиньон, Франция.

Неговите родители – потомствени сицилианци – емигрират в средата на 20. век в град Авиньон[1].

Първи стъпки в моторните спортове

редактиране

Детството му преминава около гаражите в града и е страстно привлечен от автомобилния спорт. Както при много от пилотите, Жан прихваща от страстта от своя баща, който се състезава като рали пилот почти 10 години.

16-годишен, младият Джовани за първи път участва в националния картинг шампионат на Франция. Въпреки че не успява да стане шампион, агресивното каране, което показва, веднага привлича вниманието на тимове от долните автомобилни серии.

През 1983 г. е поканен да участва в рали шампионата – „Рено Турбо“, като той приема това като шанс да покаже уменията си на по-високо ниво. Това наистина става и през 1984 година 19-годишният младеж се оказва във Формула Рено. Още на следващата година се класира втори в генералното класиране. Това отваря вратите към Формула 3, където през 1986 година печели 3 старта, въпреки че е дебютант.

Жан притежава нещо, което не е типично за другите пилоти – фотографска памет, която му помага бързо да разучи пистите. Това му качество, заедно с чудесната физическа форма, която притежава, водят до първата му титла – през 1987 г. Печели 7 победи и става шампион във Формула 3[2]. Особено силно прави впечатление неговият агресивен и темпераментен стил на водене, както и изключителните му умения на дъжд.

В средата на 1988 година преминава във Формула 3000 като тест пилот на непознатия банков служител от ИрландияЕди Джордан и само след месец вече седи в титулярното място. Това продължава и през следващата година, като отново е заедно с Еди и неговия тим, дори живее в къщата му заедно със семейство Джордан. До средата на сезона вече има 3 победи и вече е цел на легендарния собственик на тим от Формула 1 – Кен Тирел.

Формула 1

редактиране
 
Жан Алези със Скудерия Ферари, 1995 г.

Въпреки нежеланието на Еди да се разделят преди края на годината, Жан преминава в тима на Тирел за сезон 1989 година, като дебютира в домашното Гран При – това на Франция. Дебютът на Жан му носи четвърто място, като стартира от 16-о място. Печели 8 точки в шампионата.

Сезонът през 1990 г. започва необичайно за сегашните фенове на Формула 1 – с Гран При на САЩ, на писта, създадена из улиците на град Финикс, щата Аризона. Жан излиза начело в състезанието и се откъсва на 30 секунди от преследващите го – първо бъдещия му съотборник в Скудерия ФерариГерхард Бергер, който кара за Макларън, а след неговото завъртане – легендата Аертон Сена също с Макларън. Жан стъпва за първи път на подиума, завършвайки втори. През цялата година продължава с добрите си представяния.

При оферти от Уилямс, Макларън и Ферари, Жан избира Ферари – тима на неговия кумир – Жил Вилньов. Там е с друг от идолите си – трикратния тогава световен шампион – Ален Прост. Когато Ален Прост е отстранен от тима, Жан става първи пилот – нещо, което той не отстъпва – през цялата си кариера е първи пилот, независимо в кой тим е.

Във Ферари Жан прекарва пет сезона, пълни с успехи и разочарования, ставайки идол на феновете. Тук печели първия си пол позишън и първата си и единствена победа, навръх рождения си ден в Канада през 1995 година.

Много пъти, когато победата е съвсем близка, шансът му обръща гръб и губи, предимно заради проблеми с техниката. Шансът най-сетне му се усмихва през 1995 година, когато подписва договор с тима световен шампион – Бенетон, където сяда на мястото на двукратния световен шампион – Михаел Шумахер. Болидът е много добър и Жан получава шанс най-сетне да побеждава.

За два сезона той стъпва осем пъти на второ място на подиума и пет пъти отпада поради повреда, когато е водач в състезание.

Според статистиката през 1997 година, Жан е най-надеждният пилот във Формула 1, но това не променя нещата и кариерата му бавно тръгва надолу. Просто това са годините на двама велики пилоти – Михаел Шумахер и Деймън Хил, и един талантлив млад световен шампион – Жак Вилньов.

През 1998 година след провалени преговори с Рон Денис за пилот в Макларън, швейцарският собственик на тим – Петер Заубер отправя покана към Жан да кара за неговия тим с договор от 7 млн. щ.д., Жан приема за първи път да кара заради повече пари и отива в един много стабилен и подсигурен тим.

 
Алези със своя Мерцедес в ДТМ шампионата, 2006

Той опитва да изведе средняшкия тим до върха. През 1998 г. за първи път извежда Заубер на първа стартова позиция и то на Монца, следва 2-ро място на старта в Австрия, завоюва и трето място на подиума в Белгия. Възходът на тима кара Петер Заубер да се реши на нещо кардинално. Той и неговите партньори от Петронас решават да дадат шанс на Жан да се бори на най-високо ниво и купуват двигатели от Ферари за сезон 1999. Двигателят е наистина добър, но те решават да го доработват и през целия сезон ги следват авария след авария. Скоростната кутия се чупи в няколко състезания, два пъти къса полуоска, електрониката също го предава веднъж. Спечелва само 2 точки и решава да се присъедини към стария си приятел Ален Прост и неговия опит да създаде чисто френски тим от болид, двигател, гуми, екип и пилоти. Това е обречено на провал, първо Пежо напуска Формула 1, следват сериозни финансови проблеми, които карат Прост да взима заеми, за да купи двигател за следващата година – такъв от Ферари. Това разбива тотално екипа и Жан решава да напусне Прост поради непрекъснатите проблеми и неплатени суми.

Той се завръща там откъдето тръгва – при Еди Джордан. Екипът на „пощаджиите“ е доста приличен, представящ се нелошо и е с чудесен двигател от японския производител Хонда. Там сяда на мястото на изгонения Хайнц-Харолд Френцен, а годината е 2001. Състезание №200 на Жан е отпразнувано със страхотен купон и болид, отстрани на който пише „200 старта“. Жан харесва екипа, предвижда още 2 години договор преди да напусне Ф1 през 2003. Еди също е нагазил в блатото на безпаричието и за да запази двигателя на японския гигант, приема като условие да вземе за пилот младия Такума Сато. След разговор с Жан, Еди Джордан обявява, че взима японеца в екипа си за следващата година.

Журналистите очакват къде Жан ще продължи кариерата си, той обаче обявява: „Напускам Формула 1, нека има място за младите!“.

През 1999 година Жан Тод опитва да върне Жан в екипа на Ферари, като съотборник на Еди Ървайн и на мястото на контузения в Голямата награда на Великобритания – Михаел. Жан отговаря, че никога няма да стане втори пилот с Еди и би бил втори пилот само на Михаел Шумахер. Жан Тод привлича Мика Сало.

Алези продължава кариерата си в Германския туринг шампионат – ДТМ и освен това тества за Макларън от време на време. Междувременно печели заедно със световния рали шампион Себастиан Льоб титлата в състезанието през 2005 година.

До 2006 г. Жан продължава кариерата си в Мерцедес в ДТМ, където се класира на пето място в шампионата през 2002 г. с една победа. Повтаря класирането през 2003 г., но с две победи. През 2004 г. завършва седми без победи. През 2005 г. печели стартовата надпревара и отново заема седмо място в класирането. Той се оттегля от DTM, след като завършва сезон 2006 на 9-о място.

През февруари 2007 година подписва договор за пилот в новите Спийдкар серии в Азия и Средния Изток, ставайки първият пилот подписал договор с организаторите. Няколко седмици по-късно към него се присъединяват още четирима бивши пилоти от Формула 1 – Джони Хърбърт, Нараин Картекиан, Джани Морбидели и Стефан Йохансон.

Реклама на Мерцедес Бенц

редактиране
  Жан Алези
предстая новата Е-класа и системата ATTENTION ASSIST
на Мерцедес Бенц

През 2007 година Жан Алези сключва договор с автомобилния производител Мерцедес Бенц за поредица рекламни филми, които да представят пред обществеността новата Е-класа на Мерцедес. Така през 2008 година се излъчват поредица клипове, представящи автомобила, както и иновационните постижения, които са направени при този модел[3].

На 13 октомври 2009 година, Алези провежда първи тестове за екипа на AF Corse, тествайки спортен автомобил Ферари F430 GT2 на пистата Маранело, Италия.

С този автомобил екипът на AF Corse участва в шампионата на ФИА – GT2. Тестът продължава с навъртането на 65 обиколки, като след него пилотът и собственикът на екипа Амато Ферари обсъждат вероятното включване на Алези в програмата за 2010 година.[4]

Резултати и класиране

редактиране

(Резултатите с удебелен текст са за спечелен пол позишън)

Година Тим 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Тим Място Точки
1989 Тирел БРА
СМР
МОН
МЕК
САЩ
КАН
ФРА
4
ВБР
Отп
ГЕР
10
УНГ
9
БЕЛ
ИТА
5
ПОР
ИСП
4
ЯПО
Отп
АВРЛ
Отп
Тирел 9 8
1990 Тирел САЩ
2
БРА
7
СМР
6
МОН
2
КАН
Отп
МЕК
7
ФРА
Отп
ВБР
8
ГЕР
11
УНГ
Отп
БЕЛ
8
ИТА
Отп
ПОР
8
ИСП
Отп
ЯПО
DNS
АВРЛ
8
Тирел 9 13
1991 Ферари САЩ
12
БРА
6
СМР
Отп
МОН
3
КАН
Отп
МЕК
Отп
ФРА
4
ВБР
Отп
ГЕР
3
УНГ
5
БЕЛ
Отп
ИТА
Отп
ПОР
3
ИСП
4
ЯПО
Отп
АВРЛ
Отп
Ферари 7 21
1992 Ферари ЮАР
Отп
МЕК
Отп
БРА
4
ИСП
3
СМР
Отп
МОН
Отп
КАН
3
ФРА
Отп
ВБР
Отп
ГЕР
5
УНГ
Отп
БЕЛ
Отп
ИТА
Отп
ПОР
Отп
ЯПО
5
АВРЛ
4
Ферари 7 18
1993 Ферари ЮАР
Отп
БРА
8
ЕВР
Отп
СМР
Отп
ИСП
Отп
МОН
3
КАН
Отп
ФРА
Отп
ВБР
9
ГЕР
7
УНГ
Отп
БЕЛ
Отп
ИТА
2
ПОР
4
ЯПО
Отп
АВРЛ
4
Ферари 6 16
1994 Ферари БРА
3
ПСФ
СМР
МОН
5
ИСП
4
КАН
3
ФРА
Отп
ВБР
2
ГЕР
Отп
УНГ
Отп
БЕЛ
Отп
ИТА
Отп
ПОР
Отп
ЕВР
10
ЯПО
3
АВРЛ
6
Ферари 5 24
1995 Ферари БРА
5
АРЖ
2
СМР
2
ИСП
Отп
МОН
Отп
КАН
1
ФРА
5
ВБР
2
ГЕР
Отп
УНГ
Отп
БЕЛ
Отп
ИТА
Отп
ПОР
5
ЕВР
2
ПСФ
5
ЯПО
Отп
АВРЛ
Отп
Ферари 5 42
1996 Бенетон АВРЛ
Отп
БРА
2
ЕВР
3
АРЖ
Отп
СМР
6
МОН
Отп
ИСП
2
КАН
3
ФРА
3
ВБР
Отп
ГЕР
2
УНГ
3
БЕЛ
4
ИТА
2
ПОР
4
ЯПО
Отп
Бенетон 4 47
1997 Бенетон АВРЛ
Отп
БРА
6
АРЖ
7
СМР
5
МОН
Отп
ИСП
3
КАН
3
ФРА
5
ВБР
2
ГЕР
6
УНГ
11
БЕЛ
8
ИТА
2
АВС
Отп
ЛЮК
2
ЯПО
5
ЕВР
13
Бенетон 4 36
1998 Заубер АВРЛ
Отп
БРА
9
АРЖ
5
СМР
6
ИСП
10
МОН
12
КАН
Отп
ФРА
7
ВБР
Отп
АВС
Отп
ГЕР
10
УНГ
7
БЕЛ
3
ИТА
5
ЛЮК
10
ЯПО
7
Заубер 11 9
1999 Заубер АВРЛ
Отп
БРА
Отп
СМР
6
МОН
Отп
ИСП
Отп
КАН
Отп
ФРА
Отп
ВБР
14
АВС
Отп
ГЕР
8
УНГ
16
БЕЛ
9
ИТА
9
ЕВР
Отп
МАЛ
7
ЯПО
6
Заубер 16 2
2000 Прост АВРЛ
Отп
БРА
Отп
СМР
Отп
ВБР
10
ИСП
Отп
ЕВР
9
МОН
Отп
КАН
Отп
ФРА
14
АВС
Отп
ГЕР
Отп
УНГ
Отп
БЕЛ
Отп
ИТА
12
САЩ
Отп
ЯПО
Отп
МАЛ
11
Прост - 0
2001 Прост АВРЛ
9
МАЛ
9
БРА
7
СМР
9
ИСП
10
АВС
10
МОН
6
КАН
5
ЕВР
15
ФРА
12
ВБР
11
ГЕР
6
УНГ
10
БЕЛ
6
ИТА
8
САЩ
7
ЯПО
Отп
Джордан Гран При 15 5

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. „Zambardino Nel paese dove i vecchi parlano di motori“, статия от вестник „Repubblica“ (((it)))
  2. Driver: Jean Alesi
  3. 2010 Mercedes E-Class Official Price and Video
  4. Jean Alesi returns to Fiorano // Архивиран от оригинала на 2016-03-07. Посетен на 2009-10-28.